Решение № 1559 от 12.12.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1559 гр. Пловдив, 11.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен П. Чакалов

Членове:

Румяна Ив. Андреева Атанасова

Бранимир В. Василев при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева като разгледа докладваното от Пламен П. Чакалов Въззивно гражданско дело № 20235300502140 по описа за 2023 година

Обжалвано е решение 2379/25.05.2023г. по описа на Пловдивския районен съд, III гр. с. постановено по гр. д. № 1583/22г., с което се отхвърлят предявените от И. Г. Х. ЕГН ********** против Н. Д. С. ЕГН ********** иск с правно основание чл. 57, ал.2, вр. чл. 31, ал.2 от СК, да бъде осъдена ответницата да заплати на ищеца сумата от 2730 лева, представляваща обезщетение за ползване от ответницата в периода 04.06.2021г. 03.02.2022г. на семейното жилище, находящо в *** и за за периода 03.02.2022 год. до 01.11.2022 год. включително.

Жалбоподателят И. Г. Х. ЕГН ********** моли съда да отмени решението на районния съд и постанови друго, с което уважи предявените искове по съображения подробно изложени в жалбата и в хода на устните състезания.

Въззиваемата страна Н. Д. С. ЕГН ********** счита жабата за неоснователна и моли съда да потвръди обжалваното решение. Претндира разноски.

Предвид доказателствата съдът установи следното:

С Определение, постановено по реда на чл. 146, ал.1, т. 3 и т. 4 от ГПК на 11.07.2022 год. като безспорно и ненуждаещо се от доказване е отделено, че страните по спора са бивши съпрузи, като бракът им е прекратен с Решение № 261635 по гр. д.

4019/2020г., което е влязло в сила на 04.06.2021 год., а също така и че процесното жилище е придобито в режим на СИО по време на брака им. Няма спор, а и от представения препис от посоченото съдебно решение, се установява, че страните имат две непълнолетни деца, а жилището е предоставено за ползване на майката, която упражнява родителските права.

Според нормата на чл. 57, ал. 1 от СК, по силата на съдебното решение, с което 1 на Н. Д. С. е предоставено ползването на процесното жилище, между нея и бившия съпруг е възникнало наемно правоотношение. Следователно за процесния период между страните е налице наемно правоотношение.

Основното възражение във въззивната жалба е, че съдът не е определил служебно размерът на иска с правна квалификация чл. 57, ал.2 СК, поради което моли това да се извърши в настоящето производство. Това възражение би било основателно, ако претенцията не беше ограничена с краен срок, а само с начален момент, но с определение постановено в открито съдебно заседание проведено на 14.12.22г. съдът е допуснал изменение на предявения иск като тази претенция е с краен срок до 01.11.22г.

Второто възражение е по отношение на това дали процесният наем следва да се определи като за обзаведено или необзаведено жилище.

Преди да се обсъди обстоятелството дали процесния наем трябва да се определи като обзаведено или необзаведено жилище следва да се посочи, че в течение на производството с платежно нареждане за кредитен превод от 24.01.23г. ответницата, тук въззиваема е превела на жалбоподателя сумата 3 400лв. представляваща наем за спорния имот. Като се има предвид неоспорения размер на частта от жилището, за която се дължи наем определен в обжалваното решение съобразно прието заключение на първоначална и допълнителни съдебно-техническа експертиза, се установява, че за първия период дължимия наем възлиза на 917.83лв., а за втория – 1034лв., ако се приеме, че жилището е обзаведено и затова следва да се вземе предвид по – високата наемна цена. Следователно Н. С. е платила повече от дължимия наем за процесното жилище. Ето защо е безпредметно да се обсъждат свидетелските показания за установяване на обстоятелството дали жилището е прието от майката и децата обзаведено или без обзавеждане.

Плащането на претендираните суми, макар и след предявяване на иска, прави претенциите неоснователни и затова следва да се отхвърлят.

Като е достигнал до същия краен правен извод и е отхвърлил исковете, районният съд е постановил правилно решение, което следва да се потвърди.

С оглед изхода на спора жалбоподателят следва да заплати на въззиваемата разноските направени във въззивното разглеждане на делото в размер на 900лв.

Воден от горната съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение 2379/25.05.2023г. по описа на Пловдивския районен съд, III гр. с. постановено по гр. д. № 1583/22г.

ОСЪЖДА И. Г. Х. ЕГН ********** чрез адв. М. К. с адрес *** да заплати на Н.

Д. С. ЕГН **********, от *** сумата 900 (деветстотин) лева представляваща разноските направени във въззивното разглеждане на делото.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

2

1. _______________________

2. _______________________

3