Определение № 837 от 31.08.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 837 гр. София, 31.08.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на двадесет и седми август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Камен Иванов

Членове:

Алексей Б. Трифонов

Маргаритка Шербанова като разгледа докладваното от Алексей Б. Трифонов Въззивно частно наказателно дело № 20261000601171 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.341 и следв. от НПК,вр.чл.440 от НПК.

Образувано е по жалба на лишения от свобода С. С. Б.,срещу определение от 07.08.2026г.на ОС-Враца,постановено по н.ч.д.№399/2026г.,с което първоинстанционният съд е оставил без уважение молбата на л.св.Б. за предсрочното му освобождаване от остатъка в размер на 2 години,2 месеца и 23 дни от опрделеното му наказание лишаване от свобода в размер на 7 години,наложено му по н.о.х.д.№94/2022г.по описа на ОСМонтана,изменено с решение на ВКС по н.д.№843/2024г.на шест години ЛОС,в сила от 08.12.2024г.

В жалбата се сочи,че определението на ОС-Враца е неправилно и незаконосъобразно.Според жалбоподателя първият съд не е преценил правилно всички обстоятелства по делото,и най-вече обстоятелството,че са налице двете предпоставки по чл.70,ал.1 от НК за постановяване на предсрочно условно освобождаване на лишения от свобода С. Б..Според жалбоподателя са налице данни за положителна промяна в поведението и нагласите му.Оспорват се констатациите в представения доклад от Затворагр.Враца,както и изводите на първостепенния съд за липсата на доказателства за поправяне на осъдения.Прави се искане за отмяна на определението на ОС-Враца и за постановяване на ново такова,по силата на което л.св.Б. да бъде предсрочно условно освободен от изтърпяване на остатъка от определеното му наказание ЛОС.

Съдът,след като се запозна с материалите по делото и доводите,наведени в частната жалба,намира за установено по делото следното:

Жалбата на жалба на лишения от свобода С. С. Б. е процесуално допустима,но по същество НЕОСНОВАТЕЛНA.Съображенията на съда за това са следните:

С определение от 07.08..2026г.на ОС-Враца,постановено по н.ч.д.

1

№399/2026г.,първоинстанционният съд е оставил без уважение молбата на С. Б. за предсрочното му освобождаване от остатъка на наложеното му наказание лишаване от свобода в размер на шест години, по н.о.х.д.№94/2022г.по описа на ОС-Монтана.

Видно от приложените по делото доказателства,се установяват по несъмнен начин следните факти,имащи значение за правилното решаване на делото:

С присъда на ОС-Монтана от 14.06.2023г.,постановена по н.о.х.д.

№94/2022г.,първоинстанционният съд е наложил на л.св.Б. наказание лишаване от свобода в размер на 7 години за престъпление по чл.124,ал.1 от НК,което да бъде търпяно при първоначален строг режим.С решение на САС,постановено по в.н.о.х.д.№1145/2023г.по описа на съда,присъдата на ОС-Монтана е била потвърдена.С решение на ВКС от 08.12.2024г.,постановено по н.д.№843/2024г.,съдът е изменил решението на САС,като е намалил размера на наложеното наказание ЛОС от седем на шест години, и е оставил в сила въззивното решение в останалата му част.

Начало на изпълнение на наказанието ЛОС 10.12.2024г.

Към 27.07.2026г. лишеният от свобода С. С. Б. е изтърпял фактически 1 година,7 месеца и 17 дни от наложеното му наказание ЛОС,зачетен е предварителен арест от 1 година,8 месеца и 18 дни,като на основание чл.41,ал.3 от НК е зачетен положен от него труд и е намален срокът на наложеното наказание с 4 месеца и 22 дни.Към посочената дата Б. е изтърпял наказание общо в размер на 3 години,8 месеца и 27 дни,с остатък за изтърпяване в размер на 2 години,3 месеца и 3 дни.

Видно от приложения по делото доклад от затвора-гр.Враца, първоначалната оценка на риск от рецидив е определена в средните стойности-53 точки,като понастоящем същата е с минимална корекция-55 точки.При настоящия престой в затвора има негативни проявидопуснати дисциплинарни нарушения,за които са му наложени наказания,както следва-със заповед №Л-3437/30.10.2025г.на началника на затвора-гр.Враца,с която му е наложено наказание „извънредно дежурство по поддържане на чистотата и хигиената за срок от 3 дни,за нарушение по чл.100,ал.2,т.5 от ЗИНЗС,и със заповед №Л-3433/28.10.2025г.на началника на затвора-гр.Враца,с която му е наложено наказание „писмено предупреждение“,за нарушение по чл.100,ал.2,т.7 от ЗИНЗС.

Не е поощряван съгласно ЗИНЗС.

За изтеклия период на наблюдение не се отчитат настъпили конструктивни промени в цялостното поведение на л.св.Б.,изразена дефицитна зона се запазва „Умения за мислене“.Отчетеният риск от вреди е висок за обществото след изтърпяване на наказанието ЛОС,УПО или прекъсване на изпълнението.Обуславя се от деянието по настоящата присъда-правонарушение,свързано с насилие,както и реализирано дисциплинарно нарушение в условията на затвора,свързано с отправена вербална заплаха към друг лишен от свобода.

Към момента не са преодолени дефицитите в уменията за обмисляне и осъзнаване на възможните последици от собствените действия в личен и социален план.Заложените цели и 2 задачи в плана на присъдата са изпълнени единствено в частта,изразяваща се във включването на л.св.Б. в дейности за осмисляне на свободното време,участие в учебен процес и корекционни дейности.

Неизпълнение на договорените задачи се отбелязва в частта,касаеща съобразяване с режимните изисквания и недопускане на дисциплинарни нарушения.

Към настоящия момент липсват безспорни доказателства за поправяне и демонстрирано добро поведение от страна на л.св.Б..Същият не е преминал през етапите на прогресивната система,залегнали в разпоредбите на чл.155,ал.2 и чл.171,ал.1,т.3 от ЗИНЗС,изразяващи се в замяна на режима в по-лек,прекатегоризиране в открит тип и последваща замяна на режима от общ в лек,при който л.св.се възползват от правото на месечен домашен отпуск до две денонощия по право.

Като неблагоприятни ресоциализиращи фактори при л.св.Б. се отчитат ниското образователно ниво,липсата на професионален опит и квалификация.

Становището на затворническата администрация е,че не е налице втората предпоставка по чл.70,ал.1 от НК-липсват доказателства за настъпила трайна и положителна личностна промяна при л.св.С. Б..

Базирайки се на представените по делото доказателства,първостепенният съд е преценил,че по отношение на лишения от свобода С. С. Б. е налице само първата от двете кумулативни предпоставки по чл.70,ал.1 от НК,доколкото последният е изтърпял фактически повече от една втора от размера на определеното му наказание лишаване от свобода.От друга страна ОС-Враца е посочил,че по делото не са налице данни,че осъденото лице е дало доказателства за своето поправяне.Изводите по този въпрос съдът е формирал на базата на данните,приложени в затворническото досие на лишения от свобода.

Настоящият съдебен състав подкрепя изцяло мотивите на ОС-Враца,с които съдът е отказал да уважи молбата на осъдения С. Б..

Фактите по делото,така както са изложени в рамките на настоящите мотиви,са установени по несъмнен начин и са известни за страните по делото.От последните може да се направи извод за това,че действително е налице първата кумулативна предпоставка,визирана в разпоредбата на чл.70,ал.1 от НК,а именно,че лишеният от свобода Б. е изтърпял фактически повече от една втора от размера на наложеното му наказание лишаване от свобода.

От друга страна САС счита за правилен и следващия извод на първостепенния съдотносно това,че С. С. Б. не е дал доказателства за своето поправяне.В тази посока следва да се има предвид доклада на ИСДВР при затвора-гр.Враца,както и записаното в становище относно лишения от свобода,изготвено от началника на затвора-гр.Враца,което правилно е отчел и първият съд.Инспекторите,които осъществяват социалната дейност и възпитателната работа в местата за лишаване от свобода /материя,уредена в глава ХІ от ЗИНЗС/,имат найпряко наблюдение върху осъдените лица с оглед на характера на извършваната от тях дейност,като в тази посока трябва да се има предвид и разпоредбата на чл.439 а от 3

НПК.Поради това няма никакви процесуални основания съдът да игнорира техните констатации,които са отразени в съответни доклади за лишените от свобода.

В конкретния случай следва да се обърне внимание на два основни момента в становището на затворническата администрация-на първо място,че скринингът от вреди за обществото е във високи стойности,а от друга страна- необходимост от продължаване на поправителното въздействие за пълно постигане на целите при спазване на прогресивната система.Не е изпълнена прогресивната система за плавно преминаване от по-строги към посмекчени условия на надзор и охрана,което да намали риска от рецидив и вреди.Л.св.С. С. Б. не се е поправил съгласно изискванията на чл.439 а от НПК.

С оглед на тези съображения съдът споделя становището на първостепенния съд,базирано на представените документи от затворническата администрация,за това,че към настоящия момент не са налице доказателства относно поправянето на осъдения Б.,поради което и не е налице втората предпоставка за постановяване на предсрочното му освобождаване от изтърпяване на останалата част от наложеното наказание лишаване от свобода.

Поради горните съображения настоящата съдебна инстанция намира,че атакуваното определение на ОС-Враца следва да бъде потвърдено като законосъобразно и правилно.

Водим от горното и на основание чл.345,ал.1 от НПК ,съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение

№399/2026г.,като правилно от

07.08.2026г.на

ОС-Враца,постановено по н.ч.д.

Определението на съда е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4