Решение № 169 от 19.02.2025, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 169 гр. Варна, 19.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Николай Св. Стоянов при участието на секретаря Марияна Ив. Иванова като разгледа докладваното от Златина Ив. Кавърджикова Въззивно гражданско дело № 20243100502364 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно. Образувано е по жалба вх. № 70087/02.09.2024 г. от „Е.П.П.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Варна, бул. „В.В.“ № 258, В.Т. - Г, представлявано от адв. Х. И., срещу решение № **** от 12.08.2024 г., поправено с решение №******* г., двете постановени по гр. дело № ******** г. по описа на ВРС, ХL състав, с което са отхвърлени предявените от „Е.-П.П.” АД, ЕИК *********, срещу „Б. Н“ ООД, ЕИК ********, искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 200 ЗЗД и чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД да бъде прието за установено в отношенията между страните, че „Б.-Н“ ООД дължи на „Е.П.П.” АД следните суми: сума в размер на 237,79 лв., представляваща неплатен остатък от задължение по Договор за продажба на ел. енергия при Общи условия по фактури ************************ г. и *************** г., за обект с адрес: В.З. Варна, м. „Ч.,К.“, с аб. № ИТН **************** кл. № **********, и сума в размер на 4,30 лв., представляваща сбор от обезщетенията за забава върху неплатените суми по всяка една от двете фактури, за периода от датата на падежите до 01.09.2023 г., ведно със законната лихва, считано от 14.09.2023 г. до окончателното заплащане на задълженията, за които суми е издадена заповед №5474/15.09.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №******** г. по описа на РС – Варна.

Въззивникът намира обжалваното решение за неправилно, постановено при допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон и в разрез със събрания по делото доказателствен материал. Районният съд не е съобразил, че с оглед на чл. 17, т. 3 от ОУ на „Е.-П.П.“ АД към момента на издаване на процесните фактури, собственик и ползвател на електроснабдения имот е дружеството ответник, а задължено към доставчика лице се явява собственикът на вещта към момента на потреблението. Изразява несъгласие с 1 извода на ВРС, че не са представени доказателства, от които може да се изведат обективни данни, сочещи, че до процесния обект реално е доставена ел. енергия в количество, което отговаря на претендираната стойност на мрежови услуги по пренос и достъп. Основанията за дължимост на мрежови услуги, цена „задължения към обществото“ и акциз от крайни клиенти са нормативно въведени, респ. доставчикът е нормативно овластен да ги събира от крайните клиенти. Съгласно чл. 29 от ПТЕЕ, присъединените към електроразпределителната мрежа на „ЕРП С. АД, заплащат на „Е.П.П.“ АД освен цената за потребена ел. енергия, така и цената за мрежови услуги измежду които и достъп и пренос на ел. енергия. Поради това ищецът, а не електроразпределителното предприятие е фактурирало дължимата сума.

Ответникът е небитов клиент, след като електроснабдяваният обект е заведен в базата данни като стопански. Между страните съществува валидно облигационно правоотношение като след 01.10.2020г. доставчикът от последна инстанция осигурява снабдяване с електрическа енергия на крайните клиенти до като те не сключат договор с търговец на ел. енергия по свободно договорени цени. След 01.07.2021г. небитовите клиенти следвало да преминат на свободния пазар на електроенергия, като изберат доставчик. В ал. 5 на чл. 95 от ЗЕ е предвидено, че клиентите, които не са избрали доставчик, след 01.07.2021г. преминават служебно на доставчик от последна инстанция /ДПИ/ и заплащат ел. енергията по цени, определени с Методиката за определяне на цените на ел. енергия на доставчика от последна инстанция, приета от КЕВР.

Моли за отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което исковете да бъдат изцяло уважени. Претендира разноски за двете инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от „Б. Н“ ООД, ЕИК ********, чрез адв. Т. В., в който е изразено становище за допустимост на жалбата, но неоснователност на оплакванията срещу постановеното решение. Намира същото за правилно и законосъобразно, доколкото активната страна не е успяла да докаже исковете.

Моли за потвърждаване на решението на ВРС и за присъждане на разноски.

При проверка на валидността и допустимостта на обжалваното решение, съобразно нормата на чл. 269, пр. 1 от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата нищожност или недопустимост.

ВОС съдът съобрази следното:

Производството по делото е образувано по иск на „Е.-П.П.” АД ЕИК ********* да бъде прието за установено по отношение на „Б.-Н“ ООД ЕИК ********, че съществува вземане по издадена по ч. гр. д. №******** г. на ВРС заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за сумите от: 237,79 лв. (двеста тридесет и седем лева и седемдесет и девет стотинки), представляваща неплатен остатък от задължение по договор за покупко-продажба на ел. енергия при общи условия и мрежови услуги по фактури ************************ г. и *************** г., за обект с адрес: В.З. Варна, м. „Ч.“, „К.“, с абонатен № ИТН **************** клиентски № ********** и сума в размер на 4,30 лв. (четири лева и тридесет стотинки) – сбор от обезщетенията за забава върху неплатените суми по всяка от фактурите, за периода от датата на падежа им до 01.09.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК– 14.09.2023 г. до окончателното заплащане на задълженията.

Вземането се обосновава с твърдения за възникнало и съществуващо облигационно отношение между страните по договор за доставка на електрическа енергия от последна инстанция от 08.06.2023 г. за посочения период, за обект на ответника, присъединен към електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение С. АД. Договорът е сключен при публично известни общи условия, при спазване на Закона за енергетиката и правилата на чл. 91, ал. 2 от същия. Освен доставяне на електрическа енергия, предмет на договора са и услуги „достъп и пренос на ел. енергия по електроразпределителната мрежа“;

2

„отговорност за балансиране на клиента“; „отношенията, свързани с фактурирането и заплащането на дължимите от клиента суми за мрежови услуги“. Цената по която продава доставчикът е законоустановена и се определя по Методика за определяне на цените на ел. енергия на доставчика от последна инстанция, приета от КЕВР, съгласно чл. 104, ал. 4 от ПТЕЕ – редакция към процесния период. Въз основа на чл. 17, ал. 3 от договора ответното дружество се е задължило да заплаща всички задължения, които не са оспорени по реда на раздел I, чл. 8, т. 5 от договора, чрез подаване на писмено възражение. Твърди се, че ищцовото дружество изпълнявало задължението си за доставяне на ел. енергия и предоставяне на мрежови услуги. Ответникът изпаднал в забава да плати парични задължения произхождащи от правоотношението, начислени по: фактура № ***************** г. за сумата от 67,42 лв. с ДДС /остатък 66,00 лева./, издадена въз основа на данни за реално потребление, предоставени от „Електроразпределение С. АД за отчетен период м. 05.2023 г., за услуга „достъп до разпределителната мрежа“; фактура № *****************3 г. на стойност 171,79 лв. с ДДС, издадена въз основа на данни за реално потребление, предоставени от „Електроразпределение С. АД за потребена електрическа енергия и дължима мрежова услуга за достъп до електроразпределителната мрежа.

Ищецът твърди, че електрическата енергия, доставяна от доставчика последна инстанция на крайните клиенти се измерва от собственика на СТИ – разпределително дружество – оператор на разпределителната мрежа – лицензиант за съответната обособена територия съгласно чл. 120 от ЗЕ. „Е.-П.П.“ АД няма отношение към дейностите по измерване на електрическа енергия, които са в правомощията на оператора на електроразпределителната мрежа, който е отговорен съгласно чл. 89, ал.1 от ПТЕЕ за точното отчитане на всички измерени стойности съгласно чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ и ПТЕЕ.

Предвид твърденията за изпадане в забава за плащане на така индивидуализираните вземания и на основание чл. 38 от ОУДПЕЕ и чл. 86 от ЗЗД се претендират от ответника лихви върху главниците по всяка една от посочените фактури в общ размер от 4,30 лв.

С представения отговор на исковата молба ответното дружество, чрез процесуалния си представител оспорва в цялост по основание и размер претендираното вземане.

Възразява, че няма връзка между дружеството ответник „Б. Н“ ООД и това, на което са издадени фактурираните суми – „К.-**Т.ИС.“ СД. От горното следва, че ответникът не трябва да бъде конституиран като такъв, поради липса на материалноправна легитимация.

Освен това посочените фактури касаят период от преди сключването на договор между ответното дружество и ищеца за доставка на ел. енергия с доставчик от последна инстанция на 08.06.2023 г. На основание чл. 14 от договора дружеството ищец било длъжно да изпраща издадените фактури на адреса на ответника, но същото не било сторено, поради което ответникът нямало как да знае за съществуването им. След като не е бил запознат с фактурите, то същият не е могъл да упражни правото да възрази писмено срещу вземанията сочени в тях. С подаденото заявление „Б. Н“ ООД е поискало да бъде сключен договора за доставка и пренос на ел. енергия при Общи условия, считано от 1-во число на следващия месец, т.е. м.юли. Съобразно с това е издадена и първа фактура от 14.08.2023 г. на ответното дружество за консумирана енергия през м. юли 2023 г., която била надлежно платена.

Вземанията не били доказани също така, защото се претендират по фактури с номера №№ ***************** г. и *****************3 г., а като доказателства били приложени фактура № *****************3 г. и № *****************г. Излага се възражение за недоказаност на надлежното възникване на облигационно отношение между страните, а също – за недоказаност на изпълнението на съществената престация на дружеството доставчик за реално изпълнение на задължението му за доставяне на електрическа енергия, от което да е възникнало насрещно задължение за ответника да плати уговорената цена в 3 претендирания размер. Излага възражение по отношение на това, че ищецът не е доказал обстоятелството че обектът, за който се твърди, че е електроснабден, е бил собственост на ответника през процесния период или го е ползвал въз основа на друго облигационно отношение. Оспорва изявленията, съдържащи се във всички доказателства, изготвени едностранно от ищеца. Твърди, че същите са частни свидетелстващи документи, създадени от страната, съдържащи изгодни за автора фактически твърдения, който не се ползват с материална доказателствена сила.

Съдът, след съвкупна преценка на представените по делото доказателства, както и предвид становищата на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

От представен по делото констативен протокол № 501003696 от 16.05.2023 г. се установява, че е извършена проверка на измервателните системи и свързващите ги електрически инсталации по заявление на клиент „****************“ СД за обект, находящ се в гр. Варна м. „Ч.“, К. 0. Проверката е извършена по заявление №59/6494109 от 12.05.2023 г. Монтирано е СТИ и измервателна група НН. Таблото е пломбирано с пломба № 3706.

Съгласно приетата справка № **************** г. от Агенция по вписванията с договор за продажба на недвижими имоти „****************“ СД е продало на „Б. Н“ ООД поземлен имот и комплекс от сгради- с предназначение курортна туристическа сграда; хотели и сграда за обществено хранене, находящи се в КК Ч.., ул. „1-ва“.

Видно от заявление от 08.06.2023 г. /л. 28-32 по делото/ „Б. Н“ ООД, е заявило желание за предоставяне на услуги достъп и пренос на ел. енергия през разпределителните мрежи на „Електроразпределение С. АД при общи условия за съществуващ обект, представляващ почивен дом с досегашни клиентски № **********, абонатен № ********, използван до този момент от „****************“ СД. Заявеният административен адрес на обекта е в гр. Варна, м. Ч. – К. 0, ап. 33. Исканите параметри на присъединяване са трифазно захранване, ниско напрежение, предоставена мощност 187 кВ. Заявителят е декларирал, че ще използва оставяната до обекта ел. енергия за небитови нужди. В заявлението е посочено, че към него е приложен титул за собственост – нотариален акт №****, том I, рег. № ****, дело № *********** г., вписан в Служба по вписванията с вх. рег. № ************** г., акт.