Решение № 206 от 09.04.2025, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 206 гр. София, 09.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Снежанка Николова

Членове:

Веселка Марева

Радост Бошнакова при участието на секретаря Теодора К. И. като разгледа докладваното от Радост Бошнакова Касационно гражданско дело № 20238002102732 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 290 и сл. ГПК.

Образувано е по касационни жалби, подадени от „Ирим“ ООД и И. С. Р., против решение № 327 от 13.10.2022 г. по гр. дело № 336/2022 г. на Русенски окръжен съд, в частта, с която същото е неблагоприятно за всяка от страните.

Касаторът „Ирим“ ООД поддържа, че въззивното решение е неправилно поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост, довели и до очевидна неправилност на решението. Извежда посочените касационни основания от липсата на обсъждане от въззивния съд на всички доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и на наведените от страните доводи и възражения, изопачаване на събраните доказателствата и допускане при настъпила преклузия на експертиза, от заключението на която и не се доказва увреждане, което дори не е признато за трудова злополука въпреки сезирането на ТП на НОИ - Русе, и причинна връзка с работата по съществувало между страните трудово правоотношение. Иска отмяна на обжалваното решение в осъдителната му част за обезщетяване на неимуществени вреди за сумата от 5000 лева и отхвърляне на иска. Претендира разноски.

В касационната жалба на И. С. Р., уточнена и приподписана от назначения му процесуален представител по предоставена безплатна правна помощ по чл. 94 и сл. ГПК (така разпореждане от 15.02.2023 г.), се твърди, че решението на Русенски ОС в обжалваната от 1 него част е неправилно, тъй като въпреки установяване на всички елементи от фактическия състав на търсената отговорност, неправилно въззивният съд не му е присъдил пълния размер на претендираното обезщетение, а и липсвало произнасяне в отхвърлителната част на исковата претенция. Иска отмяна на решението в отхвърлителната част и присъждане на обезщетение за разликата до пълния претендиран размер от 7000 лева.

Ответникът по касационната жалба - „Ирим“ ООД, е подал в законоустановения срок писмен отговор, в който излага правни съображения за неоснователност на касационното обжалване, поддържани и в открито съдебно заседание, а И. С. Р. не е подал такъв след връчването му на препис от касационната жалба на касатора „Ирим“ ООД.

С определение № 2979 от 13.06.2024 г. по подадените от страните касационни жалби е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, с което след частична отмяна на първоинстанционното решение ответното дружество (сега касатор) е осъдено да заплати на ищеца И. Р. (също касатор) сумата от 5000 лева за обезщетяване на неимуществени вреди от увреждане на здравето му през време и във връзка с извършваната работа по трудовото правоотношение с „Ирим“ ООД, заедно със законната лихва върху тази сума от 12.03.2021 г., като искът е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 7000 лева. За да уважи така предявения иск, въззивният съд е приел за настъпило увреждане на здравето на ищеца И. Р. през време и във връзка с извършваната работа, възложена му по трудов договор с работодателя „Ирим“ ООД и свързана с натоварване при пренасяне на детайли, което увреждане не е признато за трудова злополука от съответното териториално поделение на НОИ и от което е установена намалена работоспособност от органите на медицинската експертиза.

Касационното обжалване на въззивното решение е допуснато с посоченото определение, на основание чл. 280, ал. 2, пр. 2 ГПК, за проверка на вероятната му недопустимост поради възможно постановяване на същото по нередовна искова молба, предвид наведените в нея фактически твърдения и обосноваването на искането въз основа на тях.

Върховният касационен съд, състав на Второ г. о., по основанието за допускане на касационното обжалване на въззивното решение и след обсъждане на заявените в касационните жалби основания във връзка с данните по делото, намира следното:

Предметът и пределите на търсената в исковия процес защита се определят от ищеца, който чрез излагане на основанието и петитума в исковата молба индивидуализира спорното материално право. Основанието на иска са обстоятелствата по чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК, на които ищецът го основава, или всички правопораждащи факти, от които произтича претендираното спорно материално право и са очертани от хипотезата на правната норма.

Чрез формулиране на искането по чл. 127, ал. 1, т. 5 ГПК в исковата молба ищецът конкретизира съдържанието на спорното право (в какво се състои претендираното или отричаното право, или исканата правна промяна) и вида на търсената защита (установяване на неговото съществуване или несъществуването, осъждане на ответника или правна промяна) и то трябва логически да следва от изложените фактически твърдения. Ищецът не е длъжен да посочва правното естество на претендираното право. Правната квалификация на иска е дейност на съда, която се извежда именно от заявените от ищеца правопораждащи 2 фактически твърдения и от отправеното искане, от които правораздавателният орган е обвързан – чл. 6 ГПК.

Излагането на фактически твърдения за настъпило увреждане на здравето през време и във връзка с извършването на работата по трудово правоотношение и засягане на работоспособността (загуба или намаляване), декларирано до съответното териториално поделение на НОИ, и за търпените неимуществени вреди от което увреждане се претендира обезвреда, подвеждат исковата претенция под приложимостта на специалната имуществена отговорност на работодателя по чл. 200 КТ. За ангажирането й следва да бъдат установени настъпването на вреда - увреждане на здравето на работника или служителя във функционална връзка с изпълняваната работа по трудовото правоотношение (през време и във връзка или по повод на извършваната работа), неблагоприятен резултат (настъпила неработоспособност), причинна връзка между увреждането и резултата (резултатът трябва да е пряко следствие от внезапното увреждане на здравето, а не от други обстоятелства) и установяването им с квалифицирането им като трудова злополука от органите на НОИ – чл.

60 във вр. с чл. 55 и чл. 57 и сл. КСО. Уредената в чл. 200 КТ имуществена отговорност на работодателя при смърт или увреждане здравето на работник или служител, изключва отговорността по ЗЗД – арг. и от чл. 212 КТ. Различието в нормативното уреждане на отговорността за вреди по ЗЗД и тази по КТ не само изисква точното определяне на тяхното приложно поле, но и изключва реализирането им в зависимост от волята на работника или служителя. Това разрешение, дадено в т. 3 от Тълкувателно решение № 45 от 19.04.1990 г., служещо за ръководство на съдилищата съгласно чл. 52 ЗУС (отм.), е възприето и в трайно установената практика на ВКС. Затова и пострадалият работник или служител при условията на чл. 200 КТ не може да търси от предприятието обезщетение за претърпените от него вреди на основание чл. 49 във вр. с чл. 45 ЗЗД, фактическият състав на който изисква допълнителни елементи - противоправно и виновно поведение на прекия причинител на вредите, за чиито действия отговаря възложителят на дейността, при която са причинени.

В настоящия случай ищецът И. Р. претендира обезщетение от 7000 лева за неимуществени вреди от увреждане на здравето му, настъпило при извършване на работата по трудово правоотношение с ответника „Ирим“ ООД и засегнало работоспособността му. За обосноваване на искането същият е навел твърдения за съществувало с „Ирим“ ООД трудово правоотношение въз основа на сключен на 12.06.2019 г. с дружеството трудов договор за длъжността „помощник оператор кантиращи машини“, при изпълнение на работата по която и представляваща тежка физическа дейност на 23.07.2019 г. е получил контузия (увреждане) на лява акромиоклавикуларна става (АМС), ограничаваща движението на ръката, респ. засегнала работоспособността му. Навежда и непризнаване от НОИ на увреждането за трудова злополука, макар и прието за внезапно увреждане през време на извършвана трудова дейност, и признаването му на трайно намалена работоспособност от 10 % от „луксация на акромиоклавикуларна става“ с експертно решение от 21.07.2020 г. на ТЕЛК към УМБАЛ „Канев“ АД.

Така наведените от ищеца И. Р. фактически твърдения за обосноваване на претендираното вземане за обезвреда на неимуществени вреди очертават уредената в чл. 200 КТ 3 имуществената отговорност на работодателя, която е безвиновна и обективна отговорност на работодателя за настъпили при изпълнение на работата по трудовото правоотношение вреди и която изключва общата деликтна отговорност по ЗЗД. Съмнението за вероятната недопустимост на обжалваното въззивно решение, при което е допуснато касационното обжалване, е изведена от дадената правна квалификация на иска по чл. 45 ЗЗД и липсата на изложени в исковата молба фактически твърдения от състава на деликта за противоправно поведение на работодателя, негов орган или друг негов служител и работник, за чиито действия работодателят е възложител на дейността, при която са причинени, а и за виновно причиняване на вредите в резултат от противоправно поведение, макар и вината да се презюмира до установяване на противното. При липсата на такива твърдения в исковата молба, които не могат да бъдат изведени от посочения характер на работата по трудовото правоотношение като тежка физическа работа, изложените в нея обстоятелства като правопораждащи факти на претендираното вземане не могат да бъдат подведени под законовия текст на непозволеното увреждане. Препращата разпоредба на чл. 212 от КТ изрично предвижда субсидиарното прилагане на общия граждански закон относно имуществената отговорност на страните по трудовото правоотношение, респ. имуществената отговорност на работодателя, но извън изрично уредените в КТ специални хипотези, сред които е и имуществената отговорност на работодателя по чл. 200 КТ, която представлява законно възлагане на професионалния риск от увреждането на работника или служителя върху работодателя.

Доколкото, видно от изложените от ищеца обстоятелства за обосноваване на искането му, същите попадат в хипотезата на чл. 200 КТ, и именно те са разгледани от първата и въззивна инстанция относно възникването на претендираното право за обезвреда, то допуснатото нарушение по правната квалификация на спорното материално право (като такова по чл. 45 ЗЗД) няма за последица недопустимост на обжалваното въззивно решение, поради което касационните жалби на страните и при липса на необходимост от извършване на нови съдопроизводствени действия, на основание чл. 293, ал. 2 ГПК, следва да бъдат разгледани по същество.

Събраните доказателства по делото установяват, че въз основа на сключен на 12.06.2019 г. трудов договор между страните ищецът и касатор И. Р. е заемал по трудово правоотношение до неговото прекратяване по взаимно съгласие на 28.09.2019 г. длъжността „помощник оператор кантиращи машини“ при „Ирим“ ООД. За характера на работата по трудовото правоотношение пред първоинстанционния съд са събрани и гласни доказателствени средства, от които и длъжностната характеристика за заеманата при ответното дружество длъжност е видно, че извършването й е изисквало подготовка и поддържане на машини, съоръжения и материали за кантиране на мебели и преместване и подреждане на детайли от мебели от поточна линия след кантирането им. След прекратяване на трудовото правоотношение с разпореждане № 118 от 21.11.2019 г. на ТП на НОИ Русе декларираната на 14.11.2019 г. от ищеца И. Р. за настъпила на 23.07.2019 г. злополука не е призната за трудова, предвид липсата на установена при проведения му на 18.10.2019 г. медицински преглед неработоспособност. Срещу разпореждането е подадена жалба от И. Р. жалба, която 4 е отхвърлена с решение от 17.12.2019 г. на директора на ТП НОИ Русе.

С експертно решение № 1767 от 21.07.2020 г. на ТЕЛК при УМБАЛ „Канев“ АД – Русе на ищеца И. Р. е призната 10 % трайно намалена работоспособност за период от две години с водеща диагноза Адхезивен капсулит на рамото и общо заболяване Луксация на акромиоклавикуларна става (АКС) на ляв горен крайник, датиращо по снета анамнеза от 03.09.2019 г. За механизма на увреждането на здравето във въззивното производство е прието експертно заключение, в което е изведен извод за възможен такъв остра травма (директен удар в раменния пояс или падане върху протегната ръка) или минимални, но често повтарящи се микротравми в областта на АКС и рамото.