Акт от 21.01.2012, Окръжен съд - Благоевград

Решение № 4

Номер

4

Година

19.01.2016 г.

Град

Кърджали

Окръжен Съд - Кърджали

На

12.22

Година

2015

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Георги Стоянов Милушев

Секретар:

Светла Веселинова Радева

Деян Георгиев Събев

Йорданка Георгиева Янкова

Прокурор:

Желязко Стефанов като разгледа докладваното от

Йорданка Георгиева Янкова

Въззивно наказателно общ характер дело номер

20155100600170 по описа за

2015 година

С присъда № 22/02.11.2015 г., постановена по НОХД № 521/2015 г., Кърджалийският районен съд е признал подс.Н. К. Я. с ЕГН *, от гр.С., за виновен в това, че на на 30.11.2014г. на път П-58, км. 17+700м, по пътя между с. Г., общ. Ч., обл. К. и с. П., общ. Ч., обл. К., е управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка „М.", модел „П.", с per. № СА **** НА, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда, а именно – 1.91 на хиляда, установено по надлежния ред - престъпление по чл.343б, ал.1 от Наказателния кодекс, поради което и на основание чл.343б, ал.1, във вр. с чл.2, ал.2 от НК, във вр. с чл.55, ал.1, т.2, б.„б” от НК, му е наложил наказание „пробация” със следните пробационни мерки по чл. 42а от НК, а именно: 1. „задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от 6 /шест/ месеца и периодичност на изпълнение два пъти седмично и 2. „задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от 6 /шест/ месеца. На основание чл.343г, във вр. с чл.343б, ал. 1, във вр. с чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК, наподсъдимия Н. Я. е наложено и наказание „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 /шест/ месеца. Подсъдимият е осъден да заплати в полза на Държавата по сметка на ОД МВР Кърджали сумата в размер на 354.20лв., представляваща направени по делото разноски в хода на досъдебното производство за възнаграждение за вещо лице, както и сумата от 597,32 лв., представляващи разноски направени в хода на съдебното производство по сметка на РС – Кърджали.

Срещу така постановената присъда от подс.Н. Я., чрез защитника му – адв.Е. П. от АК-К., е подадена въззивна жалба, в която се твърди, че същата е незаконосъобразна, като при постановяване й бил нарушен материалния и процесуалния закон. Твърди се също, че присъдата е необоснована, а наложеното наказание е явно несправедливо. Сочи се, че от събраните по делото доказателства не се установявало по категоричен и несъмнен начин подсъдимият от обективна и субективна страна да е осъществил престъплението, за което е осъден. Не се установявало Н. Я. на посочената дата и място да е управлявал моторно превозно средство- лек автомобил марка „Мицубиши", модел „Паджеро", с рег.№СА **** НА, с концентрация на алкохол в кръвта си 1.91 на хиляда, установено по надлежния ред. В този смисъл били показанията на всички разпитани по делото свидетели, протокола за медицинско изследване за употреба на алкохол или друго упойващо вещество, съставен на 30.11.2014 г. в 22.35 часа от д-р Д. М. в МБАЛ "Д-р Атанас Дафовски"-гр.Кърджали и заключението на назначената по делото съдебно-психиатрична експертиза. Заключението на назначената по делото химическа експертиза за съдържанието на алкохол в кръвта на подс.Я. било изолирано от останалите по делото доказателства. В този смисъл и съгласно разпоредбата на чл.154, ал.1 от НПКекспертното заключение не било задължително за съда.

Моли, да се отмени присъда от 02.11.2015 г. на Районен съд-Кърджали, постановена по н.о.х.дело №521/2015 г. по описа на същия съд и да се постанови нова присъда, с която подс. Н. К. Я. да бъде оправдан.

В съдебно заседание подсъдимия Н. Я., лично и чрез защитника си – адв.Е. П., поддържа жалбата си и моли същата да бъде уважена. Твърди се, че подсъдимият не е употребил алкохол и не консумира алкохол, защото бил с три инсулта и здравословното му състояние не го позволявало. В случая действително имало химическа експертиза, която сочи високо съдържание на алкохол в кръвта на подсъдимия, но в същото време всички останали, събрани по делото доказателства, били в противоречие с тази експертиза, като това били множеството разпитани по делото свидетели, както полицаите, пристигнали непосредствено при пътнотранспортното произшествие, лицето, с което е пътувал подсъдимият Я., медицинските лица в ЦСМП – лекар, фелдшер, медицинска сестра и още един лекар-кардиолог, които били категорични в своите показания, че към момента на ПТП, а и в ЦСМП, е нямало никакви външни белези, от които да се установява, че Я. е употребил алкохол и е бил пиян по време на извършване на ПТП. От изключителна важност била извършената психиатричната експертиза, която установявала соматичното състояние и поведение на лицето, ако има концентрация на алкохол в кръвта – 3.11‰, 2.44‰ и 1.91‰, каквито били данните по различните експертизи. Вещото лице сочело, че при такова количество алкохол и тъй като лицето имало много соматични заболявания, които са установени по делото, състоянието на освидетелствувания, възрастта и килограмите му при употребата на алкохол, би трябвало да се отразят тежко на соматичното и психичното му състояние, каквито данни не се установявали от останалите събрани по делото доказателства. Счита, че прокуратурата не успяла да докаже, че е спазена Наредба № 30/27.06.2001 г., за която подсъдимият твърди, че не е спазена.

Прокурорът от Окръжна прокуратура – Кърджали оспорва жалбата и я счита за неоснователна, тъй като фактическата обстановка, приета за установена в мотивите на Районен съд – Кърджали, била безспорно установена от събраните по делото доказателства. По отношение на направените тогава възражения, които и сега се сочели в жалбата, съдът бил обсъдил доказателства по делото и отговорил на въпроса защо приема, че е установена по несъмнен начин концентрацията на алкохол в кръвта на водача – на подсъдимия, а също така защо тази проба е била взета от него по предвидения в Наредба № 30/2001 г. ред. Даден е отговор и на възражението, че у свидетеля, когато не са установили мирис на алкохол, това не може да бъде основание за неприемане на заключението на съдебно-химическата експертиза за определяне на концентрация на алкохол в кръвта на водача. В извършеното съдебно-психиатрично освидетелствуване № 138/2015 г., се обсъждало принципно възможното поведение на освидетелствуваното лице при трите възможни концентрации, една от които е тази, посочена в състава на престъплението, по който е обвинен подсъдимия. Даден бил отговор и на въпроса, че концентрацията, отчетена като алкохол в кръвта на подсъдимия, не може да се дължи изцяло на дезинфекцията на мястото със спирт, от което е иззета кръвта. Моли да се приеме, че присъдата е обоснована, правилна и законосъобразна и да се потвърди наложеното наказание, което не е явно несправедливо, и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Счита, че не са налице основания за отмяна на постановената присъда, поради което моли на основание чл. 313, във вр. с чл. 338 от НПК, да се потвърди.

Окръжният съд, след извършената цялостна служебна проверка относно правилността на обжалваната присъда на основание чл.313 и сл. от НПК, по повод и във връзка с изложените оплаквания, констатира:

Жалбата е неоснователна.

Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за цялостното изясняване на обстоятелствата по повдигнатото обвинение. Събрани са всички необходимите, относими и възможни, поискани от страните доказателства, като във въззивното производство не са искани и събирани нови доказателства. С оглед събраните доказателства, настоящата инстанция приема за установена фактическа обстановка идентична с установената от първоинстанционния съд, а именно:

Подсъдимият Н. К. Я. е роден на **.**.****г. в гр.София, живущ в същия град, български гражданин, женен, с висше образование, пенсионер по болест, не е осъждан, с ЕГН *.

На 30.11.2014г. подсъдимият Я. управлявал личния си автомобил марка „Мицубиши”, модел „Паджеро”, с рег. № СА **** НА, с прикачено на него ремарке с лодка. На дясната седалка седял св. Р. Й. Двамата се връщали от Република Гърция, където били на риболов, и пътували за гр.С. В Р.България влезли през ГКПП „М.“, откъдето се отправили в посока гр.С., през гр.К. Имало мъгла и пътното платно било мокро. Около 18:00ч, на път II-58, км. 17+700м, по пътя между с.Г., общ.Ч., обл.К. и с.П., общ.Ч., обл.К., на ляв завой водачът излязъл с автомобила вдясно от пътното платно, като ударил автомобила в мантинелата и след това в ската. За инцидента бил подаден сигнал на тел.112, при което на място бил изпратен автопатрул от сектор „Пътна полиция” при ОДМВР – Кърджали в състав св. Р. П. и В. В.

При тяхното пристигане, подс. Я. и св.Й. били извън автомобила. При запитване от страна на полицейските служители, подсъдимият ги уведомил, че той е управлявал автомобила. В автопатрулния автомобил нямало техническо средство „Дрегер” и подсъдимия не бил изпробван на място за употреба на алкохол.

Св.Р. Й. бил леко пострадал при инцидента, поради което на мястото дошъл екип на „Спешна помощ”, който го отвел към ЦСМП – Кърджали за преглед. На мястото на инцидента дошъл и екип на „Гражданска защита”.

Около 20:00ч. на мястото дошъл и следващият дежурен екип на сектор „Пътна полиция” при ОДМВР – Кърджали, в състав св.А. Т. и св.Н. П. Те поели смяната на първия екип като съставили протокол за ПТП и АУАН – за нарушение по чл.20, ал.1 и ал.2 от ЗДвП на подс.Я. Вторият полицейски екип също не разполагал с техническо средство „Дрегер”, поради което на водача му бил издаден талон за медицинско изследване, като на същият било обяснено, че може да откаже да даде кръвна проба за анализ или в случай, че желае да стори това, следва да посети СПО към МБАЛ гр.К. При пристигане на място на втория полицейски екип, подсъдимият бил леко замаян и говорел несвързано. На мястото на произшествието дошли св.С. И. и св.Н. И., които откарали подс.Я. към СПО на МБАЛ 6Д-р Ат. Дафовски” – К.

След като автомобилът на Н. Я. бил изваден от канавката и пътното платно било освободено за движение, св.А. Т. и св.Н. П. продължили към района който обслужвали, до получаване на обаждане от СПО, че подсъдимия Я. се е явил, за да предостави кръвна проба за изследване. Веднага след това св. Т. и П. посетили също СПО към МБАЛ гр. Къ., където в тяхно присъствие подсъдимият Я. дал кръвна проба за изследване под контрола на дежурния лекар – св. М. При вземане на пробата бил издаден Протокол за медицинско изследване за употреба на алкохол или друго упойващо вещество от д-р М., в който е отразено, че не е установен мирис на алкохол у подсъдимия. Преди да бъде взета кръвната проба, мястото на манипулация било дезинфекцирано с физиологичен разтвор на натриев хлорид, несъдържащо алкохол. След вземане на пробата, кръвта била поставена в специално шишенце, в което съгласно Наредба 30/2001г. се поставяли кръвните проби подлежащи на изследване за наличие на алкохол в кръвта. Веднага след това, в присъствието на св. А.Т., шишенцето било облепено с лейкопласт, на който били изписани ЕГН, имената на лицето, дата и час, парафинирало се, след което по служебен път било изпратено за изследване в Химическа лаборатория към ОД МВР К., където пробата била приета от вещо лице С. М.

На подсъдимия Я. по повод болка в гърдите, му била поставена обезболяваща мускулна инжекция – 1 ампула „А.” и същият бил изпратен на рентгенологично изследване, което било извършено от св.И. И.. На подсъдимия била предложена хоспитализация, която той отказал и напуснал болничното заведение.

Видно от Протокол за химическа експертиза №380/01.12.2014г., в изпратената за изследване проба кръв, взета от лицето Н. К. Я., се доказва наличие на етилов алкохол в количество 2.44 на хиляда.

Впоследствие, по делото е била назначена повторна Химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол в кръвта с №128 от 24.02.2015г., с която се доказва наличие на етилов алкохол в количество 1,91 промила.

От Съдебномедицинска експертиза на живо лице №2/2015г. се установява, че кръвната група на Н. Я. е А/бета/; Резус фактор /Rh/+ положителен.

От Съдебномедицинската експертиза на веществени доказателства №24/15г., чийто обект на изследване е червено-кафява течност в стъклено шишенце от прозрачно стъкло с обем от 10 мл., затворено с гумена запушалка, обвито с лейкопласт и запечатано с парафин, се установява, че червено-кафявата течност от обекта е човешка кръв с кръвна група А /бета/ и може да произхожда от Н. К. Я., който е с определена кръвна група А/бета/, както и от всяко лице с тази кръвна група по системата АВ0.