Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 3668 от 14.07.2025, Върховен касационен съд

Съд
Върховен касационен съд
Дело
Касационно гражданско дело 2488/2024
Вид
Определение № 3668
Подписан
14.07.2025
В сила
14.07.2025
Състав
Мими Фурнаджиева, Велислав Павков, Десислава Попколева

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3668 гр. София, 14.07.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мими Фурнаджиева

Членове:

Велислав Павков

Десислава Попколева като разгледа докладваното от Мими Фурнаджиева Касационно гражданско дело № 20248002102488 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

С решение № 13 от 4 януари 2024 г., постановено по в.гр.д. № 2803/2023 г. по описа на Окръжен съд Пловдив е частично отменено решение № 3567 от 2 август 2023 г., постановено по гр.д. № 5215/2022 г. по описа на Районен съд – Пловдив, и вместо това е определен режим на лични отношения между детето М.Б.Б. и майката К. В. Я., както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца с преспиване, от 10:00 часа в събота до 18:00 часа в неделя; по един месец през лятото, който не съвпада с платения годишен отпуск на бащата; всяка четна календарна година по време на Коледните празници, от 20:00 ч. на 23-ти декември до 20:00 ч. на 26-ти декември с преспиване; всяка нечетна календарна година по време на Новогодишните празници от 20:00 ч. на 29-ти декември до 20:00 ч. на 1-ви януари с преспиване; през първата половина на пролетната /Великденска/ ваканция, когато не съвпада с училищни лагери и екскурзии, посещавани от детето; на нечетна година детето ще прекарва имените и рождените си дни с майката за времето от 09:00 ч. до 20:00 ч.; всяка календарна година на рождения и имен ден на майката за времето от 09:00 ч. до 20:00 ч. Първоинстанционното решение е потвърдено в частта, в която майката К. Я. е осъдена да заплаща на дъщеря си чрез нейния баща и законен представител Б.Й.Б издръжка в размер на 300 лева месечно, считано от 08.04.2022 г.

Срещу решението е подадена касационна жалба от К. Я. чрез упълномощения от нея адв. С. Г.. В касационната жалба се твърди, че въззивното решение е неправилно поради съществени нарушения на материалния закон и на съдопроизводствените правила. Твърди се, че е нарушен принципът на състезателното начало по чл. 8 ГПК, както и че разпоредбата на чл. 47 ГПК е приложена неправилно, тъй като не са положени 1 достатъчно усилия да се установи контакт с ответницата. Връчителят не събрал данни, че ответницата не живее на адреса, което се знаело от всички съседи, познати и приятели, включително от ищеца. Последният поддържал с Я. връзка чрез електронна поща, но не я уведомил за воденото срещу нея производство, което било проява на недобросъвестност. По-нататък се твърди, че съдът неправилно определил размера на дължимата издръжка, като не съобразил, че майката има още две деца и към съответния момент получава обезщетение за безработица. Сочи се и че определеният от съда режим на лични контакти не може да се осъществява от майката, която живее в Нидерландия, и се предлага съдът да го измени. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се цитират основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК.

Ответникът Б.Й.Б, представляван от адв. Н. С., в писмен отговор оспорва касационната жалба.

Подадена е и касационна жалба вх. № 4827/08.02.2024 г. от К. Я. чрез особения представител адв. Г. Ч., в която се излагат доводи за неправилност на решението и се иска неговата отмяна. По тази жалба касационният съд няма да се произнася, тъй като с разпореждане на въззивния съд от 15.02.2024 г. адв.

Ч. е освободена като особен представител на ответницата Я. поради упълномощаването на адв. Г. като представител на страната.

По делото се установява, че страните са родители на детето М.Б.Б., родена на 24.11.2019 г. в гр. Пловдив. Ответницата има още две по-големи деца, а ищецът няма други деца. Според справки от ТД на НАП, постъпили в първоинстанционното производство, майката К. Я. няма регистрирани трудови договори и притежава един недвижим имот в гр. Велинград, бащата Б.Б няма регистрирани трудови договори, притежава един недвижим имот в с.

Йоаким Груево и едно МПС. Според приетия в производството социален доклад, изготвен от Дирекция „Социално подпомагане“ – Стамболийски, родителите на детето са разделени. Бащата живее и работи в Германия, а майката има нов партньор, с когото живее в Нидерландия. За Мария се грижи нейната баба по бащина линия. Тя задоволява потребностите на детето с финансовата подкрепа на сина си Б.. Желанието на бащата и неговата майка е Мария да живее с тях в Германия, където те заедно ще полагат грижи за детето. По думи на бабата на детето Б. имал подходящи жилищни условия и добре платена работа, за да отглежда дъщеря си при него с помощта на бабата по бащина линия.

По делото е разпитана като свидетел майката на ищеца, която твърди, че детето Мария се родило преждевременно в 7-мия месец, но независимо от това, три дни след изписване на детето от болницата, ответницата заминала за Нидерландия, оставяйки детето в с. Йоаким Груево при ищеца. На въпрос какво ще стане с детето, майката отвърнала, че не я интересува. Около една година по-късно ищецът заминал първо в Нидерландия, където отново заживял с ответницата, но три месеца по-късно, като се убедил, че тя не се 2 интересува от тяхното дете, заминал да работи в Германия, откъдето се връщал периодично и редовно осигурявал средства за отглеждане на детето в България при бабата по бащина линия. Ищецът ежедневно осъществявал видео-връзка с детето си и се осведомявал за неговите нужди.

При посочената фактическа обстановка съдът е стигнал до извод, че най-добрият интерес на детето ще бъде задоволен, ако остане да живее при баща си и на него следва бъде предоставено упражняването на родителските права. Съдът е взел предвид, съгласно изискванията на чл. 127, ал. 2 СК, че единствено бащата на детето, заедно със своята майка, проявява лични грижи за малолетното дете, независимо че работи в Германия. Майката не проявява интерес към детето от раждането му, нито пък осъществява лични отношения с него. За определяне на режима на лични отношения с майката съдът е отчел, че връзката й с детето следва да бъде поддържана, като тя следва да участва пълноценно в отглеждането и възпитанието му. Съобразени са предписанията на ППВС 1/1974 г., съгласно което съдилищата трябва да определят така личните отношения между родителите и децата, че да се създава нормална обстановка за поддържането на тези отношения като е необходимо определените мерки да не стават допълнителен източник на недоразумения и спорове. Затова съдът е регламентирал режима на контакти с майката не само за всеки месец, както е направила първата инстанция, но и през ваканции, официални и лични празници. На основание чл. 143, ал. 2 СК въззивният съд е определил и издръжка, която майката да плаща на малолетното дете, в размер, съответен на нуждите на детето, като е отчетено, че майката дължи издръжка на други две ненавършили пълнолетие лица, в работоспособна възраст е и липсват данни да страда от заболявания или да е с признат процент временна или трайна неработоспособност.

При тези данни касационното обжалване не следва да се допуска поради следното:

Съгласно разясненията на т. 1 от ТР № 1 по тълк.д. № 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. В приложеното към касационната жалба изложение не е формулиран нито един въпрос. Възраженията относно неправилното приложение на чл. 47, ал. 6 ГПК и лишаването на страната от възможност за представяне на доказателства представляват оплаквания относно правилността на въззивното решение, а не са такива за очевидна неправилност. Следва да се отбележи, че назначавайки особен представител при условията на чл. 47, ал. 6 ГПК, съдът спазва закона, именно осигурявайки възможност за защита на отсъстващата страна.

Житейски логично е, че в подобна ситуация тази защита ще бъде в известна степен затруднена, но това не е следствие от порочни действия на съда.

3

Независимо от посоченото, доколкото при спор за родителски права съдът следи служебно за интереса на ненавършилите пълнолетие деца, е необходимо да се отбележи, че въззивното решение не страда от пороци, налагащи допускането му до касационно обжалване. При разрешаване на въпроса с предоставяне на упражняването на родителските права е съобразено даденото разрешение в ППВС № 1/1974 г., според което съдът е длъжен да изхожда от обстоятелствата на конкретната ситуация и да държи сметка за интересите на децата (всестранните интереси на децата по тяхното отглеждане и възпитание), преценени с оглед на следните обстоятелства: родителски качества, полагани грижи и умения за възпитание, подпомагане подготовката за придобиване знания, трудови навици и др., морални качества на родителя, социално обкръжение и битови условия, възраст и пол на децата, привързаност между деца и родители и между децата, помощ на трети лица и др. Децата имат интерес родителските права да бъдат предоставени за упражняване на този родител, който с оглед възрастта, пола и степента на развитието им е по-способен да полага адекватни грижи не само за бита, но и за тяхното добро възпитание и изграждане като личности. В случая по делото се установява, че бащата с помощта на своята майка полага грижите за детето, както и че детето има изградена емоционална връзка както с баща си, така и с баба си; от друга страна, майката се е дезинтересирала от детето непосредствено след раждането му и е осъществявала само спорадични контакти с него през годините. Независимо от това въззивният съд е отчел необходимостта на детето да се даде възможност да общува и с двамата си родители, поради което детайлно е определил режима на лични контакти с майката. Въпрос на лична воля и отговорност е дали майката ще общува с детето си в рамките на този режим, който по никакъв начин не препятства, предвид местоживеенето й в чужбина, контактите да се осъществяват посредством видео връзка или телефонни разговори. По отношение на определената издръжка съдът е изходил от нуждите и интересите на детето, като е отчетено, че майката следва да издържа и други две непълнолетни деца.

Същевременно следва да се отбележи, че обстоятелството, че ответницата понастоящем е безработна, не би могло да обуслови присъждане на издръжка в по-нисък размер, доколкото съдът е длъжен да съобрази най-добрия интерес на детето, а майката следва да използва работната си сила, за да осигури необходимите средства за всичките си деца.

Накрая, неоснователно е твърдението за очевидна неправилност на обжалваното решение. По това твърдение касаторът заявява съображения във връзка с назначаването на особен представител на ответницата. Сочените съображения са относими към евентуално допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила, но не сочат порок, който да е ясно установим пряко от мотивите на обжалвания съдебен акт.

С оглед горните изводи, въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване. На ответника се дължат сторените разноски за правна защита и съдействие в размер на 600 лева.

4

Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на въззивно решение № 13 от 4 януари 2024 г. по в.гр.д. № 2803/2023 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив.

ОСЪЖДА К. В. Я., ЕГН **********, да заплати на Б.Й.Б, ЕГН **********, сумата от 600,00 (шестстотин) лева разноски за касационното производство.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5