Определение № 82 от 13.01.2026, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 82 гр. Бургас, 13.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Галя В. Белева

Донка Янк. Русинова като разгледа докладваното от Вяра Ив. Камбурова Въззивно частно гражданско дело № 20252100501897 по описа за 2025 година ГПК.

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248, ал. 3 вр. с чл. 274, ал. 1, т. 2 от Образувано е по повод частна жалба вх.№10240/ от 20.10.2025г по описа на Районен съд – Несебър, подадена от „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК202531869 и „КРЕДИРЕКТ“ ЕООД, ЕИК20702490, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Младост, бул. „Цариградско шосе“ №115Е,ет.5, ответници в първоинстанционното производство, чрез АДВОКАТСКО ДРУЖЕСТВО „Нестори, Угляров, М.“, чрез адв. Христо Милчев, САК, съд. адрес гр.София, ул.“Отец Паисий“ №15, офис, пълномощник, против определение №1057/06.10.2025г. постановено по гр.д.№966/2024 по описа на НРС, с което в производство по чл. 248 ГПК е оставена без уважение молбата на процесуалния представител на ответните дружества за изменение на постановеното по делото решение №291/23.08.2025 в частта за разноските за отхвърляне искането за присъждане на разноски на ищцовата страна.

С частната жалба се излага несъгласие с присъждането на разноски за всеки от предявените искове, като се посочва и грешка в калкулацията.

Счита, че исковете произтичат от едно правоотношение и защитават един интерес, поради и което не се дължат разноски за всичките четири иска.

На следващо място се излагат доводи за нищожност на представените, поради явното несъответствие на уговореното адвокатско възнаграждение с разпоредбата на чл.36, ал.2 ЗА – същото не е нито справедливо, нито обосновано, тъй като не отговаря на фактическата и правна сложност на делото.

Също така се поддържа, че правота на иск е упражнено превратно с цел увреждане на ответника, тъй като са предявени три искови моли, по които са образувани три дела /№966/2024, №1011/24 и №715/2024/ с цел да се възложени в тежест на ответника заплащането на разноски в прекомерен размер. В тази връзка е направено доказателствено искане.

1

На последно място се излагат възражения по отношение на определения размер на адвокатското възнаграждение, че не е съобразено с Решение на СЕС от 25.01.2024 по дело С-438/22, съгласно което Наредба №1/2024 няма задължителен характер и обвързваща сила за клиентите, адвокатите и съда, а може да служи само ориентир. В частната жалба се цитира съдебна практика на районни и окръжни съдилища.

С горните аргументи се иска отмяна на обжалваното определение като бъде постановено друго, с което да бъде отказано присъждане на разноски на ищеца.

В дадения едноседмичен срок по чл. 276, ал. 1 от ГПК ищецът в първоинстанционното производство В. Р. Г., чрез упълномещения адвокат Степан Киркоров от АК – Варна, е представил писмен отговор. Моли за оставяне без уважение на частната жалба, за което излага подробни съображения.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид исканията и доводите на страните, намира следното:

Частната жалба е депозирана в срока по чл.275 от ГПК, подадена е от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима. Разгледана по същество, настоящата инстанция за намира частната жалба за неоснователна по следните съображения:

При постановяване на решението, чието изменение в частта за разноските се иска, съдът е съобразил направеното от ответниците възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

С молба по чл.248 ГПК в предвидения срок, ответниците са поискали изменение на решението в частта за разноските с аргументи почти идентични с настоящата частна жалба. Пред въззивната инстанция поддържат становище за неприсъждане на разноски.

Първоинстанционният съд е сезиран с четири обективно и субективно съединени искове при условията на евентуалност. Заявените претенции по установителните искове по чл.26, ал.1, предл.1, вр. чл.22 ЗПК вр. чл.11, ал.1,т.9, т.10 и т.11 ЗПК се основават на три договора – от 08.05.2023г. и 22.09.2023г., сключени между ищеца и „Сити Кеш“ ЕООД и от 25.12.2023г., сключен между ищеца и втория ответник „Кредирект“ ЕООД. от 22.09.2023г и осъдителен с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД.

В първоинстанционното производство е представен списък на разноските по чл.80 ГПК с 2 договора за правна защита и съдействие и пълномощно / л.99 - 101 /. В т. 3 и на двата договора е посочено, че страните декларират, че възнаграждението по чл.2 е платено изцяло в брой в деня на подписване на договора.

С постановеното в първата инстанция съдебно решение, районният е уважил изцяло предявените искове като с оглед изхода на спора е осъдил ответните дружества да заплатят на ищеца направените по делото разноски в обща размер на 2219.85 лв., включващи д. такса в размер на 519.85 лв., внесен депозит за ВЛ в размер на 200 лв. и при уважено възражение за прекомерност – общо 1500 лв. възнаграждение за един адвокат / за 3 установителни искове по 400 лв. и за един осъдителен 300 лв./. Така присъдените разноски са разделени между двете ответни дружества.

С молба от 16.09.2025г. пълномощникът на ответните дружества е поискал изменение на постановено решение в частта за разноските.

2

С обжалваното определение първоинстанционният съд е оставил без уважение молбата. В мотивите си е посочил, че и в двата договора се съдържа декларация, че адвокатското възнаграждение е заплатено напълно в брой, поради което е приел за неоснователни възраженията, че не са извършени разноски. Също така е направил собствена мотивиран преценка за фактическата и правна сложност в светилната на Решение на СЕС от 25.01.2024 по дело С-438/22. Посочено е, че представените договори за правна помощ касаят производството по ГД №966/2025, по който е и довършено делото.

Настоящият въззивен състав изцяло споделя мотивите на първоинстанционния съд и препраща към тях на осн. чл.272 ГПК. Във връзка с доводите в частната жалба приема следното:

Съгласно задължителните разяснения дадени в т.1 от ТР №6/2012 ог 06.11.2013 по ТД №6/2012 ОСГТК, ВКС „само, когато е доказано извършването на разноски в производството, те могат да се присъдят по правилата на чл. 78 ГПК. Ето защо, в договора за правна помощ следва да бъде указан вида на плащане, освен когато по силата на нормативен акт е задължително заплащането да се осъществи по определен начин – например по банков път. Тогава, както и в случаите, при които е договорено такова заплащане, то следва да бъде документално установено със съответните банкови документи, удостоверяващи плащането. Когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото. В този случай той има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение.“ Както бе посочено по-горе в представените договори за прана помощ и съдействие изрично е посочено, че парите са платени в брой изцяло, поради което следва да се приеме, че в тази част има характер на разписка, с която се удостоверява извършеното плащане.

Съгласно съдебна практика, постановена от ВКС, която настоящият състав споделя, адвокатско възнаграждение се определя за всеки иск поотделно, а не чрез сборуване на материалния им интерес - в т. см.

Определение № 77 от 24.02.2022 г. по ч. т. д. № 1692/2021 г. по описа на ВКС, I т. о., ТК, Определение № 533 от 30.10.2017г. по т.ч.д. 1649/2017г. по описа на ВКС. Тук е мястото да се подчертае, че цитираната в частната жалба практика на районни и окръжни съдилища по никакъв начин не обвързва съда.

След постановяване на Решение на СЕС от 25.06.2024 г. по дело С438/22 бе прието, че правилото, че съдът не може да намали договореното възнаграждение под размерите определени с Наредбата не следва да бъде прилагано, тъй като не съответства на правото на ЕС. С други думи казано съдът не е обвързан от посочените в Наредбата минимуми. Тук е мястото да се посочи, че с ДВ бр.14 от 18.02.2025г. е променено заглавието на цитираната наредба и то вече е НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. В този случая, за да извърши преценка за основателността на възражението следва да взе предвид редица конкретни обстоятелства по делото – вида на спора, фактическата му и правна сложност, вида и количеството на извършена работа и т.н. Извършвайки тази преценка съдът намира, че няма частната жалба да бъде уважена. Още по-малко да бъде постановено да не бъдат присъждани разноски. По никакъв начин не може да бъде споделено поддържаното от частния жалбоподател становище, че 3 предявените искове са не с цел защита на право, а генериране на разходи за ответника и представляват злоупотреба с право. Също така не отговаря на истината, че ищецът е завел множество дела, в каквато връзка е направено и доказателствено искане. ГД №966/2024 е било разделено по почин на съда с определение № 846/27.08.2024г. , след като първоначалната искова молба с вх.

№7703/19.08.2024 е оставена без движение и са направени уточнения от ищеца, съдът отново по свой почин, с определение №42/13.01.2025г. по ГД 1011/2024 е прекратил това новообразувано производство и го е присъединил към по-рано образуваното ГД №966/2024, под който номер е и завършило.

Следователно изложените твърдения не намират опора в доказателствата по делото.

Предвид всичко изложено съдът намира частната жалба за неоснователна, поради което следва да бъде оставена без уважение.

Така мотивиран Бургаският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх.№10240 от 20.10.2025г по описа на Районен съд – Несебър, подадена от „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК202531869 и „КРЕДИРЕКТ“ ЕООД, ЕИК20702490, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Младост, бул. „Цариградско шосе“ №115Е, ет.5, ответници в първоинстанционното производство, чрез АДВОКАТСКО ДРУЖЕСТВО „Нестори, Угляров, М.“, чрез адв. Христо Милчев, САК, съд. адрес гр.София, ул.“Отец Паисий“ №15, офис, пълномощник, против определение №1057/06.10.2025г. постановено по гр.д.№966/2024 по описа на НРС, с което в производство по чл. 248 ГПК е оставена без уважение молбата на процесуалния представител на ответните дружества за изменение на постановеното по делото решение №291/23.08.2025 в частта за разноските за отхвърляне искането за присъждане на разноски на ищцовата страна.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 82 гр. Бургас, 13.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Галя В. Белева

Донка Янк. Русинова като разгледа докладваното от Вяра Ив. Камбурова Въззивно частно гражданско дело № 20252100501897 по описа за 2025 година ГПК.

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248, ал. 3 вр. с чл. 274, ал. 1, т. 2 от Образувано е по повод частна жалба вх.№10240/ от 20.10.2025г по описа на Районен съд – Несебър, подадена от „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК202531869 и „КРЕДИРЕКТ“ ЕООД, ЕИК20702490, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Младост, бул. „Цариградско шосе“ №115Е,ет.5, ответници в първоинстанционното производство, чрез АДВОКАТСКО ДРУЖЕСТВО „Нестори, Угляров, М.“, чрез адв. Христо Милчев, САК, съд. адрес гр.София, ул.“Отец Паисий“ №15, офис, пълномощник, против определение №1057/06.10.2025г. постановено по гр.д.№966/2024 по описа на НРС, с което в производство по чл. 248 ГПК е оставена без уважение молбата на процесуалния представител на ответните дружества за изменение на постановеното по делото решение №291/23.08.2025 в частта за разноските за отхвърляне искането за присъждане на разноски на ищцовата страна.

С частната жалба се излага несъгласие с присъждането на разноски за всеки от предявените искове, като се посочва и грешка в калкулацията.

Счита, че исковете произтичат от едно правоотношение и защитават един интерес, поради и което не се дължат разноски за всичките четири иска.