Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 200 от 25.06.2026, Окръжен съд - Благоевград

Съд
Окръжен съд - Благоевград
Дело
Въззивно наказателно дело от частен характер 481/2026
Вид
Решение № 200
Подписан
25.06.2026
В сила
25.06.2026
Състав
Красимир Аршинков, Атанас Маскръчки, Диана Узунова

Цитирани разпоредби

  • чл.128 · Наказателен кодекс
  • чл.129 · Наказателен кодекс
  • чл.130, ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл.36 · Наказателен кодекс
  • чл.54 · Наказателен кодекс
  • чл.78а · Наказателен кодекс
  • чл.283 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.313 и сл. · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.319, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.338 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 200 гр. Благоевград, 25.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Красимир Аршинков

Членове:

Атанас Маскръчки

Диана Узунова при участието на секретаря Мариела Палова като разгледа докладваното от Атанас Маскръчки Въззивно наказателно дело от частен характер № 20261200600481 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.313 и сл. от НПК и е образувано по въззивни жалби от адв. А. Р. – защитник на подс. Л. Г. Д., и от адв. А. А. – повереник на частния тъжител и граждански ищец Д. М. Л., против Присъда № 24 / 04.03.2026 год., постановена по н.ч.х.д. № 932 / 2024 год. по описа на Районен съд – Благоевград.

Според депозираните от адв. Р. въззивна жалба и допълнителна такава, поддържани лично от защитника и подс. Л. Д. в съдебното заседание пред окръжния съд, присъдата, с която Д. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.130, ал.1 от НК, при което на основание чл.78а от НК му е наложено административно наказание глоба, както и е осъден да заплати обезщетение за причинени неимуществени вреди на пострадалия Д. Л., е необоснована и неправилна, постановена в нарушение на материалния закон.

Защитникът счита, че обвинението по тъжба на пострадалия не е доказано по несъмнен начин и подс. Д. не е извършил съставомерно деяние. Иска се отмяната на атакувания съдебен акт и оправдаването на подсъдимия по повдигнатото му частно обвинение, а предявеният граждански иск да бъде 1 отхвърлен, като неоснователен. Алтернативно се изразява становище за връщане на далото за ново разглеждане на районния съд при допуснати процесуални нарушения.

С въззивна жалба на адв. А. А. – повереник на частния тъжител и граждански ищец Д. Л., се обжалва присъдата в гражданската й част. Същите считат, че присъдата в тази й част е неправилна, необоснована и несправедлива, при което се иска да бъде увеличено присъденото обезщетение за причинените на пострадалия неимуществени вреди.

Във доказателства. въззивното производство не са ангажирани нови

Окръжният съд разгледа жалбите в качеството си на въззивна инстанция и след като обсъди изложените от страните възражения и доводи, при спазване на изискванията на чл.313 от НПК, за да се произнесе взе предвид следното:

Въззивните жалби са подадени в срока по чл.319, ал.1 от НПК и са процесуално допустими, а разгледани по същество са неоснователни:

С обжалваната присъда подс. Л. Г. Д. е признат за виновен в това, че на 09.06.2024 год. около 16.00 ч. в гр. Б. е нанесъл на Д. М. Л. удар с тухла в областта на дясната теменна област на главата, с което му е причинил лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК - престъпление по чл.130, ал.1 от НК, поради което и на основание чл.78а НК е освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание “Глоба” в размер на 511.29 евро /1000.00 лева/.

Наред с това, подс. Л. Д. е осъден да заплати на пострадалия Д. Л. сумата в размер на 409.03 евро /800 лева/ - представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат от деянието, предмет на частната тъжба, ведно със законната лихва, считано от дата на деянието - 09.06.2024 год. до окончателното изплащане на сумата, като в останалата част, над уважения размер иска е отхвърлен като неоснователен.

Настоящият състав на въззивния съд намира, че фактическите положения по делото са правилно установени. Със законоустановените способи за събиране и проверка на доказателствата, обективно, всестранно и пълно са изяснени всички релевантни за изясняване на делото обстоятелства.

В резултат на анализа на доказателствения материал се установява по 2 несъмнен начин възприетата от районния съд фактическа обстановка:

Подс. Л. Г. Д. /р. *** г./ е с начално образование, работещ без трудов договор, реабилитиран, живущ в гр. Б..

Частния тъжител Д. Л. също живее на ул. „П., и двамата с подс. Д. се познават. Непосредствено до дома на тъжителя Д. Л. се намира къща, собственост на св. И. Д., с който имали спорове, относно границите на имота.

На 09.06.2024 г. около 16.00 ч. подс. Л. Д. заедно с жена си – св.

Ф.динанда Д. отишли да празнуват с роднини в къщата на И. Д.. Докато седели на двора, между двете съседни семействата на Д. и Л. отново възникнал спор, като същите започнали да се отправят обидни реплики и псувни, както и да се замерят с камъни и други предмети.

Подс. Л. Д. също се включил в конфликта, като се качил на покрива на къщата на тъжителя, който поради голямата денивелация на терена е на нивото на двора на къщата на И. Д.. Оттам подс. Д. започнал да хвърля тухли.

По това време на двора се намирали деца, поради което тъжителят Д. Л. се отправил натам, за да ги изведе. В този момент подс. Д. хвърлил тухла и ударил тъжителя Л. в областта на главата. След удара Д. Л. паднал на земята, като по главата му имало кръв. Ето защо неговия брат - св. О. Л. го закарал до СПО при МБАЛ Благоевград, където Д. Л. е прегледан, раната обработена и същия е освободен за домашно лечение.

Междувременно за случая бил подаден сигнал на 112, по повод на който на местопроизшествието е изпратен полицейски патрул в състав свидетелите М. и П.. Полицейските служители констатирали, че две групи лица се бият, като се разменяли обиди и се замеряли с камъни. Сред участниците в конфликта били свидетелите И. и О. Л.и, М. Л. и И. Д., поради като същите били отведени в полицейското управление, където св. Г. им съставил протоколи за предупреждение и същите били задържани.

На следващия ден - 10.06.2024 г., тъжителят Д. Л. посетил съдебен лекар – д-р З., който го прегледал и изготвил съдебно удостоверение /л.10/.

Според посоченото в удостоверението, на Д. Л. е причинено временно разстройство на здравето неопасно за живота, като конкретните наранявания, посочени в удостоверението са две напречно разположени линейни рани, с лека дъговидна извивка назад в задната част на дясната теменна област, успоредни на 4см. една пред друга и с дължина по 6 см. Сочи се, че ръбовете 3 на раните са прибрани - /защити/ с по 6 хирургични скоби,леко надигнати и покрити с неравна тъмно-червеникава коричка. Около раните косата е остригана периФ.ия на ширина около 5-б мм.

След извършване на проверка във връзка с инцидента, от РПБлагоевград е постановен отказ да се образува досъдебно производство /Постановление от 18.06.2024г./, поради липсата на данни за престъпление от общ характер.

В хода на съдебното производство е изготвена съдебномедицинска експертиза от в.л. д-р Х.. От заключението се установява, че тъжителят Д. Л. е получил нараняване с характер на лека телесна повреда, изразяващо се контузия на главата, две разкъсно-контузни рани в областта на главата. Вещето лице сочи, че по своите медико-биологични признаци това увреждане е довело до временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Според експерта нараняванията, отговарят да са получени по посочения в тъжбата начин, а именно от удар с тухла. Като период на възстановяване е посочено около две седмици.

Визираните фактически обстоятелства се извеждат на базата на анализа на всички събрани, и приобщени към доказателствения материал на съдебното следствие доказателства, анализирани поотделно и в съвкупност.

Изводите, съображенията и доводите на първоинстанционния съд се споделят изцяло и от настоящия състав на въззивния съд, поради което не са налага изцяло повторен анализ на същите. Районният съд е анализирал показанията на свидетелите, отделил е спорното от безспорното, съпоставени са гласните източници на доказателства с фактите и обстоятелствата, установяващи се от писмените доказателства и заключението на съдебно-медицинската експертиза. Наред с това при анализа на показанията на свидетелите са отчетени всички обстоятелства сочещи за наличие на заинтересованост и пристрастност.

Съдът от първата инстанция детайлно е анализирал обясненията на подс. Л. Д. и показанията на неговите родственици - свидетелите Ел. Д.а, Фр. Д.а, Ф.. Д.а, А.. Последните не отричат наличието на инкриминираните време и място на вербален конфликт, съпроводен с физическо насилие, но поддържат, че подс. Л. Д. не е извършил насилствени действия по отношение 4 на пострадалия Д. Л.. Обосновано от районният съд е прието, че обясненията на подс. Д. и показанията на тези свидетели за липсата на съпричастност на подсъдимия към извършване на престъпното деяние са недостоверни и израз на изградена защитна теза.

Районният съд обосновано и правилно е кредитирал показанията на другата група свидетели - Е. Л.а, И. Л., О. Л., В. Л.а и М. Л., от които детайлно се установяват обстоятелствата, касаещи времето, мястото и начина на извършване на инкриминираното деяние, както и същите кореспондират с обективните данни, съдържащи се в медицинското удостоверение и заключението на съдебно-медицинската експертиза. В тази връзка са отчетени личните отношения на посочените свидетели с пострадалия, при което е прието, че същите не рефлектират на тяхната обективност и достоверността на изложените в показанията им факти и обстоятелства. Вътрешната непротиворечивост в показанията на тези свидетели, съвкупният им анализ и оценка с останалите доказателства, обоснова крайната съдебна оценка за тяхната достоверност. В тази връзка съдът е отчел, че за всички съществени факти, предмет на доказване в настоящото производство свидетелите дават подробни и прецизни показания, които се отличават с житейска убедителност.

Достоверно и логично тези свидетели описват фактите свързани с началото на инцидента, както и развилите се след това действия. С точност и последователност свидетелите конкретизират мястото на деянието, извършените от подсъдимия действия, механизма и начина на причиняване на нараняването, състоянието на пострадалия след това и времето, което му е било необходимо за възстановяване. Механизмът и начинът на извършване на деянието и получените наранявания според показанията на тези свидетели се подкрепят и от обективните констатации, съдържащи се в удостоверението за извършения на пострадалия медицински преглед, непосредствено след инцидента, както и изводите на вещото лице, изготвеното заключението на съдебно-медицинската експертиза, която категорично установява вида и характеристиката на получените увреждания на пострадалия, вкл. начина на причиняване на нараняванията, а именно по сочения от тези свидетели начин.

Що се касае до възраженията за наличие на частични несъответствия в показания на посочените свидетели, съдът счита, че същите се дължат на различната способност на отделния индивид да възприема и пресъздава в реч обективните факти от действителността, касаеща епизоди от 5 една динамично развиваща се ситуация, при това за събитие с повишен емоционален заряд, като тези противоречия не са съществени и те не водят до разколебаване на основните тези на обвинението, относими към признаците на деянието от обективна и субективна страна.

Наред с това, липсват каквито и да е основания да се поставя под съмнение надеждност и достоверността на показанията на разпитаните в качество на свидетели полицейски служители М., П. и Г.. Същите са последователни, логични, непротиворечиви и напълно убедителни. Ето защо съдът ги кредитира изцяло.

Съдът е кредитирал напълно заключението на вещото лице по изслушаната съдебномедицинска експертиза. Това заключение е подробно, пълно, обосновано и не поражда никакво съмнение по отношение на правилността му. То в действителност в много голяма степен допринася за изясняването на съществени обстоятелства включени в предмета на доказване - механизма на причинените увреждания. Заключението е депозирано от компетентно вещо лице, в чиято добросъвестност и професионални знания съдът няма никакви основания да се съмнява.

Съдът намира, че следва да се кредитират и писмените доказателствени материали, приобщени чрез прочитането им по реда на чл.283 от НПК. Същите не се оспорват от страните.

Предвид установените по делото фактически дадености по несъмнен начин се установява наличието от обективна страна на всички елементи на състава на престъплението по възприетата от районния съд правна квалификация: