Решение № 3034 от 14.05.2018, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№

.................... гр.София, 14.05.2018 г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 4 състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и осми март през две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИНА АНАСТАСОВА при участието на секретаря Ива Иванова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 2651 по описа за 2017 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба, подадена от С.В.Х., с която срещу П.на Р.Б.са предявени искове с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ.

Ищецът С.В.Х. твърди, че спрямо него било незаконосъобразно повдигнато и поддържано обвинение /по досъдебно производство № 159/2009 г. по описа на НСлС, пр.пр. №4-4651/2009 г. по описа на СГП /за извършено престъпление по чл.282, ал.3, вр. ал.1, пр.1 вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1 НК.

Поддържа, че с постановление за частично прекратяване от 01.08.2012 г. СГП е прекратила наказателното производство спрямо него, поради това че извършеното деяние не е престъпление. Последното било получено от него на 09.08.2012 г., поради което е влязло в сила на 17.08.2012 г.

Твърди, че привличането му към наказателна отговорност било придружено със зрелищно публично задържане от кабинета му в Дирекция „Миграция“ на 16.02.2010 г., като описва обстановката. Това събитие и провеждането на специализираната операция били отразени в интернет. Спрямо него била приложена най-тежката мярка за неотклонение „задържане под стража“, изменена след обжалване в „парична гаранция в размер на 5000.00 лв., като на 23.04.2010 г. бил освободен.

Поддържа, че поради осъщественото спрямо него незаконно задържане престоял в следствения арест в продължение на 67 дни, а образуваното наказателно производство продължило 2 години и 6 месеца. Последното било предмет и на множество публикации във вестници, телевизии и електронни издания, било широко отразено в медиите.

Поддържа твърдения, че в резултат на тези незаконни действия на органите на досъдебното производство е претърпял множество неимуществени вреди, изразяващи се в накърняване на достойнството и честта му; авторитета и свободата му; преживял сериозна психическа травма, стрес и напрежение; било засегнато доброто му име и общественото му положение; бил уволнен дисциплинарно за действия, които на по-късен етап било установено, че не представляват престъпление; пострадала цялостното му професионално развитие и кариера; чувствал се съсипан, изпаднал в дълбока и продължителна депресия; влошено било здравословното му състояние; изпитвал сериозен социален и психологически дискомфорт; страдал от безсъние; изпитал психически срив. Поддържа твърдения, че затрудненията му в професионалната реализация продължават и до настоящия момент. Незаконното обвинение и задържането му се отразили сериозно и на отношенията му в семейството. Имал забавяне при подновяването на разрешителното му за ловно оръжие, което довело до невъзможност да упражнява любимото си хоби.

Ищецът твърди, че ответникът следва да отговаря имуществено за повдигнатото му обвинение и претендира обезщетение за причинените му неимуществени вреди 150000.00 лв. Претендира законната лихва от 17.08.2012 г. /дата на влизане в сила на постановлението за прекратяване на наказателното производство в една част/ до окончателно погасяване на задължението.

В срока за писмен отговор по чл.131 от ГПК ответникът П.на Р.Б.изразява следното становище: Оспорва по основание и размер претенцията за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди. Прави възражение, че същата е завишена по размер и не е съответна на продължителността на наказателното производство и икономическия стандарт в страната; на извършените по него процесуално-следствени действия. Оспорва, като неоснователна претенцията за заплащане на законна лихва с излагане на правни и фактически доводи, че същата е дължима от датата на влизане в сила на постановлението за прекратяване на наказателното производство. Прави възражение за погасяване по давност на претенцията за акцесорното вземане. Прави възражение, че П.не може да носи отговорност за публикациите в пресата, които не са били извършени от нея или с нейно знание или съгласие, както и за начина на интерпретиране на наказателното производство в медиите. Оспорва фактическите и правни твърдения обосноваващи претенциите, като недоказани. Излага правни доводи, за това че заеманата длъжност не е от обстоятелствата, които следва да се вземат предвид в насока на увеличаване на обезщетението. За воденото срещу ищеца дисциплинарно производство не може да се ангажира отговорността на П.на Република България. Прави искане при разрешаване на спора да бъде отчетено, че наложеното първоначално дисциплинарно уволнение е било отменено.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и доводите на страните съобразно изискванията на чл. 235 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са искове с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за обезщетяване на неимуществени вреди, претърпени вследствие незаконно обвинение в извършване на престъпление.

Съдът намира, че са налице основанията по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за ангажиране отговорността на държавата за причинени на ищеца вреди от незаконните действия на нейни органи. Отговорността по ЗОДОВ има обективен характер – възниква при наличие на изрично предвидените в специалния закон предпоставки и не е обусловена от наличието на вина /виновно поведение/ от страна на конкретното длъжностно лице, причинило с поведението си вредата – чл.4 от ЗОДОВ, докато деликтната отговорност по чл.45 и сл. от ЗЗД е виновна отговорност – обусловена е от виновно поведение на причинителя на вредата, вкл. в хипотезата на обезпечителната отговорност по чл.49 от ЗЗД, като вината се предполага до доказване на противното, съгл. чл.45, ал.2 от ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, П.или съда, при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено, поради това че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или, поради това че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано.

В хода на производството безспорно се установи, че с постановление от 16.02.2010 г. ищецът е бил привлечен като обвиняем за извършено престъпление от общ характер-престъпление по чл.282, ал.3 вр. ал.1, пр.1,2 вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1 НК, за това че в периода от началото на 2008 г. до 16.02.2010 г. в гр.София, като длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение – директор на дирекция „Миграция”-МВР, в условията на продължавано престъпление е нарушил служебните си задължения с цел да набави за себе си и за другиго – М.Г.Б., С.З.Б. и Д.Д.К., имотна облага, като от това са настъпили значителни вредни последици-множество чужди граждани са получили без правно основание документи за временно или постоянно пребиваване на територията на Р.Б.и деянието представлява особено тежък случай.

Установи се, че по образуваното досъдебно производство № 159/2009 г. по описа на НСлС, гр.София, пр.пр.№ 4-4651/09 г. на СГП, с постановление от 16.02.2010 г. на прокурор при СГП, спрямо С.Х. е била взета мярка за неотклонение „задържане под стража”, която е била изменена с определение от 19.04.2010 г. на СГС по н.ч.д.№ С-256/2010 г. в „парична гаранция” в размер на 5000.00 лв.

Чрез представената карта на награден с отличие на МВР „Медал правосъдие, свобода, сигурност 2007“ № 167/29.01.2007 г. се установява, че С.В.Х. е бил награден със заповед № К-123 от 12.01.2007 г. на министъра на вътрешните работи с отличие на МВР – „Медал правосъдие, свобода, сигурност 2007“ № 167.

Страните не спорят, че със заповед рег.№ К-3687/30.03.2010 г. на министъра на вътрешните работи, на С. Хрисстов е било наложено дисциплинарно наказание „уволнение” и е било прекратено служебното му правоотношение на държавен служител в Дирекция „Миграция”-МВР за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина изразяващо се в извършване на описаното нарушение, за което му било повдигнато обвинение по образуваното наказателно производство.

Чрез представеното в производството решение № 98/12.11.2014 г. на ВАС по адм.д.№ С-38/2014 г. е било потвърдено решение № 19/27.02.2014 г. постановено по адм.д.№ С-87/2013 г. по описа на ВАС, с което е била отменена заповедта за налагане на соченото дисциплинарно наказание и за прекратяване на служебното правоотношение на ищеца.

Чрез представената адвокатска карта № KSAK0229/09.08.2013 г. се установява, че на 17.07.2013 г. С.В.Х. е вписан като адвокат към АК Кюстендил.

Не се спори и се установява, че с постановление от 01.08.2012 г. на прокурор при СГП, е било прекратено частично – по отношение на С.В.Х. воденото наказателно производство поради това че извършеното от него деяние не съставлява престъпление.

Чрез представената в производството разписка-известие за доставяне /л.108/ се установява, че Х. е получил постановлението за прекратяване на 09.08.2012 г.

Поради това, съдът намира че са налице предпоставките на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на ответника П.на Република България.

В този смисъл, съдът приема за установени, чрез приложените писмени доказателства фактическите твърдения на ищеца, че е бил привлечен като обвиняем за извършване на престъпление от общ характер, наказателното производство за което е било прекратено на по-късен етап, поради това че деянието не съставлява престъпление.

Чрез показанията на свидетеля А.Т.М./близка на ищеца и неговото семейство/ се установява, че е разбрала за задържането на С.Х. от съобщение по медиите – интернет и телевизия, след което се обадила на съпругата му. Тя била притеснена и от нея свидетеля М.разбрала, че се касае за обвинение в престъпление по служба. По този начин било огласено и на сайта на МВР. Х. бил в ареста малко повече от два месеца. Свидетелят М.установява, че С.Х. имал авторитет пред своите колеги, ползвал се с тяхното уважение и в работата си се проявявал като честен и достоен професионалист. Категорично, според свидетеля, Х. не е способен да извърши нарушение в работата си, както и да оказва влияние върху подчинените си за извършване на нарушения по служба. Неговото задържане по образуваното наказателно производство се отразило изключително тежко на него и неговата съпруга. Изключително унизитебно било това, че той е бил задържан в кабинета си. След като била изменена мярката му за неотклонение той бил много променен, психически ссринат, съсипан, трудно можело да се проведе с него диалог. Едва по-късно той започнал да разказва за своите преживявания по време на ареста, задържането и престоя. И към настоящият момент, според свидетеля М., когато се срещнат разговорът неминуемо стига отново до разговори на тази тема, която е свързана за него с изключително неприятни изживявания. Свидетелят М.сочи, че други техни колеги и приятели се отдръпнали от Х. след образуване на производството. Самият Х. споделил с нея, че телефонът е спрял да звъни.

Споделял й че изпитва силни притеснения за по-голямата си дъщеря, която по това време завършвала, а в медиите била отразена невярна информация, която го злепоставяла като баща и професионалист. Срамувал се да говори с нея и да се защити, като обясни случващото се. Непосредствено след като бил освободен от ареста Х. бил в изключително тежко здравословно и психично здраве. Имал криза поради повишено кръвно налягане и влязъл за кратко в болница. Според свидетеля М., Х. все още търпи негативните последици на обвинението. Опитал да си намери работа през времето, в което бил дисциплинарно уволнен, но всички негови познати му отказали. Някои от тях дали съвет да изчака да приключи производството.

Чрез показанията на свидетеля И.В.К.се установява, че Х. бил задържан почти 70 дни и тя била свидетел на мъката, която изживял той и неговото семейство във връзка с неоснователните обвинения. Свидетелят споделя наблюденията си над това, че С. бил горд с постигнатото и развитието в кариерата. След обвиненията Х. рухнал и пострадал и физически като човек. Емоционално бил смачкан, унищожен и унизен по много поводи пред обществото, пред семейството, пред колегите, пред близки и познати. По-голямата част от тях се отдръпнали от него. Свидетелят сочи, че Х. имал и чисто страх от затворени пространства след като бил освободен.