Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 367 от 16.10.2025, Районен съд - Пазарджик

Съд
Районен съд - Пазарджик
Дело
Административно наказателно дело 1168/2025
Вид
Решение № 367
Подписан
16.10.2025
Състав
Елисавета Радина

Цитирани разпоредби

  • чл. 79б · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 79б, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 123 · Закон за движението по пътищата
  • чл.123 ал. 1 т.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.175 ал.1 т.5 · Закон за движението по пътищата
  • чл.183 ал.2 т.11 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 186а, ал. 6 · Закон за движението по пътищата
  • чл.40 ал. 1 · Закон за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 367 гр. Пазарджик, 16.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Елисавета Радина при участието на секретаря Х.В. като разгледа докладваното от Елисавета Радина Административно наказателно дело № 20255220201168 по описа за 2025 година Производството е образувано по Р. С. В., ЕГН **********, против НП 251006-001407 от 22.07.2025 г. на началник група СПП при ОД МВР Пазарджик, с което на жалбоподателя са наложени по: т.1 - чл.183 ал.2 т.11 от ЗДвП - глоба в размер на 20лв.

2. - чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП - глоба в размер на 60лв. и лишаване от право да управлява МПС за 1 месец

Жалбата атакува само т.2 на НП. С нея се оспорва приетата от ОД МВР Пазарджик законна сила на обжалваното НП, което се твърди, че не е връчвано по никой от легално установените начини. На тази база се претендира на първо място - допустимост на жалбата и на второ- нейната основателност, обуславяща отмяна на НП в обжалваната част.

Предвид очертания с жалбата предмет на обжалване, настоящия акт ще обхване въпросите за допустимостта и основателността й против НП по т.2 от същото.

За да се гарантира правото на защита, вкл. и по твърденията, касаещи срочността на жалбата , бе проведено съдебно следствие , попълнило делото с доказателства, инициирани от жалбоподателя. Обясненията му съдържат признание за плащане на глобата, наложена с обжалваното НП - факт, напълно 1 безспорен между страните с оглед заявеното от въззиваемата страна в писмото на л. 18 и доказателствата за отразено плащане на л. 35 и на л. 25. Платени са и двете глоби , наложени с процесното НП - тази в размер на 20 лева и тази в размер на 60 лева , наложени по т.2 от НП, като след съответната отстъпка сумата е 66.80 лева .

Предвид плащането, въпросът е следва ли да се приложи фикцията по чл.

186а, ал. 6 от ЗДвП ( според която за връчени се считат електронен фиш или наказателно постановление, глобата или имуществената санкция по които са заплатени, като за дата на връчване се счита датата на плащането) , ако с НП наред с глоба е наложено и друго административно наказание, както е в случая -лишаване от правоуправление. При граматическото ( семантично) тълкуване и доколкото редакцията на нормата включва факта на плащане на глобата - членуван с пълен член подлог в изречението, има се предвид конкретна - в случая наложена със съответния санкционен акт глоба.

Така този вид тълкуване не дава отговор на поставения въпрос - плащането на наложена с НП глоба приема ли се за фингираното връчване на НП изцяло , респ. в частта досежно наложеното наред с глобата друго административно наказание - лишаване от правоуправление. Доколкото останалите разпоредби на ЗДвП също не дават ( при едно систематично тълкуване и на целта на целия нормативен акт), следва да се приложи сравнителен подход - има ли други, аналогични или близки по значение разпоредби с ясно законодателно решение.

Такава е разпоредбата на чл. 79б, ал. 1 ЗАНН, цитирана в процесното НП ( на гърба), съгласно която, в случай че нарушителят не желае да обжалва наказателното постановление в частта относно наложената глоба, може да заплати в 14-дневен срок от връчване на наказателното постановление 80 на сто от нейния размер, освен ако специален закон предвижда намален размер на глобата, като в този случай наказателното постановление влиза в сила в частта относно наложената глоба от датата на плащането. Приложеният от законодателя подход в общия закон, какъвто в случая е ЗАНН( чл. 79б ал. 1 ), е приложим спрямо специалния - ЗДвП, доколкото в последния няма специални правила в случаите, когато с НП е наложено наред с платената глоба и лишаване от правоуправление.

Алинея втора на чл. 79 б ЗАНН установява, че плащането на глобата води до влизане в сила на „наказателното постановление в частта относно наложената глоба ....,в случай че нарушителят е обжалвал наказателното постановление и в срока по ал.

1 е заплатил глобата, производството по разглеждане на жалбата в тази част се 2 прекратява на основание чл. 63г.“. Следователно настоящото производство следва да се прекрати в частта досежно наложената с т.2 на обжалваното постановление глоба в размер на 60 лева.

Следващата - ал.3 на чл. 79б ЗАНН гласи “Когато с наказателното постановление е наложено и друго по вид административно наказание, наред с глобата, ... то подлежи на обжалване само в частта относно размера на кумулативното наказание ....“. С това законодателно решение Съдът приема допустимост на жалбата в частта , с която се атакува НП относно наложеното с т.2 от него лишаване от правоуправление, доколкото липсват данни за връчване на НП, което несъмнено гарантира срочност на жалбата, подадена от легитимираната страна .

По същество обаче жалбата в допустимата й част ( с която се оспорва лишаването от правоуправление ) не е основателна, защото вмененото с т. 2 нарушение е извършено.

На 06.06.2025 г. , ранния сл. обяд, жалбопадателят паркирал управляваното от него несобствено МПС ОПЕЛ ,рег.№ ******, в гр.Пазарджик на ул.“Райко Алексиев“.

При потегляне от мястото за паркиране изпълнил маневра движение на заден ход , при което не се убедил, че пътят зад него е свободен, като със задна дясна част на автомобила блъснал в задна лява врата паркирания лек автомобил Рено Клио с peг. номер СВ4390НЕ, собственост на ОББ Интерлийз ЕАД.Жалбоподателят продължил движението си без да спре, за да установи какви са последиците от произшествието, от което се отдалечил.

По сигнал на водача на ударения автомобил, който възприел удара , на място пристигнал пол. служител св.Б., който чул споделеното от него и изгледал предоставения от намиращия се там офис на ИЗИ ПЕЙ видеозапис на ситуацията.

След това на място повикал жалбоподателя, който признал , че „ леко натиснал колата, което не е ПТП“ .

На същия като водач на МПС бил съставен процесния АУАН за две нарушения : 1. движение се на заден ход, без да се е убедил, че пътят зад ППС е свободен- чл.40 ал. 1 от ЗДвП и

2. за това, че не спира и не установява последиците от ПТП - нарушение чл.123 ал. 1 т.1 от ЗДвП;

С НП за описаните и квалифицирани в акта нарушения са наложени :

1. за нарушението по т.1 - глоба в размер на 20 лева , в която част производството следва да се прекрати по изложените горе мотиви 2. за нарушението по т.2 - глоба в размер на 60 лева , в която част 3 производството следва да се прекрати по изложените горе мотиви , както и лишаване от правоуправление , за което производството не подлежи на прекратяване.

Предвид позицията на жалбоподателя , изразена чрез становището на процесуалния му представител, както и дадените от жалбоподателя обяснения, не е спорен факта, че при движение на заден ход на процесните дата и място той е причинил съприкосновение между управляваното от него МПС и МПС м.“Рено“ с посочения горе рег. номер . Това, което жалбоподателят определя като „ натиск“ („натиснал“) на другото МПС , всъщност съставлява един сериозен удар, който, както се вижда на видеозаписа, сериозно разтърсва ударения автомобил. Установяващият това видеозапис е случайно направен и съгласно константната вече практика на ВКС ( нпр. решение 60219/2021г. на ВКС и др.) може да се ползва като източник на данни по наказателни дела, но ако се оспорва - да бъде технически проверен. В случая записът е направен от камера на намиращия се непосредствено до мястото на инцидента офис на ИЗИ ПЕЙ и е предоставен също непосредствено след инцидента на пристигналия полицай св.Б.. Записът не е оспорен ( изрично изявление в този смисъл - в протокола от съдебно заседание ) и е интегриран към доказателствения материал. Той ясно и детайлно онагледява процесната ситуация - автомобилът, за който е установено, че се управлява жалбоподателя, изпълнява движение на заден ход и блъска със задната си дясна част задна лява врата на паркирания лек автомобил Рено Клио. Ударът е толкова силен, че разтърсва ударения автомобил; съвсем очевидно е , че не се касае до допир, „натиск“ или друго действие, което да е обективно трудно или невъзможно за възприемане от водача на увреждащия автомобил.

Що се отнася до твърденията в защитната теза, че в акта е посочено, че „ПТП е с материални щети“ , а по-долу в него „ има текст имуществени вреди са претърпели : няма“ - това съдържание е факт . На първо място това разминаване не следва да се разглежда като съществено процесуално нарушение, защото имуществените вреди тяхното наличие или отсъствие- не е елемент на разглежданото нарушение по т.-2, извършено чрез неизпълнение на задължението на водача „ спре, за да установи последиците от ПТП“. Фактът на наличие или липса на имуществени вреди няма никакво отношение към този състав ( дори и към състава на нарушението по т.1).

Затова, дори и в акта да е допуснато коментираното разминаване, това не засяга неговата процесуална изправност, защото не пречи на правото на защита , развита чрез обсъдените и неприети твърдения и събраните доказателства; не пречи и на съдебния контрол при наличие на ясно и детайлно описание на нарушението и съответната му правна квалификация.

Съставът на вмененото с т.2 нарушение, за което производството продължава, включва неизпълнение от страна на водач на МПС, участвало в ПТП по 4 отношение на задължението му да без да създава опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от произшествието. Тоест, изискването на закона за спиране на водач в такава ситуация е само с цел да се установи последиците от произшествието. Други елементи от състава на нарушението не са предвидени, респ. липсва като елемент липсата или наличието на каквито и да вреди, които са съставомерни елементи на нарушенията следващите две точки - по т.2 ( неимуществени - пострадали хора) и т.3 ( имуществени ) на ал.1 на чл. 123 от ЗДвП .

Изложеното горе относно несъмнено установените факти по настъпване на ПТП сочат на съставомерност на вмененото нарушение по т.2.

Този извод е верен и относно субективната съставомерност, която неоснователно се оспорва от страна на процесуалния представител на жалбоподателя. Като се има предвид сериозното разклащане на ударения автомобил - ясно видимо от видеозаписа, не може да съществува съмнение, че жалбоподателят е разбрал за стореното от него. Още повече, че записът онагледява и спиране на управлявания от него автомобил непосредствено след удара - поведение, което също ясно доказва възприетия от водача удар и последвалите секунди на колебание какви действия да предприеме.

Отдалечаването от местопроизшествието манифестира решението му - за неизпълнение изискването на чл. 123, ал.1 т.1 от ЗДвП .- да спре, за да установи последиците. Затова правилно е била ангажирана административнонаказателната му отговорност на основание чл. 175, ал.1 т.5 от ЗДвП в редакцията към датата на нарушението. Последващите, спрямо деянието, изменения на санкционната норма са за увеличение на санкциите ( глоба и лишаване от правоуправление) чрез предвиждането им в твърди размери, съответни на максимално предвидените с предходната редакция на нормата.

Наказващият орган правилно е приложил разпоредбата, действаща от 2017г. и предвиждаща глоба 50 до 200 лева и лишаване от правоуправление за срок от един до шест месеца. Наложените наказания са в минимално предвидените размери ( с незначително увеличение само на глобата 60 лева при минимален 50 лева ) и следва да се отбележи, че са занижени спрямо признанията на самия водач, че има редица глоби за скорост и спрямо процесната ситуация, фактите от която сочат на съставомерно и друго нарушение - това по т.1 на НП, за което НП е влязло в сила след изтичане на срока за обжалване ( 14 - дни) от датата на плащане на наложената за него 5 глоба и само за това наказание.

Предвид невъзможността на влошаване положението на жалбоподателя в производството, образувано по негова жалба, може само да се запази наложеният от санкционния орган размер на двете административни наказания.

Решението за потвърждаване на НП по т.2 от същото в частта досежно наложеното лишаване от правоуправление и прекратяване в останалата част от производството - относно наложената по т.2 глоба , предпоставя основателност на претенцията на въззиваемата страна за юрисконсултско възнаграждение