Решение № 10060 от 30.05.2025, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 10060 гр. София, 30.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Антоанета Г. Ивчева при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. ЯНАКИЕВА като разгледа докладваното от Антоанета Г. Ивчева Гражданско дело № 20231110127935 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба на т, ЕИК: ,, със седалище и адрес на управление: **, срещу е, ЕИК: ,, със седалище и адрес на управление: **, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за заплащане на сумата в размер на 9 600 лева, представляваща дължима сума на отпаднало основание, в резултат на прекратен от ищеца договор, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 23.05.2023г., до окончателното изплащане на сумата.

Ищецът твърди, че се е намирал в облигационно правоотношение с ответника с предмет присъединяване на Административна сграда, находяща се в **, към разпределителната мрежа на ч (понастоящем е) чрез предоставяне на допълнителна мощност, за което ищецът заплатил сумата от 9600 лв. на 29.06.2018г. Посочва, че между страните били уговорени срокове за проектиране и издаване на разрешение за строеж, изграждане и въвеждане в експлоатация на съоръженията за присъединяване.

В чл. 10 от договора било предвидено, че срокът за проектиране и издаване на разрешение за строеж бил 6 месеца от датата на заплащане на дължимата цена за присъединяване, а срокът за изграждане и въвеждане в експлоатация на съоръженията за присъединяване – 8 месеца, считано от влязлото в сила разрешение за строеж.

Поддържа, че ответникът не е изпълнил задължението си за присъединяване на сградата към електроразпределителната мрежа, поради което на основание чл. 42 от договора ищецът в исковата молба прави изявление за прекратяване на облигационната връзка поради отпаднала необходимост, като претендира връщане на платената по договора цена, както и присъждане на деловодни разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който ответникът оспорва иска. Твърди, че ищецът не е изправна страна по договора.

Посочва, че съгласно чл. 22 от процесния договор, ищецът се е задължил да му учреди сервитутно право – право на прокарване на електропроводни линии и право на преминаване на хора и техника за обслужване на енергийните съоръжения в 1-месечен срок от подписване на договора, но същият не е изпълнил задълженията си, което препятствало издаване на разрешение за строеж. Посочва, че ищецът бил уведомен за това с писмо с изх. номер СD-DOC-3308/22.03.2019 г., получено от него на 29.03.2019 1 г. Моли за отхвърляне на предявения иск.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Като писмено доказателство по делото е прието становище с изх. № 1202876214 от 30.03.2018г. на ч до „т, издадено на основание чл. 4, ал. 1, т. 3 от НППКЕЕПРЕМ, за присъединяване на административна сграда, находяща се в **, УПИ IV, към електрическата мрежа. В неговото съдържание е посочено, че присъединяването на обект, представляващ административна сграда, находяща се в **, кв. 201, УПИ IV, щяло да се извърши чрез изграждане на електропроводни линии НН от трансформаторен пост ТП „г 3“, дисп. № 41-514, SF_2459, № мрежа 10222204, като за това било необходимо да се извършат следните технически действия: 1/ монтиране на ново електромерно табло НН за индиректно измерване до 630А, с гл. прекъсвач 3x630А, на мястото на съществуващо електромерно табло за индиректно измерване до 250А, разположено на граница на собственост до обекта; 2/ полагане на нов кабел тип САВТ 3х185+95 мм2; 3/ преместване на съществуващия трифазен индиректен електромер х/5А с аб. № 956642011, като се монтират нови ТТ300/5А; 4/ полагане на новата кабелна линия в съществуваща и/или нова PVC тръбна мрежа по улична регулация от ТП „г 3“ до новото електромерно табло за индиректно измерване.

Съобразно т. 5.1 от процесното становище изграждането на съоръженията за присъединяване щяло да се осъществи след сключване на договор за присъединяване и след заплащане на цена за присъединяване, а клиентът трябвало да изгради за своя сметка електрическите съоръжения НН, които се намират в неговия имот след границата на собственост на електрическите съоръжения. Посочено е, че договорът следвало да се сключи в 1-годишен срок, в противен случай становището се считало за невалидно.

Като писмено доказателство по делото е приет договор за присъединяване на обекти на клиенти към разпределителната електрическа мрежа на ч /ДПЕРМ/ 1202932117 от 28.06.2018г., по силата на който ответното дружество се е задължило да осъществи фактически и правни действия за присъединяване на обект, представляващ административна сграда, находяща се в **, кв. 201, УПИ IV, към електрическата мрежа срещу насрещното задължение на ищеца да заплати цена, подлежаща на определяне по реда на НППКЕЕПРЕМ. От неговото съдържание е видно, че страните са уговорили 6-месечен срок за проектиране и издаване на разрешение за строеж на съоръженията за присъединяване, считано от датата на заплащане на дължимата цена, и 8-месечен за изграждане и въвеждане в експлоатация на съоръженията, считано от датата на издаденото и влязло в сила разрешение за строеж. Самото присъединяване на обекта към електрическата мрежа следвало да се осъществи чрез електропроводни линии ниско напрежение /„съоръжения за присъединяване”/, което включвало проектирането и изграждането на електропроводни линии НН от трасформаторен пост ТП „г 3”, дисп. № 41-514, S_10222204, монтиране на ново електромерно табло НН за индиректно измерване до 630А, с гл. прекъсвач 3x630А, на мястото на съществуващо електромерно табло за индиректно измерване до 250А, разположено на граница на собственост до обекта; полагане на нов кабел тип САВТ 3х185+95 мм2; преместване на съществуващия трифазен индиректен електромер х/5А с аб. № 956642011, като се монтират нови ТТ300/5А. Съгласно чл. 4 страните са се споразумели за следните технически параметри, които щяло да има бъдещото присъединяване: предоставена мощност – 75 kW /допълнителна/ към общо 190 kW; присъединявана мощност – 247 kW; ниво на напрежение – 1 kV; категория по осигуреност на електроснабдяването, съгласно Наредба № 3/09.06.2004 г. – трета категория; брой на фазите в мястото на присъединяването – три фази; тарифност на средствата за търговско измерване – 2 двутарифни. В чл. 22 е уредено задължение на клиента при възникнала необходимост да учреди/осигури в полза на ответното дружество сервитутно право, право на прокарване на електропроводни линии и право на преминаване на хора и техника за обслужване на енергийни съоръжения в срок от 1 месец от подписване на договора.

Установява се, че цената по договора е определена като сбор от постоянна и променлива компонента, като стойността на първата била в размер на 9 600 лв., платима в 5-дневен срок от подписването на договора, а втората се определяла след изготвяне на екзекутивната документация. С чл. 42 била уговорена между страните правна възможност за едностранно прекратяване на облигационното правоотношение от клиента при отпадане на необходимостта от присъединяване на обекта, както и при осуетяване или забавяне точното изпълнение на договора, като следвало да бъдат заплатени всички фактически извършени по този момент работи по изпълнение на договора.

По делото е представено потвърждение за плащане, от което се установява, че на 29.06.2018г. ищецът е наредил по банкова сметка на ответното дружество сума в размер на 9 600 лв., като основание за плащане е посочено „заявление 001202932117“, а в допълнителните пояснения – „клиентски ном. 424013163077“.

Към доказателствения материал по делото е приобщена Лицензия за разпределение на електрическа енергия № Л-135-07/13.08.2004г., издадена в полза на ответното дружество за срок от 35 години.

Като писмено доказателство по делото е прието писмо с изх. № CD-DOC03308 от 22.03.2019г. с издател е и адресат т, в което се съдържа покана за предприемане на всички правни и фактически действия за организиране и учредяване на сервитутни права по чл. 64 ЗЕ за частта на кабелния електропровод, попадащ в границите на засегнатия имот, тъй като новата кабелна линия, с която ще бъде захранено новото електромерно табло, се намира на около 30 метра от трафопоста, находящ се в поземления имот идентификатор ***. Посочено е, че дължината на участъка, предвиден за прокарване и прилежащата му сервитутна ивица през засегнатия имот е около 12 линейни метра, респ. 25 кв.м. сервитутна площ. Съгласно данни от разписка с R № 9100013005289 писмото е връчено на адресата на 29.03.2019 г.

При така установеното от фактическа правна, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявеният осъдителен иск намира правната си квалификация в чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД. Основателността на исковата претенция е обусловена от установяването в условията на пълно и главно доказване на следните обстоятелства: реално заплащане от страна на ищеца на сумата, чието връщане претендира, по силата на процесния договор, както и предпоставките за прекратяване на договора, в т.ч. че е отпаднала необходимостта от присъединяване на обекта към електроразпределителната мрежа на ответника. Съобразно чл. 154, ал. 1 ГПК ищецът носи доказателствената тежест да докаже посочените материалноправни предпоставки за възникване на притезанието, а ответникът носи доказателствената тежест да установи, че е налице валидно правно основание за получаване, респ. задържане на получено, в т.ч. че е била налице необходимост от учредяване на сервитутно право в негова полза от ищеца, както и че е поканил ищеца за това.

С постановени по делото определение от 13.01.2025 г. и от 30.04.2025 г. на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК като безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване са обявени следните правнолевантни обстоятелства: 1/ че страните са се намирали в облигационно правоотношение въз основа на договор за присъединяване на обекти на клиенти към разпределителната електрическа мрежа на ч 3

/ДПЕРМ/ 1202932117 от 28.06.2018г., 2/ че във връзка с изпълнението на процесната сделка ищецът е заплатил в полза на ответното дружество сумата от 9 600 лв., 3/ че ответникът не е изпълнил поетото по договора задължение да присъедини административната сграда към електроразпределителната мрежа, както и 4/ че в процесния имот, в който се намира административната сграда, минава част от трасето на кабелни линии, които следва да захранят имота, и което трасе попада в сервитутната зона на предвидените по проект съоръжения. При това положение, следва да се приеме, че първият елемент от фактическия състав на кондикционната претенция по чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД – предаването на сумата от клиента на електроразпределителното дружество се е осъществил в обективната действителност.

Правният спор се концентрира относно върху това дали процесният договор е прекратен, респективно дали в патримониума на ищеца е възникнало правото едностранно да прекрати облигационната връзка, доколкото ответникът основава възраженията си на твърдения, че самият клиент е неизправна страна, не изпълнявайки задължението си да учреди сервитут.

Чрез разпоредбата на чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД се цели недопускането на неоснователно имуществено разместване в случаите, при които основанието за предаване на дадена престация е отпаднало с обратна сила. Съобразно ППВС 1 от 28.05.1979г. този текст намира приложение при унищожаване на договорите при пороци на волята, при разваляне на договорите поради неизпълнение, при настъпване на прекратително условие, когато сделката е сключена при такова условие, и в други подобни случаи, като такъв подобен случай се явява и включването на уговорка в съдържанието на договора, предвиждаща възможност за едната или и двете страни с едностранно волеизявление да прекратят облигационната връзка. Макар всички тези хипотези да се обединяват под третото предложение на чл. 55 „отпаднало основание“, то се касае за различни юридически факти, т.е. за отделни основания на иска. В настоящия случай, като фактическо обстоятелство, на което се основава искът по чл.