Решение № 461 от 06.04.2024, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 461 гр. Варна, 06.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Теодора Шишкова при участието на секретаря Неше Еюб. Реджепова като разгледа докладваното от Теодора Шишкова Административно наказателно дело № 20233110201760 по описа за 2023 година

Производството е образувано по жалба от „Строй Корект 2003“ ЕООД, чрез адв. Ал.

М. при АК- София против НП № 03¬2201286/11.01.2023 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда" - Варна, с което на основание чл. 414, ал.3 от КТ на дружеството е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 3 000 /три хиляди / лева, за нарушение на чл. 63, ал.2 от КТ.

С депозираната пред съда жалба се излага твърдение, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правото на защита на наказаното лице. Излага се твърдение, че описаните в АУАН приложения не са връчени на въззивника, поради което последният не е могъл да се запознае подробно с констатациите относно твърдяното нарушение и да осъществи правото си на защита в пълен обем. Оспорва се сочената в НП фактическа обстановка, като се твърди, че лицето К. Е. се е намирало на процесния строителен обект не в качеството си на работник, а за да се уточнят обстоятелства във връзка с бъдещото сключване на трудовия договор със същия. Навеждат се доводи за неправилно квалифициране на деянието като тарушаващо нопмата на чл. 63 ал.2 от КТ с оглед твърдението, че трудовият договор с лицето е сключен след осъществяване на проверката от контролните органи, след което е изпратено и уведомлението до НАП. Според въззивника липсата на мотиви, с които е отхвърлено възражението срещу АУАН също представлява съществено нарушение на процесуалните правила и е самостоятелно основание за отмяна. Навеждат се доводи и за маловажност на нарушението по смисъла на чл. 28 от ЗАНН поради липса на вредоносен резултат, съотв. изключително ниска степен на обществена опасност на деянието. Иска се НП да бъде отменено като незаконосъобразно и необосновано.

1

В съдебно заседание, въззивникът, редовно призован, се представлява от адв. Н., която поддържа жалбата с наведените в нея основания. В заседание по същество пледира НП да бъде отменено като неправилно и недоказано и претендира присъждане в полза на въззивника на сторените от същия разноски за адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна, редовно уведомена, се представлява от юрк Йорданов, който в съдебно заседание оспорва жалбата. По същество излага становище, че описаното в НП нарушение е доказано, а НП е обосновано и законосъобразно, с оглед на което следва да бъде потвърдено. В условията на евентуалност, в случай, че се уважи депозираната жалба, се прави възражение за прекомерност на претендираните разноски за адвокатско възнаграждение.

Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следната фактическа обстановка:

На 04.11.2022год. около 14:40ч. свидетелите Г. и М., извършвали проверка по работни места на обект Църковно настоятелство, находящ се в гр.Варна, ***а.

Към момента на проверката въззивното дружество извършвало СМР - ремонтна дейност по фасадата на сградата. По време на проверката проверяващите установили на обекта няколко лица едно от които св. К. Е., който изнасял строителни материали.

Е. бил от четири, пет дни на обекта и изнася строителни отпадъци и няма трудов договор. Проверяващите започнали да попълват констативен протокол в който било посочено че К. Е. работи като общ работник от 03.11.2022год. с работно време от 08:00ч. до 17:00ч и няма сключен трудов договор.

В хода на проверка на място бил св. Ст. Л. - работник на въззивното дружество, който посочил фирмата която извършва ремонта и обяснил, че има хора които не работят във фирмата и събират железа.

Изготвеният констативен протокол бил подписан и от св.К. Е., както и от още едно лице вписано в протокола.

На датата на проверката 04.11.2022 бил изготвен трудов договор № 432/04.11.2022год. подписан между трудов договор между въззивното дружество като работодател и св. К. Е. като работник строителство, който бил подписан и било подадено уведомление в ТД на НАП. В последствие ТД, както и уведомлението по чл. 62, ал.5 от КТ били представени на проверяващите. При проверка на същите св. Г. констатирала, че уведомлението досежно ТД сключен със св. Е. е било регистрирано в ТД на НАП - София на 04.11.2022год. в 16:07:03ч.

На 20.12.2022год. срещу въззивното дружество бил съставен АУАН № 03-2201287, в който било посочено, че същото е нарушило разпоредбата на чл.63, ал.2 от КТ, тъй като на 04.11.2022год. в 14:40ч., като работодател е допуснал до работа лицето К. А. С. на длъжност „работник строителство", в строителен обект църковно настоятелство находящ се в гр.варна, ***а преди да му е предоставил копие от уведомлението по чл. 62, ал.3 от КТ заверено от ТД на НАП.

Актът бил надлежно предявен и връчен на управителя на въззивното дружество, който 2 го подписал вписвайки в него възражение. Подадени били и писмени възражения срещу акта в които по същество се оспорвало изобщо извършването на нарушението.

Възражението не било възприето от АНО и на 11.01.2023год., въз основа акта, същият издал атакуваното НП ***, като е възприел изцяло констатациите описани в него и наложил на дружеството административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 3000 лева.

В съдебно заседание като свидетели са разпитани Ж. Г. актосъставител и М. М.

(свидетел вписан в акта), които в показанията си възпроизвеждат възприятията си от извършената проверка. Сочат, че в обекта на контрол (строителен обект църковно настоятелство в гр.Варна) са заварили няколко лица, едно от които св. Е., който бил с работно облекло, изцапано.

Заявяват, че тъй като лицата не можели да пишат данните които лицата съобщили били попълнени в протокол, както и че в последствие за Е. бил представен ТД от датата на проверката както и Уведомление което било регистрирано в ТД на НАП но в по-късен час..

Като свидетел в хода на съдебното следствие е разпитан и св. К. Е.. Последният заявява, че миналата година седял в махалата и там се запознал с лице, с което се договорил да отива да работи.

Сочи че работил максимум пет дни, без договор, като договора бил подписан след като хората си заминали и след като вече бил свършил работата.

Като свидетел в хода на съдебното следствие, по искане на защитата, показания е дал и св. Ст. Л.. Същият завява, че докато той и други работници на фирмата работели на скелето имало проверка при която били установени момчета, на които били разрешили да събират дърва и железа. Сочи, че тези които събирали отпадъци се мотали при тях от два три, дни преди проверката и нямали договор с тяхната фирма.

Като писмени доказателства към АНП са приложени документи в чиято истинност съдът няма основание да се съмнява, поради което и ги кредитира изцяло.

Горните обстоятелства съдът приема за установени въз основа на всички събрани по делото доказателства, както писмени така и гласни, които преценени по отделно и в тяхната съвкупност не водят на различни правни изводи.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка направи следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срока за обжалване, от надлежна страна, поради което и е приета от съда за разглеждане.

При извършена служебна проверка на представените по делото акт за установяване на административно нарушение и наказателно постановление съдът констатира, че същите са издадени от компетентните длъжностни лица и в сроковете по чл. 34 от ЗАНН. В същото време обаче констатира, че както в АУАН така и в НП нарушението не е описано пълно и 3 точно от фактическа страна. Не са посочени обстоятелствата при които е извършено.

Изпълнителното деяние на нарушението по чл. 63 ал.2 от КТ се изразява в допускане до работа като субект може да бъде само работодател.

В АУАН и в НП е дължимо това изпълнително деяние да се опише както от правна страна, така и от фактическа, като се посочат обстоятелствата, въз основана които е направен изводът, че лицето е допуснато до работа.

В разглежданите АУАН и НП е посочено изпълнителното деяние „допуснал до работа", но не са описани фактите, въз основа на които е направен този извод и които факти да бъдат проверени и преценени от въззивния съд.

За да е съставомерно извършеното по чл.63 ал.2 от КТ, следва лицето да е допуснато до работа по трудово правоотношение.

В АУАН и в НП, обаче, не са описани признаците на трудово правоотношение. Твърди се, че К. Е., на длъжност „работник строителство", бил допуснат до работа, но това е само един извод, за наличието на който не са посочени каквито и да било факти, които да бъдат проверени от въззивната инстанция.

Пределите на въззивната проверка се очертават от обстоятелствената част на НП, като съдът има задължение да изследва не дали въззивната страна е извършила каквото и да било нарушение, а дали е извършила нарушението, за което е „обвинена" с АУАН и наказана с НП. Каква е била волята на АНО, обаче, не става ясно.

В НП се твърди, че К. Е. е бил на длъжност работник строителство и, че е допуснат до работа. Не става ясно обаче каква точно работа е извършвал той към момента на проверката.

Освен това, съставът на нарушението по чл.63 ал.2 от КТ предполага да има сключен трудов договор, но работника да е допуснат до работа преди да му е връчено копие от уведомлението, свидетелстващо за регистрация в НАП.

В тази връзка обстоятелството дали е имало трудов договор или не, е пряко относимо към съставомерните признаци на нарушението и следва да бъде изяснено от контролния орган, съответно АНО и следва да бъде описано в АУАН и НП.

В случая минимални предпоставки за това липсват. На практика обст. части на акта и НП се състоят от по едно изречение -което по същество представлява правен извод ... в качеството си на работодател допуснал до работа лицето... .

Дали едно лице има качеството на работодател е правен извод, които следва да бъде изведен от фактите които са приети за установени, а в случая такива факти липсват. Липсва описание на всички или поне на достатъчно белези на трудово правоотношение, не са посочени факти от обективната действителност, които да сочат, че между страните е имало уговорено работно време, работно място и трудово възнаграждение, за да се приеме за безспорно, че между посочените лица съществува такова. Това се явява нарушение на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, където са посочени задължителните реквизити, които трябва да съдържат АУАН и НП. Защитата се осъществява срещу фактите, а не срещу правната им квалификация, поради което липсата на факти в АУАН и НП ограничава правото на защита 4 и представлява съществено нарушение на процес. правила, което е достатъчно основание за отмяна на НП на посоченото процесуално основание.

Доколкото с НП на въззивното дружество е наложено наказание за нарушение на чл.

63, ал.2 от КТ, тъй като на 04.11.2022год. като работодател е допуснало до работа К. А. Е., преди да му предостави копие от уведомлението по чл.62, ал.3, заверено от ТД на НАП съдът след преценка на събраните по делото доказателства прецени, че НП е издадено и в нарушение на материалния закон по следните съображения:

За да е налице от обективна страна това нарушение следва между страните по трудовото правоотношение да има сключен ТД в писмена форма, като работникът да е допуснат до работа преди да му бъде връчен екземпляр от сключения трудов договор както и уведомление от НАП за регистрацията на ТД.

В случая от събраните в хода на съдебното следствие доказателства на първо място не бе установено по категоричен начин към момента на проверката между св. К. Е. и въззивното дружество със седалище и адрес на управление в гр.София да е имало възникнало трудово правоотношение. Безспорно Е. е бил установен на обекта ремонтиран от въззивното дружество да изнася. Доказателства обаче които да установят по категоричен начин, че той е бил нает от въззивника да извършва труд в негова полза, срещу заплащане, при определено работно време, под негов контрол и йерархична зависимост по делото липсват. В тази връзка съдът намира за нужно да отбележи, че не кредитира констатациите в приложения към делото констативен протокол първо защото този протокол е готова бланка попълнена от св. М., а не от лицата вписани в него. В показанията си М. сочи, че лицата не можели да пишат и затова се наложило да се прави констативен протокол. При това положение се поставя изобщо под съмнение дали лицата (в частност Е.) изобщо са разбирали какви обстоятелства е следвало да декларират.