Решение № 4980 от 17.11.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4980 гр. Пловдив, 17.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Дафина Н. Арабаджиева при участието на секретаря Габриела Пл. Йорданова като разгледа докладваното от Дафина Н. Арабаджиева Гражданско дело № 20235330104286 по описа за 2023 година

Предмет на производството са предявени от Топлофикация София ЕАД против МДМА – 16 ООД обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 79 и чл. 86 ЗЗД за признаване за установени на следните вземания, а именно: сумата от 953,46 лв. – главница, представляваща стойност на потребена топлоенергия за периода от ****** г., ведно със законна лихва, считано от 30.01.2023 г. до окончателното й изплащане и сумата от 240,92 лв. – мораторна лихва за периода от 31.03.2020 г. до 22.11.2022 г., сумата от 3,34 лв.- главница за дялово разпределение за периода от 02.2020 г. до 05.2020 г., ведно със законна лихва, считано от 30.01.2023 г. до окончателното й изплащане и сумата от 0,86 лв. – мораторна лихва за периода от 31.0.2020 г. до 22.11.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №4286/2023 г. по описа на ПРС. Претендират се и разноските по делото.

С Определение от 20.04.2023 г. е конституирано ТОПЛОКОНТРОЛ ООД – помагач на страна на ищеца. като трето лице

Ищецът твърди, че между него и ответника е налице валидно сключен договор за покупко продажба на топлинна енергия № ****** от ****** г. за топлоснабден имот – ап. № ******, находящ се в гр. С., общ. "***" ул.*** № **, вх. * ет.*, като дружеството – ищец в качеството си на продавач е доставило на ответника в качеството му на потребител на ТЕ за стопански нужди топлинна енергия, за която са начислени горепосочените суми за съответния период, ведно с обезщетение за забава.

Позовава се на общите условия, като сочи, че в гр. ІV от ОУ , чл. 40, ал.1 е определен реда и 1 срока, в който купувачите на ТЕ, са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в срок до 20-то число на месеца, следващ месеца на доставката, след получаване на издадената от продавача данъчна фактура.

Ищецът изпратил писмо – покана до ответника, но плащане не е извършено, нито в указания 7 дневен срок, нито по – късно.

В изпълнение на разпоредбата на чл. 112г, ал.1 от ЗЕЕЕ / чл. 138б ЗЕ/ сградата – етажна собственост, в която се намира имота на ответника е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия с ТОПЛОКОНТРОЛ ООД .

Съгласно чл. 155, ал.1, т. 2 ЗЕ, сумите за ТЕ за процесния период – *** до *** г. за процесния имот са начислявани от Топлофикация София ЕАД по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение на топлинна енергия в сградата на база реален отчет на уредите за дялово разпределение.

С уточнителна молба от 10.11.2023 г. ищецът е посочил по пера, включените в общата искова претенция суми, както следва:БГВ- 257,46 лв., сградна инсталация 335,96 лв., отопление на имота -360,04 лв. и дялово разпределение 3,34 лв.

С оглед изложеното се моли да се постанови решение, с което да се уважат предявените искове.

В срок е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който оспорва исковете по основание и размер.

Оспорва да е сключил посочения от ищеца договор за продажба на топлинна енергия.Оспорва редовността на исковата молба, доколкото не било посочено как е формирана търсената сума за ТЕ, от кои компоненти се състои. По същество оспорва да е потребител на услугите, доставяни от ищеца, като собственик на процесния имот. Оспорва да е сключвал договор с ищеца за процесния имот за доставяне на процесната услуга.

Оспорва да е доставяна ТЕ за процесния имота за процесния период. Оспорва да провеждано ОС на собствениците на ЕС за избор на фирма за дялово разпределение. Оспорва представените от ищеца писмени документи. Оспорва ответникът да е собственик на процесния имот през процесния период. Иска се отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

От третото лице помагач е постъпила молба, към която са приложени доказателства, не е взето становище по исковете.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, счита за установено следното от фактическа и правна страна:

По допустимостта на предявените искове:

Видно от приложеното ч. гр. д. № 1421/ 2023 г., по описа на Районен съд Пловдив, 2 образувано по депозирано от „Топлофикация София“ ЕАД заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, за сумите предмет на настоящото дело е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 773/ 03.02.2023г. В законоустановения едномесечен срок е постъпило възражение от длъжник, предвид което са дадени указания на кредитора по реда на чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, като в предоставения срок е депозирана искава молба, по която е образувано настоящото производство. Налице е пълен идентитет между претенциите, за които е издадена заповедта за изпълнение, и тези, предмет на производството по делото. Предвид изложеното, така предявените искове са допустими.

По основателността на предявените искове:

За основателността на заявената главна искова претенция с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, ищцовото дружество следва да установи при условията на пълно и главно доказване следните правнорелевантни факти: наличието на валидно възникнало облигационно правоотношение с ответника по доставката на топлинна енергия през процесния период; че ответникът е потребител (собственик или ползвател на топлоснабдения имот) на услугите за обект, находящ се на адрес: гр. С., ул.*** № **,вх.**, партер, ателие **; че ищецът е изправна страна по договора, както и да установи размера на претенциите.

В рамките на настоящия процес, претенцията на ищцовото дружество за главница се формира от следните компоненти: доставена от ищеца и разпределена от търговеца, извършващ дялово разпределение, топлинна енергия отдадена от сградната инсталация и услуга за дялово разпределение.

Преди да се пристъпи към обсъждане на другите аспекти от настоящия правен спор, съдът счита за нужно да акцентира върху факта, че не съществува съмнение досежно обстоятелството, че ищецът като енергийно предприятие- доставчик на топлинна енергия, разполага с правото да търси възмездяване от потребителите в етажната собственост, за стойността на доставената, съответно разпределената топлинна енергия в сграда в режим на етажна собственост. В този порядък, не е налице непотърсена услуга, за която не се дължи заплащане ( в тази насока са и изричните разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 2 от 25.05.2017 г. по тълк. д. № 2/2016 г., ОСГК на ВКС ). По същия въпрос е налице и произнасяне на Съда на ЕС, IV- ти с-в от 05.12.2019г. по съединени дела С‑ 708/17 и С‑ 725/17, по отправени преюдициални запитвания. В посоченото решение на съда на ЕС е отразено, че се допуска национална правна уредба, която предвижда, че собствениците на апартамент в сграда — етажна собственост, присъединена към система за централно отопление, са длъжни да участват в разходите за топлинна енергия за общите части на сградата и за сградната инсталация, въпреки че индивидуално не са поръчвали доставката на отопление и не го използват в своя апартамент. Със същото решение е прието и че се допуска национална правна уредба, която предвижда, че в сградите в режим на етажна собственост сметките за топлинна енергия за сградната инсталация се изготвят за всеки собственик на апартамент в сградата, пропорционално на отопляемия обем на неговия апартамент. Предвид изложеното, то настоящият съдебен състав счита, че не се касае за 3 непотърсена услуга и за нелоялна търговска практика, упражнявана от ищцовото дружество.

Облигационното правоотношение, което възниква и на което ищецът основава претенцията си, произтича от Договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди на потребители в гр. София с № ****** от ****** г. , сключен между страните по делото.

В рамките на исковото производство, ответното дружество е оспорило автентичността на подписа, положен в графа „купувач“ от посочения договор, като са изложени твърдения, че подписът не е изпълнен от нито един от двамата управители на „МДМА- 16“ ООД.

В тази връзка, от ищцовото дружество е представено пълномощно (л. 214 от делото), с което правото да се подпише процесният договор за доставка на топлинна енергия е делегирано на лицето Станимир Стоянов Костанев. Така представеното в заверен образец пълномощно не е оспорено от ответника, поради което и съдът приема, че е налице нарочно делегиране от страна на единия от управителите на ответното дружество на правото да се подпише процесният договор за доставка на топлинна енергия. Тоест, след като управителят на ответното дружество е упълномощил лицето Костанев да действа от името и за сметка на дружеството, то явно е, че не би могло да се очаква договорът да бъде подписан от М. П. Г. или А. И. П..

За да бъде обвързан от договора за доставка на топлинна енергия, ответникът следва да е титуляр на правото на собственост, респективно на вещно право на ползване върху обект, находящ се в сграда в режим на етажна собственост – чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Обстоятелството, че именно ответното дружество е титуляр на правото на собственост върху процесния топлоснабден имот е факт, който безспорно се установява от приетото по делото Постановление № 4360/ 18.08.2017г. по дело № 409/ 2011г. на Окръжен съд- Благоевград за възлагане върху „МДМА- 16“ ООД на съвкупност от имоти. В допълнение, от Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ******, том ***, рег. № ***, дело № ******г. на ****** (л. 66-70) се установява, че процесният топлоснабден имот е продаден от ответното дружество на трето за процеса лице на дата 10.06.2021г.

Последното обстоятелство не се отразява на основателността на процесните претенции, доколкото главницата за топлинна енергия се претендира до 05.2021г.,, когато безспорно имотът все още е бил собственост на ответното дружество.

От гореизложеното следва, че между страните по спора е възникнало валидно облигационно правоотношение по доставка на топлинна енергия за процесния период и ответникът е потребител на топлинна енергия в качеството му на собственик на топлоснабден имот. Във връзка с възражението на ответника в отговора на исковата молба, съдът счита за нужно да се посочи и че самото присъединяване към абонатната станция или нейно самостоятелно отклонение и наличието на отоплителни тела в топлоснабдения имот, установява сключването на договор с ищцовото дружество чрез конклудентни действия. Тоест, предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие ( изрично в тази насока- т. 1 от Тълкувателно решение № 2 4 от 17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. на Върховен касационен съд, ОСГК ). В това си качество на клиенти на топлинна енергия, те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената и разпределена топлинна енергия.

Предвид гореизложеното, от правна страна не съществува съмнение, че ответникът е потребител на предоставената от ищцовото дружество услуга, поради което и за последното съществува право да претендира суми за доставена, съответно отдадена топлинна енергия от сградната инсталация и услуга за дялово разпределение. След като през процесния период ответникът е бил титуляр на собствеността върху имота (и не са налице вещни ползватели), именно той носи отговорност за заплащането на генерираните задължения за доставена и разпределена топлинна енергия (т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. на Върховен касационен съд, ОСГК ).