Решение № 92 от 11.06.2019, Апелативен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е

№ 92, 11.06.2019г., Пловдив

В ИМЕТО НА НАРОДА

Апелативен съд , Пловдив втори граждански състав

На двадесет и седми май две хиляди и деветнадесета година в публично заседание в следния състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : Станислав Георгиев

ЧЛЕНОВЕ: Стела Дандарова

Надежда Дзивкова секретар :

Анна Стоянова, прокурор: Марина

Белчева , като разгледа докладваното от съдия Дзивкова въззивно гражданско дело Nо 208 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по реда на чл. 258 и сл. на ГПК.

Обжалвано е Решение № 90/20.03.2019г., пост. по гр.д.№ 702/2018, ПзОС, в частта, в която е отхвърлен предявения от

С.Ж.П. против П. на Р. Б. иск за осъждане на ответника да заплати сумата над присъдените 5 000лв. до предявените

70 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от водено срещу него досъдебно производство за извършени престъпления по чл. 131, ал. 1, т. 2 във вр. чл. 130, ал. 1 от НК и чл. 144, ал. 3, във вр. с чл. 144, ал. 1 от НК, което е било прекратено, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, ведно със законната лихва върху сумата от 07.07.2016 г. до окончателното й изплащане.

Жалбоподателят С.П. поддържа, че решението е неправилно и необосновано в отхвърлителната му част. Поддържа, че съдът не е преценил всички установени по делото и релевантни факти и обстоятелства, неправилно е приложил принципа на справедливостта. Не е съобразил дали се касае до обвинение в едно или няколко престъпления, тежестта на повдигнатото обвинение, продължителността на наказателното производство, по какъв начин то се е отразило на обвиненото лице, върху живота му, здравословното му състояние, семейство, приятели, професия, обществен отзвук и др. Счита, че в случая съдът не е съобразил тежестта на отражението на наказателното производство върху него в личен и професионален план- върху здравословното му състояние, имиджа му в обществото, професионалното му развитие. Твърди, че за един не малък перод от време е бил отстранен от длъжност, останал без работа и доходи, образунато му е дисциплинарно производство, заболял. В професионален план незаконното производство попречило на професионалното му развитие. Счита, че съдът не е преценил конкретните морални вреди, които е понесъл, респ. че не е определил справедливо обдзещетение за тях. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и да уважи изцяло предявените искове. Претендира разноски.

По делото не е постъпвал отговор от въззиваемата страна П.на РБ.

Жалбата е подадена в срока по чл.259 от ГПК, изхожда от легитимирано лице – ищец в производстовто, останал недоволен от отхвърлителната част на постановеното решение, откъм съдържание е редовна, поради което и се явява допустима.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, намери за установено следното :

Съгл. нормата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно само по въпроса относно валидността и допустимостта в обжалваната част на постановеното решение. Правилността на решението се проверява с оглед наведените доводи във въззивната жалба.

По отношение на валидността и допустимостта на постановеното решение, съдът намира, че същото е постановено от родово и местно компетентен съд, по иск, който му е подсъден, произнесъл се е в законен състав и в рамките на изложените фактически твърдения и е дал търсената защита.

Окръжният съд е бил сезиран с иск от

С.П. за осъждане на П.на РБ да му заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 70 000лв., ведно със законната лихва от 02.11.2015г.. Претендира, че вредите са претърпени в резултат на воденото срещу него досъдебно производство сл.д.№80/2015, ОСС при ОП-Пазарджик, пр.пр.№1341/2015, РП Пазарджик, за престъпление по чл.131, ал.1 т.2 във вр. с чл.130, ал.1 от НК и за престъпление по чл.144, ал.3 във вр. с чл.144, ал.1 от НК. Заявил е, че неимуществени вреди се изразяват в това че бил отстранен от длъжността „младши разследващ полицай“ и останал без работа и доходи и в невъзможност да започне друга работа, т.к. служебното му правоотношение не било прекратено. Преживял силен психоемоционален стрес, затворил се в себе си, не можел да спи и сънувал кошмари, бил дълбоко наскърбен и обезверен от несправедливото обвинение за нещо, което не е извършвал, притеснявал се за професионалната си реализация на юрист. Освен това, след спеченен конкурс за първоначално назначаване на длъжността „прокурор“ , ВСС отказал да го назначи заради незаконните обвинения, като Комисията по „Професионална етика“ дала становище за липса в пълнота на необходимите нравствени качества. Заболял от „мелена.Гастритис ерозива.“, като провел и лечение в УМБАЛСМ „П.“. Колегите му се дистанцирали от него и започнали да го коментират.

Ответната страна П. на РБ е оспорвала иска, като е поддържала липса на основание за дължимост на обезщетение, поради липса на вреди, липса на причинна връзка между евентуално установените вреди и незаконното обвинение.

При постановяване на обжалваното решение съдът е приел, че е налице вреда от воденото наказателно производство против ищеца, че същата се изразява в неблагоприятно отражение върху живота на П. – отношенията в семейството , с приятелите, в професионален план, отказът да бъде назначен на длъжност след спечелен конкурс, интензитета на претърпените физически и душевни страдания и неудобства, разстройството на здравето. Приел е и че е налице причинно-следствена връзка между незаконното обвинение и сочените вреди. Отчел е ,обаче, и краткия срок на досъдебното производство, фактът че ищецът не е привличан като обвиняем и не му е вземана мярка за неотклонение, възстановяването му на работа веднага след приключване на досъделбното производство. При тези обстоятелства е определил и присъденото обезщетение от 5 000лв., като е приел, че при прилагане на нормата на чл.52 от ЗЗД исковата претенция в нейната пълнота е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

От твърдяната фактическа обстановка на така предявения иск и с оглед формулирания петитум следва да се приеме, че правното основание за исковата претенция е чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, а именно, че се търси отговорността на Държавата за вредите, причинени на граждани от прокуратурата при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано. За да се ангажира отговорността на държавата за действия или бездействия на нейни органи или длъжностни лица следва да се проведе доказване на няколко кумулативно изискуеми елемента на фактическия състав на цитираната норма, при пълно и главно доказване от страна на ищеца, а именно в настоящата хипотеза: образувано наказателно производство, прекратяване на същото, поради това, че деянието не е престъпление, настъпване на твърдените вреди, причинна връзка между тях и повдигнатото обвинение. Следва да се възстановят всички вреди, намиращи се в причинна връзка с незаконното обвинение, като неимуществените вреди се обезщетяват по правилата на чл.52 от ЗЗД – по справедливост. Теорията и съдебната практика са категорични, че справедливостта като критерий за определяне размера на дължимо обезщетение не се определя от субективната преценка на съда , а от преценка на множество обективни компоненти – като установяване вида, характера и тежестта на вредата или на заболяването, ако е настъпило, продължителност и прогнозата за развитието му, конкретно търпените душевни болки и страдания, интензитета им, как те са се отразили на обичайния живот на засегнатото лице. За процесната искова претенция е необходимо да се установи продължителността на наказателното преследване, взети ли са мерки за неотклонение / вид и тежест/, вида и тежестта на престъплението, за което е повдигнато обвинение, станало ли е обществено достояние това обвинение и как производството се е отразило на личния живот на ищеца, на социалните му контакти, на работата му, налице ли е влошаване на здравословното му състояние. Ето защо при определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди се преценяват конкретно установени по делото факти, събрани за доказване на твърдените от пострадалото лице вреди.

В случая жалбата , определяща предмета на въззивното производство, касае отхвърлителната част на съдебното решение, т.е. определянето на размер на обезщетение при приложение на чл.52 от ЗЗД от 5 000лв. и отхвърляне на иска до претендираните 70 000лв.

Следователно предмет на настоящето производство е определяне размера на обезщетението, като останалите елементи на фактическия състав на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ са безспорни за страните.

Така безспорно е, че срещу Ст. П. е образувано досъдебно производство за престъпления по чл.131, ал.1 т.2 във вр. с чл.130, ал.1 от НК и за престъпление по чл.144, ал.3 във вр. с чл.144, ал.1 от НК, като предвиденото наказание по първия текст е до три години лишаване от свобода, а по втория – до шест години лишаване от свобода. Установява се от пр.пр.№1341/2015 на РП Пазарджик, че с постановление на прокурор досъдебното производство е образувано на 02.11.2015г. П. е разпитван като свидетел по делото, не му е повдигано обвинение, не е взимана мярка за неотклонение. С постановление на прокурор при РП Пазарджик от 18.04.2016г. досъдебното производство е прекратено частично, като прокурорът е приел, че не е налице деяние, което да се квалифицира по чл.131, ал.1, т.2 и по чл.144, ал.3 от НК, като преписката е изпратена на РП –Пловдив за проверка дали има извършени деяния на теритарията на гр. Х.и гр. П.. С постановление от 30.06.2016г. на прокурът при РП Пловдив производството е окончателно прекратено поради липса на извършено деяние, което да представлява престъпление от общ характер.

От приложените удостоверение от ОД на МВР-П. се установява, че Ст. П. е работил като „младши разследващ полицай“ от 04.12.20123г. и до датата на издаване – 2018г.. От приложените копия на заповеди на директора на ОД на МВР-П. се установява, че срещу П. е образувано дисциплинарно производство поради образуването на досъдебното производство, отстранен е от длъжност и му е отнет допуска до класифицирана информация.

Дисциплинарното производство е прекратено със заповед от 13.07.2016г., възстановен е на длъжност със заповед от 04.07.2016г. и е постановено изплащане на възнаграждение за периода за временното му отстраняване.

За установяване на здравословните проблеми на ищеца по делото са представени копия от болничен лист от УМБАЛСМ „П.“ ЕАД, от който е видно, че на Ст. П. е даден отпуск за временна неработоспособност за 35 дни, от които 5 дни пролежани в болницата, а 30 дни – при домашен режим, поради заболяване „други остри гастрити“, както и копие от епискризата - че окончателната диагноза е „мелена.гастритис ерозива“.

Представено е направление от психиатър от 14.12.2015г., в което е поставена диагноза на Ст. П. –„паническо р-во“ и е предписано лечение. В следващи направления от 15.01.2016г., от 29.02.2016г. е поставена диагноза „депресивен епизод“ и отново е предписано лечение.

По делото е изготвена и приета СПсЕ от в.л. д-р Д., която се възприема от съда като обективна и компетентна.

Съгласно заключението на вещото лице воденото наказателно производство срещу П. причинило у него депресивен епизод с протичащите със същия симптоми – подтиснатост, отчаяние, липса на апетит, отслабване на тегло, затваряне в дома си, избягване на контакти с приятели. Наказателното производство оказало влияние и върху физическото състояние на ищеца и има пряка връзка между психичните изживявания и някои соматични прояви. След прекратяване на производството същите оплаквания изчезнали и към момента е психично здрав.

Изготвена и приета е СМЕ с в.л. д-р

М., която също е приета без възражения от страните и се кредитира от съда като обективна и компетентна. Съгласно експертизата в случая се касае за остър стресов момент, последван от промяна на начина на хранене, редукция на тегло , което показва че е възникнала хиперсекреция на стресови хормони, предизвикващи нарушение на локалното лигавично кръвообращение, нарушена перисталтика, което е довело до поява на ерозивен гастрит. Счита, че е налице причинно-следствена връзка между стресовия момент и развилото си соматично заболяване – ерозивен гастрит.