Решение № 1735 от 17.04.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1735 гр. Пловдив, 17.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Живко Ст. Желев при участието на секретаря Стела Гр. Грозева като разгледа докладваното от Живко Ст. Желев Гражданско дело № 20235330100341 по описа за 2023 година

Предявеният иск намира основание чл. 6, ал. 1, т. 9 и т.10 ЗУЕС, вр. чл. 48 ал.3 и чл.51, ал.1 ЗУЕС.

Ищецът собственици в Етажна собственост на адрес *** представлявани от *** К. Н. Н. поддържа, че на проведени на *** и ***г. общи събрания на етажната собственост били взети решения относно реда за плащане на разходите за поддържане на общите части на сградата, както и относно извършване на неотложен ремонт на покрива на сградата. На събранието от ***г. било взето решение неучастието на собственика на ап.2 и незаплащането на необходимите суми за ремонти и подобрения в изпълнение на взетите решения да не се оказва спънка за извършването им. С решението на етажната собственост било предвидено разходите за ремонта, които следва да се заплатят от ответниците, да се поемат пропорционално от останалите собственици. В изпълнение на решението бил сключен договор от ***г. за ремонт на 260 кв.м. покрив, пренареждане с нова хартия и летви, смяна на улуци и водосточни тръби и измазване на два комина. Договорена била цена от 5800 лв. и срок за изпълнение – 12 дни. На ***г. бил съставен протокол в който се констатирало, че извършената работа е съобразно описаното в договора за текущ ремонт и няма възражения по изпълнението. На същата дата били съставени фактура и фискален бон за сумата от общо 5800 лв., която включва 5500 лв. за ремонт и 300 лв. за транспортни разходи. Ищецът уточнява, че с решението на етажната собственост било предвидено 1 разходите за ремонта, възлизащи на сумата от общо 5800 лв., да се разпределят поравно между отделните етажни собственици, доколкото всички апартаменти в сградата били с еднаква квадратура и размер идеални части от общите части.

Дължимата от ответниците сума била заплатена пропорционално от останалите собственици на апартаменти, като всеки от тях поел допълнително по 193,33 лв.

Отделно от това се посочва, че ответниците не изпълняват задълженията си за заплащане на месечна такса в размер на 7 лв. за почистване на общите части на сградата за периода от 01.01.2020г. до 31.12.2022г., като ответниците дължали общо 252 лв. Излага се искане за осъждане на ответниците да заплатят разделно, по ½ за всеки сумите: 970 лв., представляваща припадащата им се част от стойността на ремонта на покрива, както и 252 лв. - незаплатени месечни вноски за почистване на общите части на сградата за времето от 01.01.2020 г. – 31.12.2022 г., ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на подаване на исковата молба.

Ответниците Д. Д. Ч. и П. В. Ч. твърдят, че не са отказвали финансово участие за ремонта на покрива на сградата, тъй като не са получавали покана за това.

Поддържат, че не са запознати с протоколите от общото събрание нито с договора за ремонт и приемателния протокол. Считат, че ремонтът не е завършен, доколкото улуците от северозападната страна и от южната страна не работят, което е следствие от ремонта. Твърди се, че във връзка с процесния ремонт на покрива ответниците са претърпели загуби за сателитна антена в размер на 800 лв., бойлер за слънчев колектор за топла вода в размер на 300 долара, както и за предишен ремонт на покрива в размер на 430 лв. Изтъква се, че собствениците в процесната сграда са седем, а не шест, както се твърди в исковата молба. По отношение на претендираната сума за почистване на общите части на сградата посочват, че не са съгласни с разпределението на сумата между етажните собственици /по 7лв./, защото плащането следвало да е пропорционално на ползването.

В проведеното съдебно заседание ответниците признават извършването на ремонта и обстоятелството, че не за заплащани сумите за чистачка за посоченото в исковата молба време.

Съдът намери за установено следното:

По делото не е спорно, че ответниците Ч.и са собственици на жилище – апартамент №2 намиращо се на *** етаж в сграда в етажна собственост на адрес ***.

Съгласно представения по делото и неоспорен протокол от ***г. , удостоверяващ постигната спогодба по гр.д. № ***г. на *** ответниците се легитимират като собственици и на 1/6 ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж / лист 77/.

Установява се, че на *** се провело общо събрание на етажните собственици, като по точка трета било взето решение да бъде наета чистачка или фирма която да почиства стълбището на сградата. По т.5 от протокола било взето решение, че е 2 необходим ремонт на покрива чрез застилане на хартия на дъсчената обшивка и пренареждане на керемиди /лист 5/ . На ***г. отново било проведено общо събрание на етажните собственици / лист 9-11/. по т.1 от дневния ред било установено, че покривът се нуждае от ремонт, като било взето решение в срок от една седмица да се получи оферта за претърсване на покрива с поставяне на изолационна мембрана и замяна на счупени летви или изгнили греди, както и за замяна на старите улуци. След получаване на офертите следвало да се съберат суми за заплащане от всеки от собствениците. По т.3 било взето решение да се наеме чистачка, която да мете минимум 2 месечно стълбището на сградата, като месечното й възнаграждение да бъде до 40 лв. От тази сума наемателите следвало да заплащат по 2 лв. на месец, а останалата час да се заплаща от собствениците.

По делото е представен договор от ***г., сключен между етажната собственост и лицето Р.К. относно извършване на ремонтни работи на покривна конструкция от 260 кв.м., включващи: пренареждане на керемиди, поставяне на нова хартия и летви; смяна на улуци и водосточни тръби; измазване на два комина. Уговорена била цена от 5500 лв. / лист 12/. С протокол от ***г. извършените ремонтни работи били приети, като на същата дата били издадени фактура за възнаграждението и 5500 лв. и 300 лв. разходи за транспорт. Плащането на сумата по фактурата е удостоверено от приложен към нея фискален бон за 5800 лв. / лист 15/.

Извършването на описаните ремонтни работи по покривната конструкция се признава от ответниците, като с определение постановено в съдебно заседание на 22.01.2024г. това обстоятелство е признато за безспорно между страните.

При така установеното се налагат следните правни изводи:

По делото не се спори относно това, че ответниците са съсобственици на апартамент №2 намиращ се в етажната собственост на посочения адрес. След като са собственици ответниците имат задължението по чл.6, т.9 от ЗУЕС – да заплащат разходите за ремонт, реконструкция, преустройство, основен ремонт и основно обновяване на общите части на сградата, подмяна на общи инсталации или оборудване.

За извършването на ремонта на покрива има взето решение на общото събрание на етажната собственост по чл.48, ал.1 ЗУЕС. Ответниците не твърдят, а и не са представили доказателства, че са оспорили това решение по реда на чл.40, ал.2 ЗУЕС и че то е било отменено. Следователно това е задължително за тях и не може да бъде оспорвано по повод настоящата претенция.

Ответниците не отричат извършването на ремонтни работи по покрива на сградата, който представлява обща част по предназначение. Относно размера на сумата заплатена като възнаграждение за извършването на ремонта са представени писмени доказателства. Средствата заплатени за ремонта следва да бъдат разпределени между 3 собствениците на самостоятелни обекти по реда на чл.48, ал.3 ЗУЕС - съразмерно с притежаваните от тях идеални части от общите части на сградата. В случая идеалната част на ответниците е 1/6 предвид което приспадащата им се част от общо извършените разходи - 5800 лв. е 966,67 лв.

Поради изложеното съдът намира, че искът частта за разноските за ремонт на общи части е основателен за горната сума, като следва да се отхвърли за разликата до претендираните 970 лв. като неоснователен.

Размерът на паричните вноски за разходите за управлението и разходите за поддържането на общите части на сградата, съгласно чл.11, ал.1 т.5 от ЗУЕС, се определят с решение на общото събрание. Решението следва да е взето в съответствие с правилото на чл.51, ал.1 ЗСУЕС - разходите да се разпределят поравно според броя на собствениците, ползвателите и обитателите и членовете на техните домакинства независимо от етажа, на който живеят. В настоящия случай ищецът не е доказал наличието на решение, което да определя конкретно размера на вноските за тези разходи. Представения протокол от *** не съдържа формирана такава воля, тъй като няма посочен конкретен размер на сума, която да е дължима от собствениците. В т.3 е взето решение за наемане на лице което да почиства стълбището, като разходите за това са определени само приблизително до определена сума, тоест налице е изразено намерение за извършване на определени разходи без да е налице воля за определяне на конкретни парични вноски дължими от собствениците. Ищецът не е представил доказателства относно размера на паричните вноски дължими от ответниците за процесния период, тъй като липсва решение за определянето им. От изложеното следва, че не е доказано съществуването на задължението за 252 лв. представляващи месечни вноски за почистване на общите части на сградата за времето от 01.01.2020 г.

– 31.12.2022 г.

Обстоятелството, че разпитани по чл.176 ГПК ответниците не отричат, че не заплащали такива суми, не променя горните изводи, тъй като те не са признали съществуването на задължението, а само че не са заплащали суми за почистване. Това признание не установява размера на задължението.

Ето защо съдът намира, че в тази си част - за сумата за 252 лв., предявеният иск е неоснователен и следва да се отхвърли.

По разноските:

Ищецът е направил разноски в размер 480 лв. от които 50 лв. за държавна такса / лист 22/ и 430 лв. за адвокат / лист 64/ . Съобразно чл.78, ал.1 ГПК ответниците дължат на ищеца деловодни разноски в размер на 379,20 лв.

Водим от горното, съдът

4

РЕШИ:

ОСЪЖДА Д. Д. Ч. и П. В. Ч., двамата с адрес: *** да заплатят разделно, по ½ част всеки, на собственици в Етажна собственост на адрес ***, представлявани от *** К. Н. Н., на осн. чл.6, ал. 1, т. 9 и чл.48 ал.3 ЗУЕС, сумата 966,67 лв. /деветстотин шестдесет и шест лева и 67ст./ приспадаща се част от разходи за ремонт на общи части в етажната собственост –покрив, заплатени на ***г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 10.01.2023г. до окончателното заплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска в частта за разликата до претендираните 970 лв. - разноски за ремонт на общи части, както и в частта относно заплащане на сумата 252 лв., претендирана на осн. чл.6, ал.10 и чл.51, ал.1 ЗУЕС и представляваща разноски за поддържане и управление на общи част и в етажната собственост за периода 01.01.2020г. – 31.12.2022 г., като неоснователен.

ОСЪЖДА Д. Д. Ч. и П. В. Ч., двамата с адрес: *** да заплатят на собствениците на Етажна собственост на адрес ***, представлявана от *** К. Н. Н., на осн. чл.78, ал.1 ГПК, сумата 379,20 лв. /триста седемдесет и девет лева и 20 ст./ деловодни разноски.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването пред Пловдивски окръжен съд.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ___________/п/____________ 5