Определение № 812 от 24.11.2025, Апелативен съд - Варна
- Съд
- Апелативен съд - Варна
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 188/2025
- Вид
- Определение № 812
- Подписан
- 24.11.2025
- В сила
- 24.11.2025
- Състав
- Юлия Русева Бажлекова, Росица Славчова Станчева, Деспина Георгиева Георгиева
Цитирани разпоредби
- чл. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.83 · Граждански процесуален кодекс
- чл.83, ал.1, т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.3 · Закон за държавните такси
- чл.4 б."а" · Закон за държавните такси
- чл.4б · Закон за държавните такси
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 812 гр. Варна, 24.11.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Юлия Р. Бажлекова
Членове:
Д. Г. Г.
Росица Сл. Станчева като разгледа докладваното от Росица Сл. Станчева Въззивно частно гражданско дело № 20253000500188 по описа за 2025 година за да се произнесе съобрази следното:
По настоящото дело е постъпила молба от В. Я. Т., подадена чрез пълномощника й Д. Ш., с вх. № 8003/06.11.2025 г. и идентична на нея молба, входирана с вх. № 7259/03.11.2025 г. по регистъра на ОС – Добрич, с които е направено искане за връщане на внесената по в.ч.гр. № 188/2025 г. държавна такса от 15 лева, на основание чл.4б ЗДТ. Изложени са подробни доводи, че така заплатената такса е недължима.
Производството по в.ч.гр.д. № 188/2025 г. е образувано по подадена от молителката частна жалба против прекратително определение на ОС – Варна, постановено по в.гр.д. № 715/2024 г., по която настоящият състав се е произнесъл по същество с определение № 271/29.04.2025г. В същото време не е спорно обстоятелството, а това е установено и от представения платежен документ /л.20 от делото/, че дължимата за така предприетото обжалване държавна такса е била внесена.
Съгласно чл.4б от Закона за държавните такси подлежат на връщане само недължимо платените такси. Това са такси, по които исково или охранително производство не е било образувано, таксите са били събрани, въпреки че ищецът е бил освободен от заплащането им, както и надвзетите такси, т. е. таксите са платени без да е налице основание за това по смисъла на чл.3 и чл.4 б."а" от Закона за държавните такси и като недължимо платени следва да бъдат върнати на вносителя. В практиката на ВКС (определение № 1093 от 12.03.2024 г. на ВКС по к.ч.гр.д. № 618/2024г.; определение № 584 от 12.03.2024 г. на ВКС по к. ч. т. д. № 183/2024 г., определение № 126/15.03.2013 г. по ч. гр. д. № 1193/2013 г. на ІІ-ро гр. отд. на ВКС, определение № 1
289/28.10.2013 г. по гр. д. № 6512/2013 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, определение № 719/13.11.2014 г. по ч. търг. д. № 1164/2016 г. на ІІ-ро търг. отд. на ВКС и др.) последователно се приема, че заплатени държавни такси подлежат на връщане само в така изброените в чл. 4б от ЗДТ случаи.
По аргумент от чл. 3 от ЗДТ, държавната такса се заплаща при предявяване на искането за извършване на действието и/или при издаването на документа, за който се внася, а основанието е самото отправяне на искане до съдилищата за защита на лични или имуществени права, без да е обвързано с очакван от вносителя правен резултат. Понятието "услуга" следва да се разбира като изпълнение на задължението на съда по чл. 2 от ГПК по предвидения в този процесуален закон ред, т. е. чрез образуване на исково производство, в което да бъде извършена преценка за допустимостта и основателността на заявеното от страна на ищеца искане. Ето защо, в случая не е налице никоя от изброените по-горе хипотези на чл.4б ЗДТ, тъй като съдът е образувал частното въззивно производство и се е произнесъл по частната жалба на молителката, като държавната такса от 15 лв. е била внесена в дължимия размер. Таксата не е била надвнесена, нито жалбоподателката е била освободена от внасянето й. Неоснователни са доводите, че е събрана такса от лице, което не е било задължено, тъй като се касае за дело за издръжка. Обжалваното определение не е по дело, попадащо в хипотезата на чл.83, ал.1, т.2 ГПК, съответно чл.5, б.“ж“ ЗДТ, нито с който и да е предмет, също посочен чл.83 ГПК.
С оглед на гореизложеното молбата за връщане на внесената по делото държавна такса е неоснователна, поради което и съдът ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на В. Я. Т., чрез пълномощника й Д. Ш., по чл.4б от Закона за държавните такси за възстановяване на заплатената по в.ч.гр.д. № 189/2025 г. на АпС – Варна държавна такса в размер на 15 лева.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд в едноседмичен срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
2