Решение № 1010 от 22.10.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1010 гр. Бургас, 22.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЕТА Д. БУШАНДРОВА при участието на секретаря Красимира М. Андонова като разгледа докладваното от МАРИЕТА Д. БУШАНДРОВА Административно наказателно дело № 20262120201555 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по жалба на Т. П. Я. ЕГН: ********** против Наказателно постановление № 24-0769-005299 от 31.01.2025 г., издадено от началник група в ОДМВР – Бургас, сектор „Пътна полиция“, с което на жалбоподателя за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от Закона за движението по пътищата, на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 лева / 25.56 Евро, като са отнети и 10 контролни точки.

В жалбата се оспорва законосъобразността на наказателното постановление, като се поддържа, че твърдяното административно нарушение не е извършено и не е доказано по несъмнен начин. Иска се отмяна на наказателното постановление.

В съдебно заседание, жалбоподателят се явява лично и с процесуалния си представител адв. Л. А., която поддържа жалбата. В хода на съдебните прения излага съображения за противоречия и несигурност в показанията на актосъставителя относно конкретните обстоятелства, при които е възприел твърдяното нарушение. Подчертава, че не е установено категорично дали свидетелят е имал реална възможност да възприеме наличието или липсата на поставен обезопасителен колан, предвид движението на автомобилите, метеорологичните условия и изминалия период от време. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

1

АНО, редовно призовани, не изпращат представител и не изразяват становище по жалбата.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, доводите на страните и приложимите законови разпоредби, приема за установено следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА

На 11.11.2024 г., около 16:02 часа, в гр. Бургас, по бул. „Димитър Димов“, в посока от бензиностанция „Шел“ към бул. „Никола Петков“, жалбоподателят Т. П. Я. управлявал лек автомобил „Ситроен C4 Пикасо“ с рег. № *** При осъществяване на пътен контрол служители на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Бургас приели, че водачът управлява автомобила, без да използва обезопасителен колан, с какъвто превозното средство е оборудвано.

За констатираното бил съставен акт за установяване на административно нарушение № GA1424491 от 11.11.2024 г., въз основа на който впоследствие било издадено обжалваното наказателно постановление.

С последното административнонаказващият орган възприел изцяло фактическите констатации в акта и наложил на жалбоподателя административно наказание „глоба“ в размер на 50 лева.

В хода на съдебното производство са приети писмените доказателства, приложени към административнонаказателната преписка, както и допълнително представената справка от НИМХ – Бургас относно метеорологичните условия към релевантния момент. Съдът е събрал и гласни доказателства чрез разпит на актосъставителя, чиито показания следва да бъдат преценени в съвкупност с останалия доказателствен материал.

От изложеното в съдебните прения се установява, че при разпита актосъставителят не е могъл да възпроизведе с необходимата категоричност конкретните обстоятелства, при които е възприел твърдяното нарушение.

Посочил е, че не си спомня точно случая поради изминалия период от време.

Същевременно в обясненията му е налице непоследователност относно начина, по който са се движили служебният автомобил и автомобилът на жалбоподателя. Веднъж се сочи разминаване между автомобилите, а в друга част от изложението се говори за движение на служебния автомобил срещу автомобила на жалбоподателя.

Тези обстоятелства имат съществено значение за преценката дали актосъставителят действително е имал възможност да възприеме по категоричен начин липсата на поставен обезопасителен колан.

От приетата по делото метеорологична справка се установяват данни за валеж и неблагоприятни атмосферни условия в съответния времеви период, които също следва да бъдат съобразени при оценката на възможността за визуално възприятие.

ОТ ПРАВНА СТРАНА

Жалбата е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на съдебен контрол административнонаказателен акт и в 2 законоустановения срок.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

При извършената от съда проверка на АУАН и издаденото въз основа на него НП, не се констатираха съществени нарушения на разпоредбите на ЗАНН. АУАН е съставен в присъствието на един свидетел, като на нарушителя е връчен препис т.е. началото на административно - наказателното производство е поставено по регламентираната в ЗАНН процедура. В АУАН и НП се съдържат всички изискуеми съгласно разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН реквизити. Съдът не откри формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до накърняване правото на защита на нарушителя и съответно до порочност на административно - наказателното производство.

Съгласно разпоредбата на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП водачите и пътниците в моторни превозни средства от посочените в закона категории, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани. За неизпълнение на това задължение законодателят е предвидил административнонаказателна отговорност по чл. 183, ал. 4, т. 7 от ЗДвП.

За да бъде ангажирана административнонаказателната отговорност на водача, следва да бъде установено по категоричен и несъмнен начин, че към конкретния момент същият е управлявал моторното превозно средство, без да използва наличния обезопасителен колан.

В настоящия случай съдът намира, че събраните доказателства не позволяват да се направи такъв несъмнен извод. Действително в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление е отразено, че жалбоподателят е управлявал автомобила без поставен обезопасителен колан. Тези констатации обаче не освобождават съда от задължението да извърши самостоятелна преценка на доказателствата относно действителното осъществяване на нарушението.

Разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП предвижда доказателствена сила на редовно съставените актове до доказване на противното. Тази законова разпоредба не изключва съдебния контрол върху достоверността на фактическите констатации и не означава, че съдът е длъжен безкритично да възприеме отразеното в акта, когато събраните в съдебното производство доказателства пораждат основателни съмнения относно действителното осъществяване на нарушението. В конкретния случай съществено значение имат показанията на актосъставителя, доколкото именно той е лицето, възприело твърдяното нарушение. От значение е обстоятелството, че свидетелят не е възпроизвел конкретен и последователен спомен относно механизма на установяване на нарушението. Непоследователността относно взаимното положение и движението на двата автомобила не може да бъде пренебрегната като несъществена подробност. Напротив, тя е пряко свързана с възможността свидетелят да е възприел дали водачът е използвал обезопасителен колан. За да бъде възприето подобно нарушение от движещ се 3 служебен автомобил, от значение са разстоянието между превозните средства, посоката на движението им, ъгълът на наблюдение, продължителността на визуалния контакт, осветеността и атмосферните условия. По делото не се установяват с необходимата категоричност тези конкретни обстоятелства.

Съдът отчита и представената метеорологична справка, сочеща данни за валеж и неблагоприятни атмосферни условия. Макар сама по себе си тази справка да не доказва невъзможност за визуално възприятие, тя представлява допълнително обстоятелство, което следва да се прецени в съвкупност с останалите доказателства.

При липсата на категоричен спомен на актосъставителя относно конкретния случай и при непоследователност в обясненията му за начина на движение на автомобилите, съдът не може да приеме за безспорно установено, че е била налице реална възможност за точно възприемане на твърдяното нарушение. Обстоятелството, че свидетелят е полицейски служител, не придава само по себе си безусловна достоверност на неговите показания. Същите подлежат на преценка по общите правила, съобразно тяхната последователност, конкретност и съответствие с останалите доказателства. В случая показанията не отстраняват съществуващите съмнения относно фактическата обстановка, а напротив — не позволяват да бъде възстановен по несъмнен начин механизмът на установяване на нарушението.

Следва да се подчертае, че административнонаказателната отговорност не може да се основава на предположения. Не е достатъчно единствено формалното отразяване на нарушение в АУАН и наказателното постановление, когато при съдебната проверка не се установява по убедителен начин, че описаното противоправно поведение действително е осъществено.

При така събраните доказателства остава неотстранено съмнение дали жалбоподателят е управлявал автомобила без поставен обезопасителен колан.

Това съмнение следва да бъде разрешено в полза на санкционираното лице в съответствие с принципа „in dubio pro reo“, приложим и в административнонаказателното производство.

Съдът намира, че административнонаказващият орган не е доказал по необходимия категоричен начин обективните признаци на вмененото нарушение.

Ето защо обжалваното наказателно постановление се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено изцяло.

ПО ОТНОШЕНИЕ НА РАЗНОСКИТЕ

Процесуалният представител на жалбоподателя е направил своевременно искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение. По делото е представен договор за правна защита и съдействие от 01.07.2026 г., сключен между жалбоподателя Т. П. Я. и адв. Л.

А., с предмет изготвяне на жалба срещу процесното наказателно постановление и процесуално представителство по АНД № 1555/2026 г. по описа на Районен съд – Бургас. От съдържанието на договора се установява уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 250 евро, като изрично е 4 удостоверено, че сумата е заплатена в брой при подписването му.

По силата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. С оглед изхода на делото и отмяната на наказателното постановление, искането за присъждане на разноски е основателно. Представеният договор удостоверява както уговореното адвокатско възнаграждение, така и неговото реално заплащане. Поради това в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 250 евро.

По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, Районен съд – Бургас

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 24-0769-005299 от 31.01.2025 г., издадено от началник група в ОДМВР – Бургас, сектор „Пътна полиция“, с което на Т. П. Я., ЕГН: **********, за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 50 (петдесет) лева / 25.56 Евро.

ОСЪЖДА началник група в ОДМВР – Бургас, сектор „Пътна полиция“ да заплати на Т. П. Я., ЕГН: **********, сумата от 250 (двеста и петдесет) евро, представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение в производството.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________ 5