Определение № 3014 от 28.11.2019, Административен съд - Варна

О П Р Е

Д Е Л

Е Н И Е

№……………………..

2019 година, гр. ВАРНА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр. Варна, тридесет и втори състав, в закрито съдебно заседание в състав:

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:

ГЕРГАНА

СТОЯНОВА

Разгледа постъпила по адм. дело № 1593/2019 г. молба с.д.№ 15448/16.10.2019 г., депозирана от процесуалния представител на ответника, установи следното.

Производството по делото е инициирано по жалба на Я.В.Я., в качеството му на председател на ППЗК „Срацимир“ – с.Чернево, насочена според изричното и съдържание срещу Заповед № РД-20-125/25.03.2019г. на Министъра на земеделието, храните и горите. С уточнение по реда на чл. 171, ал.4 от АПК жалбата е насочена и срещу отказ на ОД“ДФ“ Варна по заявление за подпомагане № 03/14/-00158.

С протоколно определение от 09.10.2019 г. на основание чл. 159, т.5 от АПК производството по делото беше прекратено като недопустимо, поради настъпила за оспорващата страна преклузия.

С докладваната молба е ревелирано искане за допълване на протоколното определение, като на ответника –МЗХГ се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер от 500 лв.

Оспорващият не изразява становище по искането.

Съдът, като съобрази доводите на молителя с характера на производството намира искането за неоснователно предвид следното:

С протоколно определение от 09.10.2019 г. производството по делото е прекратено на основание чл.

159, т. 5 от АПК – поради просрочие на жалбата, депозираната от ППЗК „Срацимир“ – с. Чернево срещу Заповед № РД-20-125/25.03.2019г. на Министъра на земеделието, храните и горите.

Това основание за прекратяване не е регламентирано в специалната норма на чл.

143 от АПК, уреждаща отговорността за разноски. Законодателят е предвидил изчерпателно в чл.

143, ал. 2 и ал.

3 от АПК случаите, в които при прекратяване на делото поради недопустимост на жалбата, страна в производството има право на съдебни разноски а именно: при оттегляне на оспорения от жалбоподателя в първоинстанционното производство административен акт и при оттегляне на жалбата срещу административния акт. Разпоредбите на чл.

143, ал. 2 и ал.

3 от АПК не предвиждат дължимост на разноски за ответника по жалба в случаите, в които съдебното производство се прекратява поради недопустимост на жалбата, с която то е било инциирано.

Разпоредбата на чл.

143, ал. 2 и ал.

3 от АПК ясно и изчерпателно урежда случаите, в които при прекратяване на делото страна в производството има право на разноски, поради което и не следва да се прибягва до препращащата норма на чл.

144 от АПК, съответно - не се прилагат разпоредбите на чл.

78 от ГПК. Тезата на ответника за законова непълнота и нейното преодоляване със субсидиарното прилагане на чл. 78 от ГПК изложена в молбата не може да бъде споделена. Интерпретацията, че след като законодателят в чл. 143, алинеи 3-та и 4-та от АПК „нито е посочил нито е изключил изрично“ хипотезите на прекратяване по чл. 159 от същия кодекс, при които не е налице отговорност за разноски, това обосновава претендиране и предполага присъждане на разноски , без да се държи сметка за причината на прекратяване на производството, е неправилна. Волята на законодателя е пределно ясна, не следва да се тълкува разширително.

Мотивиран от изложеното съдът

О П

Р Е Д

Е Л И

ОСТАВЯ

БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на процесуалния представител на Министъра на земеделието, храните и горите за присъждане на юрисконсултско възнаграждение по настоящото дело, обективирано в молба с.д.№ 15448/16.10.2019 г.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВАС в 7 дневен срок от датата на връчването му на страните.

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪДИЯ:

ГЕРГАНА СТОЯНОВА