Решение № 6114 от 13.10.2025, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 6114 гр. София, 13.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Д, в закрито заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Георги Ст. Чехларов

Дора З. Илиева като разгледа докладваното от Дора З. Илиева Въззивно гражданско дело № 20251100510296 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435, ал. 1, т. 1, предл. II-ро ГПК.

Образувано е по жалба вх. № 49853 от 06.08.2025г., подадена от „Гранд Къмпани“ ЕООД срещу Съобщение /с характера на Постановление/ с изх. № 49724 от 05.08.2025г., по изп. дело № 995/2025г. на ЧСИ М.Б., с рег. № 838 на КСЧИ, с което е оставено без уважение искането на взискателя за извършване на Опис следните, възбранените в рамките на изпълнителното дело недвижими имоти:

Поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с.

Бистрица, общ. Столична, обл. София, одобрени със Заповед РД-1851/03.11.2011г. на Изпълнителния директор н АГКК, с адрес на имота: с.

Бистрица, р-н „Панчарево“, п.к. 1444, ул. ****, с площ: 645 кв.м.; трайно предназначение на територията: Урбанизирана; начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м/; номер по предходен план: 1100, кв.

82, парцел: VII-1100; при съседи: ***, ***,

***, ***, ***.

Сграда с идентификатор *** по КККР на с. Бистрица, общ. Столична, обл. София, одобрени със Заповед РД-18-51/03.11.2011г. на Изпълнителния директор н АГКК, с адрес на имота: с. Бистрица, р-н „Панчарево“, п.к. 1444, ул. ****, разположена в поземлен имот с идентификатор ***; със застроена площ: 113 кв.м.; брой етажи: 2; предназначение: Жилищна сграда – еднофамилна; предишен идентификатор: няма.

1

Сграда с идентификатор *** по КККР на с. Бистрица, общ. Столична, обл. София, одобрени със Заповед РД-18-51/03.11.2011г. на Изпълнителния директор н АГКК, с адрес на имота: с. Бистрица, р-н „Панчарево“, п.к. 1444, ул. ****, разположена в поземлен имот с идентификатор ***; със застроена площ: 26 кв.м.; брой етажи: 1; предназначение: Жилищна сграда – еднофамилна; предишен идентификатор: няма.

Сграда с идентификатор *** по КККР на с. Бистрица, общ. Столична, обл. София, одобрени със Заповед РД-18-51/03.11.2011г. на Изпълнителния директор н АГКК, с адрес на имота: с. Бистрица, р-н „Панчарево“, п.к. 1444, ул. ****, разположена в поземлен имот с идентификатор ***; със застроена площ: 54 кв.м.; брой етажи: 1; брой самостоятелни обекти в сградата – 0; предназначение:

Селскостопанска сграда – еднофамилна; предишен идентификатор: няма.

Сграда с идентификатор *** по КККР на с. Бистрица, общ. Столична, обл. София, одобрени със Заповед РД-18-51/03.11.2011г. на Изпълнителния директор н АГКК, с адрес на имота: с. Бистрица, р-н „Панчарево“, п.к. 1444, ул. ****, разположена в поземлен имот с идентификатор ***; със застроена площ: 32 кв.м.; брой етажи: 1; брой самостоятелни обекти в сградата – 0; предназначение:

Селскостопанска сграда – еднофамилна; предишен идентификатор: няма.

В жалбата се твърди, че постановеният отказ е незаконосъобразен и следва да бъде отменен с аргументи, че представените от длъжника саморъчно завещание и протокол за обявяване на саморъчно завещание, които длъжникът съхранявал в дома си са представени едва след вписване на възбраната върху процесните недвижими имоти, поради което намира, че е налице хипотеза на заобикаляне на закона. Излагат се доводи за възможността, обявеното саморъчно завещание да е нарочно създадено за целите да осуети принудителното изпълнение, макар да не е оспорено по исков ред. Счита, че чрез поредица от позволени от закона действия се постига неправомерен резултат, който цели да ограничи възможността за принудително удволетворяване.

С допълнителна молба от 30.09.2025г. поддържа, че заветниците са бездействали повече от 3 години след датата на откриване на наследството, което обстоятелство засилвало съмнението, относно валидността на правните действия.

На следващо място, претендира, че към момента на вписването на наложената възбрана от дата 21.03.2025г. по партидата на имотите не били вписани никакви претенции от името на заветниците, включително и относно саморъчното завещание, от което черпят своите права. По тези причини, счита, че след като към момента на вписването на възбраната, собственик на 1/3 ид.ч. от процесните имоти е бил длъжникът по силата на правоприемство по закон, поради което обявеното впоследствие завещание било непротивопоставимо на взискателя и присъединените кредитори.

С тези доводи моли съда да отмени отказа на ЧСИ за извършване на опис на недвижимите имоти.

2

Длъжникът в изпълнителното производство – Л.Р. оспорва основателността на жалбата. Сочи, че за да бъде налице „заобикаляне на закона“ страните по сделката – в случая завещанието следва да съзнават, че целят постигането на забранен или непозволен от закона резултат. В процесния случай при съставяне на завещанието наследодателят на длъжника нямало как да е знаел за наложените възбрани, тъй като към датата на възбраняване същият бил починал.

Поддържа, че ЧСИ не е компетентен да извърши преценка относно валидността на правна сделка, поради което, постановеният отказ за извършване на опис на имуществото на длъжника е правилен и законосъобразен и моли да бъде потвърден.

В своите мотиви по чл. 436, ал. 1 ГПК ЧСИ М.Б. поддържа, че жалбата е неоснователна. Намира, че с обявяване на завещателното разпореждане, длъжникът е спрял да бъде собственик на недвижимите имоти, поради което е бил длъжен да откаже насочването на действия по принудително изпълнение спрямо тях. Поддържа, че извън кръга от правомощията му остава преценката за валидност на завещателното разпореждане.

Софийски градски съд, като взе предвид становищата и доводите на страните и обсъди доказателствата по делото, приема за установено следното:

Изпълнително дело № 995 на ЧСИ М.Б., с рег. № 838 на КСЧИ е образувано по молба от „Гранд Къмпъни“ ЕООД, с която неудовлетвореният кредитор моли за образуването на изпълнително дело за удовлетворяване на негови парични притезания, срещу длъжника Л.В.Р. посочени в Изпълнителен лист от 24.01.2025г., по описа на СГС, т.о. VI-21 с-в, съгласно решение от 12.04.2024г., постановено по вътрешно арбитражно дело № 4/2023г на Софийски арбитражен съд при Международна асоциация за правосъдие и арбитраж.

В хода на изпълнителното производство, по искане на взискателя, на 21.03.2025г. е вписана възбрана върху 1/3 ид.ч. от описаните по – горе недвижими имоти в том VI, № 46, вх. Рег. № 21724, имотна партида 960648. С молба от 19.06.2025г. взискателят сезирал ЧСИ с искане за извършване на Опис на възбранените имоти.

На 01.07.2025г. ЧСИ изпратил уведомление до длъжника, с което уведомил длъжника, че пристъпва към принудително изпълнение чрез опис на тези имоти, който ще се извърши на 10.07.2025г.

С молба от 07.07.2025г., длъжникът възразил, че не е собственик на процесните недвижими имоти, за което обстоятелство приложил преписи от:

Протокол за обявяване на саморъчно завещание; Удостоверение за обявяване на завещание; Саморъчно завещание; Протокол за обявяване на саморъчно завещание; Нотариален акт по обстоятелствена проверка.

Във връзка с гореизложеното със Съобщение от 05.08.2025г., връчено на пълномощника на взискателя на същата дата, ЧСИ отказал насочването на принудително изпълнение чрез опис на недвижимото имущество, с аргумент, че длъжникът не е собственик.

На 06.08.2025г., срещу така постановения отказ постъпила жалба от взискателя.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от 3 правна страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения двуседмичен срок по чл. 436, ал.

1 ГПК от процесуално легитимирана страна и срещу подлежащ на съдебен контрол акт на съдебния изпълнител /чл. 435, ал. 1, т. 1, предл. II ГПК/, поради което се явява процесуално допустима, което предпоставя разглеждането й по същество.

Видно от представените от длъжника писмени доказателства, Поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с. Бистрица, общ.

Столична, обл. София и построените в него: Сграда с идентификатор ***; Сграда с идентификатор ***; Сграда с идентификатор ***; Сграда с идентификатор *** са предмет на завещателно разпореждане, съставено от наследодателя на длъжника В.Р.К., ЕГН: ********** – починал на 11.10.2021г.

Според доказателствата по делото този завет е обявен на 08.04.2025г. от нотариус И.Н., вписан в нотариалната камара с № 40, за което е съставен протокол за обявяване на саморъчно завещание, изведен в общ регистър № 4056/08.04.2025, нот.д. 23, спец. Рег. 21 по описа на нотариуса.

Завещателният акт, видно от направените в него отбелязвания е вписан с вх.рег. № 30961 от 14.06.2025г. акт № 246, том VI, дело 24099 им.партида 960648 в Служба по вписванията - София.

Общото правило, очертаваща обема на имуществената отговорност на длъжника, залегнало в нормата на чл. 133 ЗЗД, предвижда, че последният отговаря с цялото си имущество пред своя кредитор. Действително, законодателят е уредил изключения от това правило, обособявайки определен кръг от несеквестеруеми права, към които е недопустимо да се насочи принудително изпълнение. От гореизложеното следва, че за дълг на длъжника, служи единствено неговото имущество, респективно, не може да се посегне към имуществото на трети лица, освен в изрично предвидените в закона хипотези.

В конкретния случай, меродавно за разрешаване на настоящия спор се явява /не/основателността на възражението на взискателя досежно противопоставимостта на обявеното на 08.04.2025г. завещателно разпореждане, спрямо вписаната на 21.03.2025г. възбрана.

Съобразно задължителните за съдилищата разяснения дадени в т. 5 ТР № 6/14.03.2014г. по т.д. № 6/2013 на ОСГТК „Обезпечителната мярка възбрана на недвижим имот се налага чрез вписването и в нотариалните книги по партидата на ответника - съгласно чл. 36, ал. 1 от Правилника за вписванията, в партидната книга се нанасят последователно накратко под името на всеки собственик и на определената за него страница, извършените вписвания, отбелязвания и заличавания, които се отнасят до него, като се посочва и съответната книга, томът и страницата, където е подреден актът. Ако длъжникът действително е собственик на възбранения имот, вписаната възбрана ще породи действие, като съгласно чл. 453 ГПК, извършените след вписването разпоредителни сделки с имота ще бъдат непротивопоставими на ищеца. Когато имотът в действителност не е собственост на ответника по обезпечението, извършените от него разпоредителни сделки с чужд имот ще бъдат непротивопоставими на действителния собственик независимо дали е вписана възбрана. Когато имотът е собственост на трето лице, възбраната няма да породи действие 4 спрямо него, тъй като в нотариалните книги по партидата му няма да има никакво вписване“.

От горната постановка следва извод, че в случай, че имот обременен с възбрана, не е собственост на длъжника, а на трето лице, то вписаната възбрана се явява непротивопоставима на третото лице, титуляр на правото на собственост, което би могло да извършва актове на имуществено разпореждане, без възникване на последиците по чл. 453 ГПК.

По отношение на твърдението, че обявяването на завещателното разпореждане е в период, който следва вписването на възбраната, следва да се посочи, че саморъчното завещание, с оглед характера на разпореждането с конкретни вещи и имоти, представлява завет по смисъла на чл. 16, ал. 2 ЗН. По силата на завета, лицето бенефициер става собственик на конкретното имущество след смъртта на завещателя, тъй като заветът има пряк транслативен ефект, но само доколкото завещателят е собственик на конкретната вещ.

На следващо място, Съгласно чл. 48 и чл. 49 ЗН наследството по закон или универсалното завещание се придобиват с приемането им, т.е. въз основа на изразена изрично или с конклудентни действия воля, като последното произвежда своето действие, считано от деня на откриването му.

Аналогична е ситуацията и с придобиването на собственост и имущество, предмет на завет – по арг. на чл. 22, ал. 2, вр. чл. 48 – 54 ЗН. В конкретния случай, саморъчното завещание е обявено и вписано по искане на бенефициерите му, което по своето естество представлява конклудентно действие по приемане на имуществото, предмет на завета – в случая процесните недвижими имоти, а самото вписване има единствено оповестително действие, чиято цел е създаване на по – голяма гаранция за узнаването му от лицата, на които то се противопоставя.