Решение № 3305 от 30.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3305 гр. София, 30.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 103 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЧАВДАР АЛ. КОСТОВ при участието на секретаря ДАРИНКА Н. ЦАНЕВА като разгледа докладваното от ЧАВДАР АЛ. КОСТОВ Административно наказателно дело № 20241110215804 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 58д – чл. 63 и сл. от Закон за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е въз основа постъпила жалба от „*****“ ООД, ЕИК *********, представлявано от управителя К. А. Х., чрез адв. Л. Б. от САК срещу Наказателно постановление № 790404-F777467/01.10.2024 г. издадено от С. К. Д. – Началник на отдел „Оперативни дейности“ – София, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, с което на дружеството жалбоподател „*****“ ООД на основание чл. 185, ал. 2 от Закон за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ във вр. с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС е наложена „имуществена санкция“ в размер от 1000 /хиляда/ лева, за нарушение на чл.

27, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на Министерство на финансите във вр. с чл. 27, ал. 1, т. 2 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ във вр. с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС.

В жалбата от „*****“ ООД представлявано от управителя му К. А. Х. се излагат доводи, свързани с оспорване на отразената в АУАН и наказателното постановление фактическа обстановка. Въвеждат се твърдения за липса на извършено административно нарушение от страна на санкционираното лице поради несъставомерност на деянието. Сочи се за неправилно прието от административнонаказващия орган, че доставките на храна в обекта следва да се облагат с 20% ДДС вместо с 9 %.

На следващо място в жалбата се навеждат се съображения в посока на това, че не е отчетено естеството на предоставяните от дружеството услуги – ресторантьорски по смисъла на ЗДДС, поради което приложимата ставка на косвения данък се явява тази от 9%. Ангажират се аргументи относно вида на 1 предлаганата в обекта продукция както и досежно обстоятелството, че храната се приготвя на място, в заведението, при поръчка от клиент. Посочва се видът на персоналния субстрат, който извършва услугите в обекта, технологиите за бързо приготвяне на храна и предоставяните 13 оборотни маси за консумация.

В тази връзка се поставя акцент върху естеството на извършваните услуги, въз основа на които се твърди, че дейността на дружеството жалбоподател „*****“ ООД следва да се третира като ресторантьорска, а не като продажба на стоки. Позовава се на практика по отношение признатото право на надбавка от 9% ДДС за упражнявана от друг търговец идентична дейност.

Релевират доводи за наличие на общо посочване „предмета на нарушението“, доколкото липсва конкретизиране по отношение на това за кои продажби на храни се приема, че не е налице осъществена от жалбоподателя ресторантьорска услуга. Сочат се съображения в посока приложението на чл.

28 от ЗАНН.

С оглед на изложеното и в жалбата се иска съдът да отмени обжалваното наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно и да присъди на дружеството сторените по делото разноски.

В съдебно заседание, в което е даден ход на делото по същество, дружеството жалбоподател „*****“ ООД, уведомено, се представлява от адв.

Л. Б. от САК, редовно упълномощена, която пледира за отмяна на обжалваното наказателно постановление на основания, идентични с изложеното в жалбата. В допълнение сочи, че и в двата процесуални документа – АУАН и НП липсва отразяване на факта, че при извършената проверка е направена контролна покупка на пица, като отбелязаният пропуск води до непосочване на конкретния продукт, за който наказващият орган счита, че следва да се начисли ставка от 20% ДДС. Излага доводи в посока дискредитиране показанията на разпитания в съдебна зала свидетел С. П.. На база на изложеното релевира недоказаност на обвинението. Претендира присъждане на сторените в хода на производството разноски от дружеството.

Въззиваемата страна – Началник на отдел „Оперативни дейности“София, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ към ЦУ на НАП, уведомена се представлява от юрисконсулт Й. Й., редовно упълномощена, която пледира за потвърждаване на оспореното наказателно постановление като законосъобразно. В отговор на изложеното от представителя на жалбоподателя сочи, че фактът на извършена контролна покупка е отразен в приложения по делото протокол от 27.05.2024 г., както и в представения фискален касов бон. Възприема регистрираните от въззивника неточности в показанията на свидетеля П. като дължащи се на объркване и на неточно възпроизвеждане на спомените на същия. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като се запозна с доказателствата по делото, изслуша и съобрази доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

Дружеството-жалбоподател - „*****“ ООД, ЕИК *********, с вписан 2 управител К. А. Х., стопанисвало търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС, представляващо заведение за бързо хранене, находящо се в ****************. Във връзка с осъществяваната дейност, в търговския обект имало работещо фискално устройство /ФУ/ модел „Datecs“ с индивидуален номер на ФУ № DT940115, фискална памет /ФП/ № 02940115, с рег. № на ФУ в НАП 4578703/21.07.2022 г.

На 27.05.2024 г., в 14:55 часа, в горепосочения обект била извършена проверка от инспектори по приходите към ЦУ на НАП – свидетелят С. П. и Л.

Л.. В хода на проверката бил издаден фискален бон за осъществената от страна на проверяващите контролна покупка, в който било установено, че няколкото закупени продукта на храни /едно парче пица, един айрян, един пилешки дюнер и 1 бр. студен чай/ се отразяват в група „Г“ като стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 9% ДДС, вместо в група „Б“ – като стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 20% ДДС. За нуждите на проверката бил издаден и отчет на ФП № 02940115/27.05.2024 година. От издадените фискални бонове и отчет на ФП, се установило, че действително част от продажбите на храна се отразяват в група „Г“ – за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 9 % ДДС, вместо да бъдат отразявани в група „Б“ – за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 20% ДДС.

На база направените констатации контролните органи съставили протокол за извършена проверка сер. АА № 0160324/27.05.2024 г., в който описали констатираното нарушение. В тази връзка на 09.07.2024 г., инспекторът по приходите – свид. С. П., в присъствието на двама свидетели и на упълномощеното лице Мариета Пламенова Станимирова, съставил против „*****“ ООД Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № F777467/09.07.2024 година. В акта било записано, че дружествотожалбоподател е нарушило разпоредбата на чл. 27, ал. 1 от Наредба Н18/13.12.2006 на МФ, тъй като отразило продажби на храна в група „Г“, вместо да ги отрази в група „Б“. Съставеният АУАН бил предявен на упълномощеното лице, което го подписало с отбелязване, че ще възрази в законовия срок за това. Писмени възражения срещу акта действително постъпили в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН.

На 01.10.2024 г., въз основа на посочения по-горе АУАН и при идентично изложение на фактическите и правни изводи било издадено процесното Наказателно постановление № 790404-F777467/01.10.2024 г., от Началник на отдел „Оперативни дейности“ - София, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с което на основание чл. 185, ал. 2 във вр. с ал. 1 от Закон за данък върху добавената стойност на „*****“ ООД е наложена „имуществена санкция“ в размер на 1000 /хиляда/ лева, за нарушение на разпоредбата на чл. 27, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ вр. с чл. 27, ал. 1, т. 2 от Наредбата, вр. с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС . Посоченият санкционен акт бил връчен на 08.10.2024 г. на Мариета Станимирова пълномощник на дружеството-жалбоподател.

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка съдът прие възоснова на събраните 3 в хода на настоящото производство гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, приобщени по надлежния процесуален ред на чл.

283 НПК. Доказателствената съвкупност настоящият състав намери за еднопосочна и вътрешно непротиворечива относно подлежащите на доказване обстоятелства, поради което по аргумент от чл. 305, ал. 3, изр. 2 от НПК, съдът не дължи детайлни съпоставка и анализ на всеки от доказателствените източници.

С оглед пълнота настоящият съдебен състав счита за необходимо да уточни, че въпреки посочените от упълномощения представител на дружеството жалбоподател несъответствия в показанията на свидетеля С. П. – инспектор по приходите, участвал в извършването на проверката и съставил впоследствие АУАН против дружеството, депозираните от него в съдебна зала твърдения, касаещи процесната проверка, са изложени обективно и добросъвестно, като досежно мястото на извършване на проверката, процесната година и заявеното предполагаемо естество на нарушението /посочено от свидетеля като „някакво разминаване между данъчните групи“/, същите следва да бъдат кредитирани.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е депозирана в законоустановения 14-дневен срок от активно легитимирано за това лице – санкционираното дружество, насочена е срещу подлежащ на обжалване акт по смисъла на чл. 58д, т. 1 от ЗАНН, поради което същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна.

В изпълнение на задължението си да провери изцяло законосъобразността и правилността на атакуваното наказателно постановление, съдът констатира, че АУАН и Наказателното постановление са издадени от компетентни органи. Съгласно разпоредбата на чл. 193, ал. 2 от ЗДДС и на основание приобщената по делото Заповед № ЗЦУ-384/27.02.2024 г. издадена от изпълнителния директор на НАП, органите по приходите (каквото качество притежава и актосъставителят) са оправомощени да съставят АУАН, когато преценят, че е извършено нарушение на разпоредбите на ЗДДС. Видно от цитираната заповед компетентен да издава наказателни постановления за санкциониране на нарушения на данъчното законодателство в конкретния случай се явява именно въззиваемата страна.

Съдът констатира, че АУАН и наказателното постановление са издадени при спазване на сроковете визирани в чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН. При внимателен преглед относно присъствието на задължителните реквизити в АУАН, респективно в издаденото въз основа на акта НП, съдът констатира липсата на конкретно посочена дата на извършване на нарушението.

Единствената дата, намерила отражение и в двата документа, е датата на извършване на процесната проверка в търговския обект – 27.05.2024 г. От така посочената дата обаче не би могло да се достигне категорично до извод, че същата се припокрива с датата на извършване на нарушението, доколкото до посочения извод се достига единствено по логичен път или чрез тълкуване 4 волята на наказващия административен орган. Не такава обаче е законодателната воля, обективирана в императивните норми на чл. 42, ал. 1, т.

3 и чл. 57, ал. 1, т. 5, пр. 2 от ЗАНН, които предвиждат като задължителен реквизит точното посочване датата на нарушението. Именно чрез посочване единствено на датата на извършване на проверката от страна на проверяващите органи, се засягат правата на санкционирания субект да разбере фактическите параметри на повдигнатото му административнонаказателно обвинение и по-конкретно съответните времеви рамки на вмененото му за извършено нарушение.

Предвид изложеното настоящият съдебен състав намира, че в предсъдебна фаза на административнонаказателното производство е допуснато процесуално нарушение от категорията на съществените, обуславящо на формално основание отмяната на процесния санкционен акт.

Въпреки по-горе констатирания процесуален недостатък, с оглед пълнота съдът намира за необходимо да уточни, че и без наличието на регистрираното съществено нарушение на процесуалните правила, атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено поради липсата на реализирано административно нарушение.

В тази насока следва да се отбележи, че съгласно чл. 118, ал. 1 от Закон за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ - всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговския обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство. Правилата относно вменените задължения по чл. 118, ал. 1 от ЗДДС са регламентирани с Наредба издадена от министъра на финансите на основание чл. 118, ал. 4 от ЗДДС, а именно Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ. Според нормата на чл. 27, ал. 1 от посочената Наредба лицата по ал. 3 (от същата Наредба) с изключение на случаите, когато извършват дейност по чл. 28, са длъжни да регистрират всяка продажба на стока или услуга по данъчни групи според вида на продажбите: 1. група „А“ - за стоки и услуги, продажбите на които са освободени от облагане с данък, за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 0% ДДС, както и за продажби, за които не се начислява ДДС; 2. група „Б“ - за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 20 % данък върху добавената стойност; 3. група „В“ – за продажби на течни горива чрез измервателни средства за разход на течни горива, продажбите на които се облагат с 20 %; 4. група „Г“ - за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 9 % данък върху добавената стойност. Ставката от 9% ДДС е регламентирана в чл. 66а от ЗДДС. Съгласно § 15д, ал. 1, т. 2 от ДР на ЗДДС, ставката по чл. 66а ЗДДС е била приложима за ресторантьорски и кетъринг услуги, които се състоят в доставка на приготвена или неприготвена храна /какъвто е и настоящият случай/, до дата 31.12.2024 г. включително. След посочената дата (31.12.2024 г.) облекчената ставка за ресторантьорски и кетъринг услуги отпаднала, от който момент вече е следвало същите да се отразяват като стоки попадащи в група „Б“, облагаеми с 20% ДДС. В настоящия случай обаче се установи категорично, че в стопанисвания от дружеството-жалбоподател търговски обект, на 27.05.2024 г. при проверката е отчетена продажба на продукти, представляващи именно 5 приготвена или неприготвена храна, включително и доставката на същата. С оглед естеството на безспорно извършваните от санкционираното лице „кетъринг услуги“, съдът намира, че въпросните, приготвени на място хранителни продукти правилно и коректно са отразени в група „Г“ – като стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 9 % данък върху добавената стойност /по силата на § 15д, ал. 1, т. 2 от ДР на ЗДДС/. Ето защо съдът намира, че неотразяването на процесните продажби на храна в група „Б“ като стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 20% ДДС не изпълва/консумира вменения на дружество „*****“ ООД състав на нарушение.