Решение № 3868 от 29.07.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3868 гр. Пловдив, 29.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христо Г. Иванов при участието на секретаря Елица Ч. Колибаровска като разгледа докладваното от Христо Г. Иванов Гражданско дело № 20255330116303 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК.

Предявени са обективно съединени установителни искове от Р. Н. Г. против „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД за прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит № ************ г. и на Договор за предоставяне на поръчителство от 03.01.2020 г., като противоречащи на закона, заобикалящи закона, накърняващи добрите нрави и съдържащи неравноправни клаузи.

Ищецът твърди, че между него и първия ответник е сключен договор за потребителски кредит, като условие за отпускането му е било сключването на договор за предоставяне на поръчителство с втория ответник срещу възнаграждение. Поддържа, че възнаграждението по договора за поръчителство представлява разход по кредита, който неправомерно не е включен при формиране на годишния процент на разходите (ГПР), поради което договорът за кредит не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, а действителният ГПР надхвърля максимално допустимия по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Счита, че чрез отделния договор за поръчителство се заобикаля законовата забрана за прекомерно оскъпяване на кредита и че договорът за поръчителство е нищожен и като противоречащ на добрите нрави и съдържащ неравноправни клаузи.

Ответниците оспорват исковете.

Предявените искове са процесуално допустими. Ищецът е страна по двата договора и има правен интерес да иска установяване на тяхната нищожност.

1

От представения договор за потребителски кредит се установява, че между страните е възникнало облигационно правоотношение по предоставяне на потребителски кредит.

Безспорно е и че сключването на договора е било обусловено от предоставяне на обезпечение чрез договор с „Ай Тръст“ ЕООД срещу възнаграждение.

Съдът приема, че възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство представлява разход, пряко свързан с договора за потребителски кредит по смисъла на § 1, т. 1 ДР на ЗПК. То е било известно на кредитора към момента на сключване на договора и е било задължително условие за получаване на кредита.

Следователно този разход е следвало да бъде включен при определяне на годишния процент на разходите по кредита.

Невключването му води до несъответствие между реалния и посочения в договора ГПР, което нарушава императивното изискване на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Посочването единствено на цифрова стойност на ГПР без включване на всички разходи по кредита не осигурява на потребителя възможност да прецени действителната цена на кредита и икономическите последици от договора.

Разпоредбата на чл. 22 ЗПК предвижда, че при неспазване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен. Ето защо съдът приема, че договорът за кредит е нищожен.

Освен това съдът намира, че чрез отделното възнаграждение по договора за поръчителство се заобикаля ограничението на чл. 19, ал. 4 ЗПК относно максималния допустим размер на ГПР. Макар възнаграждението формално да е уговорено по отделен договор, неговата икономическа функция е да увеличи цената на кредита, без това да бъде отчетено при формиране на ГПР.

Установява се още, че „Ай Тръст“ ЕООД е дружество, свързано с кредитодателя, което потвърждава извода, че двете сделки представляват части от една обща икономическа операция по предоставяне на кредита.

По отношение на договора за предоставяне на поръчителство съдът намира, че той е акцесорен спрямо договора за кредит. След като главният договор е недействителен, отпада и основанието за съществуване на акцесорния договор.

Независимо от това договорът за предоставяне на поръчителство е нищожен и самостоятелно.

С него се въвежда възнаграждение, което не съответства на реално предоставена услуга в интерес на потребителя, а има единствено за последица увеличаване стойността на кредита. Това води до значително неравновесие между правата и задълженията на страните и противоречи на принципите на добросъвестността и справедливостта, поради което договорът накърнява добрите нрави по смисъла на чл.

26, ал. 1, предл. трето ЗЗД.

2

Клаузите му са и неравноправни по смисъла на чл. 143 ЗЗП, тъй като поставят потребителя в значително по-неблагоприятно положение, без насрещна престация, и не му позволяват да прецени реалните икономически последици от поетото задължение.

Поради изложеното съдът приема, че и двата предявени иска са основателни.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят направените от ищеца разноски.

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН, на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД във връзка с чл. 22, чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19, ал. 4 от Закона за потребителския кредит, Договор за потребителски кредит № ******** от 03.01.2020 г., сключен между Р. Н. Г. и „КРЕДИСИМО“ ЕАД ЕИК 175330437.

ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН, на основание чл. 26, ал. 1, предл. второ и трето ЗЗД, във връзка с чл. 19, ал. 4 ЗПК и чл. 143 ЗЗП, Договор за предоставяне на поръчителство от 03.01.2020 г., сключен между Р. Н. Г. и „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД ЕИК 203508899.

ОСЪЖДА „КРЕДИСИМО“ ЕАД и „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД да заплатят на Р. Н. Г. направените по делото разноски в размер, на 162 ,59 евро.

ОСЪЖДА „КРЕДИСИМО“ ЕАД и „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД да заплатят на АДВ. М. адв. хонорар в размер на 400 евро / с ДДС/ на осн.38 ЗА.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: __________/п/_____________ 3