Решение № 3890 от 20.12.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3890 гр. София, 19.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Ж, в закрито заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Радост Бошнакова

Членове:

Темислав М. Димитров

Бетина Б. Бошнакова като разгледа докладваното от Темислав М. Димитров Въззивно гражданско дело № 20221100512723 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 435 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по жалба от В. А. В. (в качеството на длъжник) срещу постановление от 24.10.2022 г. на ЧСИ Г.Д. по изпълнително дело № 20227810400678, с което е отказано прекратяване на изпълнителното дело.

В жалбата се твърди, че са налице основания за прекратяване на изпълнителното дело, поради което отказът на съдебния изпълнителен е неправилен. Изпълнителното дело е образувано за принудително събиране на сумите, за които срещу жалбоподателя е издаден изпълнителен лист от 15.04.2022 г. по гр.д. № 8986/2020 г. по описа на СРС, 48 състав. Твърди, че с преводно нареждане от 11.01.2022 г., т.е. преди образуване на изпълнителното дело, е заплатил изцяло дължимите суми, за които е издаден изпълнителният лист, като плащането е извършено по банков път по банковата сметка на взискателя, посочена в покана от 16.09.2019 г. Ето защо, счита, че са налице предпоставките, предвидени в чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК за прекратяване на изпълнителното производство. При условията на евентуалност моли изпълнителното дело да бъде спряно на основание чл. 438 ГПК.

Взискателят Е.Д.А. е депозирала възражение по реда на чл. 436, ал. 3 ГПК, в което оспорва жалбата. Счита, че не е налице основание за прекратяване на 1 изпълнителното производство, тъй като длъжникът не е погасил задължението. Ето защо, моли отказът да бъде потвърден. Претендира разноските по производството.

В депозираните по делото мотиви ЧСИ Г.Д. е посочил, че жалбата е неоснователна. Твърди, че от представените по изпълнителното дело доказателства не се установява задължението на длъжника, предмет на принудителното изпълнение, да е погасено чрез плащане преди образуване на изпълнителното дело, тъй като банковата сметка, по който е извършено плащането, е била закрита преди плащането.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз основа на закона и във връзка с наведените в жалба пороци на атакуваното действие на частния съдебен изпълнител, достигна до следните фактически и правни изводи:

На основание чл. 436, ал. 1 ГПК жалбата се подава чрез съдебния изпълнител до окръжния съд по мястото на изпълнението в двуседмичен срок от извършване на действието, ако страната е присъствала при извършването му или ако е била призована, а в останалите случаи - от деня на съобщението. За третите лица срокът започва да тече от узнаване на действието. Жалбата е депозирана на 07.11.2012 г., като се обжалва постановление на съдебния изпълнител от 24.10.2022 г., връчено на жалбоподателя на 25.10.2022 г., видно от разписката за връчване. Следователно, жалбата е подадена в срок.

С оглед посоченото и предвид нормата на чл. 436, ал. 2, т. 6 ГПК следва да се приеме, че жалбата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Видно от представеното изпълнително дело № 20227810400678 по описа на ЧСИ Г.Д., същото е образувано по молба, вх. № 12476/20.09.2022 г. на Е.Д.А. за принудително събиране на сумите, за които в полза на взискателя срещу длъжника В.

А. В. е издаден изпълнителен лист от 15.04.2022 г. по гр.д. № 8986/2020 г. по описа на СРС, 48 състав, за следните суми: 2608,28 лв., ведно със законната лихва от 27.11.2019 г. – главница, 404,33 лв., представляваща платена държавна такса и адвокатско възнаграждение, 200 лв., представляваща разноски за въззивна инстанция. С молба от 04.10.2022 г. длъжникът по изпълнителното дело В. А. В. е поискала делото да бъде прекратено, тъй като на 11.01.2022 г., т.е. преди образуване на изпълнителното дело, е заплатила изцяло дължимите суми, за които е издаден изпълнителният лист, като плащането е извършено по банков път по банковата сметка на взискателя, посочена от него в покана от 16.09.2019 г. С постановление от 24.10.2022 г. на ЧСИ Г.Д. е отказано да бъде прекратено изпълнителното дело.

Съгласно приложеното по изпълнителното дело платежно нареждане от 11.01.2022 г., на посочената дата е наредена от В. А. В. в полза на Е.Д.А. сумата в размер на 3775,56 лв. по следната банкова сметка на получателя при „Уникредит Булбанк“ АД – B*******9. На основание чл. 75, ал. 3 ЗЗД, когато плащането става 2 чрез задължаване и заверяване на банкова сметка, задължението се счита за погасено със заверяване сметката на кредитора. Съгласно становище от 11.10.2022 г. на взискателя Е.Д.А., депозирано по изпълнителното дело, същата не е получила твърдяното плащане, тъй като сметката, по която е наредена сумата, е била закрита преди датата, на която е извършен преводът. Видно от банково удостоверение, издадено от „Уникредит Булбанк“ АД, банкова сметка № B*******9 с титуляр Е.Д.А. е била закрита на 08.02.2021 г. - около една година преди датата, на която длъжникът твърди, че по посочената банкова сметка чрез плащане е погасил задълженията, предмет на изпълнителното дело. Следователно, твърдяното плащане е извършено от длъжника по несъществуваща банкова сметка на взискателя, като няма данни по делото, че наредената от длъжника сума е достигнала до взискателя чрез заверяване на сметката му по смисъла на чл. 75, ал. 3 ЗЗД. Ето защо, съдът счита, че не е налице погасяване на задължението по смисъла на чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК, поради което отказът на съдебния изпълнителен да прекрати изпълнителното дело е правилен, поради което следва да бъде потвърден.

Неоснователно се явява искането за спиране на изпълнението по реда на чл. 438 ГПК, релевирано от жалбоподателя при условията на евентуалност. В посочения законов текст е предвидена възможност за спиране на действията по изпълнението, предмет на оспорване в производството по чл. 435 и сл. ГПК, доколкото жалбата не спира изпълнението, а не възможност за спиране на изпълнителното дело, независимо от изхода на производството по чл. 435 и сл. ГПК.

На основание чл. 437, ал. 4 ГПК решението не подлежи на обжалване.

По разноските:

По аргумент на чл. 81 ГПК в полза на взискателя следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв., доколкото е поискано присъждането на такива и към възражението срещу жалбата са представени доказателства за реалното им извършване.

Така мотивиран съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА постановление от 24.10.2022 на частен съдебен изпълнител Г.Д. по изпълнително дело № 20227810400678, с което е отказано прекратяване на изпълнителното дело.

ОТХВЪРЛЯ искането на длъжника В. А. В., ЕГН ********** за спиране на изпълнението по изпълнително дело № 20227810400678 по описа на ЧСИ Г.Д..

3

ОСЪЖДА В. А. В., ЕГН **********, да заплати в полза на Е.Д.А., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 200 лв., представляваща разноски по производството.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4