Определение № 1114 от 30.12.2024, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1114 гр. Ловеч, 27.12.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

Членове:

ВАСИЛ АНАСТАСОВ

ПЛАМЕН ПЕНОВ като разгледа докладваното от МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА Въззивно гражданско дело № 20244300500348 по описа за 2024 година и за да се произнесе, съобрази:

Производството по чл.248 от ГПК.

Постъпила е молба по чл. 248 ГПК от Еднолично адвокатско дружество „Х. Г.", БУЛСТАТ № 177535162, представлявано от ада. д-р Х. Г., член на САК, личен № 1300613910, процесуален представител на въззивника П. Г. Т., за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските.

В нея излага, че на първа инстанция процесуалният представител на въззиваемия К. К. - ответник по гр.д. 466/2023г. на PC – Троян е претендирал хонорар от 2560 лв., какъвто хонорар претендира и за въззивна инстанция. Счита, че при постановяване на решението си в частта за разноските, ЛОС не е съобразил разпоредбата на чл. 9 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съгласно който за изготвяне на въззивна жалба и отговор по въззивна жалба, без процесуално представителство, възнаграждението е в размер 3/4 от възнаграждението по чл. 7 или 8, но не по-малко от 400 лв., както и чл.7, ал.9, според който при защита по дело с повече от две съдебни заседания, за всяко следващо заседание се заплаща допълнително по 250 лв. Прави извод, че по аргумент от чл. 9 и чл. ,. ал. 9, във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредбата, хонорарът следва да е минимум 3/4 от 2560 лв. + 250 лв. или общо 2 170 лв.

В допълнение се позовава на решение по дело С-438/22 на СЕС, в е постановено, че националният съд не е обвързан от минималните адвокатски възнаграждения при присъждането на разноски по делото, съгласно разпоредбата на чл. 78 от ГПК. В контекста на това решение и предвид липсата на фактическа и правна сложност в настоящото въззивно 1 производство смята, че и сумата от 2 170 лв. е прекомерна за инстанция, в която процесът е приключил в едно заседание, без събиране на доказателства.

В табличен вид отразява извършените пред районния съд процесуални действия, за които е присъдено адвокатско възнаграждение на пълномощника на ответника и тези, извършени пред въззивната инстанция. Твърди, че изложените аргументи са преценени и при определяне на нейния хонорар.

Моли съда да измени решението си в частта за разноските, като намали поради прекомерност присъденото възнаграждение в полза на въззиваемата страна.

В срока по чл.248, ал.2 от ГПК е постъпил отговор на молбата от въззиваемия К. Т. К., чрез пълномощника адв. И. К.-Досева от ЛАК, в който я оспорва.

Считам изложените в нея доводи за неоснователни и вътрешнопротиворечиви. Не оспорва, че производството пред ОС Ловеч е приключило в едно съдебно заседание, като по делото има изготвен отговор на въззивна жалба от страна на процесуалния представител на К. К. и същият се е явил на заседанието пред ОС Ловеч. Изтъква, че в наредбата ясно е разписано, че възнаграждението за изготвяне на въззивна жалба/отговор на въззивна жалба като еднократно действие, без представителство по въззивното дело е с едно основание и един размер на възнаграждение, а комплексното представителство пред въззивната инстанция е отделно основание за заплащане на адвокатско възнаграждение и с различен размер.

От данните по делото е видно, че адвокатът по делото е един и същ от самото му образуване, т.е процесуалното представителство обхваща всички действия по защита правата на клиента, а не еднократно изготвяне на отговор на въззивна жалба, както неправилно се опитва да изведе въззивника.

На следващо място твърди, че не става ясно дали молителят иска съдът да се съобрази с Наредба №1/2004, цитирайки решението по дело С-438/22 на СЕС. Подчертава, че адвокатският труд е възмезден, но и възнаграждението следва да отговаря както на достойнството на професията, така и на отговорностите, които се носят. Счита, че в конкретния случай се касае за дело с висок материален интерес, което от своя страна води и до по-голяма отговорност за защита интересите на клиента. Изтъква, че заплатено за първата инстанция възнаграждение е дори по-малко от дължимото. Счита, че ответникът е следвало да се защитава срещу многобройни и неотносими към предмета на делото тези и доказателства, което обосновава фактическата му и правна сложност. В този контекст смята, че заплатеното възнаграждение не е прекомерно, а напълно отговарящо на извършените действия и сложност на казуса.

На последно място поставя въпроса за допустимостта на направеното искане, след като съдът един път се е произнесъл по възражението на въззивника за прекомерност на адвокатското възнаграждение в решението си.

В заключение моли съда да оставите молбата за изменение на Решение 2

№ 201/11.10.202 4г. по в.гр.д. № 348/2024г. по описа на Окръжен съд - Ловеч без уважение.

Настоящият състав на Ловешкия окръжен съд намира молбата за допустима, а по същество – неоснователна.

Видно от данните по делото, производството пред ЛОС е образувано по въззивнна жалба на П. Г. Т., срещу решение № 22/09.02.2024 г. по гр.д. № 466/2024 г. по описа на РС - Троян, допълнено с решение № 85/07.05.32024 г.

Срещу въззивната жалба е подаден писмен отговор от насрещната по нея страна К. Т. К., депозиран чрез надлежно упълномощения адв. И. К. – Досева от ЛАК, като е представен договор за правна защита и съдействие. В същия е договорено адвокатско възнаграждение в размер на 2 560 лв., като е посочено изрично, че сумата ще бъде платена по банков път до 01.09.2024 г. От представеното извлечение от движения по сметка /л.17 от в.гр.д. № 348/2024 г./ се установява, че уговореното адвокатско възнаграждение е платено на 09.08.2024 г.

С решение № 201/11.10.2024 г., постановено по в.гр.д. № 348/2024 г. по описа на ЛОС, въззивната инстанция е потвърдила като правилно обжалваното решение на РС – Троян и осъдила въззивника П. Г. Т. на основание чл.78, ал.3 ГПК да заплати на К. Т. К. сумата 2 560.00 лв. разноски за адвокатско възнаграждение. В мотивите на решението си съдът е приел за неоснователно направеното от пълномощника на въззивника възражение по чл.78, ал.5 ГПК, тъй като платеното от въззиваемия адвокатско възнаграждение не надхвърля определение в чл.7, ал.2, т.3 от Наредба № 1/2004 г. минимален размер.

Между страните по делото не е спорно, че производството по делото пред въззивната инстанция е приключило в едно съдебно заседание.

Съдебният състав намира за неоснователно направеното от молителя възражение, че в случая следва да намери приложение разпоредбата на чл.9, ал.1 и чл.7, ал.9 от Наредба № 1/2004 г., поради което размерът на адвокатското възнаграждение на насрещната страна е 2 170.00 лв. По-горе беше посочено, че пълномощникът на въззиваемия адв.И. К. – Досева е изготвила отговор на въззивната жалба и се е явила лично в насроченото на 17.09.2024 г. съдебно заседание, поради което приложение следва да намери нормата на чл.7, ал.2, т.3 от Наредба № 1/2004 г., а не чл.9, ал.1, който определя минималния размер на адвокатското възнаграждение за изготвяне 3 само на отговор на въззивната жалба. В случая е неприложим и чл.7, ал.9 от цитираната наредба, тъй като производството пред въззивната инстанция е приключило в едно съдебно заседание. Съгласно разпоредта на чл.7, ал.2, т.3 от Наредба № 1/2004 г., минималният размери на адвокатското възнаграждение с оглед цената на обжалваемия материален интерес е 2560.00 лв., който е присъден от въззивния съд, тъй като не е констатирано несъответствие между платеното такова и действителната фактическа и правна сложност на делото.

На съдебният състав е известно цитираното за пръв път в молбата по чл.248 ГПК решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 , с което е дадено тълкуване, че посочените в Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минимални размери могат да служат единствено като ориентир, но не обвързват съда и подлежат на преценка с оглед цената на предоставените услуги, като се съобразят интереса, вида на спора, фактическата и правна сложност на делото, количеството извършена работа. Въззивният съд счита, че в конкретния случай прилагането на Наредба № 1/2004 г. няма да доведе до пряко нарушение на чл. 101 ДФЕС и необсновано висока тежест за молителя, която е несъразмерна с фактическата и правна сложност на делото и неговия защитаван материален интерес, за да не бъде приложена. В този смисъл определено с решението по настоящото дело адвокатско възнаграждение на процесуалният представител на въззиваемия е съобразено с неговата процесуална активност – изготвяне на отговор на въззивната жалба и излагане на подробни мотиви по всички направени многобройни възражения от страна на въззивника, както и явяване в насроченото открито съдебно заседание. По отношение на фактическата и правна сложност на делото следва да се отбележи, че процесуалният представител на молителя адв.Х. Г. в представения пред районния съд списък на разноските по чл.80 ГПК /л.110 от гр.д. № 466/2023 г. на ТРС/ е претендирала също допълнителен хонорар от 600.00 лв. за фактическа и правна сложност на делото и първоначално възнаграждение от 3 540.00 лв. с ДДС. Следва да бъде отчетен и защитавания материален интерес, както и обема на извършената работа от пълномощника на въззиваемия, вкл. и изготвяне на отговор по настоящата молба. В този смисъл съдът намира, че не са налице основания за определяне на адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на въззиваемия в размер по-нисък от определения 4 с постановеното решение.

Поради изложените съображения съдът счита, че следва да остави без уважение молбата на П. Г. Т., чрез Еднолично адвокатско дружество „Х. Г.", БУЛСТАТ № 177535162, представлявано от ада. д-р Х. Г., с която моли съда на основание чл.248, ал.1 от ГПК да измени решение № 201/11.10.2024 год. по в.гр.д. № 348/2024 г. по описа на ЛОС в частта за разноските на насрещната страна.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на П. Г. Т., чрез Еднолично адвокатско дружество „Х. Г.", БУЛСТАТ № 177535162, представлявано от ада. д-р Х. Г., с която моли съда на основание чл.248, ал.1 от ГПК да измени решение № 201/11.10.2024 год. по в.гр.д. № 348/2024 г. по описа на ЛОС в частта за разноските на насрещната страна.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5