Определение № 2531 от 02.11.2022, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2531 гр. Пловдив, 02.11.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Борис Д. Илиев

Величка З. Запрянова като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно частно гражданско дело № 20225300502638 по описа за 2022 година Производство по чл. 274, ал. 1,т.1 от ГПК във вр.чл.130 от ГПК.

Образувано по частна жалба, подадена от Национална здравноосигурителна каса, ЕИК 121858220, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Кричим” № 1,чрез процесуалния представител юрисконсулт В.Л., против определение №7637/14.07.2022 г., постановено по гр. д. № 8421/2021 г. на РС Пловдив, 13-ти гр. състав, с което е върната предявената от НЗОК искова молба като процесуално недопустима и е прекратено производството по делото, като са обезсилени заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист издадени по ч. гр. д. № 19672/2019 г. на РС Пловдив.

В жалбата се релевират оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното определение и се настоява от жалбоподателя за неговата отмяна и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Ответната страна по жалбата ЕТ „Д-р Р.Д.-К. – АИППМП“ ЕИК 115785180, в писмен отговор оспорва същата и иска оставянето й без уважение.

Пловдивският окръжен съд, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 ГПК, намира:Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 ГПК 1 от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на въззивен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна, поради следното:

На 12.12.2019г. по ч.гр.д.№19672/2019г. по описа на РС-Пловдив в полза на кредитора Национална здравноосигурителна каса, ЕИК 121858220 е издадена заповед №10904 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК,а на 17.12.2019г. и изпълнителен лист №11204 за непогасеното от длъжника ЕТ „Д-р Р.Д.-К. – АИППМП“ ЕИК 115785180, парично задължение в размер на сумата от 1188 лв., представляваща надвишен регулативен стандарт за първо и второ тримесечие за 2014 г., ведно със законната лихва, считано от 03.12.2019 г. до окончателното плащане, в размер на сумата от 586,96 лв.-обезщетение за забава за периода 22.01.2015 г.

– 03.12.2019 г., и за разноските по делото в размер от 85,49 лева.

В срока по чл.414 от ГПК от длъжника е подадено възражение срещу заповедта, поради което заповедният съд е указал на кредитора да предяви иск за установяване на вземането си.

Установителният иск по чл.422 от ГПК е предявен от Национална здравноосигурителна каса, ЕИК 121858220, по който е образувано по гр. д. № 8421/2021 г. на РС Пловдив, 13 гр. състав.

С обжалваното определение РС е върнал исковата молба като недопустима, прекратил е производството по делото и е обезсилил издадените в заповедното производство заповед за изпълнение и изпълнителен лист. За да достигне до този извод, РС е счел, че липсва субективна идентичност между заявителя в заповедното производство – РЗОК Пловдив и лицето в полза на което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист от 17.12.2019 г. – НЗОК София, ищеца в исковото производство.

Въззивният съд намира обжалваното определение за неправилно.

Предмет на производството по чл. 422, ал. 1 ГПК е установяване и признаване по исков ред на съществуването на заявеното и обективирано в заповедта за изпълнение право, поради което предявеният установителен иск трябва да съвпада по страни и предмет с посочените в заповедното 2 производство.

В настоящия случай неправилно първоинстанционният исков съд е констатирал липсата на субективна идентичност, поради което е върнал исковата молба на жалбоподателя и прекратил производството по делото.

Видно е , че заявеното с исковата молба вземане е идентично по основание и страни с това по издадената от заповедния съд на 12.12.2019г. заповед №10904 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК.

В случай, че исковият съд намира, че е налице очевидна фактическа грешка допуснато от заповедния съд досежно кредитора по паричното вземане, то редът за нейното отстраняване е друг , но не е основание за прекратяване на производството по делото и обезсилване на заповедта за изпълнение и изпълнителния лист.

И доколкото в случая заявеното с исковата молба вземане е идентично по основание и страни с това по заповедта, то обжалваното определение следва да бъде отменено, а делото върнато за продължаване на процесуалните действия.

Така мотивиран, съдът:

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение №7637/14.07.2022 г., постановено по гр. д. № 8421/2021 г. на РС Пловдив, 13-ти гр. състав.

ВРЪЩА делото на Районен съд-Пловдив за продължаване на следващите се процесуални действия .

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

3

2. _______________________

4