Решение № 3885 от 28.06.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3885 гр. София, 28.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

Михаела Касабова при участието на секретаря Мария Б. Тошева като разгледа докладваното от Михаела Касабова Въззивно гражданско дело № 20231100505757 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и следв. ГПК.

С решение № 2870 от 24.02.2023 г., постановено по гр.д. № 14001/2022 г. по описа на СРС, 165-ти състав е признато за установено по отношение на ответника Г. С.

С., че в полза на ищеца „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А съществува вземане за сумите от 229 лева - главница по договор за револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № ****/23.04.2020 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 31096/2021 г. по описа на СРС, 165-ти състав, като претенцията е отхвърлена за горницата над уважената сума до пълно предявения размер от 781.82 лева, както и за сумата от 22.95 лева – възнаградителна лихва за периода от 01.07.2020 г. – 09.11.2020 г. и за сумата от 42.08 лева – обезщетение за забава за периода 04.11.2020 г. – 16.05.2021 г.

Срещу постановеното решение в срока по чл. 259 ГПК е депозирана жалба от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А (с правоприемник „Юробанк България“ ЕАД), в която са наведени доводи за неправилност и необоснованост на първостепенния акт.

Поддържа районният съд неправилно да е приел за основателен иска за стойността на закупената потребителска стока, като в тази връзка твърди се, че ищецът своевременно пред СРС е поискал назначаването на съдебно-счетоводна експертиза, поради което и прави доказателствено искане пред въззивната инстанция за допускане на такава. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго, с което първоначално предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло. Претендира разноски.

В законоустановения срок по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от ответницата Г. С. С..

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства 1 и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:

Първоинстанционният съд е сезиран по реда на чл. 422 ГПК с искове с правно основание чл. 79, ал.1, пр.I, вр. чл.9, ал.1 ЗПК, вр. чл.240 ЗЗД и чл.86 ЗЗД за признаване за установено, че ответницата дължи на ищеца следните вземания: сума от 781,82 лв., представляваща главница по Договор за револвиращ потребителски кредит № CARD-****/23.04.2020г., сума от 22,95 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода от 01.07.2020г. до 09.11.2020г., сума от 42,08 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 04.11.2020г. до 16.05.2021г., за които суми е издадена заповед за изпълнение от 15.06.2021г. по ч.гр.д. №31096/2021г. по описа на СРС, 165 състав. Изложени са твърдения, че на 12.05.2020г. ответницата е усвоила сумата по кредита като покупка на изплащане по револвиращ кредит за закупуването на стоки и услуги, като след 01.07.2020г. е преустановила плащането на погасителните вноски по кредита, в резултат на което на 09.11.2020г. до ответницата е била изпратена покана за доброволно изпълнение.

В срока по чл. 131 ГПК отговор на исковата молба не е депозиран от ответницата Г. С..

На 02.06.2021 г. „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А, клон България е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Г. С. С. за сумата от 781,82 лв., представляваща главница по Договор за револвиращ потребителски кредит №****/23.04.2020г., сума от 22,95 лв., представляваща възнаградителна лихва, за периода: 01.07.2020г.09.11.2020г., сума от 42,08 лв., представляваща обезщетение за забава, за периода:

04.11.2020г.- 16.05.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда- 02.06.2021г. до окончателното изплащане.

С разпореждане от 15.06.2021 г., постановено по ч. гр. д. № 30096/2021 г. по описа на СРС, 165 състав, съдът е постановил исканата заповед за изпълнение.

Заповедта е връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, чрез залепване на уведомление.

В срока по чл. 415, ал. 4 ГПК ищецът е предявил искове за установяване на вземанията си по исков ред.

По делото се установява, че между ищеца и ответницата е сключен договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта №CARD-****/23.04.2020г., по силата на който ищцовото дружество е предоставило на ответницата револвиращ потребителски кредит в размер на 700 лв., при лихвен процент от 35% и ГПР от 44,90%. Уговорено е, че издадената кредитна карта Мастъркард е електронен платежен документ и представлява пластмасова карта, върху която е записана електронна информация и чрез нея се извършва идентификация на кредитополучателя и се осигурява отдалечен достъп до отпуснатия на кредитополучателя револвиращ кредит. В т. 6 от договора е уговорено, че преди началото на ползване на картата кредитополучателят е длъжен да я активира, съгласно приложената процедура по активация. В т. 13 е предвидено, че месечни погасителни вноски се правят до първо число на месеца, следващ издаването на извлечението, наймалко в минимален размер, съгласно тарифата, част от договора.

Представен е документ, озаглавен Усвояване CREX-****, видно от който кредитът е бил усвоен от ответницата чрез функционална покупка на изплащане по револвиращ кредит с горепосочения номер CARD-****. Параметрите и условията съгласно този документ са както следва: финансирани стоки и услуги: смартфон, марка 2

Nokia, за обща цена от 229 лв., както и застраховка тип „Сигурност на плащанията“, 20,61 лв. Посочено е, че размерът на кредита е 249,61 лв., броят погасителни вноски – 12, лихвен процент 37,48%, ГПР 44,65%, обща стойност на плащанията – 305,64 лв. и месечна погасителна вноска – 25,47 лв. В документа фигурира и погасителен план, видно от който посочената обща стойност от 305,64 лв. следвало да бъде погасявана на 12 равни месечни вноски от 25,47 лв., с падеж първо число на съответния месец, считано от 1.06.2020 г. до 1.05.2021 г. включително.

По делото е представена товарителница, от която е видно, че Г. С. е получила издадената кредитна карта чрез куриер „Спиди Експрес“.

Пред въззивната инстанция е допусната на основание чл. 266, ал. 3 ГПК съдебно-счетоводна експертиза. От заключението на същата, което съдът кредитира като пълно, обективно и компетентно изготвено, се установява, че картата е активирана чрез извършена покупка в магазин Технополис на 23.04.2020 г. на стойност 249,61 лв.

В периода 23.04.-20.05.2020 г. са усвоени средства в общ размер на 680,05 лв. чрез теглене на суми от банкомат и извършени покупки на ПОС терминал, в това число и покупката в Технополис. С неусвоената част от кредита са погасявани задължения за застраховки, такси и лихва, в резултат на което при ищеца фигурира натрупан усвоен неплатен остатък за главница в размер на 781,82 лв. Експертът сочи, че от месечните извлечения не се установява как ищцовото дружество е формирало размерът на претендираната непогасена главница.

Вещото лице е посочило, че неплатената главница по договора към датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК и изготвянето на експертизата възлиза на 781,82 лв., неплатената договорна лихва – 22,95 лв. за периода от 01.07.202009.11.2020г., както и мораторната лихва за периода 04.112020-16.05.2021 г. е в размер на 42,13 лв. Съгласно месечните извлечения и отразените в тях движения, експертизата дава заключение, че са начислявани лихви, месечни такси за обслужване и застраховки.

Входящите плащания по кредита възлизат общо на 70,03 лв., като последното е от 01.07.2020 г. в размер на 60 лв., а начислените лихви, такси и застраховки са в общ размер на 138,72 лв.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Решението в частта, в която е признато за установено по отношение на ответника Г. С. С., че в полза на ищеца съществува вземане за сумата от 229 лв., представляваща главница по Договор за револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта №CARD- ****/23.04.2020г., за която сума е издадена Заповед за изпълнение по ч.гр.д №31096/2021г. по описа на СРС, 165 състав, като необжалвано от ответницата е влязло в законна сила.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, изхожда от лице с правен интерес, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е частично основателна.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС).

При служебна проверка въззивният съд установи, че първоинстанционното 3 решение е валидно и допустимо. Не е допуснато нарушение на императивна материалноправна норма.

По правилността на решението, въззивният съд установява следното:

Въззивната инстанция намира въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства за основателни оплакванията на въззивника за неправилност на фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд относно факта на предаване на кредитната карта. Получаването на картата от страна на ответника се установява от представената товарителница, а така също и от осчетоводяванията на кредитора на извършени транзакции и погасяване на дължими суми се установява ползването на кредита. Освен това ответникът не е оспорил получаване на кредитната карта с представената по делото товарителница, включително и положения от него подпис върху нея, удостоверяващ изпратените от ищеца документи. Ето защо и при липса на своевременно направени оспорвания от ответницата и съответно липсата на заявени фактически твърдения за получени други документи от същия по договорно правоотношение с ищеца, се налага изводът, че ищецът е доказал предаване на кредитната карта на ответницата С..

В случая съдът намира, че следва да бъде извършена служебна проверка за нищожност на клаузи от сключения между страните договор, с оглед становището, възприето в т. 1 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, според което при проверка на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд може да приложи императивна материалноправна норма, дори ако нейното нарушение не е въведено като основание за обжалване.

Въззивната инстанция не е ограничена от посоченото във въззивната жалба, когато следи служебно за интереса на някоя от страните по делото или за интереса на родените от брака ненавършили пълнолетие деца при произнасяне на мерките относно упражняването на родителските права, личните отношения, издръжката на децата и ползването на семейното жилище. В този смисъл, следва да се приеме, че въззивният съд следи служебно и може да се произнесе по действителността на договора или отделни негови клаузи, доколкото разпоредбата на чл. 26 ЗЗД е императивна, а когато се касае за потребителски спор, съдът следи и за наличието на неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143 ГПК, които също са нищожни ex lege, освен ако не са индивидуално уговорени – арг. чл. 146, ал. 1 ЗЗП.

Настоящият съдебен състав приема, че процесният договор е сключен в писмена форма и отговаря на императивните изисквания на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7, т. 9, т. 11 и т. 20 ЗПК. Посочени са датата и мястото на сключване, вид на предоставения кредит, индивидуализиращи данни за страните, размерът на получената сума, общият размер, който потребителят следва да върне, годишният процент на разходите, годишният лихвен процент по кредита, условия за издължаване на кредита брой и размер на погасителните вноски и периодичността и датите на плащането им.

Съгласно чл. 11, т. 9 ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент, ако при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички лихвени проценти. Така поставените нормативни изисквания са свързани с възможността за промяна на уговорения първоначално лихвен процент. В случая такъв е уговорен като постоянен, а не променлив - поради което е достатъчно да бъде посочен размера на същия, което е сторено в договора. При фиксиран лихвен процент 4 не е необходимо посочване на периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент, като и не важи изискването за посочване на методиката за определянето му.