Определение № 1818 от 07.04.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1818 гр. София, 07.04.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГО 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и шеста годИ. в следния състав:

Председател: Светлана Калинова

Членове:

ГълъбИ. Генчева

Наталия Неделчева като разгледа докладваното от Наталия Неделчева Касационно гражданско дело № 20258002102968 по описа за 2025 годИ.

Производството е по чл. 288 ГПК.

С решение №1145/13.11.2024г. по гр. дело № 20241000501051 по описа за 2024г. на Апелативен съд – София, постановено при участието на трето лице ЗАД „ОЗК – застраховане“ - помагач на ответника, е потвърдено решение №5641 от 06.11.2023г., постановено по гр.д.№14654/2021г. по описа на Софийски градски съд, с което са уважени предявените от Г. Г. В. против УМБАЛО „Проф. Б. Б.“ ЕАД искове с правно основание чл.49 от ЗЗД за сумата от 20 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди- болки и страдания, вследствие извършена некачествена оперативна интервенция по смяна на лява коленна става, ведно със законната лихва от 06.02.2017г. до окончателното изплащане, както и сумата от 6 193 лева, представляващи обезщетение за имуществени вреди, ведно със законните лихви от 04.05.2018г. върху сумата от 523 лева и от 23.07.2018г. върху сумата от 5 670 лева, до окончателното изплащане, като исковете са отхвърлени до пълните размери, съответно от 35 000 лева /за неимуществените/ и от 7 277.29 лева /за имуществените вреди/.

Постъпила е касационна жалба от Г. В., чрез адв. С. срещу въззивното решение, потвърждаващо първоинстанционното в частта, с която е отхвърлен искът за присъждане на неимуществени вреди за горницата над 20 000лв. до претендираните 35 000лв., и за имуществени вреди-за горницата над присъдените 6193лв. до претендираните 7277.29 лева.

Според касаторката в тази част решението е необосновано, неправилно и постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон, както и с константната съдебна практика. Моли се жалбата да бъде допусната дo касационно обжалване, след което решението да бъде отменено в обжалваната част като неправилно, а на негово място да бъде постановено друго, с което предявените искове бъдат уважени в цялост.

1

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди наличието на основанията по чл.280, ал.1, т.1 ГПК като са формулирани следните въпроси:

1. „Длъжен ли е въззивният съд да разгледа и да се произнесе по всички изразени доводи и направени възражения на страните?“, по който въпрос се твърди непроизнасяне и необсъждане във въззивното решение на всички своевременно заявени доводи и възражения на въззивника, което е в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение по т.д. №1740/2014г., решение №136/27.10.2023г. по гр. дело №3893/2022г., решение №123/28.05.2014г. по гр. дело №7750/2013г. на ВКС.

2.

За задължението на въззивния съд като съд по същество на спора да извърши самостоятелна преценка на събраните пред него и пред първата инстанция доказателства и да направи свои фактически и правни изводи по съществото на спора, по който въпрос според касатора въззивният съд не е действал в съответствие с разясненията, съдържащи се в т.19 на ТР №1 от 04.01.2001г., препотвърдени в т.2 на ТР №1/09.12.2013г. по т. дело №1/2013г., и решение №123/28.05.2014г. по гр. дело №7750/2013г. и решение

№60163/09.02.2022г. по гр. дело №1368/2021г.

Чрез постъпилия отговор, ответникът по касационната жалба „Университетска специализирана болница за активно лечение по ортопедия „Проф. Б. Б.“ ЕАД, [населено място] оспорва същата. Счита, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване, тъй като не е формулиран нито един въпрос, отговарящ на селективните критерии по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. В случай, че жалбата бъде допусната дo касационно обжалване, се моли въззивното решение в обжалваната част да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Застрахователно акционерно дружество „ОЗК-Застраховане“ АК, чрез депозирания писмен отговор също оспорва касационната жалба, като моли касационно обжалване да не бъде допускано, тъй като въззивното решение в обжалваната му част е правилно, законосъобразно и постановено при спазване на материалния и процесуалния закон.

Постъпила и насрещна касационна жалба от „Университетска специализирана болница за активно лечение по ортопедия „Проф. Б. Б.“ ЕАД, чрез адв. В. срещу въззивното решение, потвърждаващо първоинстанционното в частта, с която предявените срещу него искове за присъждане на имуществени и неимуществени вреди са частично уважени. Според касатора липсва противоправност на действията на медицинския екип на болницата при двете операции, както и причинно –следствена връзка с настъпилите вреди за ищеца. Твърди и неправилност на решението в частта, с която са присъдени имуществени вреди, тъй като претенцията е неоснователна поради липсата на доказателства, установяващи заплащането от ищцата на претендираните разходи.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди наличието на основанията по чл.280, ал.1, т.3 ГПК като са формулирани следните въпроси:

1.“Болничното заведение, при което е извършено оперативно лечение на пациент, носи ли отговорност за качеството на оказаната на пациента специализирана лекарска помощ, след като след извършването на оперативната интервенция пациентът не е посетил изискуемите по закон периодични следоперативни прегледи, и не е приел предписаните му 2 следоперативни лекарствени средства за възстановяването му?“

2. „Следва ли болничното заведение да понесе отговорността по чл.49 ЗЗД, след като поради недобросъвестното поведение на пациента, изразяващо се в непосещение на изискуемите по закон периодични следоперативни прегледи и неприемането на предписаните му следоперативни лекарствени средства за възстановяването му, до такава степен се е компрометирал резултатът от извършеното оперативно лечение, че не е възможно пълното главно доказване на законосъобразността или незаконосъобразността на действията на операционния екип?“

Според касатора, в случая е налице единната хипотеза на допускане на касационно обжалване, доколкото отговорът на тези въпроси би осветлил въпроса относно приложимостта на отговорността на болнично заведение в посочената хипотеза /съществено неизпълнение на следоперативния болничен режим на пациента, довел до заличаване на полезните последици от операция/ въпрос, на който няма изградена практика, но едновременно с това би бил от значение за допълване на липса в законодателна уредба за конкретната отговорност на лечебното заведение.

Касаторът твърди и „очевидна неправилност“ на въззивното решение – основание по чл.280, ал.2 ГПК. Именно такъв счита, че е настоящият случай, доколкото съдът възприема, че болничното заведение носи отговорност за качеството на оказаната на ищцата специализирана помощ въпреки нейното самостоятелно противоправно поведение, изразяващо се в непосещение на изискуемите по закон периодични следоперативни прегледи и в неприемане на необходимите следоперативни медикаменти. Такова според касатора е решението и в частта му, с която е уважен иска досежно имуществените вреди, тъй като счита, че по делото липсват надлежни доказателства, установяващи разходите за заплащане на лечебния или възстановителния процес.

Чрез депозирания писмен отговор, ответникът по насрещната касационна жалба Г. В. оспорва същата. Счита, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване, тъй като не е формирал нито един въпрос, отговарящ на селективните критерии по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК доколкото въззивният съд не се е произнасял по поставените от касатора въпроси. В случай, че жалбата бъде допусната дo касационно обжалване, се моли въззивното решение в обжалваната част да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Застрахователно акционерно дружество „ОЗК-Застраховане“ АК, чрез депозирания писмен отговор излага становище за допустимост и основателност на насрещната касационната жалба, като моли въззивното решение да бъде отменено в обжалваната му част като неправилно и незаконосъобразно.

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение намира, че жалбите са подадени в срока, предвиден в чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу въззивно решение, подлежащо на касационно обжалване и са процесуално допустими.

Производството е образувано по обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.49 от ЗЗД, предявени от Г. Г. В.. Ищцата излага, че през 2017год. потърсила медицинска помощ в УМБАЛО „Проф. Б. Б.“ ЕАД, където след проведени изследвания, я 3 насочили към оперативно ендопротезиране на лява коленна става. На 03.02.2017г. заплатила за избор на екип, а на 06.02.2017г. била извършена планираната операция, по време на която поставили изкуствена коленна става. Изписали я на 13.02.2017г., като на проведените два контролни прегледа не се установили усложнения. Вместо да отшумят обаче, болките се засилили, което налагало ползване на патерици за придвижване, а при докосване на левия крак до земята изпитвала остра болка. При подготовка на документи за ТЕЛК на 10.03.2017г. бил извършен преглед, при който се установило, че изкуствената протеза е поставена накриво. На 18.04.2017г., след потърсена спешна медицинска помощ в МБАЛ „Национална кардиологична болница“, била насочена към консултация с ортопед, като при направена на 03.06.2017г. компютърна томография в МДЛ „Спектър“ ООД констатацията била потвърдена. На 26.06.2017г. ищцата отново постъпила в УМБАЛО „Проф. Б. Б.“ ЕАД за продължаване на оперативното лечение, като на следващия ден я оперирали повторно за ревизия на операцията на лява коленна става и смяна на полиетиленовия инлей. Изписали я на 04.07.2017г., но и след втората операция състоянието й продължило да се влошава, като болките станали нетърпими, обезболяващите препарати не помагали, а походката й била нестабилна. Преживяла и силен стрес, тъй като не можела да се грижи за себе си. Намалели социалните й контакти и се чувствала самотна и изолирана. В началото на 2018г. потърсила консултация със специалист в „Полимед“ ООД, а на 08.03.2018г. се извършила пункция на ставата и се изолирала бактерия Chryseobacterium propinquum. Рентгеново изследване установило и разхлабване на компонентите на ендопротезата. На 27.04.2018г. ищцата била приета за етапна ревизия на смяна на коленната става с отстраняване на разхлабените импланти и временно енодпротезиране с антибиотична протеза. Операцията се извършила на 30.04.2018г., а вторият етап бил плануван за 16.07.2018г. Изписали я на 23.07.2018г. в добро общо състояние и без усложнения, с микробиологични изследвания без патологични находки. Тези две допълнителни интервенции удължили срока на възстановяване, съпроводен с особено силни и продължителни болки и страдания. Едва след отстраняване на инфекцията в областта на операцията и поставяне на новия имплант при ищцата, започнал реалният процес на възстановяване. Рехабилитационните процеси продължили около шест месеца, като през този период изпитвала силен физически дискомфорт. За лечението си направила разходи на обща стойност 7 277.29 лева, които моли ответникът да бъде осъден да й заплати, ведно със законните лихви от датата на извършване на разходи до окончателното изплащане. Търпените болки и страдания от неправилното лечение при ответното лечебно заведение оценява на 35 000 лева, които моли да й бъдат присъдени ведно със законните лихви от датата на деликта до окончателното изплащане.

Ответникът УМБАЛО „Проф. Б. Б.“ ЕАД, оспорва исковете, като твърди, че оперативното лечение било проведено правилно, което се установявало от издадените епикризи.

Лекуващите лекари са спазили медицинските стандарти при двете оперативни интервенции през февруари 2017г. и през юни 2017г. Счита, че липсва причинна връзка между медицинското лечение и разместването на ендопротезата. Твърдяната от ищцата инфекция била констатирана едва през март 2018г., т.е. девет месеца след втората операция. При проведено микробиологично изследване през юни 2017г. се изолирали стерилни посевки.

4

Разместването на ендопротезата и развитието на инфекцията се дължали единствено на поведението на ищцата, която не е спазвала рехабилитационния режим, не е потърсила лекарска помощ за проследяване на възстановителния процес, нито друга лекарска помощ за диагностика и терапия на коляното и на установената инфекция, довело до разграждане на костната тъкан. Оспорва, че претендираните разходи са били извършени от ищцата, че лекарствените продукти са й изписани и са използвани именно от нея. Твърди, че според наличните данни сумата от 520 лева е заплатена от друго лице. Моли за отхвърляне на исковете.