Решение № 18396 от 01.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18396 гр. **, 01.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Антоанета Г. Ивчева при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. ЯНАКИЕВА като разгледа докладваното от Антоанета Г. Ивчева Гражданско дело № 20241110144108 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 124 ГПК.

Образувано е по искова молба на Е, находяща се в гр. **, **, чрез БЧ – управител на етажната собственост, срещу М. К. В., ЕГН: **********, с адрес: гр. **, ж.к. „**“, бл. 15, вх. Б, ап. 18, с която са предявени в условията на обективно кумулативно съединяване установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 6, ал. 1, т. 8, т. 9 и т. 10 ЗУЕС, вр. чл. 50, ал. 2 ЗУЕС и чл. 51, ал. 1 ЗУЕС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищeца сумата от 106 лева с еврова равностойност 54,20 евро, представляваща незаплатена вноска за Фонд „Ремонт и обновяване“, дължими за месец юли 2020г., сумата от 34,28 лева с еврова равностойност 17,53 евро, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за незаплатената вноска за Фонд „Ремонт и обновяване“за периода от 27.07.2020г. до 22.08.2023г., както и сумата от 2 220 лева с еврова равностойност 1 135,07 евро, представляваща незаплатени месечни вноски за управление и поддръжка на общите части на етажната собственост за периода от 01.01.2010г. до 30.04.2022г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 22.08.2023г. до окончателното плащане.

В исковата молба се твърди, че М. К. В. е собственик на самостоятелен обект – апартамент № 8, находящ се в етажната собственост на **. На ОС на ЕС от 18.07.2007г. било взето решение, обективирано в Протокол № 1, размерът на месечната 1 такса за управление и поддръжка на общите части да бъде в размер на 12 лева за имотите, намиращи се на партера и първия етаж, и 15 лева – за имотите от втория до последния етаж, като падежът на задължението бил първо число на следващия календарен месец. Ответницата не е заплатила 148 месечни вноски, всяка от които в размер на 15 лева, т.е. 2 220 лева. Поради многобройни течове в тръбите в мазето на 10.07.2020г. било свикано ОС на ЕС, на което етажните собственици взели решение за тяхната подмяна, поради което била разгледана и приета оферта за ремонт на стойност от 4 230 лева, като съобразно припадащите се части М. К. В. следвало да заплати 106 лева до 27.07.2020г. Инвокирани са доводи, че към момента на депозиране на исковата молба ответницата не е погасила доброволно задълженията си, поради което на 09.05.2022г. било взето решение дължимите суми да бъдат претендирани по съдебен ред. Поради изложеното до съда е отправена молба за уважаване на исковите претенции и присъждане на сторените съдебни разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответницата М. К. В. е депозирала отговор на исковата молба, с който излага становище за неоснователност на предявените искове. Оспорва дължимостта на претендираните суми с доводи, че решенията на ОС на ЕС за незаконосъобразни поради нарушаване на процедурните правила – неуведомяване за свикване на ОС. Възразява, че не е надлежно информиран за процесните задължения, поради което не е изпаднал в забава и не дължи мораторна лихва. Релевира възражение, че вземанията на ищеца са погасени поради изтекъл тригодишен давностен срок. Оспорва размера на претендираните суми с аргументи, че разходите за фонд „Ремонт и обновяване“ са прекомерни и недоказани. Моли за отхвърляне на исковите претенции.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

От приетия по делото като писмено доказателство Нотариален акт № 122, том VI, рег. № 24584, дело № 959 от 2006г. на нотариус ** се установява, че между С и М. К.

В. е сключен договор за покупко-продажба, по силата на ответницата е придобила правото на собственост върху апартамент № 8, находящ се в масивна жилищна сграда, с адрес: **, и зимник № 5, заедно с 3,304 % идеални части от общите части на сградата и 3,304 % идеални части от дворното място, срещу продажна цена от 23 000 лева.

На 18.07.2007г. е било проведено Общо събрание на Етажната собственост в жилищната сграда на **. От неговото съдържание е видно, че етажните собственици са взели решение по т. 2 от дневния ред за събиране на месечни такси за управление и поддръжка на общите части, като е одобрено размерът на таксите да не бъде еднакъв за всички етажни собственици. Прието месечните такси за самостоятелните обекти на партера и на първия етаж да бъдат на стойност от 12 лева поради неползването на 2 асансьор, а за всички останали – по 15 лева.

От представения Протокол от проведено общо събрание от 10.07.2020г. се установява, че е взето решение по т. 2 от дневния ред за сключване на договор за смяна на тръбите в мазето с предложената фирма срещу възнаграждение от 4 230 лева.

На 09.05.2022г. е проведено Общо събрание на ЕС, като по т. 2 от дневния ред етажните собственици са взели решение задълженията на М. В. в общ размер на 2 326 лева, от които 106 лева – дължими вноски към фонд „Ремонт и обновяване“ и 2 220 лева – вноски за управление и поддръжка на общите части, да бъдат събрани по съдебен ред чрез нает от етажната собственост адвокат.

За установяване на обстоятелствата относно поставянето на ответницата в забава са събрани гласни доказателства чрез разпит на ВТ – касиер на ЕС от 2010г.

Свидетелят съобщава, че месечните вноски за управление и поддръжка на общите части на сградата били определени още през 2010г. Етажните собственици го посещавали, за да погасят дължимите суми. Заявява, че по принцип вноските следвало да се погасяват всеки месец, но се допускало плащането да се извършва и на тримесечие. Споделя, че ответницата никога не го е посещавала, поради което свидетелят лично я търсил в жилището в присъствието на управителя на ЕС или съседи. При тези посещения М. В. никога не оспорвала, че дължи процесните суми, нито е отказвала да ги плати, а предоставяла уклончиви отговори, че скоро ще ги погаси. Била уведомявана всяка година за дължимите вноски през месец януари.

При така установеното от фактическа правна, съдът достигна до следните правни изводи:

В полза на заявителя Е, находяща се в гр. **, **, е издадена по реда на чл. 410 ГПК заповед за изпълнение от 26.09.2023 г. за претендираните суми, връчена при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК на длъжника, и в изпълнение указанията на съда заявителят в законоустановения срок по чл. 415, ал. 1 ГПК е предявил искове за установяване на вземанията, което поражда правния интерес за ищеца от водене на настоящото производство и неговата допустимост. Ето защо правният спор следва да бъде разгледан по същество.

Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени установителни искове, които намират правната си квалификация в чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 6, ал. 1, т. 8, т. 9 и т. 10 ЗУЕС, вр. чл. 50, ал. 2 ЗУЕС и чл. 51, ал. 1 ЗУЕС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Основателността на главните искови претенции е обусловена от установяване в условията на пълно и главно доказване от страна ищеца на следните материални предпоставки: че ответницата е собственик на твърдения самостоятелен обект в сграда в режим на Е, както и че са взети са взети влезли в сила решения на общото събрание на етажната собственост за събиране на ежемесечни вноски за поддръжка и управление на сградата в режим на ЕС и такива за събиране на суми за фонд „Ремонт 3 и обновяване“, както и техния размер. Съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на ответницата в тежест на ответницата е при установяване на горните факти да докаже правоизключващите си възражения – пълното или частично погасяване на дълга, както и фактите, на които основава своите възражения.

Етажната собственост представлява синтез между индивидуално притежание на самостоятелни обекти от различни правни субекти и съсобственост между тях върху общите части на сградата, съответно и от дворното място, в което сградата е построена. Притежанието на съответните идеални части от общите части на сградата и дворното място е неразривно свързано с притежаването на право на собственост върху самостоятелния обект в сградата. Предназначението на общите части е да осигурят пълноценно ползване на отделните обекти в етажната собственост и поради това всеки от съсобствениците има право на гарантиран непосредствен достъп до тях, независимо дали те пряко обслужват неговия имот. От своя страна, с разпоредбата на чл. 38, ал. 1 ЗС за общи части са признати земята, върху която е построена сградата, дворът, основите, външните стени, вътрешните разделителни стени между отделните части, вътрешните носещи стени, колоните, трегерите, плочите, гредоредите, стълбите, площадките, покривите, стените между таванските и избените помещения на отделните собственици, комините, външните входни врати на сградата и вратите към общи тавански и избени помещения, главните линии на всички видове инсталации и централните им уредби, асансьорите, водосточните тръби, жилището на портиера и всичко друго, което по естеството си или по предназначение служи за общо ползване.

Страните не спорят, а и от събраните писмени доказателства се установява еднозначно и категорично, че процесната сграда е в режим на Е по смисъла на чл. 37 ЗС и по отношение на нея са приложими специалните правила за управление на общите части.

Съгласно чл. 6, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗУЕС собствениците са длъжни да заплащат разходите за ремонт, реконструкция, преустройство, основен ремонт и основно обновяване на общите части на сградата, подмяна на общи инсталации или оборудване и вноски, определени за фонд „Ремонт и обновяване“, съразмерно с притежаваните идеални части, както и разходите за управление и поддръжка на общите части на сградата. От приетия като писмено доказателство Нотариален акт № 122, том VI, рег.

№ 24584, дело № 959 от 2006г. на нотариус **, може да се направи обоснован извод, че М. К. В. се легитимира като титуляр на правото на собственост върху процесния апартамент № 8, находящ се в **, по силата на облигационно правоотношение – договор за покупко-продажба. По делото не се твърди, нито са представени доказателства, установяващи последващо разпореждане от страна на ответницата с въпросния самостоятелен обект, поради което следва да се приеме, че същата се явява негов собственик и е материалноправно легитимирана да отговаря по предявените искове.

Вземането на решения за извършване на разходи за управлението, поддържането 4 и ремонтирането на общите части, както и определянето на техния размер е от компетентността на Общо събрание на Етажната собственост – арг. от чл. 11, ал. 1, т. 5 и 6 и чл. 48, ал. 8 ЗУЕС. В подкрепа на твърденията за дължимост на претендираните вноски, дължими към етажната собственост, са представени Протокол № 1 за проведено ОС на ЕС на 18.07.2007г. и Протокол за проведено ОС на ЕС на 10.07.2020г.

С отговора на исковата молба, ответницата е релевирала възражения за незаконосъобразност на проведените общи събрания поради нарушаване на правилата за разгласяване на поканата. Необходимо е да се отбележи, че подобни възражения не подлежат на разглеждане по същество в настоящото исково производство, тъй като ЗУЕС урежда специална процедура за вземането на решенията на Общото събрание, но същевременно ограничава със срок възможността да се иска отмяна на незаконосъобразните решения. Извън срока по чл. 40, ал. 2 ЗУЕС лицата, които поначало са обвързани от взетите решения, не могат да искат тяхната отмяна, а на още по-силно основание това не може да стане чрез възражение в настоящото производство. Целта на конститутивния иск по чл. 40, ал. 1 ЗУЕС, лимитиран във времето, е както да стимулира етажния собственик активно да участва и контролира провеждането на общите събрания, така и да обезпечи стабилитета на вече взетите решения, тъй като те обикновено засягат функционирането на цялата Е, а не само правната сфера на конкретния собственик, поради което е даден превес на интереса на общността. При липса на позитивно съдебно решение по чл. 40, ал. 1 ЗУЕС, в пределите на което съдът е компетентен да преценява тяхната законосъобразност, взетите решения на Общото събрание се стабилизират и следва да бъдат изпълнявани, като е недопустим последващ съдебен контрол / в този смисъл Решение № 39/19.02.2013 г. по гр. д. № 657/2012 г. на ВКС, I г.о.., Решение № 50024/27.03.2023 г. по гр. д. № 78/2022 г. на ВКС, II г.о./.

Разпечатката съдържа 27 от 61 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/95de3000-5b3a-452d-baf0-746c69050641