Решение № 483 от 15.10.2026, Районен съд - Разлог

РЕШЕНИЕ

№ 483 гр. Разлог, 15.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ, І ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Велина Ив. Полежанова при участието на секретаря С. Д. В., разгледа докладваното от Велина Полежанова, Гр. дело № 20261240100634 по описа за 2026 година

Производството е образувано по иск с правно основание чл.439 от ГПК, депозиран от Р.М.М., ЕГН*, с адрес: *, против „М.А.”АД, ЕИК*, с адрес: *, представлявано от В.Г.С..

Ищцата твърди, че с/у нея е издаден ИЛ на 26.09.2011 г. по ч. гр. д. №1311/2011 г. по описа на Рг.РС, въз основа на който е образувано ИД №1691/2011 г. по описа на ЧСИ Г.Н.Ц., рег.

№702 на КЧСИ, с район на действие Бл.ОС. Поддържа, че вземането по ИЛ е погасено по давност, тъй като в продължение на повече от 5 г. не са предприемани валидни изп. действия, годни да прекъснат погасителната давност. Позовава се и на настъпилото прекратяване по право на първоначалното изп. производство поради перемпция на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. Счита, че образуването на последващото ИД №850/2025 г. не може да възстанови погасеното по давност право на принуд. изпълнение. Излага възражения и относно законосъобразността на отделни изп. действия, включително предприетите действия за опис на движими вещи.

Моли съдът да признае за установено по отношение на ответника, че ищецът не дължи сумата от 6`405.24 лв. /3`274.95 €/ - дължима сума по издадена заповед за незабавно изпълнение, като длъжник по договор за потр. кредит от 30.01.2008 г. от които 5`181,57лв.

/2`649.29 €/ - главница /ведно със законната лихва към 21.09.2011 г./, 749,48 лв. /383.20 €/ лихви, за периода от 28.02.2010 г. до 26.07.2011 г., 424.19 лв. /216.88 €/ - просрочена нак. лихва за периода от 28.02.2010 г. до 20.09.2011 г., ведно със сумата от 634.10 лв. /324.21 €/ внесена държ. такса и разноски, до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК - 26.09.2011 г., която към момента на предявяване на ИМ възлиза на сума от 2`649.29 € - главница, 4`169.80 € - лихви, 949.85 € - неолихвяема сума, както и за сумата от 257.21 € и 700.71 € - такси и разноски по ЗЧСИ - вземаме по ИЛ издаден по ч. гр. дело 1311/2011 г. по описа на Рг.РС и предмет на образуваното ново ИД №850/2025 г. по описа на ЧСИ Г.Ц., peг. №702, район на действие - Бл.ОС, поради погасено по давност право на принуд. изпълнение по ИД №1691/2011 г. по описа на ЧСИ Г.Ц..

В проведеното на 21.09.2026 г. ОСЗ, на основание чл.214, ал.1 от ГПК, съдът допусна изменение на размера на предявения иск, като същият се счита предявен за установяване недължимостта на сумите от 2`649.29 € главница, ведно със законната лихва от 29.04.2022 г. до окончателното изплащане, 1`355.89 € лихва, 214.26 € неолихвяема сума, както и 257.21 € и 700,71 € - такси и разноски по ЗЧСИ.

1

Претендира и сторените по делото разноски.

В едномесечния срок по чл.131, ал.1 от ГПК, от страна на ответника е представен писмен отговор, с който прави възражение за неоснователност на исковата претенция. Поддържа, че погасителната давност е прекъсвана многократно с предприемането на конкретни изп. действия, включително налагане на запори в/у трудово възнаграждение и банкови вземания, както и с искания за извършване на опис на движими вещи. Излага съображения, че настъпилата перемпция не води до погасяване на материалното вземане и не препятства прекъсването на давността с последващи изп. действия. Позовава се на ТР №2/26.06.2015 г. по тълк. д. №2/2013 г., ТР №3/28.03.2023 г. по тълк. д. №3/2020 г. и ТР №2/04.07.2024 г. по тълк. д. №2/2023 г. на ОСГТК на ВКС. Оспорва включването на таксите и разноските по изп. производство в предмета и цената на иска по чл.439 от ГПК. Претендира присъждане на юрк. възнаграждение.

Съдът след преценка на събраните в производството док-ства по реда на чл.235 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно м/у страните, а и от събраните писмени док-ства по делото са установява, че на 26.09.2011 г. по ч. гр. д. №1311/2011 г. по описа на Рг.РС е издаден ИЛ с/у ищцата Р.М.М..

Въз основа на ИЛ е образувано ИД №1691/2011 г. по описа на ЧСИ Г.Н.Ц., рег. №702 на КЧСИ. В хода на изп. производство като взискател е конституирано ответното дружество „М.А“АД, което се легитимира като приобретател на вземането по договор за цесия.

От док-ствата по изп. производство се установява, че на 14.10.2011 г. е подадена молба за образуване на ИД с искане за налагане на запори.

На 24.06.2013 г. е отправено искане за налагане на възбрана в/у недвижим имот.

На 24.08.2015 г. взискателят е поискал налагане на запор в/у трудовото възнаграждение на длъжницата.

На 15.02.2017 г. е отправено ново искане за запор в/у трудово възнаграждение.

На 16.03.2017 г. взискателят е поискал налагане на запор в/у вземанията на длъжницата от „П.и.б.“АД.

На 27.03.2017 г. е наложен запор в/у вземанията на длъжницата от „П.и.б.“АД.

На 04.10.2018 г. взискателят е подал молба за извършване на опис на движими вещи на длъжницата на адрес *. По тази молба съд. изпълнител е предприел действия за насрочване на опис, като са постановени съответни актове от 21.11.2018 г. и 24.01.2019 г.

На 13.09.2019 г. съд. изпълнител е посетил адреса, като е съставен протокол, удостоверяващ, че не са установени секвестируеми движими вещи, поради което фактически опис не е извършен.

На 25.03.2023 г. взискателят е подал молба за налагане на запори в/у трудовото възнаграждение и банковите сметки на длъжницата. По това искане съд. изпълнител е предприел действия за насочване на изпълнението към вземанията на длъжницата от трети задължени лица.

На 14.06.2023 г. са наложени запори в/у вземанията на длъжницата от „Т.Б.“АД и „И.п.“АД.

От отговорите на третите задължени лица се установява, че по съответните сметки не са били налични парични средства, които да бъдат преведени за удовлетворяване на взискателя.

Това обстоятелство е обусловило липсата на постъпления по ИД вследствие на посочените запори.

По отношение на трудовото възнаграждение на длъжницата също са предприети действия за налагане на запор, като е установено, че получаваното възнаграждение не позволява извършване на удръжки поради ограниченията на чл.446 от ГПК.

По ИД №1691/2011 г. е настъпило прекратяване по право на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, като ответникът сочи за дата на настъпването на перемпцията 05.10.2020 г.

С постановление от 28.02.2025 г. съд. изпълнител е констатирал прекратяването на изп. производство.

Впоследствие по молба на взискателя е образувано ново ИД №850/2025 г. по описа на същия 2 съд. изпълнител.

В отговора на ИМ ответникът сочи, че по новото ИД е поискано налагане на запор в/у трудовото възнаграждение на длъжницата.

На 11.05.2026 г. е издадено запорно съобщение за налагане на запор в/у трудовото възнаграждение.

От представеното удостоверение №13014/09.07.2026 г. на ЧСИ Г.Н.Ц. се установява, че по изп. производство са посочени следните задължения: 2`649.29 € главница; 1`355.89 € лихва;

214.26 € неолихвяема сума; 257.21 € и 700.71 €, посочени като такси и разноски по ЗЧСИ.

В съд. заседание от 21.09.2026 г. съдът е прие като док-ства представените преписи от ИД №1691/2011 г., съдържащо 480 стр., и ИД №850/2025 г., съдържащо 134 стр.

Със същия съд. протокол е допуснато изменение на размера на предявения иск по реда на чл.214, ал.1 от ГПК.

От представените док-ства не се установява конкретна разбивка на лихвата от 1`355.89 € по периоди, нито самостоятелно описание на правното основание на неолихвяемата сума от 214.26 €.

По делото не са ангажирани други док-ства относно формирането на тези суми.

При така приетата фактическа обстановка, съдът от правна страна приема следното:

Съгласно чл.439, ал.1 от ГПК, длъжникът може да оспорва ч/з иск изпълнението, като съгласно ал.2 оспорването може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съд. дирене в производството, по което е издадено изп. основание.

В случая ищцата основава иска си на твърдяно погасяване по давност на вземането след издаване на ИЛ.

Погасителната давност представлява материалноправен факт, който може да настъпи след стабилизирането на изп. основание и да бъде противопоставен на взискателя по реда на чл.439 от ГПК.

Правният интерес от предявения иск произтича от наличието на образувано изп. производство, по което ответното дружество претендира принуд. събиране на вземането.

Следователно искът е процесуално допустим по отношение на вземанията, чието принуд. изпълнение се основава на издадения ИЛ.

Различно разрешение следва да бъде дадено по отношение на сумите от 257.21 € и 700.71 € начислени такси и разноски по изп. производство. Тези суми не представляват част от материалното вземане, установено с ИЛ, а са разноски, възникнали в хода на принуд. изпълнение.

За оспорване на тяхната дължимост и размер законът предвижда специален процесуален ред.

Съгласно чл.435, ал.2, т.7 от ГПК, длъжникът може да обжалва постановлението за разноските.

Поради това отрицателният установителен иск по чл.439 от ГПК, е недопустим в частта, с която се оспорват самостоятелно начислените от съд. изпълнител такси и разноски и в тази част искът следва да бъде оставен без разглеждане, а производството - прекратено.

Разгледан по същество, съдът приема с предявеният иск за неоснователен по следните съображения:

Съгласно чл.110 от ЗЗД, с изтичането на 5-год. давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок.

Разпоредбата на чл.117, ал.2 от ЗЗД, предвижда, че когато вземането е установено със съд. решение, новата давност е винаги 5-год.

В случая вземането се събира въз основа на ИЛ, издаден по заповедно производство. При стабилизирана заповед за изпълнение, която не може да бъде оспорвана по общия исков ред на основания, предхождащи стабилизирането , следва да се съобрази 5-год. погасителна давност за установеното вземане.

Съгласно чл.116, б.„в“ от ЗЗД, давността се прекъсва с предприемане на действия за принуд.

3 изпълнение. След прекъсването започва да тече нова давност съгласно чл.117, ал.1 от ЗЗД.

В настоящия случай спорът м/у страните се свежда до това дали в периода след издаване на ИЛ са предприемани действия, годни да прекъснат погасителната давност и дали м/у тях е изтекъл предвиденият от закона срок.

С т.10 от Тълк. решение №2/26.06.2015 г. по тълк. д. №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че погасителната давност се прекъсва с предприемането на всяко изп. действие в рамките на определен изп. способ. Като действия, годни да прекъснат давността, са посочени налагането на запор или възбрана, извършването на опис и оценка, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан, както и други действия, непосредствено насочени към принуд. удовлетворяване на взискателя. Същевременно е направено разграничение м/у изпълнителните действия и действията с подготвителен или адм. хар-р. Образуването на ИД, изпращането на покана за доброволно изпълнение, извършването на справки и изчисляването на задължението не прекъсват погасителната давност.

При разрешаването на настоящия спор съдът съобрази разясненията, дадени в Тълк. решение №2/04.07.2024 г. по тълк. д. №2/2023 г. на ОСГТК на ВКС, за значението на редовното искане на взискателя за прилагане на конкретен изп. способ.