Решение № 1854 от 21.04.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1854 гр. Пловдив, 21.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Димитрина Ил. Тенева при участието на секретаря Иванка Г. Иванова като разгледа докладваното от Димитрина Ил. Тенева Гражданско дело № 20255330109041 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по иск по чл. 26, ал. 1, от ЗЗД по искова молба на С. М. Д., ЕГН:**********, гр. *****, бул. „*****" № *** чрез адв. Н. против „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1784, р-н Младост, бул. Цариградско шосе № 115 Е, ет. 5 представлявано от Н. П. за прогласяване нищожността на клаузата от договор за потребителски кредит от ******г. между страните предвиждаща заплащане на неустойка в размер на 590,31 лева, като противоречаща на принципа на добрите нрави, заобикалящи материално - правните изисквания на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, накърняващи договорното равноправие между страните и нарушаващи предпоставките на чл. 11, т. 9 и 10 от ЗПК относно същественото съдържание на потребителските договори за кредит.

Притендират се разноски.

В хода на производството са предявени и обективносъединени насрещни искове по чл. 79, вр. чл. 240 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, евентуално чл. 55, ал. 1, пр.

1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД от ответника спрямо ищеца за осъждането му да заплати сумата от 27,61 евро- част от неизплатена за главница по договор за паричен заем от ******, ведно със законна лихва от датата на депозиране на насрещния иск 10.07.2025 г. до окончателното плащане, евентуално като чистата стойност на кредита по недействителния договор за паричен заем от ******, ведно със законна лихва от датата на депозиране на насрещния иск 10.07.2025 г. до окончателното плащане.

В исковата молба се твърди, че между страните е сключен договор за 1 кредит на ******г. в писмена форма, за сума от 700 лв., усвоена на каса, при ЛП е 40,05 %, а ГПР49,79 %. Съдържа се клауза за неустойка от 590,31 лв. при неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение. Предвидената неустойка излиза извън допустимите функции. Същата представлява допълнително възнаграждение.

В предоставения срок за отговор ответника оспорва иска. Отрича твърденията за нищожност на клаузата и на закона. Притендира съединяване на настоящето производство с други такива между същите страни.

Притендира разноски.

В насрещната искова молба се признава сключването на договора със заявените клаузи и усвояването на заемната сума. Посочва се плащане на сума от 646 лв. Твърди се дължимост на 54 лв. за главница.

В предоставения срок за отговор по насрещния иск се оспорва действителността на договора на основание чл. 22 от ЗПК.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, както и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

От представените писмени доказателства-договор за заем № *****/*****г е видно, че на същата дата на ищеца е предоставена от ответника в заем сума от 700 лв., дължима на 37 седмични вноски, от които 3 по 5,45 лв. и 34 от 23,51 лв., при 40,05% лихва; 49,79% ГПР. Договорено е в чл.

5 от договора предоставяне на обезпечение в тридневен срок –поръчителфизическо лице, отговарящо на определени от кредитора условия или банкова гаранция, както и в чл. 11 на същия-неустойка при неизпълнение на това задължение в размер от 590,31 лв. Периода на изплащане е 18.11.202128.07.2022 г.

От представената справка от „Сити Кеш” ООД (лист 35; 43-47 от делото) е видно, че в периода 18.11.2021-20.01.2022 г. са извършени плащания на суми по договора в общ размер от 646 лв., с които са погасени 296,27 лв.такса; 344,28 лв.-неустойка и 5,45 лв.-лихва.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Няма спор по делото, че между страните е възникнало правоотношение по договор за потребителски кредит, по който ищецът е усвоил заетата сума.

Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими 2 средства.

С оглед отправените възражения от ищеца за недействителност на съдържащи се в договора уговорки досежно дължима неустойка и недействителност на самия договор по аргумент на чл. 22 от ЗПК съдът намира, че е налице основание за служебна проверка клаузите на договора за съответствие със специалния закон и разпоредбите на ЗЗД.

Договора е в писмена форма. В същия се съдържа отбелязване на ГЛП и ГПР, но формално тъй като липсва посочване как се прилага лихвения процент и какви разходи участват при формиране на ГПР. В договора е предвидено заплащане на неустойка при неизпълнение на задължение за представяне на обезпечение в посочени от кредитора условия. Липсват данни дали този разход изначално ясен за страните е включен в изчисляването на ГПР. Предвид изложеното съдът намира, че договора за потребителски кредит нарушава чл. 11 т. 9 и 10 от ЗПК, което е основание за определянето му като недействителен по аргумент на чл. 22 от ЗПК. Поради това и на основание чл.

23 от ЗПК заемополучателя дължи връщане само на усвоената сума от 700 лв.

По делото се установява, че същия е платил сума от 646 лв., което сочи дължимост само на остатък от 54 лв. или 27,61 евро.

По отношение съдържащата се клауза за неустойка съдът намира, че задължаването на заемополучателя да осигури надлежно обезпечение на кредитора в тридневен срок от сключването на договора, което да отговаря на конкретно посочени в договора условия, и предвиждането на неустойка във фиксиран размер на парична сума при неизпълнение като санкция противоречи на добрите нрави. От една страна задължението за обезпечаване на главното вземане има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на паричения заем. От друга изискванията за вида на обезпечение и срока за представянето му създават значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до степен, то изцяло да се възпрепятства. Също така непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди за кредитора, който би следвало да прецени възможностите на заемодателя да предостави обезпечение и риска по предоставянето на заем към датата на сключването на договора с оглед на индивидуалното договаряне на договорните условия.

Следователно неустойката води до скрито оскъпяване на кредита и се явява 3 добавък към възнаградителната лихва, което е заобикаляне на въведения предел на договорната лихва по този вид заеми.

Предвид изложеното съдът намира, че предявеният от С. Д. против „СИТИ КЕШ“ ООД иск по чл. 26 от ЗЗД е основателен и следва да се уважи.

По отношение предявените насрещни искове съдът изхождайки от равната природа на разпоредбата на чл. 23 от ЗПК намира, че задължението на заемополучателя за връщане на предоставената му сума не произтича от договорно правоотношение поради което иска за притенданата сума от 27,61 евро на основание чл. 79, вр. чл. 240 от ЗЗД следва да се отхвърли.

Отхвърлянето на главния несрещен иск изключва разглеждането на обективносъединения с него акцесорен такъв по чл. 86 от ЗЗД за заплащане на законна лихва от предявяването му до окончателното плащане.

Правото за получаване на притендираната сума произтича от концепцията за недопускане на неоснователно обогатяване и кореспондира с предявения иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД . Тъй като по делото не се установява към момента на приключване на устните състезания длъжника за е заплатил пълния размер на сумата от 700 лв., то предявения иск за заплащане на остатъка на извъндоговорно основание следва да се уважи. Това налага уважаване и на иска за обезщетение за забава за периода от предявяване на иска до окончателното плащане.

Предвид изхода на делото, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК на ищеца се дължат направените по делото разноски за държавна такса-25.56 евро за държавна такса. Тъй като същия е представляван от пълномощник, чието възнаграждение е уговорено по чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата на адв.

Н. съобразно нормите чл. 78 ал. 5 от ГПК следва да се определи възнаграждение в размера на заплатеното възнаграждение на адвоката на насрещната страна по предявения насрещен иск или сумата от 245,42 евро.

На ответника не се дължат разноски по предявеният спрямо него иск.

По предявения евентуален иск следва да се присъдят в полза на ответника разноски за държавна такса от 25.56 евро както и за адвокатско възнаграждение от 245,42 евро.

На ответника по насрещните искове разноски не се дължат.

Поради изложеното, съдът

4

РЕШИ:

ОБЯВЯВА за нищожна клаузата за неустойка, обективирана в чл. 11 от договор за паричен заем № ****/***** г., сключен между С. М. Д., ЕГН:**********, гр. *****, бул. „*****" № ***, и „Сити Кеш” ООД, ЕИК 202531869, гр.София, ул. „Славянска” № 29, ет. 7 представлявано от Н. П. като противоречаща на добрите нрави.

ОТХВЪРЛЯ предявените от Сити Кеш” ООД, ЕИК 202531869, гр.София, ул. „Славянска” № 29, ет. 7 представлявано от Н. П. против С. М.

Д., ЕГН:**********, гр. *****, бул. „*****" № *** обективносъединени искове за заплащане на сумата от 27,61 евро(двадесет и седем евро и 61 евро цента) -непогасена главница по договор за кредит № *****/***** г., ведно със законната лихва от 10.07.2025 г -подаване на исковата молба до окончателното плащане.

ОСЪЖДА С. М. Д., ЕГН:**********, гр. *****, бул. „*****" № *** да заплати на Сити Кеш” ООД, ЕИК 202531869, гр.София, ул. „Славянска” № 29, ет. 7 представлявано от Н. П. сумата от 27,61 евро (двадесет и седем евро и 61 евро цента) ведно със законната лихва от 10.07.2025 г -подаване на исковата молба до окончателното плащане, недължимо получена по надействителен договор за заем.

ОСЪЖДА „Сити Кеш” ООД, ЕИК 202531869, гр.София, ул.

„Славянска” № 29, ет. 7 представлявано от Н. П. да заплати на С. М. Д., ЕГН:**********, гр. *****, бул. „*****" № ***, сумата от 25,56 евро (двадесет и пет евро и 56 евро цента) за разноски за производството.

ОСЪЖДА „Сити Кеш” ООД, ЕИК 202531869, гр.София, ул.

„Славянска” № 29, ет. 7 представлявано от Н. П. да заплати на адвокат С. К. Н.

ЕИК ********** с адрес на дейност гр. ****, ул. „******“ № **, сумата от 245,42 евро (двеста четиридесет и пет евро и 42 евро цента) за адвокатско възнаграждение, определено от съда по реда на чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата.

5

ОСЪЖДА С. М. Д., ЕГН:**********, гр. *****, бул. „*****" № *** да заплати на Сити Кеш” ООД, ЕИК 202531869, гр.София, ул. „Славянска” № 29, ет. 7 представлявано от Н. П. сумата от 270,98 евро(двеста и седемдесет евро и 98 евро цента) за разноски за производството.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 6