Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 558 от 26.04.2024, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Административно наказателно дело 5444/2023
Вид
Решение № 558
Подписан
26.04.2024
В сила
05.06.2024
Състав
Валентин Пушевски

Цитирани разпоредби

  • чл. 28, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 44, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 118, ал. 1, т. 2 · Закон за мерките срещу изпирането на пари
  • чл. 63, ал. 3 · Закон за мерките срещу изпирането на пари
  • чл. 63, ал. 4 · Закон за мерките срещу изпирането на пари
  • чл. 6, ал. 2 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел

РЕШЕНИЕ

№ 558 гр. Варна, 26.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 44 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Валентин Пушевски при участието на секретаря Мария Ст. Миланова като разгледа докладваното от Валентин Пушевски Административно наказателно дело № 20233110205444 по описа за 2023 година установи, че производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „ГХБ – Лебед“ ЕАД, с ЕИК: 207016482, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, к.к. „Св. Св. Константин и Е.“, хотел „Гранд хотел Варна“, депозирана чрез неговия процесуален представител адв. В. Н. от АК – София срещу Наказателно постановление № 92 – 02 – 281 от 20.11.2023 г., издадено от Изпълнителния директор на Агенцията по вписванията, с което на дружеството – жалбоподател, на основание разпоредбата на чл. 118, ал. 1, т. 2 от Закона за мерките срещу изпирането на пари, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1000 лева (хиляда лева) за това, че на 13.09.2023 г., денят следващ крайния срок за подаване на заявление по образец Б7, дружеството „ГХБ – Лебед“ ЕАД не е декларирало обстоятелствата относно действителните си собственици по чл. 63, ал. 4 от ЗМИП в законоустановения срок, в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел – нарушение на разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗМИП вр. с чл. 6, ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ.

Дружеството „ГХБ – Лебед“ ЕАД намира издаденото наказателно постановление за незаконосъобразно и неправилно, като навежда подробни 1 аргументи в защита на своята позиция. На първо оспорва материалната компетентност на актосъставителя св. Е. Й. К. да съставя АУАН за констатирани нарушения на разпоредби на Закона за мерките срещу изпирането на пари, като също така навежда изключително подробни доводи в подкрепа на становището си, че в случая е приложима разпоредбата на чл.

28, ал. 1 от ЗАНН. Дружеството подчертава, че още сутринта на 14.09.2023 г. е депозирало заявление по образец Б7 за обявяване на действителен собственик, като заявлението е заведено под номер 20230914082109, като самото вписване на заявлението се е случило на дата 20.09.2023 г.

Дружеството изразява несъгласие с констатацията на административно – наказващия орган, че в случая към датата на издаване на наказателното постановление дружеството не е било изпълнило своето задължение да депозира заявление по образец Б7 за обявяване на действителен собственик.

Поради гореизложените съображения, въззивното дружество моли за отмяна на наказателното постановление.

Въззиваемата страна Изпълнителният директор към Агенцията по вписванията е депозирала, чрез своя процесуален представител юрисконсулт в дирекция „ПОЧРД“ Генади И. писмен отговор на въззивната жалба, в който мотивирано изразява становище за нейната неоснователност, като се подчертава, че съгласно Заповед № РД – 01 – 402/ 29.06.2022 г. на Изпълнителния директор на Агенцията по вписванията, св. Е. Й. К. разполага с материална компетентност да съставя АУАН за нарушения на разпоредби на Закона за мерките срещу изпирането на пари, както и, че съгласно разпоредбата на чл. 123а, ал. 2 от Закона за мерките срещу изпирането на пари, разпоредбата на чл. 28, ал. 1 от ЗАНН е неприложима за установено нарушение на чл. 63, ал. 3 от ЗМИП вр. с чл. 6, ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ. Поради тези причини, юрисконсулт И. моли за потвърждаване на наказателното постановление и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

В проведеното на 13.03.2024 г. открито съдебно заседание по НАХД № 5444 по описа за 2024 г. на Варненския районен съд, дружеството „ГХБ – Лебед“ ЕАД не изпраща нито законен, нито процесуален представител, който да изрази позицията му в дадения ход на делото по същество. В депозирано на 11.03.2024 в деловодството на Варненския районен съд писмено становище, изготвено от г-н. А. И., в качеството му на изпълнителен директор на въззивното дружество, се заявява, че се поддържа жалбата на посочените в 2 нея основания и се моли за отмяна на наказателното постановление.

Въззиваемата страна Изпълнителният директор на Агенцията по вписванията не се явява лично, не изпраща и процесуален представител, който да изрази позицията й в дадения ход на делото по същество в проведеното на 13.03.2024 г. открито съдебно заседание по НАХД № 5444 по описа за 2024 г. на Варненския районен съд.

От фактическа страна, съдът приема за установено следното:

На 30.08.2023 г. по електронната партида на дружеството „ГХБ – Лебед“ ЕАД, с ЕИК: 207016482, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, к.к.

„Св. Св. Константин и Е.“, хотел „Гранд хотел Варна“, представлявано от изпълнителния директор г-н. А. И. в информационната система на Търговския регистър и Регистъра на юридическите лица с нестопанска цел постъпило Заявление с вх. № 20230830092345 от 30.08.2023 г. за вписване на нов едноличен собственик на капитала, а именно юридическото лице „Пи Еф Ейч Си Лимитид“, държава Лихтенщайн.

Самото заявление с вх. № 20230830092345 било вписано на дата 05.09.2023 г. с вписване с № 20230905150624.

На 13.09.2023 г. бил изготвен Констативен протокол № 92 – 02 – 281 от „ст. експерт“ в Служба по вписванията – гр. София, в който било отразено, че дружеството „ГХБ – Лебед“ ЕАД не е декларирало обстоятелствата относно действителните си собственици по чл. 63, ал. 4 от ЗМИП в законоустановения срок, като подаде заявление по образец Б7 за обявяване на действителен собственик.

На 14.09.2023 г. дружеството депозирало заявление по образец Б7 за обявяване на действителен собственик, като заявлението е заведено под номер 20230914082109, като самото вписване на заявлението се е случило на дата 20.09.2023 г.

На 05.10.2023 г. бил изготвен от неустановено по делото лице Акт № 92 – 02 – 281 за установяване на административно нарушение, като самият АУАН бил предаден на св. Е. Й. К. – гл. специалист в Служба по регистрация – Варна към Агенцията по вписванията, която била вписана като актосъставител и именно тя връчила на представител на въззивното дружество препис от Акт № 92 – 02 – 281 за установяване на административно нарушение.

3

В предвидения в разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срок не постъпило писмено възражение срещу съставения АУАН, като на 20.11.2023 г.

Изпълнителният директор на Агенцията по вписванията, приемайки идентична фактическа обстановка, като тази изложена в обстоятелствената част на АУАН, издал наказателно постановление, с което на основание разпоредбата на чл. 118, ал. 1, т. 2 от Закона за мерките срещу изпирането на пари, наложил на въззивното дружество административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1000 лева (хиляда лева) за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗМИП вр. с чл. 6, ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ.

По отношение на доказателствата и от правна страна, съдът намира за установено следното:

Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН срок, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, съдът я намира за основателна, поради следните съображения:

В случая според съда, липсва необходимост от някакъв задълбочен и детайлен анализ на събраните в хода на административно – наакзателното производство писмени доказателства, доколкото не се оспорва от фактическа страна, че в срока до 13.09.2023 г, дружеството ГХБ – Лебед“ ЕАД не е декларирало обстоятелствата относно действителните си собственици по чл.

63, ал. 4 от ЗМИП в законоустановения срок, като подаде заявление по образец Б7 за обявяване на действителен собственик.

Видно от материалите по делото, такова заявление по образец Б7 за обявяване на действителен собственик е подадено сутринта на 14.09.2023 г., като самото вписване на заявлението се е случило на дата 20.09.2023 г.

Същевременно обаче съдът намира, че в хода на административно – наказателното производство е било допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което е опоричило самото производство до степен, изискваща безусловна отмяна на наказателното постановление.

Мотивите на съда за така застъпената позиция са следните:

Съдът би желал да отбележи, че напълно кредитира и дава вяра на 4 показанията на св. Е. Й. К., която призна в хода на съдебното следствие, че тя е вписана като актосъставител, но не тя, в действителност, е съставила процесния Акт № 92 – 02 – 281 за установяване на административно нарушение.

Само въз основа на това основание, процесното постановление, следва категорично да бъде отменено. наказателно

Св. К. подробно обясни, че АУАН бива съставян от неизвестно лице в деловодната програма „Ивентис“, като тя вписва само наименованието на нарушителя и след това има задължение да връчи самия АУАН.

Подобен подход от страна на административно – наказващия орган е меко казано обществено неприемлив. Действително формално погледнато св.

Е. Й. К. притежава материална компетентност да съставя АУАН за установени нарушения на Закона за мерките срещу изпирането на пари, предвид Заповед № РД – 01 – 402/ 29.06.2022 г. на Изпълнителния директор на Агенцията по вписванията, но в случая св. К. нито пряко, нито косвено е установила нарушението, а само е попълнила имената и идентификационни характеристики на дружеството и е пристъпила към връчване на АУАН, без както самата тя призна, да е запозната с детайлите по казуса.

Сполучливо св. К. сама нарече себе си „деловодител“ в конкретното административно – наказателното производство, но според съда подобен подход пряко нарушава принципите на правовата държава и е напълно незаконосъобразен.

Поради тази причина, Наказателно постановление № 92 – 02 – 281 от 20.11.2023 г., издадено от Изпълнителния директор на Агенцията по вписванията, следва да бъде отменено.

Предвид позицията на съда за незаконосъобразност на наказателното постановление е безпредметно обсъждането на другите наведени възражения от страна на въззивното дружество „ГХБ – Лебед“ ЕАД.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 2 вр. 1 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

Отменя Наказателно постановление № 92 – 02 – 281 от 20.11.2023 г., 5 издадено от Изпълнителния директор на Агенцията по вписванията, с което на „ГХБ – Лебед“ ЕАД, с ЕИК: 207016482, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, к.к. „Св. Св. Константин и Е.“, хотел „Гранд хотел Варна“, на основание разпоредбата на чл. 118, ал. 1, т. 2 от Закона за мерките срещу изпирането на пари, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1000 лева (хиляда лева) за това, че на 13.09.2023 г., денят следващ крайния срок за подаване на заявление по образец Б7, дружеството „ГХБ – Лебед“ ЕАД не е декларирало обстоятелствата относно действителните си собственици по чл. 63, ал. 4 от ЗМИП в законоустановения срок, в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел – нарушение на разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗМИП вр. с чл. 6, ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14 – дневен срок от получаване на съобщение за изготвянето му пред Административен съд – Варна.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 6