Решение № 254 от 02.05.2023, Районен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 254 гр. Враца, 02.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Емил Кр. Ангелов при участието на секретаря М. Т. К. като разгледа докладваното от Емил Кр. Ангелов Гражданско дело № 20221420103753 по описа за 2022 година

Делото е образувано по предявен на 23.12.2022 г. от ”Юлстрейд”ООД,ЕИК 204100726,със седалище и адрес на управление гр.София район Надежда ж.к.”Надежда 2” ул.”Христо Силянов”№41,против ”Краси”ЕООД,ЕИК 104696759, със седалище и адрес на управление гр.София район Красно село ул.”Балканджи Йово”№9 хотел ”Женева”,иск с правно основание чл.422 ал.1 във връзка с чл.чл.415 ал.1 и 124 от ГПК.

Ищецът твърди,че бил арендодател по договор за аренда от 02.12.2016 г. относно 5 бр. земеделски земи в землището на с.Хърлец общ.Козлодуй обл.Враца,отдадени на ответника за 5 стопански години,считано от 01.10.2017 г., с рентно плащане 40 лв./дка/1 298.44 лв. годишно/.

Ищецът бил встъпил в договора за аренда след придобиване правата на съсобствениците на имотите,вкл. на първоначалния арендодател В.В.К..За което обстоятелство ответникът бил уведомен.

Ответникът дължал аренда за стопанските 2018-19 г., 2019-20 г. и 202021 г..За сумите/общо 3 895.32 лв./, ищецът бил поискал издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК.По образуваното ч.гр. дело №18529/2022 г. на СРС,ответникът бил възразил,което обуславяло правния интерес на ищеца да 1 сезира Съда с иска.

Иска се установяване дължимостта на сумите по заповедта за изпълнение.Претендират се и разноските в производството.

След проверка на исковата молба,Съдът е намерил същата за редовна и съдържаща допустим иск.В срока по чл.131 от ГПК,ответникът е представил отговор,чрез адв.Н.

И.

К. от

АК

Велико

Търново гр.Г.

О.ул.”********”№**.Оспорва иска като неоснователен.Договорът бил прекратен на 08.05.2019 г.. Освен това,ответникът не бил ползвал имотите за процесните стопански години,ищецът не бил предоставил ползването.

Съдът,предвид наведените доводи и събраните по доказателства,намира за безспорно от фактическа страна следното: делото

По ч.гр. дело №18137/2022 г. на СРС и на основание чл.417 т.3 от ГПК са били издадени заповед за изпълнение №18137/29.06.2022 г. и изп. лист от 14.07.2022 г. в полза на ищеца против ответника за : 3 895.32 лв. главница, представляваща дължимо арендно плащане за стопанските 2018-19 г.,2019-20 г. и 2020-21 г. по договор за аренда на земя от 02.12.2016 г. с нот. заверка на подписите; законната лихва върху главницата,считано от 0 6.04.2022 г. до окончателното изплащане на главницата;разноските по делото - 77.91 лв. държавна такса.

За събиране на сумите по заповедта за изпълнение и изп. лист е било образувано изп. дело №113/2022 г. на ЧСИ с район на действие СГС Ивелина Дамова.На 09.11.2022 г. до ответника е била изпратена покана за доброволно изпълнение,която е била връчена на 14.11.2022 г..

На 16.11.2022 г. по делото е постъпило възражение по чл.414 от ГПК.Ищецът е бил уведомен да предяви иск на 29.11.2022 г..

Горното е видно от приложеното ч.гр. дело.

Видно от представения по делото договор за аренда на земеделска земя,вписан в Служба по вписванията гр.Козлодуй вх. рег.№ 3399/08.12.2016 г.,акт №176,том VI /стр.стр.6 и 7/,на 02.12.2016 г. В. В. К. с ЕГН ********** от с.Х. общ.К. обл.В. се е задължил да предостави на ответника за временно ползване земеделски земи в землището на с.Х.,както следва: поземлен имот с №006006-нива от 5.750 дка в м.”Дунава”, п.и. с №090038-нива от 4.801 дка в. м.”Валята”,п.и. с №111001-нива от 15.110 дка в м.”Мерата”,п.и. с №1430032 нива от 3.5 дка в м.”Под Гложенски път” и п.и. с №174015-нива от 3.3 дка в м.”Край селото”,за срок от пет стопански години,считано от 01.10.2017 г. и с арендно плащане в размер на 40 лв./дка/1 298.44 лв. годишно/.

Видно от представения договор за продажба на наследствени права по чл.212 от ЗЗД,вписан в СВ-К. вх. рег. №2185/26.09.2017 г.,акт №29,том 4/стр.8/,на 25.09.2017 г. В.В.К. и Теменужка Василева И.а с ЕГН ********** от гр.В. са продали на ищеца наследствените си права от наследодателя си В.

Т.К.,бивш жител на гр.В..

Видно от представения нотариален акт за констатиране право на собственост върху поземлени имоти-земеделска земя №196 том VI рег.

№8582 дело №745/2017 г. на нотариус с район на действие РС-К./стр.стр.9 и 10/,ищецът е бил признат за собственик на 1/6 ид. части от имотите по договора за аренда.

Видно от представеното уведомление от 25.10.2019 г. /стр.11/,ищецът е уведомил ответника,че е собственик на имотите по договора за аренда и е поискал плащане за стопанските 2017-18 г. и 2018-19 г..

Видно от представения отговор/стр.12/,ответникът е уведомил ищеца,че за стопанската 2017-18 г. плащането е било извършено,а за стопанската 201819 г. не е с настъпил падеж.

Видно от представеното заявление,вписано в СВ-К. вх. рег.

№1178/08.05.2019 г.,акт №104,том ІІІ /стр.28/,ищецът е поискал вписване прекратяването на договора за аренда,на основание чл.27 ал.1 т.2 от ЗАЗ във връзка с чл.28, ал.1 от ЗАЗ във връзка с чл.87 ал.2 от ЗЗД и на основание чл.17 ал.2 от ЗАЗ.

Ответникът е представил и:

-справка от ОСЗ-К.стр.55/,видно от която за стопанската 2018-19 г. имотите по договора за аренда били заявени за ползване за участие в споразумение от ответника и ПТЗК”Аугуста” с.Х..За стопанската 2019-20 г. били заявени от ответника и ”Неотрон”ООД,като ”били отказани от заявлението на ответника,на основание заявлението за прекратяване на договора за аренда”.За стопанската 2020-21 г. били заявени от ”Неотрон”ООД;

-договор за наем на земеделски земи от 15.07.2019 г. /стр.стр.57 и 3

58/,видно от който имотите по договора за аренда са били предоставени за ползване от ищеца на ”ЕС ДЖИ ДИ Консулт 9”ЕООД гр.София,за стопанската 2019-20 г.;

-договор за пренаемане на земеделски земи от 2019 г. /стр.стр.59 и 60/,видно от който имотите по договора за аренда са били предоставени за ползване от ”ЕС ДЖИ ДИ Консулт 9”ЕООД гр.София на ”Неотрон”ООД клон Г. за стопанската година;

-договор за наем на земеделски земи от 2020 г./стр. стр.61 и 62/,видно от който имотите по договора за аренда са били предоставени за ползване от ищеца на ”ЕС ДЖИ ДИ Консулт 9”ЕООД гр.София,за стопанската 2020-21 г.;

-договор за пренаемане на земеделски земи от 2020 г. /стр.стр.63 и 64/,видно от който имотите по договора за аренда са били предоставени за ползване от ”ЕС ДЖИ ДИ Консулт 9”ЕООД гр.София на ”Неотрон”ООД клон Гложене за стопанската година;

-договор за наем на земеделски земи,вписан в СВ-Козлодуй вх. рег.

№2163/29.10.2020 г.,акт №100,том ІV /стр.стр.65 и 66/,,видно от който на 28.10.2020 г. имотите по договора за аренда са били предоставени за ползване от ищеца на ”ЕС ДЖИ ДИ Консулт 9”ЕООД гр.София, за срок от десет стопански години,считано от стопанската 2020-21 г..

При тези фактически констатации се налагат следните правни изводи:

Предявен е иск с правно основание чл.422 ал.1 във връзка с чл.чл.415 ал.1 и 124 от ГПК.

Претенцията на ищеца е да бъде установена дължимостта на суми по издадена заповед за изпълнение против ответника.

Ответникът е възразил за недоказаност на твърденията на ищеца.

Съдът е докладвал делото,като е посочил,че по делото няма безспорни между страните факти,както и факти, ненуждаещи се от доказване.И доколкото всяка страна следва да докаже направените твърдения за изгодни факти, ищецът вкл. следва да докаже наличието на договорно отношение между страните,вкл. на задълженията на страните по договора.Посочил е,че ищецът е представил писмен договор.Както и че в тежест на ответникът е да докаже твърдението,че ползването не е било предоставено.

Съдът приема,че ищецът се явява арендатор по процесния договор за 4 аренда,който е валиден,като сключен в съответната форма за действителност.

По договора,за ответника е възникнало задължението да заплаща годишна арендна цена от 1 298 лв.,за срок от пет стопански години,считано от стопанската 2017-18 г..

Договорът е сключен от съсобственик на земеделските земи,съгласно чл.3 ал.4 от ЗАЗ/в редакцията преди изменението в ДВ бр.13/от 2007 г,в сила от 07.02.2017 г./,който текст изрично допуска договорът за аренда да бъде сключен само с някои от съсобствениците на земеделската земя,в това число и само с един,независимо от размера на дела му,като препраща към чл.30 ал.3 от ЗС за уреждане на отношенията между съсобственика- арендодател и останалите съсобственици.

Безспорно се установи по делото и че арендодателят е починал и че неговите наследници В.В.К. и В.Т. К. са продали наследствените си права от на ищеца,които са общо 1/6 ид. части от имотите и за които части ищецът се е снабдил с констативен нот. акт за собственост.

Със закупуването на наследствените права,ищецът е придобил качеството на арендодател и вземането за арендната цена за всички имоти,не само за 1/6 ид. части. Ответникът дължи именно на него цялата арендна цена.В този смисъл е решение №370/26.11.2019 г. по гр. дело №557/2019 г. на ВОС.

Арендаторът няма сключен договор с останалите съсобственици,за да им изплаща отделно припадащата им се част от арендната цена.Същата той я дължи на арендодателя /ищеца/ изцяло,който съгласно чл.30 ал.3 от ЗС сам урежда отношенията си с останалите съсобственици/чл.3 ал.4 от ЗАЗ/.

След закупуването на наследствените права,ищецът е спазил изискването на чл.17 ал.3 от ЗАЗ да уведоми незабавно ответника за настъпилото заместване в арендния договор,видно от приложените по делото уведомление и отговор.

По делото не се спори,че не е платена сумата от 3 895.32 лв.,представляваща сбора от незаплатената рента за стопанските 2018-19 г.,2019-20 г. и 2020-21 г./по 1 298.44 лв. за всяка стопанска година/ .Доводът на ответника за недължимост е,че при условие,че договорът е прекратен,ищецът няма право да претендира плащане. Прекратяването на 5 договора е безспорно между страните.То също така поражда задължение за неизправната страна да престира дължимия по договора резултат,който тя не е изпълнила.

Според чл.8 ал.5 изр.1 о т ЗАЗ,ако не е уговорено друго,арендното плащане се дължи в първия работен ден след изтичането на стопанската година.В раздел IV чл.1 от договора е уговорено,че арендното плащане е дължимо от 01.10. до 31.12. на изтеклата стопанска година.Този срок е изтекъл за исковия период - за стопанските 2018-19 г., 2019-20 г. и 2020-21 г.,поради което и е настъпила изискуемостта на вземанията.

Другият довод за недължимост на ответника е бил,че имотите реално не са били използвани.Този факт е ирелевантен за задълженията по договора.Съгласно ЗАЗ, арендаторът дължи арендно плащане на арендодателя само поради факта,че му е предоставен за временно ползване обектът на договора,като без значение са обстоятелствата дали го ползва реално,дали го е преарендувал,дали има земеделска продукция в промишлени размери,дали има печалба и пр..Задължението на арендатора за арендно плащане е и законово регламентирано в чл.2 ал.1 от ЗАЗ и чл.8 ал.1 от ЗАЗ.Възможността арендаторът да ползва обекта на арендния договор,като в срока на договора изобщо не плаща за ползването на арендодателя,т.е. няма никаква престация от страна на арендатора и същевременно арендодателят не може да ползва имота,води до нарушаване на общоприетия принцип за справедливост в гражданските отношения.Задължението на арендатора не зависи от това дали той реално ще ползва,или не арендуваните имоти,а произтича пряко от договора,който той е подписал.

По своята правна същност договорът за аренда е консенсуален договор и за валидното възникване на арендното правоотношение е необходимо между страните да бъде постигнато съгласие за отдавания под аренда имот и за възнаграждението,което арендаторът ще заплаща за предоставеното му ползване.При постигането на такова съгласие договорът се счита за сключен,независимо от това дали имотът,предмет на същия,реално е бил предаден на арендатора.Предаването на имота е от значение за дължимостта на арендната цена,доколкото вземането на арендатора за същата е обусловено от изпълнението на основното му задължение да отстъпи ползването на вещта, предмет на арендния договор.

6

В подкрепа на твърденията са,че ползването на имотите не му е предадено и имотите не са ползвани от него,а от трето за спора лице,ответникът се позовава на сключени с това лице договори за наем.

Разпечатката съдържа 58 от 72 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/95df0fcb-8c76-448d-ba26-a351d481c9dd