Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 469 от 29.12.2025, Районен съд - Несебър

Съд
Районен съд - Несебър
Дело
Гражданско дело 309/2025
Вид
Решение № 469
Подписан
29.12.2025
В сила
03.02.2026
Състав
Йорданка Георгиева Майска Иванова

Цитирани разпоредби

  • чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.111, б."в" · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 114, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 114, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.15, ал.3 · Закон за нормативните актове
  • чл. 37 · Закон за правната помощ
  • чл.11, ал.7 · Закон за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги
  • чл. 2 · Закон за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги

РЕШЕНИЕ

№ 469 гр. Несебър, 29.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Йорданка Г. Майска Иванова при участието на секретаря Маринета Д. Шаренкова като разгледа докладваното от Йорданка Г. Майска Иванова Гражданско дело № 20252150100309 по описа за 2025 година

Производството е образувано по постъпила искова молба от „В. и К.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Б, ул. "Г. В. В." № *, представлявано от Изпълнителния директор Ц. М., подадена чрез процесуалния им представител - гл.юк. П. А. против С. Д. З. К., гражданин на П., род.на **********г. с Булстат ********* с адрес на територията на Р.България в к.к.С. б , к/с Т.№ * бл.*, ет.-* ап.ателие *.

Иска се съдът да постанови решение, с което на основание чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД да осъди ответника да заплати парично задължение за доставена, отведена и пречистена вода до съсобствения му водоснабден имот в к.к.С. б., к/с Т. № *, бл.*, ет.-*, ап.ателие *.на стойност от общо 378,99лв. по издадени фактури за периода 24.06.2022г. – 25.11.2024г. с отчетен период по фактури 04.02.2021г. – 07.11.2024г., ведно със законната лихва върху главницата, начиная от 07.03.2025г. до изплащане на задължението, както и сумата от 52,55лв.-обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от 25.07.2022г. до 06.03.2025г..

Твърди се в исковата молба, че ответника в качеството си на съсобственик на СОС с идентификатор № ******.***.**.**.* е клиент на ищцовото дружество и страна по валидно възникнало облигационно правоотношение с предмет предоставяне на ВиК услуги по отношение на апартамент, находящ се в сграда в режим на етажна собственост на посочения по-горе адрес, за който е разкрита партида с абонатен № ******.

1

Навежда се в исковата молба, че в съответствие с разпоредбите на Наредба № 4 от 2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителни и канализационни системи, ответната страна притежава качеството „потребител“ във възникналото облигационно отношение, като собственик на водоснабдявания обект от момента на придобиването му. Предоставянето на услугите на ВиК се извършвало по силата на Общи условия за предоставяне на ВиК услуги от ВиК оператор, одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране, които са публично известни и публикувани на интернет страницата на водния оператор.

Отчитането на водомера на абоната за процесния период се осъществявало по електронен път, посредством използването на мобилно устройство. При осъществяване на електронно отчитане инкасаторът сканирал баркод, поставен в близост до самия водомер като при това отчитане водомерът се счита за „видян“ от инкасатора. Съществувала възможност за „самоотчет“, когато клиентът сам предоставял на ВиК оператора данните по водомерните си устройства. Начинът на електронно отчитане на съответния потребител се удостоверява със съответната справка за абонатния номер. Сочи се, че за обекти, имащи сезонен характер било допустимо същите да бъдат отчитани от ВиК оператора два пъти годишно съобразно разпоредбата на чл.23, ал.1, т.3 от ОУ. След всяко отчитане са издавани данъчни фактури, съдържащи съответните реквизити. Твърди се, че за така отчетената и потребена вода са издадени фактура № 0043641318/24.06.2022г. на стойност от 44,48лв.; фактура № 0044430785/25.11.2022г. на стойност от 59,63лв.; фактура № 0046238601/24.11.2023г. на стойност от 95,21лв., фактура № 0047107496/27.05.2024г. на стойност от 5,00лв. и фактура № 0048099966/25.11.2024г. на стойност 174,67лв., като за посочените суми не е извършено плащане в срок 30 дни от издаването на всяка една от фактурите. Върху тези суми се претендира и обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху стойността на издадените фактури от момента на падежа до датата на предявяване на исковата претенция в общ размер на 52,55лв., считано от 25.07.2022г. до 06.03.2025г., както и законната лихва от 07.03.2025г.-датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.

Претендират се съдебни разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от назначения на ответника особен представител, с който предявените претенции се оспорват по основание и размер. Навежда, че считано от 22.09.2022г. ответниата е продала апартамента, съгласно справка по имота в АВ, поради което не може да отговаря за потребена вода след тази дата. Сторено е възражение по чл.111, б.“в“ от ЗЗД за изтекла погасителна давност досежно претендираните от ищеца вземания по главния иск.

Изтъква се липсата на приложени доказателства досежно наличието на облигационно правоотношение между страните, като се навежда, че за това е необходимо сключването на писмен договор между страните. Оспорва се твърдението, че 2 претендираните суми имат своето основание в действително доставена и потребена вода до обекта на ответниците, като по-конкретно се оспорва достоверността на представената справка за задължения на ответника, като счита нейното съдържание касаещо отчитането за неясно и невярно. В т.см.сочи, че липсват доказателства за реално извършен отчет на водомера на конкретния водоснабден имот. Оспорва претенциите за мораторна и законна лихва, като последният също счита за частично погасен по давност, доколкото касае период по –дълъг от три години преди завеждането на исковата молба. Моли ,предявените претенции да бъдат отхвърлени като неоснователни.

В о.с.з. чрез представено писмено становище предявените искове се поддържат от процесуалния представител по пълномощие на ищеца и се моли за тяхното уважаване като доказани по основание и размер.

В о.с.з. чрез депозирано писмено становище особения представител на ответника поддържа писмения отговор, оспорва исковата молба като неоснователна и иска отхвърляне на предявените претенции като недоказани.

Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, твърденията на страните и събраните по делото доказателства и съобразно чл. 12 ГПК намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от представен по делото нотариален акт № 122/17.07.2012г., том IV, рег.

№ ***, дело № 712/2012г. по описа на нотариус с рег.№ 600 на Нотариалната камара/ л.10,11 по дело/ на 17.07.2012г. ответника по делото е закупила СОС с идентификатор № ******.***.**.**.* по КККР на гр.Несебър с административен адрес в гр.Несебър, съвпадащ с посочения по-горе.

По делото не се спори, че имотът е водоснабден и за него е открита партида в ищцовото дружество на името на собственика на имота с аб.№ ******. Последното се установява от прието по делото Заявление вх.№ 3-6-10/10/2016г. от 20.12.2016г. за откриване на партида, подадено от С. Д. З.-К. и за монтиране на 1 бл. водомер в ап.№ ***, в сграда Т.-*, като видно от отбелязване, извършено от техническо лице при ищцовото дружество, такъв е бил монтиран на 26.01.2017г.. От справка-извлечение от електронния карнет за посочения аб. номер /л.6 по дело/ е видно, че на монтирания в имота водомер /с № 1715/333/с потребител ответника С. Д. З. са правени отчитания на 04.02.2021г. и 27.05.2022г., като за този период е отчетено количество от 14куб.м. вода преминала през водомера и посочено количество от разпределение 2,11куб.м.; на 02.11.2022г. с отчетено количество от 12куб.м. и начислени от разпределение 4,06куб.м., на 04.04.2023г. с отчетено количество от 0куб.м. и от разпределение 0куб.м., на 01.11.2023г. с отчетено количество от 21уб.м. и от разпределение 1,68куб.м., на 08.05.2024г. с отчетено количество от 1куб.м. и от разпределение 0куб.м. и на 07.11.2024г. с отчетено количество от 28куб.м. и от разпределение 6,93куб.м..

3

Отбелязано е, че при всички отчитания водомерът е „видян“ от инкасатора.

За потребените и отчетени количества са издадени ф а к т у р а № 0043641318/24.06.2022г. на стойност от 44,48лв.; фактура № 0044430785/25.11.2022г. на стойност от 59,63лв.; фактура № 0046238601/24.11.2023г. на стойност от 95,21лв., фактура № 0047107496/27.05.2024г. на стойност от 5,00лв. и фактура № 0048099966/25.11.2024г. на стойност 174,67лв./л.21-л.25 по дело/. Ищецът твърди, че за посочените суми по фактурите не е извършено плащане от потребителя в срок 30 дни от издаването на всяка една от фактурите. Посочените във фактурите разбивки на цената за доставяне на вода, отвеждане на вода и пречистване на вода съответстват на утвърдените с решения на КЕВР, както следва: Решение № Ц-46 от 30.12.2020г., Решение № БП-Ц-17/29.07.2022г., Решение № Ц-32/30.12.2022г. и Решение № Ц29/22.12.2023г./л.13-л.20 по дело/.

Други относими към предмета на делото доказателства не са ангажирани.

При така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

По претенцията по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже наличието на облигационна връзка с другата страна, основанието и размера на вземането си. По-конкретно ищецът следва да установи наличието на валидни облигационни правоотношения между страните с предмет доставката, отвеждането и пречистването на вода до конкретния водоснабден обект, по които е изправна страна, отговорността на ответника за плащане - качеството му на потребител /вкл. собствеността на ответника по отношение на водоснабдения обект/, реално потребното количество вода в обектите за посочения период и размера на задълженията на ответника.

По претенциите по чл.86, ал.1 ЗЗД при които се търси обезщетение за забава при плащането на главниците, в тежест на ищеца е да докаже наличието на изискуеми вземания по отношения на ответника, техния размер и периода на забава.В тежест на ответната страна е да установи изпълнението на задължението за плащане или да установи фактите, въз основа на които е въвел възраженията си, вкл. и правопогасителното си възражение – че е изтекла предвидената в закона погасителна давност за вземанията.

Безспорно е по делото, че ищцовото дружество е „ВиК оператор” по смисъла на чл.198 „о”, ал.1 от Закона за водите и предоставя В и К услуги на потребителите срещу заплащане. Съгласно чл.11, ал.7 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, В и К операторите публикуват одобрените от ДКЕВР общи условия на договорите за предоставяне на В и К услуги най-малко в един централен и един местен ежедневник. Те влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им. Съгласно чл. 8 от действащата Наредба № 4/ 14.09.2004 г. за 4 условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи, получаването на В и К услугите се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на В и К системите, като в конкретния случай отношенията между страните по предоставяне на В и К услуги са уредени от одобрени от ДКЕВР общи условия, които в случая са публични. Предвид посочената нормативна уредба, сключването на индивидуален писмен договор между субектите не се изисква.

Съгласно §1, ал.1, т.2, б.“а“ от Допълнителните разпоредби на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, потребители по смисъла на този закон са юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги. Съгласно чл. 3 от посочената Наредба, потребители на В и К услуги са собствениците или притежателите на вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдени имоти, която постановка е залегнала и в чл. 2, ал. 1 точки 1 и 2 от общите условия на оператора. Тази разпоредба регламентира няколко основни групи потребители: собственици, носители на ограничено вещно право на ползване, предприятия, препродаващи непитейна вода след обработката й, субекти по чл. 2 ЗРВКУ – наематели. За да възникне задължението за заплащане на ВиК услуги, за който и да е субект, той на първо място трябва да има качеството на “потребител” на тези услуги, по смисъла на чл. 2, ал.1 ОУ.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът приема за безспорно, че ответникът е потребител на ВиК услуги за собствен имот – представляващ описания по-горе апартамент, съгласно представения нотариален акт. От представените писмени доказателства, вкл.фактурите и справки за отчетено потребление се установява, че ответникът е бил потребител за доставената до цитирания адрес вода в претендираните количества и единична цена, съгласно решенията на КЕВР, доколкото към момента потреблението на вода се осъществява при условията на регулиран пазар.