Решение № 383 от 22.05.2024, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 383 гр. Б. 22.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б. LXV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анита Хр. Велева при участието на секретаря Николета Вл. Хаджиева като разгледа докладваното от Анита Хр. Велева Административно наказателно дело № 20242120201211 по описа за 2024 година

Производство е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН по жалба на И. П. Ч., ЕГН **********, против Наказателно постановление №22-0001513/29.02.2024 г. на Д. на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ Б. с което му е било наложено административно наказание "глоба" в размер на 1500 лв. на основание чл.178а,ал.7, т.1 ЗДвП за извършено от него нарушение на чл.43, т. 2,б. „б“ от Наредба №Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС.

В жалбата са изложени възражения, че НП е издадено при неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения, свързани с неправилно установената фактическа обстановка, които са рефлектирали върху ограничаване правото на защита. Оспорва се и качеството, надеждността и достатъчността на събраните доказателства,анализирани от административно-наказващия орган, като се релевира оплакване за основаване на фактическите констатации от съдържанието на нарушението единствено върху видеозапис, оспорван от жалбоподателя като непълен и необхващащ всички действия по техническата проверка. В тази насока се очертават доказателствени празноти и информационни дефицити поради липса на положена дължима активност – в т.ч. чрез снемане на сведения от членовете на комисията, извършила прегледа, изискване на обяснения от страна на водача, предоставил автомобила и т.н.Оспорва се твърдението за неизвършване на измерване на количеството вредни емисии в отработените газове.

Въззивникът И. Ч., редовно призован в о.с.з., се явява лично и настоява за отмяна на атакуваното НП с довод, че на видеозаписа от техническия преглед не е заснета „цялата работа с димомера“.

За административно-наказващият орган се явява упълномощената инспектор А.М., ,която изразява позиция за правилност и законосъобразност на обжалваното НП предвид безспорната му доказаност. Представя писмена защита и моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът след внимателен прочит и индивидуален и комплексен анализ на събраните доказателства,като съобрази становищата на страните, прие за установено от фактическа страна следното:

На 14.02.2024 г. на жалбоподателя е съставен акт за установяване на административно нарушение 1 за това, че на същата дата около 14.30 ч. в гр.Б. ул. "М.Л." № ** в пункт за периодични прегледи за проверка на техническата изправност на ППС „А. 1“ ЕООД, притежаващ Разрешение №1442, валидно до 19.02.2025 г., след анализ на пълен видеозапис от периодичен технически преглед за проверка на техническата изправност протокол №34518956 на МПС, марка „М. ****“ от кат.**, с рег. №* **** **, собственост на К.Д.Г., с ЕГН ********** извършен в КТП на 08.02.2024 г., с начало 10.53 ч. е констатирано следното:И. П. Ч., в качеството си на председател на комисия за периодичен технически преглед на гореописаното МПС е допуснал извършването на техническия преглед в нарушение на изискванията на Наредба №Н-32/16.12.2011 г. на МТИТС,като техническия специалист З.Д. с ЕГН ********** не е използвал димомера, за да извърши необходимите измервания на димността в отработените газове, съгласно методиката по чл.31, ал.1, Приложение 5, част 1, позиция 8.2.2.2 от Наредба №Н-32/16.12.2011 г. на МТИТС.При тези параметри актосъставителят достигнал до извод, че жалбоподателят в качеството му на председател на комисията е нарушил разпоредбата на чл.43, т.2, б. „б“ от Наредба №Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС.

АУАН бил предявен и подписан от жалбоподателя, който нямал възражения по акта. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН , също не са депозирани възражения.

За извършената тематична проверка бил съставен и Констативен протокол №42-09-5078/14.02.2024 г. ,от който съдът черпи информация относно местонахождението на техническия пункт, в който е осъществен периодичния преглед – гр.Б. ул. "И" № **.

Въз основа на съставения акт на 29.02.2024 г., административнонаказващият орган, сезиран с преписката- Д. на РД "Автомобилна администрация" Б. счел фактическите констатации в акта за безспорно доказани и несъмнено установени и издал обжалваното НП, в което в документалнословесен вид била пресъздадена идентична фактическата обстановка с материализираната в АУАН и от правна страна била индивидуализирана идентична правна квалификация на нарушението по чл.43, т.2, б. „б“ от Наредба №Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС. Предвид идентично възприетите и възпроизведени фактически изводи досежно авторството, вида, и съставомерността на нарушението административнонаказващият орган на основание чл.178а,ал.7, т.1 ЗДвП наложил на нарушителя глоба в размер на 1500 лева.

Към административно-наказателната преписка са налични и съдът кредитира Протокол от извършен периодичен преглед за техническа изправност на ППС №34518956, подписан от председател на комисията И. Ч. и член на комисията З.Д. с фиксирани начало на прегледа 08.02,2024 г. 10.53 ч. и край на прегледа 08.02.2024 г.в 11.22 ч. в линия №1, списък към

Разрешение №1442/19.02.2015 г.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателствени източници,в т.ч. показанията на актосъставителя П. В. Д. и свидетеля Г., като подлагайки ги на аналитично и синтезно изследване, съдът прие същите за достатъчна доказателствена основа, изграждаща еднопосочни и непротиворечиви изводи по фактите, относими към доказателствения предмет.

Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от легитимирана страна –лице спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 14-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение/Наказателното постановление било връчено лично на жалбоподателя на 07.03.2024 г., като в законоустановения 14-дневен срок на 15.03.2024 г., депозирал жалба срещу горепосоченото НП по реда на чл.60,ал.1 ЗАНН./Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

По аргумент от чл. 84 от ЗАНН, вр. с чл. 14, ал. 2 от НПК съдът извършва цялостна проверка за материалноправна и процесуална законосъобразност на наказателното постановление, като съобразява императивното изискване относно провеждането обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, независимо от наведените от жалбоподателя аргументи, респ. фактическите констатации, заложени в АУАН или наказателното постановление.

Обжалваното постановление, е издадено от компетентен орган,а АУАН е съставен от материално и териториално компетентно длъжностно лице, като тяхната нормативна 2 компетентност произтича от чл.166,ал.1, т.2 , и чл.189,ал.12 ЗДвП, а оперативната им компетентност произтича от приложената по делото –л.14 Заповед №РД-08-30/24.02.2020 г., за наказващия орган и приобщената длъжностна характеристика за актосъставителя. При издаване на АУАН и НП са спазени сроковете по чл. 34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН. Не така стои въпросът относно изискването за стриктно съблюдаване на лимитирания от законодателя минимум от съдържателни компоненти при издаване на НП съгл. нормата на чл. 57,ал.1,т.5 от ЗАНН . При съставяне на административния акт не е обезпечено съответствието със задължителните съдържателни критерии, очертани с разпоредбата на чл. 42,ал.1,т.3 от ЗАНН поради допусната неяснота относно мястото на извършване на нарушението, в частност противоречието на фиксираното място гр.Б. ул.

„"М.Л." № ** със събрания безпротиворечив доказателствен материал. Ето защо предвид информационно-техническата обезпеченост на наказващия орган, същият е разполагал с ефективни механизми за своевременно констатиране на пространствените елементи от фактическия състав на нарушението към датата на проверката. Видно от депозирания в хода на съдебното следствие Констативен протокол 42-09-50-78/14.02.2024 г. в рамките на тематична проверка и с оглед съставения АУАН 339340, е посетен точният адрес на контролно техническия пункт, който се установява в гр.Б. ул. "И" № **. Този адрес е различен от адреса – гр.Б. ул. "М.Л." № **, който е адресът на седалището на „А.1“ ЕООД съгласно Списък към Разрешение №1442/19.02.2015 г.,неправилно залегнал при описание на нарушението в АУАН и в НП.

В този контекст всеки опит за обвързване на констатацията за извършване/довършване на нарушението с различни адреси на местонахождение на КТП „А.1“ ЕООД, който да бъде обясняван едва в хода на съдебното следствие с допусната очевидна фактическа грешка, при това едновременно в АУАН и в НП е лишен от съпътстващо логическо аргументиране в контекста на властническите правомощия на наказващия орган по см. на чл.53,ал.2 ЗАНН. /Изявление за допусната техническа грешка по отношение погрешното изписване в НП и АУАН на адреса по седалище на „А. 1“ ЕООД вместо адреса на КТП, на който е извършено нарушението бе направено от А.Мухова общо в рамките на НАХД 1195/2024 г. на БРС във вр. с оспорването от И. Ч. на друго НП за аналогично нарушение на Наредба №Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС/.

Разпоредбата на чл.53,ал.2 ЗАНН предписва, че наказателно постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина.В случая ярка демонстрация за дерогиране на принципа на служебното начало еx officio (служебно, по свой почин) последователно от актосъставителя и наказващия орган, е опитът дефицитът в този съществен съдържателен елемент от фактическия състав на нарушението –мястото на неговото извършване да бъде саниран, едва в хода на въззивното съдебно производство с обяснение за допусната очевидна фактическа грешка. В рамките на принципа на служебното начало е било нужно последователно актосъставителят и наказващият орган своевременно да установят точния актуален адрес, на който е местонахождението на контролно-техническият пункт на „А.1“ ЕООД, респ.в който се твърди да е допуснато процесното нарушение.

Индивидуализиращите белези на нарушението в административнонаказателния процес, в т.ч. допустимите времеви рамки, в които е възможно проверяващите органи да предприемат дължимите действия по установяването и налагането на административно наказание за индивидуализирано по основните си съставомерни признаци нарушение- в т.ч. място на осъществяване, са императивно установени и не могат да бъдат изкуствено адаптирани към покъсен момент- във фазата на въззивната съдебна проверка, особено за обществени отношения в сферата на административно-наказателната отговорност. В случая в обстоятелствената част на АУАН, транслирано и в документално-словесното описание на нарушението в НП, е отразено, че мястото на нарушението е гр.Б. ул. "М.Л." № **а съгласно цит.КП 42-09-50-78/14.02.2024 г. от тематичната проверка на място е установено различно място на нарушението – гр.Б. ул. "И" № **.

Ето защо формулировката относно мястото на нарушението предвид събрания доказателствен материал за физическо посещение на КТП „А.1“ ЕООД отразява неясно обвинително твърдение, с което административно обвинителният инструмент допуска приписване на нарушение ,което не е осъществено на конкретизираното в АУАН място.

Единствено в сферата на пълнота на изложението ще бъде извършен и анализ по приложението на материалния закон:

3

Според настоящия състав противоправното деяние, при наличие на коректно и прецизно обозначение на мястото на осъществяване на нарушението, би било доказано от обективна и субективна страна.

Фактическият състав на отговорността по чл. 178а, ал.7, ,т.1, от ЗДвП включва два кумулативни елемента: 1/качеството на дееца като председател на комисия, който по време на извършване на периодичен преглед за проверка на техническата изправност на пътно превозно средство 2/е допуснал извършването на прегледа в нарушение на изискванията, определени с наредбата по чл. 147, ал. 1;