Решение № 1738 от 07.05.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1738 гр. ***, 07.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ***, 7 СЪСТАВ, в публично заседание на трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: А. В. Цветков при участието на секретаря Ивелина Ат. Атанасова като разгледа докладваното от А. В. Цветков Гражданско дело № 20253110109094 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от П. П. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ул. „***" ***, ет. 4, ап. 251, чрез адв. Й. А. от ВАК, срещу *** АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. *** бул. „***" № 1, представлявано от проф. д.м.н. *** и ***, с предявен осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането (КЗ) за заплащане на сумата от 50,00 лева, представляваща частичен иск от остатъка от застрахователно обезщетение в размер на 3 297,78 лева за причинени имуществени вреди по лек автомобил „***" с рег. № ***, вследствие на ПТП от *** г., реализирано по вина на водача на лек автомобил „***" с рег. № ***, застрахован по договор за задължителна застраховка „***" при ответното дружество, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане.

В хода на производството е допуснато изменение на иска на основание чл. 214, ал. 1 от ГПК в проведеното на 03.04.2026 г. открито съдебно заседание, по искане на процесуалния представител на ищеца, като размерът му е увеличен до сумата от 1 437,47 евро (хиляда четиристотин тридесет и седем евро и четиридесет и седем евроцента), представляваща частичен иск от общ размер от 1 686,13 евро, с левова равностойност 3 297,78 лева.

Ищецът П. П. Т. основава исковата си претенция на следните фактически твърдения: на *** г. около 16:00 часа, на кръстовището на ул. „***" и ул. „***" в гр. ***, собственият му лек автомобил марка „***" с рег. № *** бил блъснат от лек автомобил „***" с рег. № ***, комуто от своя страна предварително бил нанесен удар от лек автомобил „***" с рег. № ***, управляван от М. Х. М.. Последният, движейки се по ул. „***" в посока ул. „***", при наличие на пътен знак Б2 — „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство!" — не пропуснал движещия се по ул. „***" с предимство автомобил „***", блъснал го, вследствие на което последният се отклонил наляво и ударил лек автомобил „***" на ищеца. За произшествието са уведомени органите на МВР, съставени са Протокол за ПТП ***, Протокол за ПТП № *** и Протокол за ПТП № ***. Сочи, че лекият автомобил „***" с рег.

№ *** е бил застрахован по задължителна застраховка „***" при ответника. На *** г. уведомил застрахователя, по чиято инициатива е извършен оглед на автомобила, изготвен снимков материал и опис-заключение по застрахователна щета № ***. В опис-заключението 1 като увредени детайли са посочени: преден ляв калник, предна лява врата, лайсна на предна лява врата, задна лява врата, лайсна на задна лява врата, заден ляв панел (калник) и задна лява джанта. Ответното дружество изплатило обезщетение в размер на 702,22 лева, намирайки го за недостатъчно. Претендира разликата до действителния размер на вредите.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от *** АД, чрез юрисконсулт *** с който искът се оспорва по основание и по размер. Ответникът не възразява срещу допустимостта на иска и признава наличието на валидно застрахователно правоотношение по застрахователна полица № ***, със срок на покритие от *** г. за лек автомобил „***" с рег. № ***, а също и извършеното плащане на обезщетение в размер на 702,22 лева по щета № ***. Оспорва механизма на ПТП и изключителната вина на водача на застрахования автомобил, като релевира възражение за съпричиняване по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД — твърди, че водачите на „***" и „***" са допринесли за настъпване на вредоносния резултат чрез движение с несъобразена скорост и непредприемане на избягваща маневра. Оспорва причинната връзка на увреждането по предния ляв калник с описания механизъм, поддържайки, че изплатеното обезщетение от 702,22 лева е изчислено по методиката към Наредба № 49/2014 г. и покрива действителните вреди. Прави доказателствени искания за САТЕ с разширени задачи — относно скоростите на участниците, техническата предотвратимост на удара и средните пазарни цени за ремонт без ограничение до ISOсертифицирани сервизи — и за разпит на свидетеля М. Х. М. (водач на „***"). Претендира отхвърляне на иска с присъждане на разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.

След преценка на събраните по делото доказателства и въз основа на твърденията и възраженията на страните, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявеният осъдителен иск, намира своето правно основание в разпоредбата на чл.

432, ал. 1 от КЗ. Основателността му е обусловена от установяване в условията на пълно и главно доказване на следните правнорелевантни факти: наличие на валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „***" между собственика/водача на увреждащото МПС и ответника; настъпване на застрахователно събитие в срока на действие на застрахователния договор, за което ответникът носи застрахователен риск; осъществяване на елементите от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД — деяние, противоправност, вина, вреда и причинна връзка; и действителен размер на претендираните имуществени вреди.

С окончателния доклад по делото за безспорни и ненуждаещи се от доказване са обявени следните обстоятелства: лек автомобил „***" с рег. № *** е бил застрахован по задължителна застраховка „***" при ответника по полица № ***, валидна от *** г., тоест застраховката е действала към датата на процесното ПТП — *** г. За безспорно е прието и извършеното от ответника извънсъдебно плащане на обезщетение в размер на 702,22 лева по застрахователна щета № ***. Тези факти се потвърждават и от приетите по делото писмени доказателства — застрахователна полица и документи от застрахователната преписка.

От приобщената административнонаказателна преписка — АУАН серия GA № ***/*** г. и Наказателно постановление № ***/21.05.2025 г. на ОДМВР ***, Сектор „*** — се установява, че на *** г. около 16:00 часа, на кръстовището на ул. „***" и ул. „***" в гр.

***, водачът М. Х. М., управлявайки лек автомобил „***" с рег. № *** по ул. „***" в посока ул. „***", при наличие на пътен знак Б2 „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство!", не е пропуснал движещия се по ул. „***" с предимство лек автомобил „***" с рег. № ***, в резултат на което е настъпил сблъсък между двата автомобила. За извършеното нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП на М. е наложена глоба в размер на 200 лева. Наказателното 2 постановление е влязло в сила. Актът за установяване на административно нарушение е официален документ, съставен от компетентно длъжностно лице в кръга на служебните му задължения, и като такъв се ползва с обвързваща доказателствена сила относно непосредствено констатираните от съставителя обстоятелства. Обяснението, дадено от нарушителя при съставяне на акта, съдържащо неизгодния за него факт „нямам възражения", се ползва с доказателствена сила на извънсъдебно признание.

Механизмът на произшествието се изяснява и чрез показанията на свидетеля М. Х.

М., разпитан в открито съдебно заседание на 28.11.2025 г. Свидетелят потвърди, че е бил на знак „Стоп", нямал е достатъчна видимост поради паркирани автомобили, изнесъл се е напред за да осигури видимост, и едва тогава видял приближаващия „***", движещ се с висока скорост, като не успял да го избегне. Удо поглъщайки удара от „***", „***" се е отклонил и е блъснал стоящия „***", чакащ за ляв завой. Свидетелят потвърди, че таксиметровият автомобил „***" е бил в покой в своята лента. Показанията на свидетеля са последователни, подкрепят се от ангажираните гласни доказателства и заключенията на вещото лице, поради което съдът ги кредитира.

Допуснатата по делото съдебно-автотехническа експертиза, изготвена от вещото лице инж. К. В. А., изслушано в о.с.з. на 13.02.2026 г., установява следния механизъм: лек автомобил „***" с рег. № *** се е движил по ул. „***" и е бил позициониран за извършване на маневра „ляв завой" в ул. „***", с предната лява си стъпил в кръстовището, изчаквайки насрещно движещия се „***". В същия момент лек автомобил „***" е навлязъл в кръстовището от ул. „***", препречвайки движението на „***", с което е последвал удар между двата автомобила. Вследствие на сблъсъка „***" се е отклонил наляво и с предната лява си стъпил (преден ляв калник, ляв фар) е нанесъл удар по лявата страна на изчакващия „***". Вещото лице е потвърдило, че всички увредени детайли по „***" в лявата му страна — преден ляв калник, предна лява врата, лайсна предна лява врата, задна лява врата, лайсна задна лява врата, заден ляв панел и задна лява джанта — са в пряка причинно-следствена връзка с процесното произшествие. Заключението е прието без искане за повторна експертиза от страните, изготвено е компетентно, последователно и обосновано, поради което съдът го кредитира изцяло.

По възражението за съпричиняване. Ответникът релевира възражение по чл. 51, ал.

2 от ЗЗД, твърдейки принос към вредоносния резултат от страна на водачите на „***" и „***". Възражението е неоснователно и следва да бъде отхвърлено.

Разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД допуска намаляване на обезщетението единствено когато увреденото лице е допринесло за настъпване на вредата — иначе казано, приложима е само поведението на самия увреден, а не на трети лица. В настоящия случай ищецът — водач на „***" — е бил в пълен покой, чакайки в своята лента за ляв завой. От заключението изрично се установява, че той не е предприемал каквото и да е действие, предхождащо или съпътстващо произшествието. При тези данни всякакъв принос на увредения в настъпването на вредата е изключен.

Твърдяното съпричиняване от страна на водача на „***" е ирелевантно за настоящия спор. Дори да е установено несъобразена скорост на „***", поведението на трето лице — различно от увредения ищец — не може да послужи като основание за намаляване на обезщетението по чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Нещо повече, вещото лице е посочило категорично, че дори при движение на „***" с максимално допустимата за градски условия скорост от 50 км/ч, ПТП не би могло да бъде предотвратено чрез аварийно спиране, тъй като опасността е възникнала на около 17 метра преди сблъсъка, а опасната зона за спиране при посочената скорост надвишава 37 метра. Следователно дори при коректно поведение на водача на „***" вредоносният резултат е бил неизбежен, а приносът на „***" за настъпването му не е доказан по несъмнен начин. Поради тези съображения, твърдяното съпричиняване не се установява, а се оборва от събраните по делото доказателства.

По делото са изготвени основна и допълнителна съдебно-автотехнически експертизи от вещото лице инж. К. А..

3

В първоначално изготвеното заключение вещото лице е определило възстановителната стойност на увредените детайли при справка в 30 автосервиза на територията на гр. *** — 15 с европейски сертификат за качество и 15 без такъв — при средна пазарна цена на труда 42,60 лв. с ДДС за един нормочас. При прилагане на части от вторичния пазар (употребявана врата предна лява на средна цена 870,48 лв.) стойността е определена на 2 911,82 лева. Адвокатът на ищеца е оспорил ползването на части от вторичния пазар при определяне на обезщетението, позовавайки се на чл. 400, ал. 2 от КЗ.

Вследствие на направеното оспорване е допусната и изготвена допълнителна САТЕ, изслушана в о.с.з. на 03.04.2026 г. Вещото лице е дало отговор на следните допълнителни въпроси: при подмяна на увредените детайли с изцяло нови части и при идентична методология (30 сервиза, средна цена на труда 42,60 лв./нч), възстановителната стойност е определена на 3 363,64 лева. В.л. е установило, че предните врати на „***" не са снабдени с уплътнение, монтирано на самата врата — при подмяна на вратата технологично е необходима единствено смяна на защитното фолио на вертикалната колонка, включена в нормовремената за преоборудване. Тонирането представлява еднократна операция по цветово напасване, включена в бояджийския процес, и следва да се отчита еднократно в рамките на ремонта. Допълнително вещото лице е установило, че лек автомобил „***" е таксиметров автомобил, брандиран с логото на таксиметровия оператор по левия борд на четири детайла — точно тези, които подлежат на ремонт. При ремонта им е необходимо брандировката да бъде отстранена и впоследствие възстановена, като стойността за възстановяване на рекламната брандировка по левия борд е определена на 150,00 лева с ДДС.