Решение № 23283 от 18.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 23283 гр. София, 18.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПЕТЯ П. СТОЯНОВА при участието на секретаря АСЯ В. Г.ЕВА като разгледа докладваното от ПЕТЯ П. СТОЯНОВА Гражданско дело № 20251110114545 по описа за 2025 година

РЕШИ:

Р Е Ш Е Н И Е

№

18.12.2025 година

В

И М Е Т О

Н А град София

Н А Р О Д А

СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД състав

IIІ ГО, сто петдесет и пети

На девети октомври две хиляди двадесет и пета година в публично заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ П.СТОЯНОВА

Секретар Ася Г.ева

Прокурор като разгледа докладваното от съдия Петя П. Стоянова гражданско дело номер 14545 по описа за 2025 година на СРС, 155 състав, за да се произнесе, взе предвид следното:

1

Производството е образувано по искова молба на „Т.С., със седалище и адрес на управление: гр.************************ с ЕИК ***********, представлявано от изпълнителния директор А.С.А., исковата молба подадена от надлежно упълномощен процесуален представител, против Г. И. И., с ЕГН **********, от гр.

******************************. Ищецът, чрез процесуалния си представител, твърди, че на 24.03.2023 г. дружеството е депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК срещу Г. И. И., А.Г.К., М.А.К., Г.А.К. И И.А.К., които да заплатят разделно на „Т.С. сумата от общо 83,80 лв., от която: сумата от 46,78 лв. – главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода от месец май 2019 г. до месец април 2022 г., сумата от 8,53 лв., представляваща законна лихва за забава за периода от 15.09.2020 г. до 07.03.2023 г., сумата от 23,30 лв. – главница за дялово разпределение за периода от месец февруари 2020 г. до месец април 2022 г., сумата от 5,19 лв. – лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.03.2020 г. до 07.03.2023 г., както и за присъждане на законната лихва върху главницата, дължима от предявяване на заявлението до окончателното изплащане на сумата, а също и на направените по делото разноски. Предявеното от ищеца вземане е било уважено и е била издадена заповед за изпълнение срещу длъжника. По повод на дадени от съда указания, ищецът предявява настоящата искова претенция. Твърди, че ответникът е потребител на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот – апар**, находящ се в гр.

******************, с абонатен № ****, за периода от месец май 2019 г. до месец април 2022 г., но не е заплащал дължимата цена за посочения период, като задължението възлиза на общо 41,90 лв. Излага твърдения, че етажната собственост е сключила договор с „Х.Р. за извършване услугата топлинно счетоводство. Сочи се, че съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на топлинната енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществявала при публично известни Общи условия, каквито действали през процесния период. Твърди, че ответникът изпаднал в забава по отношение на задължението си за заплащане на дължимите суми за доставена топлинна енергия, поради което дължал и лихва за забавено плащане. В исковата молба са изложени подробни съображения за начина на формиране на дължимата от ответника цена за предоставена топлинна енергия. Моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на Г. И. И., че същият дължи на „Т.С. – гр. София сума в общ размер на 41,90 лв., от която: сумата от 23,39 лв. – главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода от месец май 2019 г. до месец април 2022 г., сумата от 4,27 лв., представляваща законна лихва за забава за периода от 15.09.2020 г. до 07.03.2023 г., сумата от 11,65 лв. – главница за дялово разпределение за периода от месец февруари 2020 г. до месец април 2022 г., сумата от 2,59 лв. – лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.03.2020 г. до 07.03.2023 г., както и законната лихва върху главницата, дължима от предявяване на заявлението до окончателното изплащане на сумата, а също и направените по делото разноски. Ангажира доказателства.

2

В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа исковата молба. Моли съда да уважи предявените искови претенции, претендира направените по делото разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника Г. И. И..

В съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител, поддържа подаденото възражение в заповедното производство за липса на облигационна връзка, погасителна давност и липса на материалноправна легитимация. Моли съда да отхвърли предявените искови претенции, претендира направените по делото разноски.

С определение от 31.08.2025 г. „Х.Р. е конституирано като трето лице – помагач на страната на ищеца по предявените искови претенции.

В съдебно заседание третото лице помагач „Х.Р., редовно призовано, не изпраща представител. По делото са ангажирани доказателства.

Предявени са искови претенции са с правно основание чл. 422 във връзка с чл. 415 от ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Направено е възражение по чл. 111, б. „в“ от ЗЗД, както и искане по реда на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК.

Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени съобразно разпоредбите на чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От приложеното гр.д. № 15442/2023 г. по описа на СРС, 155 състав, е видно, че на 03.04.2023 г. съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, по силата на която Г. И. И., А.Г.К., М.А.К., Г.А.К. И И.А.К. са осъдени да заплатят разделно на „Т.С. при квоти, както следва: Г. И. И. – 36/72 идеални части, А.Г.К. – 3/72 идеални части, М.А.К. – 11/72 идеални части, Г.А.К. – 11/72 идеални части и И.А.К. – 11/72 идеални части от следните суми: сумата от 46,78 лв. – главница, представляваща стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот на адрес: гр. ******************, ап.

4, абонатен № **** за периода от месец май 2019 г. до месец април 2022 г., сумата от 8,53 лв. - лихва за забава за периода от 15.09.2020 г. до 07.03.2023 г., сумата от 23,30 лв. главница за дялово разпределение за периода от месец февруари 2019 г. до месец април 2022 г., сумата от 5,19 лв. - лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.03.2020 г. до 07.03.2023 г., както и законната лихва върху главницата, дължима от 24.03.2023 г. до изплащане на вземането, а също и сумата от 75 лв. – направени по делото разноски, от които: сумата от 25 лв. – платена държавна такса и сумата от 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение. С определение от 31.01.2025 г. съдът е обезсилил издадената заповед за 36/72 идеални части или за 1/2 идеална част от сумите и по отношение на длъжниците А.Г.К., М.А.К., Г.А.К. И И.А.К.. По повод на подадено възражение от длъжника Г. И. И. и дадени от съда указания в предвидения едномесечен срок заявителят “Т.С., ищец в настоящото производство, е предявил установителен иск срещу длъжника.

Като доказателства по делото са приети Общите условия за продажба на топлинна 3 енергия за битови нужди от “Т.С. на потребители в гр. София, приети с Решение по Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на СД на „Т.С.” АД и одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КВЕР на основание чл. 150, ал. 1 от ЗЕ.

Видно от приетия като доказателство по делото договор от 03.06.2020 г., сключен между ищеца и „Х.Р., се установява, че последното се е задължило да извършва услугата дялово разпределение на топлинна енергия на потребителите в сгради етажна собственост, а “Т.С. се е задължило да приема предоставените данни и въз основа на тях да определя и събира дължимите суми за топлинна енергия от потребителите.

От представените доказателства от третото лице помагач се установява, че „Х.Р. е извършвало услугата дялово разпределение през процесния период относно сграда, в която се намира процесния отопляван недвижим имот.

От представения заверен препис от Договор за продажба на държавен недвижим имот съгласно Наредбата за продажба на жилища от държавния жилищен фонд от 01.04.1969 г. се установява, че И.Г. И Р.Г.Г. са придобили чрез покупко-продажба собствеността върху апар**, находящ се на адрес: гр. ******************. Видно от представените удостоверения за наследници след смъртта си на 25.02.1992 г. И.Г.И.. е оставил за свои наследници и правоприемници съпругата си Р.Г.Г. и децата си М.И.К. Г. И.

И., а след смъртта си на 05.11.2010 г. Р.Г.Г. е оставила за свои наследници и правоприемници сина си Г. И. И. и наследниците на починалата й дъщеря М.И.К., а именно: преживелият й съпруг А.Г.К. и децата й М.А.К., Г.А.К. и И.А.К..

Като доказателства по делото са представени три броя съобщения към фактури, както следва: фактура № ********** от 31.07.2020 г. за отчетния период от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г., фактура № ********* от 31.07.2021 г. за отчетния период от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г., и фактура № ********** от 31.07.2022 г. за отчетния период от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г. Видно от представената справка за абонат № ********** задълженията за периода от месец февруари 2020 г. до месец юли 2022 г. са в общ размер от 83,80 лв., от които: сумата от 70,08 лв. за главница и сумата от 13,72 лв. – лихва за забава.

При така установената фактическа обстановка за съда се налагат следните изводи:

По делото е безспорно установено, че “Т.С. е дружество, регистрирано по Търговския закон с предмет на дейност производство на топлинна енергия, пренос на топлинна енергия, производство на електрическа и топлинна енергия и други дейности, обслужващи основните дейности. Безспорно установено е, че ищецът е доставчик на топлинна енергия, като доставя такава на живущите в топлоснабдявания район, в който се намира процесния отопляван недвижим имот – апар**, находящ се на адрес: гр. ******************, на който адрес е открита партида на абонатен № ****. По делото не се спори, че ответникът е съсобственик на процесния недвижим имот. Безспорно се установява, че същият притежава 1/2 идеална част от процесния отопляван недвижим имот. Спори се относно наличието на облигационна връзка и размера на доставената топлинна енергия.

Съобразно с действащата към датата на възникване на облигационните между 4 страните нормативна уредба, а именно: Закон за енергетиката и енергийната ефективност /отм./, ответникът се явява заварен потребител на енергия за битови нужди и през исковия период има качеството на потребител по смисъла на § 1, т. 13 от ДР на ЗЕЕЕ, а впоследствие – на потребител на енергия за битови нужди по смисъла на § 1, т. 42 от ДР на Закона за енергетиката, съответно по смисъла на § 1, т. 41б от ДР на Закона за енергетиката. Съгласно чл.106а от ЗЕЕЕ /отм./ продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, като писмена форма се предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи уговорки с абоната, различни от общите условия. Съгласно ал. 3 на същата норма след изтичане на едномесечен срок от публикуването на общите условия, последните влизат в сила и без изричното им приемане от купувача. Сходен начин на уредба на отношенията следва и Закона за енергетиката.

Съгласно чл. 150 от ЗЕ общите условия влизат в сила в 30-дневен срок от след публикуването им в един централен и един местен всекидневник и стават задължителни за потребителя, без да е нужно потребителят изрично и писмено да ги е приел. Ето защо съдът приема, че между страните са налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди за процесния период. Дори и да се приеме, че само част от съсобствениците живеят в процесния имот, то за ответника остава открита възможността по общия исков ред да защити правото си на собственост и да претендира обезщетение за лишаването от правото да ползва имота и свързаните с ползването задължения.

Съгласно ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда – етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение, като начинът за дялово разпределение е регламентиран в чл. 139 – 148 от ЗЕ, както и действалите през процесния период подзаконови нормативни актове. Чл. 142, ал. 2 от ЗЕ урежда начина на разпределение на топлинната енергия, отдадена от сградна инсталация, топлинната енергия за отопление на общите части и топлинната енергия за отопление на имотите за отопление на сграда – етажна собственост. Съгласно чл. 145, ал. 1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление в имотите в сграда – етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. Чл. 153, ал. 1 от ЗЕ определя за потребители всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, за потребители на топлинна енергия и им вменява задължение да монтират средства за дялово разпределение в имотите си и да заплащат топлинната енергия по съответния ред.