Решение № 189 от 30.09.2019, Районен съд - Ихтиман

Р Е Ш Е Н И Е

№ гр. Ихтиман, 30.09.2019 г.

РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, пети състав, в открито заседание на 19.09.2019 г., в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР ЦОНЧЕВ при участието на секретаря Надя Борисова като разгледа докладваното от съдията а.х.д. №

426 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 59 и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на М.С.В. против Наказателно постановление № 18-0274-001345/09.07.2019 г. на началника на РУ – Ихтиман.

В жалбата се претендира отмяна на наказателното постановление по подробно изложени съображения.

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена в установения чл. 59, ал. 2 ЗАНН срок, от процесуално легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване, поради което е допустима.

По основателността на жалбата:

Разгледана по същество е основателна, но не по изложените съображения, а поради изложеното в съдебно заседание от защитника на нарушителя. Това е така, защото на 07.11.2018 г. срещу жалбоподателя М.С.В. е съставен Акт за установяване на административно нарушение № 191015 от младши автоконтрольор при ОДМВР – София – РУ – Ихтиман А.С.М. за това, че на 07.11.2018 г. около 00:05 часа на ПП1-8 в района на 110 км., посока с. Вакарел, управлява лек автомобил Форд Фокус с рег.

№ СА1780МА, собственост на Янко Ангелов, като не е регистрирал МПС в определения в закона срок, с което виновно е нарушил чл. 145, ал. 2 от ЗДвП.

С

Наказателно постановление № 18-**********/09.07.2019 г. на началника на РУ – Ихтиман при същото описание от фактическа страна, административнонаказващият орган е квалифицирал деянието като нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП – управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, поради което на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП на М.В. е наложено наказание глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.

От изложеното е видно, че при издаването на наказателното постановление е допуснато съществено процесуално нарушение, ограничило правата на наказания, което е неотстранимо. Това е така, защото в акта за установяване на административно нарушение е описано цифром и словом нарушение на разпоредбата на чл. 145, ал. 2 ЗДвП - нерегистриране на МПС в 1-месечен срок от придобиването му, а с издаденото наказателно постановление на нарушителя е наложено наказание за друго нарушение - 140, ал. 1 от ЗДвП – управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред. По този начин е нарушено правото на защита на жалбоподателя, тъй като той е в невъзможност да разбере какво е извършил. Наказан е за нарушение, което му е въведено като обвинение, за първи път с наказателното постановление, съдържащо различни елементи на изпълнителното деяние от обективна страна, в сравнение с това, за което е издаден АУАН. Поради това обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено изцяло.

За пълнота следва да се отбележи, че оплакването за нарушение на принципа ne bis in idem с образуването на административнонаказателно производство е неоснователно. Забраната за повторно съдене и наказване на едно и също лице за същото деяние - ne bis in idem - е класически принцип на наказателнопроцесуалното право, чиято цел е да не се допусне повторението на наказателни процедури, които са приключили с влязъл в сила акт. Дублирането на наказателни процедури (bis) е недопустимо, когато някоя от тях започва или продължава развоя си, след като другата е приключила с влязъл в сила акт. Член 4, § 1 от Протокол № 7 поначало не забранява паралелното протичане на отделни наказателни процеси срещу едно и също лице по повод същото деяние, ако по никой от тях не е постановено окончателно решение. Закрилата на принципа действа от момента на влизане в сила на първото решение, а от началото на новото преследване, когато деецът вече е "съществено засегнат" от дейността на властите, възниква състояние на нарушение на правилото (вж. Тълкувателно решение № 3 от 22.12.2015 г. на ВКС по т. д. № 3/2015 г., ОСНК). В случая закрилата на принципа не е в сила, тъй като постановление за отказ за образуване на досъдебно производство то 03.07.2019 г. по пр.пр. № 1175/2018 г. на РП - Ихтиман не е окончателен акт по съществото на спора, в който да е направена оценка за вината на обвиняемия, за да се приеме, че е имало окончателно осъждане или оправдаване (вж. делото Margus v Croatia hudoc). Безспорно е, че фактите в прокурорската преписка и административнонаказателното производство са идентични. Към настоящия момент по тях обаче няма произнасяне с окончателен акт, защото постановлението само се прецезира процесуалният ред, по който следва да се преследва потенциалното наруешение, но не се правят изводи по същество за виновността на жалбоподателя в настоящото производство. След като не са обсъждани въпросите относно виновновността, влизането в сила на прокурорския акт не препядства провеждане на административнонаказателно производство.

Мотивиран от изложеното, съдът основание чл. 63, ал. 1, пр. 3 ЗАНН,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯВА изцяло Наказателно постановление № …………. г. на началника на РУ – Ихтиман.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба по реда на АПК пред Административен съд–София област в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: