Определение № 628 от 03.08.2023, Върховен касационен съд
- Съд
- Върховен касационен съд
- Дело
- Касационно частно търговско дело 588/2023
- Вид
- Определение № 628
- Подписан
- 03.08.2023
- В сила
- 03.08.2023
- Състав
- Тотка Калчева, Вероника Николова, Мадлена Желева
Цитирани разпоредби
- чл.274 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.274, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.275, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.1, т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.1, т.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.2, пр.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 281, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.284, ал.3, т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.628 · Граждански процесуален кодекс
- чл.629 · Граждански процесуален кодекс
- чл.629 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.71, ал.1, изр.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.73, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.83, ал.1, т.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.84 · Граждански процесуален кодекс
- чл.17, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.1, ал.2, т.1 · Търговски закон
- чл.620, ал.1 и ал.5 · Търговски закон
- чл.620, ал.1 и ал.5 · Търговски закон
- чл.649, ал.6 · Търговски закон
- чл.694, ал.2 · Търговски закон
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 628 гр. София, 03.08.2023 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Тотка Калчева
Членове:
Вероника Николова
Мадлена Желева като разгледа докладваното от Вероника Николова Частно касационно търговско дело № 20238003900588 по описа за 2023 година Производството е по чл.274, ал.3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на „Юръпиън Трейдинг Глобъл“ АД /ЕТГ/, дружество, учредено в Република Панама, срещу определение №336/03.02.2023г. по ч.гр.д.№302/2023г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 5 състав, в частта, с която е оставена без уважение подадената от настоящия частен жалбоподател частна жалба с вх. №1909/30.01.2023г. против определение №3876/05.12.2022г. по т.д.
№2206/2022г. на Софийски градски съд, VI-8 състав, с което е оставено без уважение искането на същата страна за освобождаване от внасяне на първоначална държавна такса за разглеждане на исковата молба в размер на 159 043,36 лв.
Частният касационен жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди, че въззивният съд не е обсъдил всички приложени по делото доказателства, а е основал съдебния акт единствено на хипотези и предположения. Поддържа, че представените писмени доказателства установяват липсата на средства за заплащане на дължимата държавна такса.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК частният касационен жалбоподател поставя следните въпроси: 1/ Допустимо ли е освобождаване на 1 юридическо лице /търговско дружество/ от задължение за внасяне на държавна такса за производство пред съд при условие, че в националното законодателство не е предвидена възможност за освобождаване на юридическите лица /търговските дружества/ от държавна такса, но правото на ЕС не изключва принципната възможност за освобождаване от такса, когато това се налага за осигуряване на правото на ефективен достъп и на ефективна съдебна защита?; 2/ Следва ли при постановяване на въззивното решение въззивният съд да обсъди всички доводи на страните, свързани с твърденията им, и доказателствата, на които те се позовават в подкрепа на тезите си и които имат значение за решението по делото?; 3/ Следва ли националният съд да провери дали условията за предоставяне на такава помощ представляват ограничение на правото на достъп до съдилищата, което накърнява самата същност на това право, дали са насочени към постигането на легитимна цел и дали съществува разумно съотношение на пропорционалност между използваните средства и поставената цел?; 4/ Може ли националният съд при преценка дали следва да освободи ищец – юридическо лице от държавна такса да вземе предвид предмета на спора, доколко има основания да се очаква, че молителят ще спечели делото, значимостта на неговия интерес, сложността на приложимото право и производство и възможността му ефективно да защитава позицията си по делото?; 5/Следва ли националният съд да провери дали условията за предоставяне на такава помощ представляват ограничение на правото на достъп до съдилищата, което накърнява самата същност на това право, дали са насочени към постигането на легитимна цел и дали съществува разумно съотношение на пропорционалност между използваните средства и поставената цел?; 6/ Когато става дума за юридически лица, националният съд може ли да вземе под внимание положението им, например правно-организационната форма, и дали съответното юридическо лице преследва стопанска цел, както и финансовите възможности на неговите съдружници или акционери и възможността им да си набавят необходимите средства за предявяването на иска или подаването на жалбата?; 7/ При какви условия националните съдилища в България и на база какви доказателства могат да формират преценка, че в конкретния случай юридическото лице следва да бъде освободено от такса?; 8/ Как следва да се степенуват критериите, заложени в практиката на СЕС, обективирана в определение от 13.06.2012г. по дело С2 156/12 /GREP/Freistat Bayern/?; 9/ Ако е установено по делото, че нито ищецът-юридическо лице, нито неговите собственици /крайните и действителните/ нямат средствата да заплатят предварително държавна такса, следва ли да се освободи този ищец от задължението за такса, ако решението по така заведения иск е предопределящо за това дали ще получи ефективна защита на субективните си материални права? По въпроси № 1 и 2 навежда допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, като по въпрос №1 твърди противоречие на обжалваното определение с определение № 170/15.04.2020г. по ч.т.д. № 209/2020г. на ВКС, I I т.о., определение № 524/30.07.2019г. по ч.т.д. № 908/2019г. на ВКС, I I т.о. и определение № 4/07.01.2022г. по т.д. № 378/2020г. на ВКС, I т.о., а по въпрос № 2 – с решение № 141/21.09.2021г. по т.д. № 2586/2019г. на ВКС, I т.о. По въпроси № 3 - 6 въвежда едновременно допълнителните основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК, като по въпрос № 3 твърди противоречие на обжалваното определение с определение №80/13.05.2020г. по ч.т.д. № 1358/2019г. на ВКС, I т.о. и определение от 13.06.2012г. по дело С-156/12 /GREP/FreistatBayern/, а по останалите въпроси не сочи практика на ВКС и СЕС, в противоречие с която е постановено обжалваното определение. По въпроси № 7 – 9 твърди, че е налице допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Поддържа още наличие на основанието по чл.280, ал.2, пр.3 от ГПК, поради очевидна неправилност на обжалваното определение.
В частната касационна жалба и изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК е направено и искане за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз относно тълкуването на решение на СЕС по дело С571/2016 /Николай Кантарев срещу БНБ/ и решение на СЕС по дело С279/2009 /D E P срещу Федерална република Германия/ относно това как следва националният съд да провери дали националноправна уредба, предвиждаща авансовото плащане на фиксирана пропорционална такса, не противоречи на принципа на ефективност на Правото на Съюза и какви доказателства следва да са представени за установяване на факта на липса на средства за заплащане на държавна такса.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отд. констатира, че частната касационна жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.274, ал.3 от ГПК, като е спазен преклузивният срок по чл.275, ал.1 от ГПК.
3
За да потвърди първоинстанционното определение в частта, с която е оставено без уважение искането на „Юръпиън Трейдинг Глобъл“ АД /ЕТГ/ за освобождаване от внасяне на държавна такса, въззивният съд е съобразил практиката на ВКС, практиката на Европейския съд по правата на човека и практиката на СЕС, обективирана в определение от 13.06.2012г. по дело С156/12 /GREP/Freistat Bayern/. Изтъкнал е, че според нормата на чл.83, ал.2 от ГПК само физическите лица могат да бъдат освободени от внасяне на държавна такса поради недостиг на средства за тяхното заплащане, а настоящият спор предвид характера му – по иск с правно основание чл.17, ал.1 от ЗЗД, не попада сред изключенията по чл.83, ал.1, т.4 от ГПК, чл.84 от ГПК, чл.620, ал.1 и ал.5 от ТЗ, чл.649, ал.6 от ТЗ и чл.694, ал.2 от ТЗ. Приел е, че разгледано в светлината на дадените указания от СЕС констатираното ограничение, макар и значително с оглед размера на дължимата държавна такса – над 159 000 лв., не е непропорционално, предвид цената на иска, както и не представлява прекомерна финансова тежест, която е непреодолима за ищеца и която го лишава от достъп до съд. В тази връзка е акцентирал, че молителят е търговско дружество – АД, което, доколкото е търговец на основание чл.1, ал.2, т.1 от ТЗ, е създадено за участие в стопанския живот и за реализиране на приходи от регистрирания предмет на дейност, като извършването на стопанска дейност е декларирана от неговия управителен орган. Отбелязал е липсата на твърдение за преустановяване на стопанската дейност или за състояние на фактическа неплатежоспособност, както и липса на доказателства в подкрепа на твърденията, че дружеството има финансови затруднения, най – вече защото води и други дела, по които вече е заплатило такси и разноски за над 200 000 лв. Приел е, че това обстоятелство не обосновава извод за непреодолима невъзможност за заплащане на дължимата държавна такса, водеща до ограничаване на правото на достъп до съд.
Изложил е съображения, че невъзможността таксата да бъде заплатена следва и може да бъде установена от ищеца с всички допустими доказателствени средства, установяващи финансовото и имущественото му състояние, изтъквайки, че такива не са ангажирани. Намерил е, че представеният баланс от март 2020г. не съответства по съдържание на декларираното от управителния орган имуществено състояние на дружеството, доколкото в същия е посочен актив само от парични средства в размер на 2000 евро, без да е отразено вземане на дружествен дял, каквото е декларирано да е налице от 4 преди 2020г., както и че в баланса е посочен капитал от 2000 евро, а в представеното удостоверение за правно състояние от регистъра в Панама капиталът е посочен в размер на 10 000 щ.д. С оглед на това въззивният съд е достигнал до извода, че балансът не отразява вярно имущественото състояние на дружеството и не може да бъде кредитиран като доказателство за него.
Намерил е, че други доказателства, касаещи имущественото състояние на дружеството, не са ангажирани. В тази връзка е счел за неоснователно възражението, че СГС е следвало да укаже на ищеца какви доказателства да представи, като е изложил съображения, че дори и първоинстанционният съд да е бил длъжен, но да не е изпълнил това задължение, ищецът е могъл да представи с частната си жалба допълнителни доказателства, включително сочените от СГС в обжалваното определение, но не го е сторил. На следващо място, апелативният съд е намерил, че не са представени и доказателства, установяващи имущественото състояние на акционерите на дружеството, макар в частната жалба дружеството да е изразило съгласие с необходимостта от такива. Изтъкнал е, че представените доказателства разкриват противоречие относно това кой точно е акционер в дружеството, доколкото в удостоверението от март 2022г., издадено от регистъра в Панама, като акционери са посочени две физически лица, а според представеното извлечение от Книга на акционерите това е друго юридическо лице. При тези съображения въззивният съд е заключил, че изискването за авансово плащане на държавна такса от 159 000 лв., само предвид размера и заплащането до момента във връзка с друго дело на разноски в размер над 200 000 лв., не представлява непреодолимо ограничаване на правото на достъп до съд на ищеца, което да накърнява самата същност на това право.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.
Нито един от поставените в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК въпроси не отговаря на характеристиката на общата предпоставка по чл.280, ал.1 от ГПК. Съгласно разясненията, дадени в т.1 на Тълкувателно решение № 1/19.02.2010г. по тълк.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, които съгласно чл.274, ал.3 от ГПК намират приложение и по частните касационни жалби, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода на конкретното дело и за формиране на решаващата воля на съда.
5
Първият въпрос е формулиран общо и теоретично, не кореспондира със съдържанието на обжалваното определение и не е отнесен към конкретния случай, спецификата, на който е в това, че изводът за неоснователност на искането за освобождаване от внасяне на дължимата държавна такса е предпоставен от констатираната липса на доказателства, установяващи имущественото състояние на ищеца.
Вторият въпрос е пряко относим към правилността на атакувания акт, доколкото се основава на тезата, че въззивният съд е игнорирал доводите на частния жалбоподател за наличието на основания за освобождаване от държавна такса, с оглед имущественото му състояние. Противно на това твърдение, всички доводи на молителя са обсъдени от апелативния съд в мотивите на атакувания акт и са приети за неоснователни. Обстоятелството, че въззивният съд не е счел за достатъчна информацията, обективирана в балансите на ищеца за 2018 и 2019г., при липса на данните за икономическото състояние на дружеството за 2021г. и 2022г., е въпрос на обоснованост на изводите на съда, формирана при съвкупния анализ на събраните по делото доказателства. Преценката на съда, че представените от молителя доказателства не подкрепят твърденията му за липса на имущество, не е равнозначна на неизпълнение на процесуалното задължение на съда за обсъждане на доказателствата. Обсъдено е и оплакването на жалбоподателя, че първоинстанционния съд не е му е указал да представи баланси за 2020г., 2021г. и 2022г., за да установи, че и понастоящем няма средства за да заплати такса в този голям размер. Въззивният съд е приел, че предвид характеристиките на производството по чл.274 ал.2 от ГПК, жалбоподателят е могъл да представи с частната си жалба всички допълнителни доказателства относно имущественото си състояние. Следователно въззивният съд е обсъдил всички представени пред него доказателства и въведените с частната жалба оплаквания. Правилността на изводите на съда би била годен предмет на евентуална последваща допускането на касационно обжалване преценка, но не и на етапа за селектиране на частните касационни жалби.
Разпечатката съдържа 23 от 48 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/95df2aee-42cf-47a1-b133-f65d32a0b288