Решение № 513 от 04.07.2022, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 513 гр. Русе, 04.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на пети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Кристиан Б. Гюрчев при участието на секретаря Веселина Л. Георгиева като разгледа докладваното от Кристиан Б. Гюрчев Административно наказателно дело № 20224520200481 по описа за 2022 година , като разгледа административно наказателно дело /АНД/ № 481 по описа на съда за 2022 г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба на „Тимс груп“ ЕООД против Наказателно постановление № 585135-F611438/01.07.2021 г., издадено от Началник на Отдел „Оперативни дейности“-Варна в Централно управление на Национална агенция за приходите, с което на основание чл. 185, ал. 1 във вр. с чл. 185, ал. 2 от Закон за данък върху добавената стойност на дружеството-жалбоподател е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 500 лева за нарушение на чл. 26, ал. 1, т. 1 във вр. с т. 2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин във вр. с чл. 118, ал. 4 във вр. с чл. 185, ал. 2 във вр. с ал. 1 от ЗДДС /наричана за краткост Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ/.

С жалбата се ангажират твърдения за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление, доколкото администативнонаказващият орган не е съобразил, че са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН за определяне на процесното административно нарушение като маловажно. В тази насока се моли 1 обжалваното наказателно постановление да се отмени.

В съдебно заседание дружеството-жалбоподател, редовно призовано, се представлява от И.К., в качеството му на управител, като същия поддържа изложеното в жалбата.

Административнонаказващият орган, редовно призован, се представлява от юрисконсулт С.С., която моли жалбата да се остави без уважение като неоснователна.

Сочи, че от събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин извършеното от дружеството-жалбоподател нарушение. Счита, че не са налице предпоставките за прилагане на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, доколкото в хода на проверката е било установено и друго нарушение, във връзка с което на дружествотожалбоподател е било издадено наказателно постановление, което не е обжалвано и е влязло в сила към днешна дата. Моли обжалваното постановление да се потвърди и претендира юрисконсултско възнаграждение.

Районна прокуратура – Русе, редовно призована, не изпраща представител.

Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, по отношение на което е ангажирана административнонаказателна отговорност, подадена е в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН – управителят на „Тимс груп“ ЕООД е получил препис от наказателното постановление на 28.07.2021 г., а жалбата е подадена на 30.07.2021 г., касае подлежащо на съдебен контрол наказателно постановление, поради което се явява процесуално ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана по същество относно нейната основателност.

По същество:

Съдът, като съобрази ангажираните от жалбоподателя фактически и правни доводи, прецени събраните по делото доказателства и извърши служебна проверка на обжалваното наказателно постановление съгласно изискванията на чл. 314 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна:

„Тимс груп“ ЕООД стопанисвало търговски обект – снек бар „При Дунавъ“, находящ се в гр. Русе, ул. „Пристанищна“ без номер. В обекта бил монтиран и въведен в експлоатация електронен касов апарат с фискална памет за отчитане и регистриране на продажбите, като същият разползагал с изискуемите документи по Наредба № Н18/13.12.2006 г. на Министерството на финансите – паспорт на фискалното устройство, свидетелство за регистрация на фискалното устойство в НАП, договор за сервизно обслужване и др. Обслужването на устойството се осъществявало от „Сака“ ООД.

На 01.05.2021 г. свидетелят А.С. и Г.Р. - данъчни инспектори при ЦУ на НАП, извършили проверка в горепосочения обект, като в тази връзка била осъществена 2 контролна покупка на храна и напитки на обща стойност от 34,28 лева, заплатени в брой. След като се запознали с фискална касова бележка с № 0023289, издадена от наличното в обекта фискално устройство, длъжностните лица констатирали, че в последната не съдържа следните реквизити – наименование и адрес за кореспонденция и наименование и адрес на търговския обект.

В хода на извършената проверка била установена и разлика между фактическата наличност и разчетената касова наличност от фискалното устойство в размер на 185,14 лева.

Гореизложеното било обективизирано в Протокол за извършена проверка № 0434348/01.05.2021 г.

За така констатираното нарушение на разпоредбата на чл. 26, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, свидетелят А.С. съставил АУАН № F611438 от 12.05.2021 г., като управителят на дружеството го е подписал без възражения. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН управителят на дружеството-жалбоподател депозирал възражение, в което посочил, че нарушението е следствие от допуснат пропуск при въвеждането му експлоатация, тъй като през месеците, през които не е упражнявана дейност батерията му се е изтощила.

Въз основа на съставения АУАН било издадено и оспореното наказателното постановление, с фактическо описание и правна квалификация на деянието, идентични с тези, съдържащи се в АУАН-а, като на дружеството-жалбоподател на основание чл.

185, ал. 1 във вр. с чл. 185, ал. 2 била наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 500 лева за осъществено нарушение на разпоредбата на чл. 26, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ.

Що се касае до нарушението на разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н18/13.12.2006 г. на МФ, констатирано също в хода на процесната проверка, било издадено НП № 584906-F611437/29.06.2021 г., с което на дружеството-жалбоподател било наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 500 лева. Това наказателно постановление не било обжалвано и към днешна дата е влязло в сила.

Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на приложените и приобщени към делото по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства – АУАН № F611438 от 12.05.2021 г., НП № 585135-F611438/01.07.2021 г., Протокол за извършена проверка № 0434348/01.05.2021 г., ведно с приложените към него писмени доказателства – справка за трудови договори, декларации от лице, работещо по трудов/гражданско правоотношение, опис на касова наличност, дневен отчет, периодичен отчет, ФКБ, справка за месечен отчет за месец април, договор за наем и декларация, възражение и НП № 584906-F611437/29.06.2021 г., както и събрани 3 гласни доказателства чрез разпит на свидетелите А.С. и И.Ц., които съдът кредитира изцяло като логични, последователни и намиращи потвърждение в останалата доказателствена съвкупност.

Не са налице противоречия в информационните изявления, съдържащи се в събраните в хода на производството доказателства, което да налага да бъдат излагат подробни мотиви кои доказателства съдът кредитира и кои отхвърля, съгласно разпоредбата чл. 305, ал. 3 от НПК. Приобщените доказателства се намират в корелативно единство с приетата за установена фактическа обстановка и безспорно установяват същата.

От горепосочената доказателствената съвкупност по категоричен начин се установяват както авторството на деянието, така и механизма на осъществяването му.

От правна страна:

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 във вр. с чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 314 о т НПК в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т. е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

След извършване на дължимата служебна проверка съдът приема, че АУАН-ът и НП са издадени от административни органи, разпологащи с материална и териториална компетентност съгласно чл. 193, ал. 2 от ЗДДС, в който е предвидено, че АУАН-ите се съставят от органите на НАП, а НП се издават от изпълнителния директор на НАП или оправомощено от него лице. Видно от приложената по делото Заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020 г. НП е издадено от оправомощено от изпълнителния директор на НАП лице, а АУАН-ът е съставен от старши инспектор по приходите в ЦУ на НАП.

Съдът констатира, че са спазени императивните процесуални правила при издаването и на двата административни акта – тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 от ЗАНН.

В конктетния случай административнонаказателното производство е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН срок от извършване на нарушението, респективно от откриване на нарушителя. От своя страна обжалваното наказателно постановление е постановено в шест месечния срок. Ето защо са спазени всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя от формална страна.

4

Съдът констатира, че при съставянето на акта и издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са предпоставка за отмяна на НП само на това основание.

На следващо място съдът приема, че „Тимс Груп“ ЕООД е осъществило състава на нарушението на чл. 26, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, за което е ангажирана и административнонаказателната му отговорност.

Съгласно нормата на чл. 26, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ фискалната касова бележка от фискалното устройство трябва да бъде четима, да съответсва на образеца съгласно приложение № 1 и да съдържа следните реквизити: т.

1 наименование и адрес за кореспондеция на лицето по чл. 3; и т. 2 наименование и адрес на търговския обект, а когато не е налице стационарен обект – текст „БЕЗ СТАЦИОНАРЕН ОБЕКТ“.

По делото по безспорен начин се установи, че дружеството-жалбоподател разполага с търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС – снек бар „При Дунавъ“, находящ се в гр. Русе, ул. „Пристанищна“ без номер, и се явява задължено лице за издаване на фискална касова бележка по смисъла на чл. 3 от Наредба № Н18/13.12.2006 г. на МФ. По делото не е налице спор, а и от събраната по делото доказателствена съвкупност, е видно, че на посочената в обжалваното наказателно постановление дата дружеството-жалбоподател е издало фискална касова бележка без същата да съдържа следните реквизити: т. 1 наименование и адрес за кореспондеция на лицето по чл. 3; и т. 2 наименование и адрес на търговския обект, като по този начин е осъществило от обективна страна състава на нарушението, за което е ангажирана и административнонаказателната му отговорност.

Доколкото деянието е осъществено от юридичско лице, то въпросът за вината не следва да се изследва, тъй като административнонаказателната отговорност на юридическите лица е безвиновна и обективна. В тази насока следва да се посочи, че обстоятелствата, сочещи, че нарушението е следствие от технически пропуск или от бездействие на трето лице, натоварено с поддръжката на фискалното устройство, не биха могли да изключат отговорността на дружеството-жалбоподател.

Съдът счита, че административнонаказващият орган правилно е издирил и приложил санкционната норма на чл. 185, ал. 1 във вр. с чл. 185, ал. 2 от ЗДДС предвиждаща за юридическите лица допуснали нарушение на нормативен акт по прилагане на чл. 118 от ЗДДС и когато нарушението не е довело до неотразяване на приходи, административно наказание „Имуществена санкция“ в размер от 500 до 2000 лева. Съдебният състав счита, че в процесния случай АНО правилно е индивидуализирал наказанието, определяйки го в рамките на предвидения от закона минимум, а именно 500 лева.