Решение № 930 от 20.05.2021, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 930 гр. Варна , 20.05.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и първи април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Даниела И. Писарова

Светлана Тодорова

Цветелина Г. Хекимова при участието на секретаря Нели П. Катрикова Добрева като разгледа докладваното от Даниела И. Писарова Въззивно гражданско дело № 20213100500233 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.259 ГПК, образувано по ВЖ на

„ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“АД, ЕИК 121265113 , със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Христофор Колумб“ № 4 3 , срещу решение №261396/25.11.2020г. на Районен съд- Варна, постановено по ГД №6268/2020г. , с което съдът е уважил изцяло предявения иск като осъдил „Застрахователно дружество Евроинс“АД, ЕИК 121265113 ДА ЗАПЛАТИ на Д. А. Д. , ЕГН**********, сума в размер на 20.00 лева (двадесет лева), представляваща частичен иск от общ размер 470.36 лева, представляващи обезщетение за имуществени вреди, причинени в резултат на настъпило на 29.01.2020г. застрахователно събитие по договор №***/21.02.2019г. на собствения на ищцата лек автомобил - марка ***, с рег.

№ * **** **, както и законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда /12.06.2020г./ до окончателното изплащане на сумата, на основание чл.405, ал.1 от КЗ, вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД. В жалбата се излага, че постановеното решение е неправилно и незаконосъобразно.

Твърди се, че обжалваният акт е крайно несправедлив и ощетява дружеството независимо от предявения частичен материален интерес. Твърди се, че при липса на спор относно съществуването на заварени повреди по сега заявените увредени детайли на автомобила, с пребоядисването им застрахованото лице ще се обогати неоснователно, тъй като ще бъдат отстранени и вреди, които не се покриват от процесната полица. Прави се довод, че това противоречи на принципите на справедливост и добросъвестност. На следващо място, 1 жалбоподателят излага, че не съществуват никакви основания за игнориране общите условия на застрахователя, при действието на които е сключена застраховката, където е предвидено, че не се покриват вреди, станали преди началото на застрахователно покритие. Моли в решението си въззивният съд да отчете направените с отговора на исковата молба възражения относно стойността на обезщетението. В тази връзка, жалбоподателят сочи за несправедливо отчитане цените на частите и труда в официален сервиз, съпоставено с възрастта на автомобила, чийто гаранционен срок отдавна е изтекъл. Твърди, че не следва застрахователят да се натоварва с разходи, които сам застрахованият не би поел за собственото си имущество. Моли за отмяна на решението изцяло и вместо това отхвърляне на иска ведно с присъждане на сторените по делото разноски за две инстанции.

В срока по чл.263 от ГПК е постъпил писмен отговор на насрещната страна Д. А. Д., чрез адв.Й.А., със становище за неоснователност на жалбата.

Счита решението на съда за правилно и законосъобразно. Според въззиваемата страна, не е спорно, че застрахователят е изплатил реално сумата от 333 лева; че при сключване на полицата е било нарушено лаковото покритие на два детайла - предна броня и преден капак, но при завеждане на щетата са заведени други щети отново по предна броня и преден капак, които не са били налични при сключване на застраховката. Във връзка с характера на щетите, вкл. заварените по автомобила, е изслушана СТЕ, която не е оспорена от страните. Твърди се, че застрахователят не разполага с опция да откаже да покрие щетите, извън случаите в чл.403, ал.4 и чл.408, чл.395, ал.4 и чл.363 КЗ. Твърди се, че не са налице основанията на чл.4, ал.2, т.3 от ОУ.

От изслушаното и прието заключение се установявало, че няма връзка между съществувалите увреждания и настъпилите след сключване на полицата щети. Поради това цит.клауза от ОУ е неприложима. Въззиваемата страна сочи обилна практика по въпроса за определяне размера на застраховетелно обезщетение по чл.386, ал.2 КЗ. Поради изслушаната експертиза, страната поддържа, че застрахователят дължи на увреденото лице сумата от 725.15 лева – стойността за отстраняване на щетите, от която следва да се приспадне платеното в размер на 333 лева, след което остава задължение в размер на 392.15 лева. Претендира се отхвърляне на жалбата ведно с присъждане на сторените във въззивното производство разноски.

Във въззивното производство застрахователят чрез ю.к.С. поддържа жалбата. Не прави възражения по изготвения доклад.

Въззиваемата страна, чрез адв.K., поддържа отговора и оспорва жалбата на изложените основания.

За да се произнесе по спора въззивният съд констатира, че производството пред ВРС е било образувано по искова молба на Д. А. Д., чрез адв. Й.А. срещу ЗАД „ЕВРОИНС“ за осъждане на ответното дружество по частичен осъдителен иск в размер на 20,00 лева от общ размер 470,36 лева, да заплати обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в следните елементи: предна броня, декоративна лайсна на предна броня, преден капак, 2 камера и тониране, причинени от застрахователно събитие по договор №***/21.02.2019г. по застраховка „КАСКО на МПС“ относно лек автомобилмарка ***, с рег.№ * **** **, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба ищцата твърди, че на 21.02.2019г. е сключила застраховка „КАСКО“ за личния си автомобил ***, с рег.№ * **** ** с ответното дружество ЗАД“ЕВРОИНС“, със срок на действие на договора от 22.02.2019г. до 21.02.2020г. Автомобилът бил застрахован за 4500 лева като застрахователната премия по полица №***/21.02.2019г. възлизала на 172.38 лв., заплатена от ищцата при сключване на договора. Навеждат се твърдения, че на 29.01.2020г., около 17:45 часа, управлявайки л.а. в гр.Варна, мст„Пчелина“, било реализирано ПТП при следните обстоятелства: управлявайки автомобила си, изведнъж пред ищцата излязъл бързо движещ се автомобил. Пътят в тази част бил тесен и за да предотврати ПТП, ищцата предприела маневра чрез отклоняване на управляваното МПС вдясно, но не могла да спре и се ударила в бетонна част на ограда. В исковата молба се твърди, че ответното дружество било уведомено за настъпилото застрахователно събитие на 30.01.2020г. и въз основа на това бил извършен оглед на автомобила, изготвен снимков материал и съставен опис на увредените детайли, както следва: предна броня, декоративна лайсна на предна броня и преден капак. Ищцата твърди, че за претърпените вреди ответното дружество изплатило застрахователно обезщетение в размер на 333.00 лева, която е крайно недостатъчна, за покриване целия размер на щетите. В исковата молба ищцата твърди, че след направено проучване в няколко сервиза се установило, че сумата необходима за отремонтирана на повредения автомобил е в размер на 803,36 лева, като след приспадане на платените 333.00 лева, застрахователят бил длъжен да заплати разликата, равняваща се на 470,36 лв. Претенцията е заявена като частична в размер на 20 лева от посочената стойност.

В законоустановения срок по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор на ответника, с който се оспорва основателността на иска. Не се оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение, обективирано в полица №**** по застраховка Каско първи риск, за лек автомобил – С. П., с рег.№* **** **, със срок на покритие от 22.02.2019г. до 21.02.2020г. Не се спори по отношение на това, че ищцата е завела претенция за заплащане на застрахователно обезщетение на 30.01.2020г., във връзка с което застрахователят изплатил сумата от 333.00 лв. Не се оспорва и механизмът на ПТП. Ответникът твърди, че при огледа, извършен при сключването на полицата били направени снимки, от които било видно, че част от увредените детайли- предна броня и преден капак, имали заварени увреждания от преди сключване на полицата. Позовава се на чл.4, ал.2, т.3 от ОУ, съгласно което застраховката не покривала вреди, станали преди този момент.

Съдът, въз основа на събраните доказателства, наведените от страните твърдения, доводи и възражения, в пределите на въззивното производство, 3 намира за установено следното от фактическа и правна страна:

При преценка редовността на жалбата въззивният съд намира, че същата е подадена от легитимирана страна, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, в преклузивния срок, при интерес от обжалването.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната част. При тази преценка съдът заключава, че обжалваното решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда. По отношение правилността на съдебното решение, съобразно чл.269, ал.1, изр.второ от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания, които се изразяват в твърдения за неправилност и противоречие с материалния закон, необоснованост. Решението се обжалва изцяло.

Поставеният с жалбата въпрос касае определяне размера на обезщетението.

Съдът намира, че съобразно изложеното при размяната на книжа безспорно между страните е наличието на валидно застрахователно правоотношение, обективирано в полица №**** по застраховка „Каско първи риск“ за лек автомобил – С. П., с рег.№* **** **, със срок на покритие от 22.02.2019г. до 21.02.2020г. Безспорен факт е също, че е настъпил застрахователен риск в срока на застрахователно покритие. Безспорно е, че застрахователят е изплатил на увредения сума в размер на 333 лева, представляваща застрахователно обезщетение; безспорно е също така, че към момента на сключването на полицата са съществували стари щети върху процесния автомобил- нараняване на лаково покритие по два детайла- предна броня и преден капак, които щети се припокриват с новите, нанесени на автомобила след сключването на договора за застраховка между страните. Спорът между страните е относно размера на застрахователното обезщетение и дължи ли застрахователят обезщетение при настъпил застрахователен риск на детайли, които при сключването на застраховката са имали увреждания.

Предвидената в чл.405 КЗ отговорност на застрахователя може да бъде ангажирана при осъществяване на сложен фактически състав, който включва: наличие на валидно учредено застрахователно правоотношение между страните; настъпване на твърдяното застрахователно събитие в периода на осигурено застрахователно покритие; наличие на вреди, за които се претендира застрахователно обезщетение, възникнали в резултат от застрахователното събитие; изпълнение на задълженията, поети от ищеца в качеството му на застрахован; уведомяване на застрахователя за настъпило застрахователно събитие и представяне на необходимите документи за неговото установяване. Тези материални предпоставки са налице.

Съгласно разпределената от първата инстанция доказателствена тежест, на застрахователя е възложено да установи и докаже възраженията си за неоснователност на иска, а именно, че причинените на застрахованото имущество щети са покрити изцяло с изплатената сума в размер на 333 лева както и възражението си за неоснователно обогатяване, т.е. че част от щетите са съществували още към датата на сключване на договора и следва да бъдат 4 отчетени при определяне размер на обезщетението.

Съгласно чл.405 КЗ, при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок. За определяне размера на застрахователното обезщетение съдът съобразява нормата на чл.386, ал.2 КЗ, съгласно която, обезщетението трябва да бъде равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. Обезщетението не може да надвишава действителната (при пълна увреда) или възстановителната (при частична увреда) стойност на застрахованото имущество. За действителна се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се закупи друго със същото качество, съгласно чл.400 КЗ, а за възстановителна застрахователна стойност се смята стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка /чл.400, ал.2 КЗ/. В случая е налице именно частична щета, поради което съдът следва да определи възстановителна стойност съгласно цитираните разпоредби от КЗ.