Решение № 245 от 06.07.2023, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 245 гр. София, 04.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Спас Иванчев

Членове:

Красимир Шекерджиев

Деница Вълкова при участието на секретаря Марияна Кр. Петрова в присъствието на прокурора Антоанета Н. Близнакова като разгледа докладваното от Деница Вълкова Касационно наказателно дело от общ характер № 20238002200373 по описа за 2023 година Касационното производство е образувано по жалба от адвокат С. Б. – служебен защитник на подсъдимата М. С. В. против решение № 305 от 26.10.2022 г., постановено от Софийския апелативен съд по ВНОХД № 516/2022 г., с което е потвърдена присъда № 82 от 06.07.2020 г. на Софийски градски съд по НОХД № 2746/2019 г.

В жалбата се ангажират всички касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 - 3 от НПК. Основно се оспорва извода на съда за авторството на деянието с доводи за липса на доказателства за участие на подсъдимата В. като съизвършител в убийството, предмет на обвинението, като се изтъкват процесуални нарушения в оценъчната доказателствена дейност на САС.

Претендира се нарушение на материалния закон поради неправилното му приложение, а също и поради неприлагането на закона, който е трябвало да се приложи, тъй като от събраните по делото доказателствени средства преценени поотделно и в тяхната съвкупност единствен правилен, законосъобразен и обоснован извод е, че подсъдимата В. не е осъществила от субективна и обективна страна виновно престъпния състав на престъплението, за което е предадена на съд. Неправилно приложение на закона се аргументира и с налагане на изключително висок размер на наказанието лишаване от свобода. Изтъква се липса на преки и косвени доказателства, както и експертни заключения, че тя виновно е извършила убийството на баща си. Касационното основание по чл. 348, ал.1, т.2 от НПК 1

(съществени нарушения на процесуалните правила) се сочи поради отказ на съда да допусне и събере множество доказателства поискани от защитата, както и неизпълнение от въззивната инстанция на задължението по чл. 314 от НПК за пределите на въззивната проверка, които са довели до ограничения на правото на защита на подсъдимата. С довод за нарушение на забраната по чл.303, ал.1 от НПК присъдата да почива на предположения и че вината на подсъдимата не е доказана безспорно се навежда и касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 348, ал. 5 от НПК за явна несправедливост на наложеното наказание. Мотивите на въззивната инстанция касаторът определя като „безспорно доказателство за очебийно пристрастие“ на въззивния съдебен състав, тъй като допуснал да кредитира данни от „клюки“ и телевизия, които не са събрани и проверени по реда на чл. 292 от НПК. Поради недоказаност на обвинението по несъмнен и категоричен начин се моли за отмяна на обжалвания съдебен акт и признаване на подсъдимата за невиновна по обвинението да е убила баща си в съучастие със съпруга си – подсъдимия С. В..

В съдебно заседание подсъдимата В. се явява лично и заявява, че е съгласна посоченият от САК адвокат В. Д. да й бъде назначен за служебен защитник поради загубата на професионална правоспособност на назначения й служебен защитник, като моли да не бъде конвоирана за участие в съдебно заседание пред касационната инстанция, ако делото бъде отложено за разглеждане в по-късен час поради закъснение на служебния защитник на другия подсъдим. При продължаване на съдебното заседание в отложения час на същата дата подсъдимата В. не се явява. Назначеният й за служебен защитник адвокат В. Д. от САК се явява лично и заявява, че поддържа наведените в касационната жалба основания и доводите, които ги подкрепят, като сочи допълнителни съображения в тяхна подкрепа.

Необжалвалият подсъдим С. Д. В. и служебният му защитник адвокат С.

И. се явяват лично пред ВКС, като поддържат касационната жалба на защитника на подсъдимата В. и молят обжалваното въззивно решение да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на САС. В последната си дума подсъдимият В. моли за справедливост, като заявява, че няма никакво участие в извършване на убийството, предмет на обвинението.

Представителят на Върховна касационна прокуратура счита касационната жалба за неоснователна, като излага съображения, че въззивният съд е извършил цялостна проверка на атакуваната присъда съобразно чл.314 от НПК и е формирал вътрешното си убеждение по фактите при спазване изискването на чл.14 от НПК. Не се установяват игнорирани или превратно тълкувани доказателства по делото и формирането на вътрешното убеждение на въззивния съд по релевантните за обвинението факти не страда от процесуални пороци. За неоснователно счита и оплакването за неправилно приложение на материалния закон, тъй като въз основа на установените фактически положения е направен правилен извод от правна страна относно авторството на деянието и вината на подсъдимата. Като намира обвинението за доказано по несъмнен начин от гласните доказателства, установени отчасти от обясненията на подсъдимите В.и и показанията на свидетелите Р.

2

И., М. И., В. Х., Й. Й. и Б. А., заключенията на съдебно-медицински, биологични и ДНК–експертизи, а отмереното наказание на подсъдимата В. за справедливо, прокурорът от ВКП предлага ВКС да остави в сила решението на въззивния съд.

Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като обсъди доводите в жалбата, изложените от страните съображения и извърши касационна проверка в пределите по чл. 347 НПК, намери следното:

С присъда № 82/06.07.2020г., постановена по НОХД № 2746/2019г. по описа на СГС подсъдимите М. В. и съпругът й С. В. са били признати за виновни в това, че на 11.02.2018г. в апартамент в гр.София, ж.к.“Люлин“, в съучастие, като съизвършители, умишлено са умъртвили бащата на подсъдимата М. В. – С. С. Я., на 87 години, чрез нанасяне на множество удари с неустановен твърд предмет по главата и тялото, както и нанасяне на порезни рани по главата и тялото с неустановен предмет с режещ ръб, като деянието е извършено по особено мъчителен начин за пострадалия - престъпление по чл.116, ал.1, т.6, пр.2 във вр. с чл.115, във вр. с чл.20, ал.2 от НК за подсъдимия В. и по чл.116, ал.1, т.6, пр.2 и т.3, пр.1, алт.1, във вр. с чл.115, във вр. с чл.20, ал.2 от НК за подсъдимата В., като на основание чл.54 от НК на подсъдимия В. е наложено наказание петнадесет години лишаване от свобода, а на подсъдимата В. осемнадесет години лишаване от свобода, при първоначален строг режим на изтърпяване за всеки подсъдим.

На основание чл.40, ал.4 от НК съдът е постановил по време на изтърпяване на наказанието от подсъдимата В. да бъдат полагани медицински грижи, съответни на състоянието й.

На основание чл.59 от НК е приспаднато времето, през което подсъдимите са били задържани под стража, а деловодните разноски са възложени по равно в тежест на подсъдимите.

Присъдата е била обжалвана от служебния защитник на подсъдимия В. и от подсъдимата В. с аналогични оплаквания за недоказаност на авторството на деянието и искане за отмяната й и постановяване на нова оправдателна присъда за двамата подсъдими.

С въззивно решение № 159/21.05.2021 г. по ВНОХД № 1261/2021 г.

Софийският апелативен съд е потвърдил изцяло първоинстанционната присъда.

По касационни жалби от подсъдимия В. и от служебния защитник на подсъдимата В. с касационни основания по чл.348, ал.1, т.1-3 от НПК, с решение № 34 от 23.05.2022 г. по н.д. № 844/2021 г. на ВКС, второ н.о., приемайки за основателни доводите за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в доказателствения анализ на въззивния съд, касационната инстанция е отменила въззивното решение поради липса на мотиви и с конкретни указания по приложението на процесуалния закон е върнал делото за ново разглеждане от друг негов състав.

При втората въззивна проверка е било постановено решение № 305/26.10.2022 г. по ВНОХД № 516/2022 г., предмет на настоящата втора по ред касационна проверка, с което Софийският апелативен съд е потвърдил 3 първоинстанционната присъда изцяло.

Върховният касационен съд приема, че касационната жалбата е подадена в законния срок, от страна, имаща право на жалба, тъй като към момента на подаването й

(на 16.11.2022 г.) жалбоподателят е бил надлежно конституиран служебен защитник на подсъдимата В., а решението за временното му лишаване от адвокатски права е влязло в законна сила в покъсен момент (от 07.04.2023 г.) Жалбата се поддържа от новоназначения служебен защитник и от подсъдимата В. и е насочена срещу въззивен съдебен акт, подлежащ на касационна проверка съгласно чл.346, т.1 от НПК.

Поради това ВКС я приема за допустима, но разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

За да стигне до този извод, настоящата инстанция разгледа на първо място довода на жалбоподателя за „очебийно пристрастие на въззивния съдебен състав“. Приоритетното му обсъждане се налага с оглед законовите последици от евентуалната основателност на такова оплакване, а именно отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от съответния стадий поради незаконен състав.

Не може да има спор, че основна предпоставка за справедлив съдебен процес съгласно разпоредбите на чл. 6 от Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ), чл.47 от Хартата на основните права на Европейския съюз (ХОПЕС) и чл.10 от НПК е разглеждането и решаването на делото да се осъществи от независим и безпристрастен съд. Критериите за осъществяване на правосъдието от такъв съд се извеждат от последователната практика на ЕСПЧ, който приема, че наличието на безпристрастност (непредубеденост) се определя според субективен тест, основан на личното убеждение на съдията в даден случай, а също и според обективен тест, който установява дали съдията е предложил гаранции, достатъчни да изключат всяко законно съмнение в това отношение от гледна точка на външния наблюдател.[1] В конкретния случай липсват обективни данни сочещи предубеденост на когото и да е от членовете на въззивния съдебен състав съобразно субективния тест. Липсват и твърдения на страните, които да оборват установената в юриспруденцията на ЕСПЧ презумпция за личната безпристрастност на членовете на атакувания съдебен състав, нито се твърди тяхна лична заинтересованост от изхода на делото и/или несъобразени с процесуалните изисквания изявления на членовете на съдебния състав в нарушение на презумпцията за невиновност на подсъдимите. В рамките на обективния тест въззивният състав също е представил достатъчно убедителни гаранции на страните по делото, както и на обществото, които успешно да изключат всяко легитимно съмнение в това отношение, като се има предвид, че е обсъдил задълбочено основните възражения на защитата видно от пространните мотиви към въззивното решение. САС не просто формално се е солидаризирал с изводите на първата инстанция, а е изложил допълнителни и споделими съображения за това. Съществено процесуално нарушение поради пристрастност на въззивния състав не може да бъде изведена и поради непълноценно доказване в контекста на твърдението в касационната жалба, че СГС не допуснал и не събрал множество доказателства, поискани от 4 защитата. Като се остави настрана факта за липсата на конкретност в касационната жалба кои доказателствени искания са били отклонени, видно е от съдържанието на въззивните жалби, че защитата не е направила искане за допълнително въззивно следствие, което да е било пренебрегнато от САС като инстанция, която има правомощие да установява нови фактически положения съгласно чл.316 от НПК. В определението от 14.06.2022 г. по чл.327 от НПК въззивният съд изрично е посочил, че страните не са направили доказателствени искания, който извод не е бил оспорен от защитата[2]. Нещо повече. В съдебно заседание пред въззивния съд касационният жалбоподател (тогава служебен защитник на подсъдимата В.) е заявил, че няма доказателствени искания[3]. Освен това повторната въззивна проверка е резултат от отменителното решение на ВКС поради липса на мотиви в първото въззивно решение, а не поради доказателствени дефицити, които да налагат събиране на допълнителни доказателства. Такива указания отсъстват в отменителното решение на ВКС. Дори да беше налице отказ на контролирания съд да допусне искани от защитата доказателства, той също не би могъл да обуслови априори неговата пристрастност. Съгласно утвърдената съдебна практика неуважаването на доказателствените искания на защитата не води до незаконност на съдебния състав, тъй като съдът не е длъжен да ги възприеме положително, ако събраните доказателствени материали допринасят за обективното, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата от значение за правилното решаване на делото. В такива случаи, между които попада и процесният, съдът е в правото си да откаже събирането на допълнителни доказателства, което не го прави предубеден.[4] Конкретното оплакване, че съдът направил фактически изводи за авторството на деянието в лицето на двамата подсъдими на база „ махленски клюки“ и телевизионни материали е неоснователно и също не дава основание да се приеме за състоятелен доводът за незаконност на съдебния състав, тъй като видно от съдържанието на обжалваното решение изводите за авторството и вината на подсъдимите не са направени на база посочените от защитата недопустими доказателствени източници, а от наличните по делото многобройни гласни, писмени и експертни доказателствени материали, поотделно посочени и подробно анализирани в мотивите на обжалваното решение[5]. Поради това некоректно е заявеното в касационната жалба, че съдът приел за установено авторството на база „този казал, онзи казал по улиците, в телевизията и т.н.“. В мотивите на обжалваното решение действително е споменато телевизионното предаване „Съдебен спор“ по Нова телевизия, но не в смисъл на изказани в него и възприети от съда съждения за съпричастността на подсъдимата към убийството, а защото по съответния процесуален ред е било установено, че няколко дни преди инкриминираната дата пострадалият Я. се свързал с организатора на телевизионното предаването, за да участва в него по повод делбата на апартамента, обяснявайки, че е във влошени отношения със семейството на дъщеря си и изразил желание чрез предаването тя да бъде принудена да му плати дял от съсобственото им жилище или да го напусне. По-нататък е прието, че по повод обаждането на пострадалия главният редактор на предаването се 5 срещнал с него, за да заснемат репортаж, но това изненадало неприятно подсъдимите, които били по същото време в дома си, заедно с децата.