Решение № 147 от 17.04.2026, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 147 гр. Велико Търново, 17.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, IV СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КИРИЛ ХАДЖИТАНЕВ при участието на секретаря ПЕТЯ П. И.А като разгледа докладваното от КИРИЛ ХАДЖИТАНЕВ Административно наказателно дело № 20254110200448 по описа за 2025 година Производство по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Съдът е сезиран с жалба от К. И. М., ЕГН **********, против Наказателно постановление (НП) № 24-1275-003742 от 05.02.2025 год., издадено от Благомира Руменова Дочева – Началник Група в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – В. Търново, с което за административно нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 3, т. 6 от ЗДвП, е наложена „Глоба“ в размер на 30 лева и са отнети 10 контролни точки.

Жалбоподателят, чрез своя защитник адв. Р. И., оспорва НП като незаконосъобразно. Основните доводи се концентрират върху липсата на подпис на административнонаказващия орган (АНО) върху връчения екземпляр и нарушение на материалния закон.

Въззиваемата страна ОДМВР – В. Търново не изпраща представител и не оспорва твърденията в жалбата.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, установи следното:

Административнонаказателното производство е започнало със съставяне на акт за установяване на административно нарушение (АУАН) сер.

GA, № 3307077 от 19.12.2024 г. с актосъставител Т. Д. Г. и свидетел по акта Й.

Г. Х..

АУАН е връчен на жалбоподателя, който не е направил възражения.

Въз основа на АУАН е издадено обжалваното НП.

В него се приема за установено, че на 19.12.2024 г. около 08:20 ч. на път II-55, км 9 в посока към гр. Гурково, жалбоподателят управлява товарен 1 автомобил „Ситроен Джъмпи“ с рег. № ***, собственост на Аркус АД като предприема и извършва маневра „изпреварване“ на състав от превозни средства (влекач с полуремарке), като при извършване на маневрата пресича изцяло пътна маркировка тип М.2 (двойна непрекъсната линия).

Наказващият орган е приел нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 3, т. 6 от ЗДвП е наложена „Глоба“ в размер на 30 лева и са отнети 10 контролни точки.

От формална страна:

Обжалваното наказателно постановление е издадено при допуснато съществено и неостранимо нарушение на административнопроизводствените правила.

Съгласно императивната разпоредба на чл. 57, ал. 2 от ЗАНН, наказателното постановление трябва да бъде подписано от длъжностното лице, което го е издало. Подписът материализира волята на наказващия орган и индивидуализира неговия автор. В настоящия случай се установи, че връченият на жалбоподателя М. екземпляр не съдържа подпис на издателя.

Нормата на чл. 58, ал. 1а от ЗАНН (Нова – ДВ, бр. 64 от 2025 г., в сила от 7.09.2025 г.) регламентира, че на нарушителя може да се връчи отпечатан дигитален образ на издадено наказателно постановление, съдържащо реквизитите по чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, с изключение на подписа на длъжностното лице, което го е издало, когато това е предвидено в специален закон. В настоящия казус тази норма не е приложима, тъй като тя е процесуална и се прилага занапред, а именно след датата на нейното влизане в сила и към датата на връчването – 21.02.2025 г. това не е било предвидено в специален закон.

Липсата на подпис в екземпляра, който е достигнал до нарушителя, опорочава акта из основи. Жалбоподателят не може да бъде задължен да гадае дали съществува подписан оригинал в архива на АНО, след като документът, с който се ангажира отговорността му, не е надлежно оформен. Това нарушение е съществено и не подлежи на саниране.

По същество. От събраните по делото гласни доказателства и приложените писмени доказателства, съдът намира за установено по несъмнен начин, че жалбоподателят е осъществил състава на административното нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП.

Основен източник на информация за фактическата обстановка са показанията на свидетелите Т. Г. (актосъставител) и Й. Х. (свидетел по акта). В съдебно заседание и двамата полицейски служители дават подробни, последователни и логични показания. Те заявяват, че на процесното място (път II-55, км 9) са имали пряка и ясна видимост към движението. Описват категорично маневрата на управлявания от М. автомобил „Ситроен Джъмпи“ – предприемане на изпреварване на тежкотоварен автомобил (влекач с ремарке), при което лекият автомобил е навлязъл изцяло в лентата за насрещно движение, пресичайки надлъжната пътна маркировка.

От представената по преписката схема на организация на 2 движението и справка от Областно пътно управление се установява, че в участъка на км 9 от път II-55 е положена двойна непрекъсната линия (М.2).

Съгласно Приложение № 2 към Наредба № 2 за сигнализация на пътищата с пътна маркировка, линията М.2 забранява на пътните превозни средства да я пресичат и да навлизат в лентата за насрещно движение.

Нарушението е извършено виновно под формата на пряк умисъл.

Водачът е съзнавал, че предприема маневра в участък, където това е забранено от пътната маркировка, предвиждал е навлизането в насрещната лента и пряко е целял извършването на изпреварването, за да продължи по-бързо движението си.

Правилно наказващият орган е квалифицирал деянието по чл. 6, т. 1 от ЗДвП, съгласно който участниците в движението са длъжни да съобразяват своето поведение с пътните знаци и пътната маркировка. Изпреварването при наличие на маркировка М.2 е грубо нарушение на правилата за безопасност, което създава пряка опасност от челен сблъсък с насрещно движещи се автомобили в участък с интензивно движение.

Поради изложеното, съдът счита, че от фактическа страна нарушението е напълно доказано. Единствено констатираните тежки процесуални пороци са пречка за потвърждаване на наказателното постановление, но по същество деянието е извършено така, както е описано в наказателното постановление.

Предвид изложеното съдът приема, че макар твърдяното в обжалваното НП нарушение да е доказано по същество, то следва да се отмени поради констатираните съществени процесуални нарушения при неговото издаване и връчване.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените по делото разноски. Жалбоподателят е представляван от упълномощен защитник – адв.

Р. И., като по делото е представен договор за правна защита и съдействие, в който е посочено договорено и платено възнаграждение в размер на 400 лева, който размер съответства на вида на делото и неговата фактическа и правна сложност и предоставената правна защита.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 24-1275-003742 от 05.02.2025 год., издадено от Началник Група в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – В. Търново, с което на К. И. М., ЕГН **********, за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 3, т. 6 от ЗДвП, е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 30 лева и са отнети 10 контролни точки, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА ОД на МВР – В. Търново да заплати на К. И. М., ЕГН **********, сумата от 204,52 евро, представляваща направени по делото 3 разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред

Административен съд – В. Търново в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________ 4