Решение № 336 от 18.11.2022, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 336 гр. гр. Хасково, 18.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, Х НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Георгиев при участието на секретаря Геновева Р. Стойчева като разгледа докладваното от Пламен Ст. Георгиев Административно наказателно дело № 20225640200865 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по жалба от Д. Т. Д. от град Хасково срещу Наказателно постановление № 22-1253-001091 от 10.06.2022 г. на Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Хасково, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, вр. чл. 174, ал. 1, т. 1 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание – „Глоба” в размер на 500 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, като на основание Наредба № Iз-2539 на МВР на същия са отнети общо 10 контролни точки. В жалбата се релевират оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност на атакуваното с нея наказателно постановление, което било издадено при допуснато съществено процесуално нарушение. Счита, че описаната фактическа обстановка била неясна и противоречива, а наложените наказания – несправедливи, като излага конкретни и подробни съображения по всеки пункт от жалбата. Моли съда да постанови решение, с което да 1 отмени атакуваното наказателно постановление на Началник Сектор „ПП” при ОД на МВР – Хасково, като претендира и присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, редовно призован, се явява, като лично и чрез процесуалния си представител – адв. Д. Я. от АК Хасково заявява в писмено становище, че поддържа подадената жалба и аргументира допълнителни доводи за незаконосъобразност на наказателното постановление, поради допуснати съществени процесуални нарушения при съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на наказателното постановление. Акцентира на направеното още с жалбата оспорване на резултата от проведеното химическо изследване и поисканото в установения 7 – дневен срок от връчване на наказателното постановление извършване на повторен химически анализ на предоставената контролна проба.

Административнонаказващият орган – Началникът Сектор „ПП” при ОД на МВР - Хасково, редовно призован, не се явява и не изпраща представител по делото. В съпроводителното писмо изразява становище по жалбата и моли описаните в нея обстоятелства да не бъдат взети предвид, а атакуваното с нея наказателно постановление – потвърдено. Възразява, при условията на евентуалност, за прекомерност на направените от другата страна разноски.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.

ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността , и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното:

На 23.04.2022 г., в около 22:20 часа в град Хасково, жалбоподателят Д.

Т. Д. от град Хасково, управлявал автомобил марка „***”, модел „****“, с рег.

№ *****, държава България, собственост на Н. Л. Д. по бул. „България”, в посока към кръстовището с бул. „Освобождение“. По същото време свидетелите В. Ж. Д. и П. Б. Б., двамата на длъжност „мл. инспектор“ в Сектор „Пътна полиция“ в ОД на МВР – Хасково, в изпълнение на 2 служебните си задължения, спрели в района на Съдебна палата – Хасково за извършване на проверка движещия се автомобил, управляван от жалбоподателя. В хода на проверката, водачът на моторното превозно средство в лицето на жалбоподателя Д. Т. Д. бил поканен да бъде тестван с техническо средство – „Алкотест Дрегер“ 7510 с фабр. № ARNА – 0174 за употреба на алкохол , но същият отказал, поради което на същата дата срещу него, на място, в негово присъствие бил съставен от свид. В. Ж. Д. Акт за установяване на административно нарушение, серия GA № 602856 от 23.04.2022 г. за нарушение по чл. 174, ал. 3 от Закона за движението по пътищата, който жалбоподателят подписал, а в съответната графа за възражения и обяснения по акта било посочено, че няма такива. Екземпляр от съставения АУАН му бил връчен на 23.04.2022 г., според отбелязаното в приложената разписка. На жалбоподателя бил издаден и съответно връчен Талон за медицинско изследване № 082644, като впоследствие била взета кръвна проба, след като лицето се явило в съответния център на лечебното заведение за даване на кръвна проба в рамките на предоставеното му време за това, според отбелязването, направено от лекар в лечебното заведение.

Според заключението на вещото лице, обективирано в Протокол № 4 за химическо изследване за определяне на концентрацията на алкохол в кръвта от 4.05.2022 г., в изпратените за изследване проби кръв от лицето Д. Т. Д. се доказало етилов алкохол в количество 0.61 промила. Посочено е, че изследваната проба била запечатана със стикер серия А008758 № 082644.3, а проба, запечатана със стикер серия А008758 № 082644.4 се съхранявала като контролна.

Въз основа на тези данни, с Мотивирана резолюция № 22-1253М000131 на Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Хасково, административнонаказателното производство по Акт за установяване на административно нарушение, серия GA № 602856 от 23.04.2022 г. за нарушение по чл. 174, ал. 3 от Закона за движението по пътищата, съставен срещу Д. Т. Д. било прекратено.

Въз основа на данните от проведеното химическо изследване, на 02.06.2022 г. /налице е поправка с коректор на датата на съставяне на акта/, срещу жалбоподателя Д. Т. Д. бил съставен от свид. В. Ж. Д. Акт за установяване на административно нарушение, бл. № 237441 за нарушение по 3 чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, който жалбоподателят подписал, а в съответната графа за възражения посочил, че не бил напълно убеден в достоверността на описаните данни в Протокол № 4 за химическо изследване за определяне на концентрацията на алкохол в кръвта от 4.05.2022 г. и щял да направи възражение в законоустановения срок

При издаване на на 10.06.2022 г. на наказателното постановление, административнонаказващият орган възприел изцяло описаната в АУАН фактическа обстановка, като наложил процесната санкция за описаното нарушение на основание чл. 174, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, след като пояснил, че наказанието се налагало за резултата от изследването на кръвната проба.

Наказателното постановление било връчено лично на лицето, чиято административнонаказателна отговорност била реализирана на 09.09.2022 г., според отбелязването в приложената разписка.

Въз основа на Заявление от Д. Т. Д., вх. № 272000-20455 от 15.09.2022 г., на основание чл. 27, ал. 3 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози бил поискан и проведен повторен химически анализ на взета кръвна проба за алкохол.

Според заключението на вещото лице, обективирано в Протокол № 4А за химическо изследване за определяне на концентрацията на алкохол в кръвта от 06.10.2022 г., в изпратените за изследване проби кръв от лицето Д. Т. Д. се доказало етилов алкохол в количество 0.26 промила. Посочено е, че е изследвана контролната проба запечатана със стикер серия А008758 № 082644.4, със забележка, че пробата не отговаряла на чл. 26, ал. 4 от Наредба 1 от 19.07.2017 г.

Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното място по – горе, както и от показанията на разпитаните в хода на делото свидетели. Съдът кредитира показанията на свидетелите В. Ж. Д. и П. Б. Б. относно обстоятелствата, свързани начина на извършване на проверката и констатациите, до които са достигнали при установяване на административното нарушение и тези, свързани със съставяне последователно на отделните актове за установяване на административно нарушение, като еднопосочни с останалия събран доказателствен материал.

4

Същите се основават на преки и непосредствени впечатления, досежно изнесените факти. Показанията на посочените по – горе свидетели, се приемат за истинни и в частта относно качеството на жалбоподателя на „водач“ на моторното превозно средство, спряно за проверка, като за този факт, жалбоподателят всъщност не възразява, имащо отношение към последващия въпрос за евентуалното авторство на деянието, описано в съставения акт за установяване на административно нарушение и издаденото впоследствие въз основа на него наказателно постановление, ако такова бъде установено.

При така установените факти съдът намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от Закона за движението по пътищата, изм. – ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г., бр. 77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017 г., на водача на пътно превозно средство е забранено да управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или техни аналози. По силата на чл. 174, ал. 1 от ЗДвП, наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта, установена с медицинско и химическо изследване и/или с техническо средство, определящо концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух: т. 1. над 0,5 на хиляда до 0,8 на хиляда включително – за срок от 6 месеца и глоба 500 лв. и т.

2. над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда включително – за срок от 12 месеца и глоба 1000 лв. Следователно, деянието, за което са наложени на жалбоподателя административни наказания е обявено от закона за наказуемо.

Съставеният акт за установяване на административно нарушение формално отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН, не са допуснати нарушения на чл. 40 от ЗАНН, във връзка със съставянето му в присъствие и връчването лично на жалбоподателя, като този извод не се променя от факта, че самото техническо изготвяне на процесния АУАН е станало в отсъствие на лицето, сочено в него като нарушител – Д. Т. Д.. На същия е осигурена възможност да се запознае с неговото съдържание, както и да направи възражения по него, като нормата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН в новелата й от 23.12.2021 г., както сам сочи жалбоподателят е в сила след издаване на 5 наказателното постановление, а в действащата към този момент редакция, срокът е 3 – дневен и той е бил удовлетворен в конкретната хипотеза.

Възраженията на жалбоподателя за допуснати съществени процесуални нарушения при привличане към административно – наказателна отговорност със съставяне на акта за установяване на административно нарушение и при реализирането й – с издаване на наказателното постановление, изразяващи се в неудовлетворяване на изискванията за необходимо съдържание също следва да се възприемат за неоснователни. Липсва основание да се възприеме и тезата на жалбоподателя за липса на основание да се даде кръвна проба, доколкото със съставяне на акта за установяване на административно нарушение в деня на извършване на процесното управление на МПС и деня на проверката, водачът на

МПС е привлечен към административнонаказателна отговорност за деяние по чл. 174, ал. 3 от НПК, която норма включва в диспозицията си две възможни форми на изпълнителното деяние – отказ на водача да бъде тестван с техническо средство за употреба на алкохол и/или да даде кръвна проба за химическо изследване. Впоследствие, е прекратено административнонаказателното производство, именно поради факта на дадена кръвна проба за изследване, като по този начин обосновано е възприето, че целта на закона е изпълнена и липсва нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. Не е налице порок в дейността във всеки от разгледаните по – горе аспекти и при подбор на релативната правна квалификация по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, която съответства на въведеното описание на деянието, а то от своя страна, макар и лаконично, е пълно от гледна точка изискванията на фактическия състав на посочената като нарушена норма, което пък го прави годно да удовлетвори изискването за обезпечаване правото на защита на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице в пълен предоставен от закона обем. АУАН е бил съставен от компетентно лице, съобразно данните за заеманата длъжност от страна на актосъставителя – мл. инспектор в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Хасково, съответна на длъжността мл. автоконтрольор, с оглед възложените функционални задължения, съгласно Заповед № 8121з1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи и с оглед разпоредбата на чл. 189, ал. 1 от Закона за движението по пътищата, който е извършил и корекцията относно датата на съставяне на акта, поради което в случая липсва допуснато процесуално нарушение от категорията на 6 съществените. На следващо място, обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган – Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Хасково, овластен по реда и на основание чл. 189, ал. 12 от Закона за движението по пътищата със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи. Наказателното постановление е издадено в кръга на неговите правомощия, спазени са формата и редът за издаването му, а по съдържанието си отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН, установяваща изискуемите реквизити, доколкото важи изнесеното по – горе относно съдържанието на съставения АУАН, възприето изцяло от наказващия орган.