Решение № 252 от 30.06.2023, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 252 гр. Русе, 30.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Аглика Гавраилова

Членове:

Мария Велкова

Антоанета Атанасова при участието на секретаря Маня Пейнова като разгледа докладваното от Мария Велкова Въззивно гражданско дело № 20234500500299 по описа за 2023 година

Производството е по чл.258 и сл. ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от „ППК Н.Р.“- с.Р., ЕИК **** против решение №1324/26.10.2022 г., постановено по гр.д.№1841/2022 г. на Русенския районен съд, с което са осъдени да заплатят Г. П. А. и Р. П. П. сумата в размер на 315.17 лв., представляваща обезщетение за забава върху главница от 1502.82 лв.- дължима наемна вноска за стопанската 2015/2016 г.

Твърди се, че решението е неправилно като постановено при допуснати процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон и необосновано. Претендира отмяна на решението и постановяване на ново, с което искът се отхвърли. Иска присъждане на направените разноски за производството.

Ответниците по жалбата Г. П. А. и Р. П. П. чрез пълномощника си адв. Р.

И. са подали отговор по реда на чл.263 от ГПК, в който изразяват становище за неоснователност на жалбата. Считат обжалваното решение за правилно и искат същото да бъде потвърдено, както и да им се присъдят направените разноски.

1

След преценка на доводите на страните и доказателствата по делото, въззивният съд приема следното:

Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна в законоустановения срок и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Производството по делото е образувано по предявеният от Г. П. А. и Р. П.

П. против жалбоподателя иск с правно основание чл.86 от ЗЗД- за заплащане на обезщетение за забава в размер на 366.48 лв. за периода 30.09.2019 г. – 23.02.2022 г. върху сумата от 1502.82 лв., представляваща неплатена наемна цена за стопанската 2015/2016 г., присъдена с решение №968/20.07.2020 г., постановено по гр.д.№ 5875/2019 г. на РРС.

От събраните в първоинстанционното производство доказателства е установено, че с решение №968/20.07.2020 г., постановено по гр.д.№ 5875/2019 г. на Русенския районен съд ППК „Н.- Р.“- с.Р. е осъдена да заплати на Г. П. А. и Р. П. П. сумата от 1502.82 лв., представляваща неплатен остатък на наемна вноска за стопанската 2015/2016 г. по договор за наем от 04.01.2008 г., както и сумата в размер на 551.51 лв.- обезщетение за забава за периода 01.10.2016 г.-05.09.2019 г. Решението е влязло в сила на 23.11.2020 г.

За присъдените с горепосоченото решение суми ответниците по жалбата са се снабдили с изпълнителен лист №261342/07.12.2020 г. и въз основа на него е било образувано изп.д.№ 9002/2021 г. по описа на СИС при РРС и. В хода на принудителното изпълнение сумата е била събрана и вземането е било погасено на 22.02.2022 г.

Първоинстанционният съд е уважил предявеният иск за заплащане на обезщетение за забава за процесния период по съображения, че в производството по гр.д.№ 5875/2019 г. ищците не са претендирали присъждане на законна лихва от завеждане на иска- 30.09.2019 г. до окончателното плащане като няма пречка същата да бъзе претендирана в отделно производство, поради което е счел предявеният иск за основателен.

Прието е, че възражението на жалбоподателя за погасяване на вземането по давност е неоснователно, тъй като вземането възникнало на 30.09.2019 и до момента на предявяване на претенцията не бил изтекъл 3- годишния 2 давностен срок, регламентиран в чл.111, б.“в“ от ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му- в обжалваната част. При проверката на правилността на решението съдът е ограничен от посоченото във въззивната жалба.

Подадената от жалба съдържа бланкетни оплаквания за допуснати процесуални нарушения и необоснованост, както и оплакване за неправилно приложение на материалния закон с довод, че вземането е погасено по давност.

Съобразно правомощията си въззивният съд приема, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.

При разглеждане на спора не са допуснати съществени процесуални нарушения, правилно са установени релевантните за спора факти и правилно е приложен материалния закон.

Предмет на спора е предявеният от ответниците по жалбата иск за заплащане на обезщетение за забава с правно основание чл.86 от ЗЗД.съгласно нормата на чл.86 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до окончателното погасяване на задължението.

В настоящият случай с влязло в сила съдебно решение е установено, че жалбоподателят не е изпълнил паричното си задължение, породено от сключен с насрещната страна договор за заем, което задължение е срочноизтичане на съответната стопанка година. За периодът на забавата жалбоподателят дължи мораторна лихва върху непогасената част от задължението си.

В настоящият случай се претендира обезщетение за забава върху непогасената част от задължението- в размер на 1502.82 лв. за периода от завеждане на иска за реално изпълнение на това задължение- 30.09.2019 г. до окончателното плащане на сумата в хода на принудителното изпълнение.

Вземането на ответниците по жалбата за заплащане на обезщетение се погасява с регламентирания в чл.111, б.в от ЗЗД тригодишен давностен срок, който срок започва да тече от началния момент на претенцията- 30.09.2019 г. и към момента на завеждане на иска-04.04.2022 г. същият не е изтекъл, 3 поради което вземането за мораторна лихва не е погасено по давност.

Обжалваното решение не страда от наведените в жалбата пороци, същото е правилно и следва да се потвърди с решение, което не подлежи на касационно облжалване.

Съгласно чл.78 от ГПК разноските за въззивното производство са в тежест на жалбоподателя. В полза на ответниците по жалбата следва да се присъдят направените разноски в размер на 400 лв., представляващи платено адв. възнаграждение.

По изложените съображения Русенският окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №1324/26.10.2022 г., постановено по гр.д.

№1841/2022 г. на Русенския районен съд, с което ППК „Н.- Р.“- с.Р. е осъдена да заплати на Г. П. А. и Р. П. П. сумата в размер на 315.17 лв., представляваща обезщетение за забава върху главница от 1502.82 лв.- дължима наемна вноска за стопанската 2015/2016 г. за периода 30.09.2019 г. до 22.02.2020 г.

В останалата част решението като необжалвано е влязло в сила.

ОСЪЖДА ППК „Н.- Р.“- с.Р. да заплати на Г. П. А. и Р. П. П. сумата в размер 400 лв. разноски за въззивното производство.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4