Определение № 292 от 26.06.2023, Окръжен съд - Монтана

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 292 гр. М., 19.06.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – М. в закрито заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Аделина Троева

Членове:

Елизабета Кралева

Таня Живкова като разгледа докладваното от Елизабета Кралева Въззивно частно гражданско дело № 20231600500193 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 413 гпк във връзка с чл.274 от ГПК.

Образувано по частна жалба, подадена от Л. А. Х. от с.М., обл.М. против Заповед за изпълнение на парично задължение № 498, постановена по ч. Гр. Д. № 893/2023 г. по описа на РС – М., в частта, с която на заявителя са присъдени разноски за заплатено от него адвокатско възнаграждение в размер на 150.00лева.В жалбата се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и жалбоподателя моли съда да намали същото до размер от 50.00лева в съответствие с минималния размер посочен в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а над този размер до уважения претенцията да се отхвърли.

В срока по чл.276 от ГПК въззиваемата страна С. ООД чрез С. Б. К.юрисконсулт в писмено становище е изложила доводи за неоснователност на жалбата. По същество се твърди, че адвокатското възнаграждение е определено в минимален размер с оглед всички извършени проучвателни и подготвителни действия по подаване на молбата.Моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна, а ако реши да намали възнагреждението , то не следва да бъде по-ниско от 65.00лева.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства, намира жалбата за подадена в срок, от легитимираща интерес от обжалването страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.Разгледана по същество жалбата е допустима и основателна.Доводите на МОС за това са следните:

Проверяваният съдебен акт в атакуваната част е допустим, поради което не се налага обезсилването му по реда на чл. 278, ал. 4 във вр. с чл. 270, ал. 1 от ГПК. Обжалваният съдебен акт е и валиден. Постановен е в необходимата писмена форма и е подписан от съдията, разгледал делото. Разглеждането на заявлението е освен родово (по арг. От чл. 411, ал. 1 от ГПК) и местно подсъдно на РС М..Актът е постановен от едноличен съдебен състав, съгласно правилата на ГПК. Ето защо същият е валиден и допустим в 1 атакуваната част.

Съгласно чл. 413, ал. 1, предложение последно, длъжникът по издадената заповед за изпълнение се е възползвал от дадената му по закон възможност и е обжалвал заповедта за изпълнение в частта за присъдените му със същата разноски.

От приложените по делото писмени доказателства е видно, че гр. д. № 539/2023 г. е било образувано на производство пред ЛРС по заявление вх. № 2389/28.03.2023година, подадено от С. ООД по реда на чл. 410 от ГПК, за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника Л.

А. Х. за заплащане на сумата от 772.32лева от които 300лева главница, 103.52лева възнаградителна лихва, 328.13лева договорна неустойка и 40.67лива законна лихва за забава. В обстоятелствена част на заявлението е посочено, че вземането произтича от паричен заем.Със същото е заявено искане и за заплащане на разноски в производството-260лева юрисконсултско възнаграждение.Преди произнасяне ЛРС е прекратил производството по делото пред него и е изпратил същото по подсъдност на РС М.,, където е постоянния и настоящ адрес на длъжника.

Видно от заявлението и приложените документи длъжникът-частен жалбоподател в настоящата инстанция към момента на завеждане на делото е бил в забава на изискуеми парични задължения. С това си поведение е дал повод и е станал причина за образуване на производството по чл. 417 ГПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК заплатените от ищеца такси и разноски по производството и възнаграждение за един адвокат се заплащат от ответника съобразно уважената част от иска. .След изпращането му по подсъдност МРС се е произнесъл по заявлението със Заповед №498 по чл.410 от ГПК на 26.04.2023година, като е присъдил и 150лева юрисконсултско възнаграждение и направените разноски по производството.

Присъдените в заповедното производство разноски, в това число и сторените такива за юрисконсултско възнаграждение се явяват доказано наравени от въззиваемия и са налице визираните в чл. 78 ГПК предпоставки за ангажиране отговорността на жалбоподателя със заплащане на разноските, сторени от заявителя в образуваното срещу него заповедно производство.

Съгласно чл.78,ал.8 от ГПК в полза на юридическите лица или едноличните търговци се присъжда възнаграждение в размер определен от съда ако те са били защитавани от юррисконсулт.Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ, препращаш към съответната Наредба за заплащане на правната помощ.В чл.26 от същата е предвидено за защита по заповедни производства възнаграждението да е в размер от 50 до 180лева.

Съдът разполага с правомощие да намали размера на претендираното юрисконсултско възнаграждение, когато същото е прекомерно, но само по искане на насрещната страна, съгласно изричната разпоредба на чл. 78, ал. 5 ГПК.В случая подобно възражение длъжника може да направи едва след връчване на заповедта за изпълнение и съдът не може служебно да извършва 2 преценка за прекомерност на адвокатско възнаграждение, като определя същото в размер под предвидения минимум.

В настоящия случай именно с жалбата е направено и възражението за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение, което следва да бъде разгледано.Имайки предвид разпоредбата на 26 от Наредба за заплащане на правната помощ и фактическата сложност предмет на настоящето производство, МОС намира, че претендираната сума за юрисконсултск възнаграждение следва да бъде намалена от 150.00лева на 65.00лева .

При така изложените доводи атакуваната заповед по чл. 410 от ГПК следва да се измени в частта за присъдените разноски в заповедното производство, като същите се намалят до размер от 65.00лева.

Водим от горното окръжният съд,

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ Заповед № 498 от 26.04.2023година за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 410 от ГПК по ч..гр.д.

№893/2023година по описа на РС гр.М. в частта за разноските като НАМАЛЯВА дължимите от Л. А. Х. от с.М., обл.М., ул.Х. на „С.“ ООД гр.С. разноски за юрисконсултско възнаграждение от 150лева на 65.00/шестдесет и пет лева/поради прекомерност

.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3