Определение № 2839 от 30.10.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2839 гр. София, 30.10.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анелия Цанова

Членове:

Светла Станимирова

Мария Райкинска като разгледа докладваното от Анелия Цанова Въззивно частно гражданско дело № 20251000502616 по описа за 2025 година

Производството е по чл.274, ал.1, т.1 ГПК.

Образувано е по частна жалба подадена от С. Г. С., действаща лично и като пълномощник на съпруга си С. И. С., срещу определение № 264297/01.07.2025 г. на СГС, I- 22 състав, постановено по гр.д. № 2791/2019 г., с което е отменено протоколно по делото определение от 25.06.2025 г. за даване на ход по същество и производството е прекратено като недопустимо. Твърдят, че определението е недопустимо, доколкото чрез него съдът се произнася по съществото на правния спор и в противоречие с предходно определение на САС във връзка с предходно прекратяване на делото. Сочат и че определението е незаконосъобразно поради противоречие на така предявения от тях отрицателен установителен иск с извършени от първоинстанционния съд процесуални действия, относими към предявен положителен установителен иск и свързаната с това необходимост от доказване правото им на собственост върху процесния недвижим имот. Навеждат и твърдения за липса на идентичност между имота във връзка с който те предявяват своя иск и имота за който съдът се произнася по първоинстанционното производство. Претендират за настъпила придобивна давност относно собствеността върху имота, във връзка с който са подали искова молба. Иска се съдът да отмени обжалваното определени е и върне делото на друг състав за продължаване на съдопроизводствените действия.

По делото не е постъпил писмен отговор от насрещната страна.

САС, ТО, 5-ти състав, след като обсъди данните по делото и изложените доводи, намира следното:

Частната жалба е допустима - подадена е в срок, от процесуално легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване валиден и допустим съдебен акт.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.

1

Производството е образувано по подадена от С. С., действаща лично и като пълномощник на съпруга си С. С., искова молба, уточнена с допълнителни писмени молби, постъпили в съда на 01.03.2019 г., 10.11.2020 г., 06.04.2021 г., 09.02.2022 г., 28.09.2022 г. и 23.03.2023 г., в която се излага, че ответникът И. А. И. не е собственик на апартамент № 14, находящ се на ет.4 в сграда, разположена в гр. София, бул. „***" № 104, вх. 1, което свое качество той основава на постановление за възлагане от 29.04.2011 г. по изп. дело № 13/2011 г. на ЧСИ У.

К. Д.. Твърдят, че недвижимия имот така, както е описан в постановлението за възлагане (апартамент без номер, с прилежащи избено и таванско помещение с описани номера, но без посочени граници) не съществува, поради което и ответникът не може да претендира право на собственост върху този недвижим имот. Твърдят а разлика в описанието и реалното разположение на етажността на така описания недвижим имот (3-ти и 4-ти етаж), разлика в описаните площи и граници на този имот, както и че това жилище се владее от тях повече от 10 г. като купувачи по предварителен договор от 24.01.2005 г. на което основание са го придобили по давност (без да са се снабдили с констативен нот. акт за собственост), поради което молят да се признае за установено по отношение на ответника, че не е собственик на този недвижим имот.

С обжалваното определение, СГС, 22 състав е приел, че правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост е налице когато ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва; позовава се на фактическо право или има възможност за придобие права, ако отрече правата на ответника, както и когато ищецът има възможност да придобие имота на оригинерно основание или реституция, ако отрече претендираните от ответника права. Посочил е, че в производството по този иск ищецът доказва фактите, от които произтича правния му интерес, а ответникът- фактите, от които произтича правото му, като при липсата на правен интерес производството се прекратява.

Ето защо е приел, че ищците е следвало да докажат, че са собственици на жилището, за да може въобще да се разгледа искъът по същество. В случая бил предявен отрицателен установителен иск, по който не е установена активна материална легитимация, доколкото ищците в цялото проведено не са ангажирали каквито и да било доказателства, че са собственици на процесния недвижим имот, липсата на каквато активна материална легитимация е въпрос обуславящ допустимостта на така предявения иск. Допълнил е и че при спряно изпълнително производство не би могло да тече срок на давност, че от 2005 г.

(годината от която ищците твърдят, че е започнал да тече срока на твърдяната от тях придобивна давност) до 2011 г. (годината в която е влязло в сила постановлението за възлагане, по силата на което ответника е придобил правото на собственост върху процесния недвижим имот) няма 10 години, а през 2019 г. се признава, че ищците не са собственици, а преди 2011 г. има висящ изпълнителен процес, чийто предмет е дълг, обезпечен именно с процесното жилище. Посочил е и че въпреки различния предмет на решение № 862 от 06.02.2015 г. на СГС по гр.д. № 12397/2011 г., с което е отхвърлен предявен иск за прогласяване недействителността на публичната продан на процесния недвижим имот, приключила на 18.04.2011 г. по изп.д. 20118580400013 на ЧСИ У. К. Д., по която публична продан е било издадено постановлението за възлагане от 29.04.2011 г., по 2 силата на което ответника е придобил собствеността върху процесния недвижим имот, това и процесното първоинстанционно производство са обвързани. С оглед цялостното развитие по делото и в частност процесуалното поведение на ищците първоинстнционният съд извежда правния извод, че така предявеният иск цели само и единствено да се забави въвода и да се възпрепятства осъществяване на правата на ответника, което е нарушение на чл. 3 от ГПК, както и че процесуалното поведение на ищците цели откровено умишлено шиканиране на процеса.

Определението е правилно.

По въпроса: Как следва да процедира съдът, сезиран с отрицателен установителен иск за собственост, когато правният интерес на ищеца от предявения иск произтича от претенцията му да е титуляр на правото, което отрича на ответника, ако ищецът не докаже фактите, на които основава твърдяното си право – да прекрати производството поради липса на правен интерес или да се произнесе с решение по съществото на спора, е налице трайна практика /решение № 512/08.07.22 г. на ВКС, ІІ ГО по гр.д. № 27676/21г.; решение № 9 от 10.02.2017 г. на ВКС по гр. д. № 6320/2015 г., II г. о.; решение № 15 от 19.02.2016 г. по гр. д. № 4705/15 г. на ВКС, II г. о.; решение № 13 от 12.03.2016 г. по гр. д. № 3637/2015 г. на II г. о. ; решение № 52/19.06.2018 г. по гр. д. № 2154/2017 г. на II г. о.; решение № 153 от 09.11.2017 г. по гр. д. № 4486/2017 г.; решение № 68/24.07.2018 г. по гр. д. № 2767/2017 г., II г. о.; определение № 427/12.12.2013 г. по ч. гр. д. № 3593/13 г.; определение № 105 от 18.06.2019 г. по ч. гр. д. № 1606/2019 г. на ВКС, II г. о/, която се споделя и от настоящия съдебен състав, с която е прието, че „Според т. 1 от ТР № 8/27.11.2013 г. по т. д. № 8/2012 г. на ОСГТК, в производството по предявения отрицателен установителен иск ищецът е длъжен да докаже само фактите, обуславящи правния му интерес да оспорва правото на ответника, при което и доколкото правният интерес е абсолютна положителна процесуална предпоставка за съществуване правото на иск, при недоказване на фактическите твърдения, които го пораждат, производството по отрицателния установителен иск подлежи на прекратяване като недопустимо. Тази постановка обаче е в сила само в случай, че ищецът извежда правния си интерес от твърдения, които не включват притежаване на самото спорно право, което той отрича на ответника; Когато ищецът поддържа, че е собственик на спорния имот, по силата на диспозитивното начало в гражданския процес той е в състояние сам да определи обема и интензивността на търсената защита, вкл. като се ограничи до отричане със сила на пресъдено нещо на правото на ответника, т. е. предявявайки отрицателен установителен иск. В този случай доказването, че спорното право принадлежи на ищеца, обаче е въпрос не на процесуална, а на материална легитимация- въпросът за титулярството на правото обуславя произнасянето по съществото на спора, доколкото установяването на собственическите права на ищеца изключва тези на ответника върху същия имот. При положение, че ищецът не докаже, че е титуляр на правото, което е обусловило правния му интерес, отрицателният установителен иск за собственост подлежи на отхвърляне без съдът да изследва правата на ответника; Производството по делото ще подлежи на прекратяване поради недоказване фактическите твърдения на ищеца, обуславящи правния му интерес, 3 само в случай, че този интерес се обосновава с претенция ищецът да е титуляр на самостоятелно право, различно от спорното, респ. позовава се на фактическо състояние или на възможност да придобие процесния имот при отричане правата на ответника.“ В конкретния случай ищците са обосновали правния си интерес с твърдения, че са носители на същото право. Следователно доказване принадлежността на спорното право на ищците е въпрос не на процесуална, а на материална легитимация, като въпросът за титулярството на правото обуславя произнасянето по съществото на спора, доколкото установяването на собственическите права на ищеца изключват тези на ответника върху същия имот.

Ето защо и при несъвпадане изводите на настоящата съдебна инстанция с тези на първоинстанционният съд, обжалваното определени следва да бъде отменено и делото бъде върнато за произнасяне по съществото на спора.

Воден от изложеното, Воден от изложеното, САС, ТО, 5 състав

ОПРЕДЕЛИ:

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 264297/01.07.2025 г. на СГС, I- 22 състав, постановено по гр.д. № 2791/2019 г., с което е отменено протоколно по делото определение от 25.06.2025 г. за даване на ход по същество и производството е прекратено като недопустимо.

ВРЪЩА делото на СГС, ГО, І- 22 състав за произнасяне по съществото на спора.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна касационна жалба пред ВКС на Р.България в едноседмичен срок от съобщението.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4