Решение № 1101 от 19.02.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1101 гр. София, 19.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Станимира И.

Членове:

Райна Мартинова

Виктория Р. Митева при участието на секретаря Светлана Д. Тодорова като разгледа докладваното от Станимира И. Въззивно гражданско дело № 20231100505988 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 20067087/15.11.2022г. по гр.д. № 5162 по описа за 2019г. на Софийски районен съд, 82-ри състав:

- е признато за установено по отношение на И. В. Г., ЕГН ********** и Н.

Ф. Г., ЕГН **********, че И. И. Д. , ЕГН **********, М. И. И., ЕГН ********** и С. И. И., ЕГН ********** са собственици на поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в . Войнеговци, СО, обл. София по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-4/11.01.2012г. на изпълнителния директор на АГКК с адрес на имота с. Войнеговци, район Нови Искър, с площ от 455 кв.м. , трайно предназначение на територията : ниско застрояване, номер по предходен план: 414, при съседи поземлени имоти с идентификатори:

***;

***;

***;

***; ***, който имот е идентичен с новообразуван имот № ***., находящ се в с. Войнеговци, район нови Искър, местност „Марина падина“ с площ от 455 кв.м. по плана за новообразуваните имоти, одобрен със Заповед № РД-15-025/17.02.2014г. на Областния управител на област София-град, при съседи: имот № 118.5964.22 - двор, собственост на А.С.Б.; имот № *** – двор; имот № *** – двор; имот № *** улична мрежа СО; имот № *** – двор, собственост на наследниците на С.И.С., като И. В. Г., ЕГН ********** и Н.

Ф. Г., ЕГН ********** са осъдени на основание на чл. 108 от ЗС да 1 предадат на И. И. Д. , ЕГН **********, М. И. И., ЕГН ********** и С. И.

И., ЕГН ********** владението върху ката описания имот;

- И. В. Г., ЕГН ********** и Н. Ф. Г., ЕГН ********** са осъдени по предявения от И. И. Д. , ЕГН **********, М. И. И., ЕГН ********** и С. И.

И., ЕГН ********** иск по чл. 109 от ЗС да премахнат сграда с идентификатор *** находяща се в с. Войнеговци, СО, обл.

София по КККР, одобрена със Заповед № РД-18-4/11.01.2012г. на изпълнителния директор на АГКК с адрес на сградата: с. Войнеговци, район Нови Искър, и площ от около 30 кв.м., като И. В. Г., ЕГН ********** и Н. Ф. Г., ЕГН ********** са осъдени на основание на чл. 78, ал.1 от ГПК да запратят на И. И. Д. , ЕГН **********, М. И. И., ЕГН ********** и С. И. И., ЕГН ********** сумата от 1147,90лв., представляващи съдебни разноски.

С Решение № 20075490/19.01.2023г. по чл. 250 от ГПК, поправено по реда на чл. 247 от ГПК с Решение № 20122008/08.05.2024г. по гр.д. № 5162 по описа за 2019г. на Софийски районен съд, 82-ри състав е допълнено основното решение , като е отхвърлено искането по чл. 537, ал.2 от ГПК за отмяна на нотариален акт № 18, том І, рег. № 880, дело № 13/05.06.2018г. с който И. В. Г. и Н. Ф. Г. са признати за собственици на основание на давностно владение на едноетажна масивна сграда с идентификатор *** , находяща се в с. Войнеговци, СО , обл.

София.

С Решение № 20139367/23.04.2025г. по гр.д. № 5162 по описа за 2019г. н а Софийски районен съд, 82-ри състав е допълнено решението по делото, като е отхвърлено искането по чл. 537, ал.2 от ГПК за отмяна на нотариален акт № 18, том І, рег. № 880, дело № 13/05.06.2018г., с който И.

В. Г. и Н. Ф. Г. са признати за собственици на основание на давностно владение на имот с идентификатор ***. с площ от 455 кв.м. в с.

Войнеговци, район Нови Искър, в който е разположена едноетажна масивна сграда с идентификатор ***.

Срещу така постановеното основно решение от 15.11.2022г. е депозирана въззивна жалба вх. № 25078859/09.12.2022г. по регистъра на СРС от ответниците по исковете И. В. Г., ЕГН ********** и Н. Ф. Г., ЕГН **********в частта, в която исковете по чл. 108 от ЗС и чл. 109 от ЗС са уважени. Изложили съображения, че решението в тази част е неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон, необосновано. Посочили са, че не било установено наследодателят на ищците да е внесъл имота в ТКЗС и че то подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, не било установено имотът да е включван в блокове на кооперативно стопанство и така да е приложим ЗСПЗЗ . Имотът бил застроен още преди 1986г., попадал в урбанизирана територия. Установено било, че с протокол № 4000/15.07.1994г. на ПК „Нови Искър“ било отказано възстановяването на правото на собственост на наследниците на С.И.С. за 2 имот от 3 дка в м. „Марина падина“. Нямало основание решението по този протокол да се променя по реда на чл. 12, ал. 6, чл. 14, ал. 6, чл. 14, ал. 7, чл.

14, ал. 7а от ЗСПЗЗ , § 34 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ и § 30, ал.1 от ПР на ЗИД на ЗСПЗЗ. Така постановеното през 2014г. Решение на ОСЗ, с което възстановява на наследниците на С. ливада от 3 дка било постановено при изчерпана материална компетентност на органа на земеделската реституция да се произнесе по наличието на предпоставки за възстановяване на собствеността за този имот. Отказ да се възстанови собствеността с план за земеразделяне включвало отказ да се възстанови и в стари реални граници, защото с план за земеразделяне се възстановявала собственост само ако не може да се възстанови в стари граници. Имотите в местността „Марина падина“ били възстановени с план за земеразделяне, който бил влязъл в сила.

Имотът не можело да се възстанови в стари реални граници, защото в тази местност нямало такива. Не можело и имотът да бъде заменян с незаявени за възстановяване и неподлежащи на възстановяване имоти по реда на ЗСПЗЗ в други местности и части на населеното място. Имотът, който бил заявен за възстановяване не бил идентичен с процесния имот. Техническата експертиза установила, че процесният имот се намира в кадастрален район 11884.5964, а местността Марина падина била в кадастрален район 11881.5999. Местността Марина падина била на 1 км. от с. Войнеговци но на изток, а в.з. „Русия“ била на север. . Имотите в местност Марина падина не попадали в обхвата на земите по § 4 от ЗСПЗЗ . Заповедта на кмета от 03.07.2015г. била нищожна поради липса на материалноправните предпоставки за издаването й.

Решението въз основание, на което тя била издадена, било издадено в нарушение на § 34 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ , постановено било след влязъл в сила отказ . Това решение било постановено след влизане в сила на плана за новообразуваните имоти, а изискване за този план съгласно чл. 28, ал. 10 от ППЗСПЗЗ били копия на влезлите в сила решения по чл. 18ж, ал. 3 от ППЗСПЗЗ. Тази заповед на кмета била издадена и въз основа на нищожна заповед на областния управител за одобряване на план за новообразуваните имоти в частта за процесния имот. Процесният имот попадал в терен във вилна зона Русия и бил урбанизиран Не били събрани доказателства, че имотът е бил внесен в ТКЗС. Нямало пречка той да бъде придобит по давност. Имотът бил застроен преди кадастралния план от 1986г., бил в урбанизирана територия, той бил деклариран и за него били плащани данъци, ограден, , изградена била сонда, захранен с ел.енергия и вода, нямало пречка да се придобие по давност, въззивниците били заявили воля за същото чрез извършване на обстоятелствена проверка, не била приложима разпоредбата на чл. 86 от ЗС. Неправилно било прието от СРС, че имот следва да бъде възстановен по § 4 от ЗСПЗЗ, като за постройките в него нямало изискване да са законно построени. В случая кв. 27, м. Русия била урбанизирана територия към влизане в сила на ЗСПЗЗ, сградата била построена още преди 1986г., в разписния лист за собственик бил записан праводателя на въззивниците – Ц.С., който през 2002г. им продал имота. ПМС № 4/12.02.1988г. за по3 нататъшно усъвършенстване устройството на зоните за обществен отдих, вилните зони и земите на земеделско ползване и за отстраняване на нарушенията при изграждане на сгради в тях сочело задължение на ОбНС до 01.04.1989г. да отстранят всички нарушения, свързани с неправомерно завзети и раздадени държавни земи от селскостопанския и горски фонд, като се отнемат и се възстановят в съответния фонд, а сградите в земи в които не е разрешено застрояване бъдат премахнати по реда на ЗТСУ. Спрямо процесния имот не било установено да е проведена такава процедура. Така за въззивниците било налице възможност да запазят изградената постройка.

Застрояването в случая било пречка по чл. 10б , ал.1 от ЗСПЗЗ за реституция, решението на ОЗС противоречало на закона. Претендирали са разноски.

Оспорили са претенцията на ищците за разноски. Оспорили са поради прекомерност претенцията на насрещната страна за разноски Въззиваемите – ищци И. И. Д. , ЕГН **********, М. И. И., ЕГН ********** и С. И. И., ЕГН ********** са оспорили жалбата. Посочили са, че черпели правата си от Заповед № РД-09-218/03.07.2015г. на кмета на СО, район Нови Искър, издадена на основание на § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл.

28, ал.1 от ППЗСПЗЗ вр. с § 11, ал.1 от ДР на ЗИДЗСПЗЗ. Тази заповед била влязло в сила на 17.08.2015г. и вписана в АВписвания на 18.07.2016г. С тази заповед приключило реституционното производство по ЗСПЗЗ, основанието и било влязъл в сила план за новообразуваните имоти, одобрен със заповед на областния управител от 17.02.2014. Приживе наследодателят им притежавал имоти с № 501.451 и № 501.436, по делото било установено че процесният имот е част от имот 501.436., терен попадал в § 4 от ЗСПЗЗ. Въззивниците не можели да въвеждат възражение, че наследодателят на ищците не притежавал имота, съответно липса на идентичност между процесния имот и притежавания от наследодателя на ищците. Ответникът И. В. и праводателят му Ц.С. се опитвали пред общинската администрация да установят , че са ползватели по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ но исканията им във връзка с изкупуване на имота били отхвърлени . В реституционната преписка не се съдържало решение за имота, което да е постановено преди издаването на решението от 2014г., нямало решение, с което да е постановен отказ да се възстанови собствеността. Представеният от ответниците препис от протокол от 1994г. представлявал преписано на хартиен носител, не носело подпис и било нищожно. От така представения препис не ставало ясно дали е преписано от копие или от оригинал. В писмото от 05.11.2021г. ОСЗ-Северна сочела, че Решение № 4000 от 15.07.1994г. не е подписно от членовете на комисията.

Правилно било прието от районния съд, че въззивниците нямат годно правно основание да владеят имота и не са го придобили по давност, защото такава не била изтекла за необходим период. До приключване на административната процедура по възстановяване на имота не тече давност. Заповедта на кмета по § 4к от ЗСПЗЗ приключвала процедурата . Правилно бил уважен и иска по чл.

109 от ЗС. Не намирало приложение чл. 10б от ЗСПЗЗ, нито ПМС № 4/12.02.1988г. Сградата била ползвана от ответниците, тя била изградена без 4 строителни книжа и без да са спазени строителни и хигиенни норми , не била търпима. Статут на търпимост на сградата не задължавал ищците да търпят създаденото положение. Претендирали са разноски.

Срещу така постановеното Решение от 19.01.2023г. е депозирана въззивна жалба вх. № 25008425/27.02.2023г. по регистъра на СРС от ищците И. И. Д. , ЕГН **********, М. И. И., ЕГН ********** и С. И. И., ЕГН **********.

Посочили са, че решението е неправилно, постановено при нарушение на закона, необосновано. Нотариалният акт № 18/2018г. бил констативен, обект му била сградата и имота, в който е построена. Иск по чл. 108 от ЗС и по чл.

109 от ЗС били уважени, нямало основание да се отхвърли искането им по чл.

537, ал.2 от ГПК. Дори в мотивите на основното решение районният съд приемал, че този нотариален акт каса както сградата, така и поземления имот, в който е построена. Отмяната на нотариалния акт била и законова последица от уважаването на иска за собственост. Претендирали са разноски.

Вззиваемите – ответници по исковете И. В. Г., ЕГН ********** и Н. Ф. Г., ЕГН ********** са оспорили жалбата. Претендирали са разноски. Оспорили са поради прекомерност претенцията на насрещната страна за разноски Срещу така постановеното Решение от 08.05.2024г. е депозирана въззивна жалба вх. № 25014817/13.06.2024г. по регистъра на СРС от ищците И. И. Д. , ЕГН **********, М. И. И., ЕГН ********** и С. И. И., ЕГН **********.