Определение № 25451 от 14.07.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 25451 гр. София, 14.07.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско дело № 20251110155212 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.248 ГПК.

В срока за обжалване на постановеното по делото решение е постъпило е искане от ответника Областния управител на област София, чрез процесуален представител – Л. И., за изменение на съдебния акт в частта за разноските, присъдени в полза на ищеца, доколкото съдът е отхвърлил иска. Оспорва присъдените разноски като прекомерни, както и излага доводи, че приложима е разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК, с оглед отхвърлянето на иска, независимо от причината за това. Моли за възлагане на разноските в тежест на ищеца, а в условията на евентуалност – за намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение с оглед конкретните обстоятелства по делото.

Насрещната страна по искането Л. К. П., чрез адв. П., заявява становище за недопустимост на искането, предвид липсата на представен списък на разноските от страна на ответника.

В случая искането съдът намира за допустимо, доколкото ответникът иска изменение на решението относно присъдените на ищеца разноски, които счита, че следва да останат в нейна тежест (да не се присъждат никакви разноски на ищеца), а в условията на евентуалност съдът да намали разноските за адвокатско възнаграждение.

Ето защо и доколкото не е заявено искане разноски да бъдат присъдени в полза на ответника, то и изискването за списък не е предпоставка за допустимост и разглеждане на молбата. Същата обаче съдът намира за неоснователна, като съображенията за това са следните:

За да уважи искането на ищеца за присъждане на разноски, съдът е изложил съображения в мотивите на съдебния акт – същите са ясни и са съобразени с конкретното развитие на производството, вкл. и че предявеният иск към момента на сезирането на съда е бил допустим и основателен (съобразно доказателствата по делото), като се отхвърля поради причина, че от свидетелските показания съдът е установил, че към момента на приключване на съдебното дирене, ищцата е била възвърнала отнетата й от ответника фактическа власт, който факт е настъпил в хода на производството и е съобразен от съда по реда на чл. 235, ал. 3 ГПК. В този смисъл е и съдебната практика. В мотивите на Тълкувателно решение № 119 от 1.12.1956 г. на ВС по гр. д. № 112/1956 г., ОСГК, върховните съдии сочат, че в духа на закона е да се 1 присъждат разноски в полза на ищеца и в случаите когато искът е отхвърлен, защото след предявяването му ответникът доброволно е възстановил правото на ищеца, например възстановил е нарушеното владение или е изпълнил задължението си - върнал е дадените му в заем пари, и др. Следва да се припомни, че отговорността за разноски почива на деликтно основание, а в случая именно неправомерното поведение на ответника е обусловило предприемане на действия по защита на правото на ищцата чрез предявяването на иск за нарушено владение. Ето защо и напълно неоснователно от страна на ответника се поддържа, че във всички случаи на отхвърляне на иска разноските се възлагат в тежест на ищеца, след като с поведението си ответникът е станал причина за завеждането на иска, а от доказателствата по делото е установено, че фактическата власт ищцата си е възвърнала след образуване на производството.

Що се отнася до искането за намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът следва да посочи, че вече е намалил тези разноски по възражение на ответника, като е преценил всички релевантни обстоятелства, вкл. и цитираната практика на СЕС. Като е съобразил цената на предявения иск (1/4 от данъчната оценка на имота), конкретната фактическа и правна сложност на спора, икономическите условия на живот в столицата и само за ориентир относно справедливото заплащане на адвокатския труд е използвал разписаното в Наредбата за възнагражденията за адвокатската работа, съдът е намалил разноските за адвокатско възнаграждение до сумата 820 евро при минимален размер по Наредбата 821,31 евро. Не са налице обстоятелства, които да налагат промяна на вече извършената преценка. Ето защо и настоящият съдебен състав намира заявеното искане за неоснователно и като такова следва да го остави без уважение.

Съобразно изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ без УВАЖЕНИЕ искането на Областния управител на област София вх. № 182491/08.06.2026 г. за изменение на решение № 9842/23.05.2026 г., постановено по делото в частта за разноските, присъдени на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на Л. К. П..

Определението подлежи на обжалване пред СГС с частна жалба в двуседмичен срок от връчване на препис на страните. По частната жалба дължима е държавна такса в размер на 7,67 евро, вносима по сметка на въззивния съд.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2