Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 22753 от 20.06.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 45534/2025
Вид
Определение № 22753
Подписан
20.06.2026
Състав
КАМЕЛИЯ ПЛАМЕНОВА СТОЙКОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 411 · Кодекс за застраховането

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 22753 гр. София, 20.06.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КАМЕЛИЯ ПЛ. СТОЙКОВА като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. СТОЙКОВА Гражданско дело № 20251110145534 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248 ГПК:

Гражданското дело е образувано по предявени от „ДЗИ-О.З.“ ЕАД срещу "З.К.Л.И." АД осъдителен иск с правно основание чл. 411 от Кодекса за застраховането (КЗ) за заплащане на сумата от 338.44 лева, представляваща регресна претенция за заплатено от ищеца застрахователно обезщетение с включени ликвидационни разноски по щета № ................, образувана за вреди по лек автомобил Фолксваген Пасат с .............. настъпили при ПТП, случило се на 15.11.2024 г. в гр. Варна, на ..........., причинено виновно от водача на Фолксваген Кади с ................, застрахован при ответника по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва върху дължимата сума от подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, както и обективно кумулативно съединен с него осъдителен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за плащане на мораторна лихва върху главницата от 28.06.2024 г. до 03.09.2025г. за заплащане на сума в размер на 20.76 лева.

Производството по делото е приключило с решение № 9068 от 15.05.2026г., с което предявените искове са изцяло уважени.

На 02.06.2026г. е постъпила молба от ищеца с искане за изменение на решението в частта на присъдените му разноски като иска в тях да се включи и търсените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 239.28 евро. Твърди, че разноските са своевременно претендирани и има доказателства за плащането им към молба с вх. № 401683/08.12.2025г.

Препис от молбата е изпратен на насрещната страна, която в становище моли молбата да се остави без уважение поради липса на доказателства за плащане на разноските, а при евентуалност – ако съдът уважи искането, да присъди разноски в понисък размер.

Съдът като съобрази доказателствата по делото и взе предвид становищата на страните, намира следното:

Искането касае за изменение на решението в частта на разноските, тъй като има произнасяне от съда по тях, допустимо е – подадено е в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, от лица с правен интерес, като ищецът иска изменение на собствените му разноските, в 1 който случай се изисква списък по чл. 80 ГПК, какъвто е приложен по делото към молба с вх. № 401683/08.12.2025г. Разгледано по същество, искането е неоснователно по следните съображения.

С оглед изхода на делото разноски се дължат на ответника, както е посочено и в крайния съдебен акт, съгласно правилата на чл. 78, ал. 1 ГПК. Изводът, че разноски се дължат на ищеца, се обосновава с приетото в мотивите на акта за основателност на предявените искове.

Както е посочено, ищецът своевременно е поискал присъждането на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 239.28 евро.

За да откаже да присъди исканите разноски, съдът е изложил мотиви, които няма основание да променя. По делото не са представени доказателства за плащането на търсеното адвокатско възнаграждение. Към депозираната молба с вх. № 401683/08.12.2025г. липсва надлежно доказателство за плащането на адвокатското възнаграждение. Към нея е приложена фактура, в която се сочи, че възнаграждението по 29 броя щети се плаща по банков път, но няма доказателства за стореното плащане.

Нещо повече, предмета на фактурата не може да се обвърже с настоящата щета. За подобна връзка е представен опис, който няма яснота дали е бил известен към датата на издаване на фактурата и е приложение към нея. Дори да се приеме, че възнаграждението по фактурата касае настоящото дело, то отново сумата не следва да се присъжда, защото няма доказателства за банковия превод на сумата. Приложеното извлечение от сметка съдържа посочване на друга щета, друго гражданско дело и друга фактура – 1730/10.04.2025г.

Изложеното дава основание на този състав да остави без уважение искането на ищеца за изменение на решението в частта на разноските.

Мотивиран от горното, съдът,

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „ДЗИ – О.З.“ ЕАД с правно основание чл. 248 ГПК за изменение на решение № 9068 от 15.05.2026г., постановено по гр.д. № 45534/2025г. по описа на СРС, 55 състав, в частта на разноските и съдържащо се в молба с вх. № 175469/02.06.2026г.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО, на основание чл. 248, ал. 3 ГПК, подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ДА СЕ ДОКЛАДВА делото след изтичане на срока за обжалване.

Препис от определението да се връчи на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2