Решение № 97 от 24.03.2025, Районен съд - Лом

РЕШЕНИЕ

№ 97 гр. гр. Лом, 24.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ПЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Елица Юл. Орманова при участието на секретаря Станислава Ив. Геренска като разгледа докладваното от Елица Юл. Орманова Гражданско дело № 20241620102158 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба от А. Б. Н., ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: с. ****, ул. „**** ***" № 4, чрез Еднолично адвокатско дружество „Й.”, БУЛСТАТ: ****, представлявано от адв. С. Г. Й., срещу: „КРЕДИРЕКТ" ЕООД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: гр. *****, представлявано от Н. П.

П.. Предявени са: главен иск – за обявяване на недействителността на Договор за потребителски кредит № 1021420/20.02.2024 г. на основание чл. 22 от ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и евентуален иск: за прогласяване нищожността, на основание чл. 26, ал.

1 от ЗЗД във вр. с чл. 21, ал. I и чл. 19, ал. 4 от ЗПК, на чл. 18 от Договор за потребителски кредит № 1021420/20.02.2024г., предвиждащ заплащане на неустойка в размер на 2100.20 лева, поради противоречие с добрите нрави и заобикаляне на закона.

В исковата молба се твърди следното: На 20.02.2024г. между ищеца и ответното дружество е сключен Договор за потребителски кредит № 1021420. Съгласно договореното ответното дружество предоставя на ищеца заем в размер от 1100 лева за срок от 18 месеца, платими на 4 вноски по 45,83 лева и 14 вноски по 105,28 лева, като съгласно чл. 3, ал. 2, т.

10 общата сума за плащане възлиза на 1657,24 лева. ГПР по заема е в размер на 62.93%, а ГЛП е в размер на 50% - фиксиран. Чл. 6 от договора предвижда задължение за ищеца в 2дневен срок от сключването на договора да предостави обезпечение, отговарящо на следните условия и вид: поръчителство на едно или две физически лица, които отговарят кумулативно на определени условия и предоставяне на безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска банка. При неизпълнение на поетото по-горе задължение съгласно чл. 18 се начислява неустойка в размер на 2100,20 лева, която се разсрочва за срока на договора, като по този начин от описаните по-горе вноски, се получава 1 нова такава във фиксиран размер, а именно първа (поради ползвана от неустойката отстъпка) 204.44 лева и 14 х 209 лева, а общата сума за целият период на заема става в размер на 3757.44 лева. Счита Договор за потребителски кредит №1021420/20.02.2024г. за недействителен на основание чл. 22 от ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, както и в условията на евентуалност счита така уговорената неустойка по чл. 18 от договора за нищожна поради противоречие с добрите нрави. Намира за нарушено изискването на чл.

11, ал. 1, т. 10 във вр. с чл. 19, ал. 1 и 4 от ЗПК – защото в договора за кредит не е коректно посочена крайната дължима сума, като съгласно чл. 3, ал. 1, т. 10 крайната сума възлиза на 1657.24 лева, но дефакто задължението, видно от погасителния план, е 3757.44 лева, и второ - съгласно чл. 11, ал. 1. т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Счита така уговорената клауза за неустойка, че представлява разход по кредита, който следва да бъде включен при изчисляването на годишния процент на разходите, още повече, че този разход е предварително известен по основание и размер на кредитора, както и счита тази неустойка за нищожна, поради противоречие с добрите нрави и заобикаляне на закона. Съгласно чл. 19. ал. 4 ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове или във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България /основен лихвен процент плюс 10 пункта/. Налице е заобикаляне на разпоредбата на чл.

19, ал. 4 от ЗПК, като с уговорката за неустойка се нарушава изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута определена с ПМС№426/2014 год. Реално, чрез нарушаване на добрите нрави и чрез заобикаляне на императивната норма на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и при несъблюдаване на основния правен принцип, забраняващ неоснователно обогатяване, се калкулира допълнителна печалба към договорената възнаградителна лихва. Несъмнено е, че получаването на кредита е обусловено от заплащането на неустойката. Това е така на първо място, защото изискването за предоставяне на обезпечение чрез поръчителство или банкова гаранция съдържа множество ограничения и конкретно определени параметри, които, предвид характера, броя и изключително краткия срок за предоставяне, правят задължението за предоставяне на обезпечение изключително трудно изпълнимо.

Двудневният срок за предоставяне на обезпеченията е прекомерно кратък и това създава значително затруднение за потребителя - заемател. Показателно е и обстоятелството, че компенсаторната неустойка санкционира неизпълнение на задължение, различно от главното задължение на заемателя по договора /да върне заетата сума/ и се дължи независимо от това 2 дали заемателят плаща дължимите погасителни вноски на уговорените падежни дати, както и липса на уредба относно последствията при евентуално предоставяне на обезпечение, след изтичането на срока. Обезпечението на заема няма самостоятелно значение извън неговата функция да гарантира изпълнението на главното задължение. В случая обаче неустойката изначално не е обвързана с настъпването на каквито и да било вреди за заемодателя и се дължи независимо от това дали такива биха могли реално да настъпят или не. С предвиждането на въпросната н неустойка не се цели обезпечаване на договора, а оскъпяване на заема чрез кумулиране на скрито възнаграждение под формата на неустойка, което обяснява и уредената още при сключването на договора клауза, предвиждаща неустойката да се прибавя към погасителните вноски. Неустойката следва да се приеме за нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, какъвто е настоящият случай.

Предвид факта, че неустойката представлява сигурно възнаграждение за заемодателя, което той очаква да получи към датата на сключване на договора за заем, то посочването на годишен процент на разходите без включване на това възнаграждение цели въвеждане на потребителя в заблуждение относно разходите му по заема, а именно, че те ще бъдат в размер на уговореното ГПР, а не реалното такова. Липсват също и посочени кои са базовите допускания, включени в годишния процент на разходите, както и дали има допълнителни допускания и кои са те, а и реално какви разходи са включени в ГПР. Във връзка с всичко гореизложено счита договора за кредит за недействителен на основание чл. 22 от ЗПК поради противоречие с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, както и в условията на евентуалност счита така уговорената неустойка за нищожна поради противоречие с добрите нрави.

Писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден от ответника. В отговора се твърди, че са неоснователни претенциите на ищеца за обявяване на недействителност на договора за кредит поради противоречие с разпоредбите на ЗПК и ЗЗД, доводите за нищожност на клаузата от договора, уговаряща неустойка за неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение. На основание чл. 26, ал. 4 ЗЗД нищожността на отделна договорна клауза не влече недействителност на целия договор, доколкото същият може да се прилага и без нея. Неустоечната клауза не е част от съществените параметри на договора за заем, а напротив - тя самата е договорена между страните, за да обезпечи изпълнението на акцесорно задължение на заемателя. В случай че неустойката се приеме за нищожна, то същата ще се счита изначално за неуредена между страните, респективно твърдението за нищожност на целия договор поради това, че тя не е включена в ГПР, са неоснователни.

Валидността на договора за кредит произтича от това, че основните му параметри - главница и лихва, са валидно уговорени в изискуемата от закона форма. Отделно от това са покрити всички изисквания на ЗПК, регламентирани в чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 ЗПК, както и с тези на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), по реда на който е сключен процесният договор. В доказателство на твърденията си прилага Лог- файл по договор за паричен заем № 1021420, който проследява в хронологичен ред всички настъпили събития в кредитното правоотношение. Заедно с лог- файла прилага и попълненото от кредитополучателя Искане за сключване на договор за кредит, както и 3 изпратения на посочения от него имейл адрес ***@abv.bg Стандартен европейски формуляр (СЕФ). С гореописаните документи изцяло опровергава твърдението, че клаузите в договора са в противоречие с принципа за добросъвестност и справедливост, респективно добрите нрави. Видно от лог – файла, още преди подписване на договора за заем кредитополучателят е бил наясно с всички условия по договора, като сам е избрал параметрите и условията му. Предвид това клаузите по процесния договор се явяват индивидуално договорени с конкретния потребител. Така безспорно се установява, че Кредитополучателят е бил запознат още преди сключването на договора с неговите условия и при добросъвестно договаряне от страна на ответното дружество. По отношение на формирането на годишния процент на разходите /ГПР/ са спазени всички, закрепени в чл.

11, ал. 1, т. 10 ЗПК изисквания. Както в договора за потребителски кредит, така и в издадения стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити, ясно е посочено какъв е размерът на ГПР и по какъв начин се формира същият, а именно от посочените в разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК компоненти.

При нормативно определен лимит на ГПР към датата на сключване на договора от 68,95% и ГПР, определен в процесния договор, в размер на 50%, е видно, че в случая годишният процент на разходите не надхвърля пет пъти размера на законната лихва за забава, поради което не е налице нарушение на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Уговорената неустойка не е и не следва да бъде включвана в ГПР. Кредитодателят е длъжен да посочи ГПР и компонентите му към датата на сключване на договора. От своя страна, неустойката е проявление на свободата на договаряне между страните, като в настоящия случай е уговорена като плащане, в случай че кредитополучателят не осигури обезпечение на главното вземане на кредитодателя след сключване на договора. Изхождайки от волята на страните и от закона, става ясно, че е изначално невъзможно уговорената неустойка да бъде включена в ГПР. ГПР е сбор от разходите, които представляват цената за предоставената на потребителя услуга. За да бъде информирано решението на кредитополучателя, то същият следва да е наясно предварително за размера на тази цена. Именно поради това законодателят е установил императивното задължение за институциите, предоставящи заеми и кредити по занаят, да посочват сбора и компонентите на ГПР. Съгласно чл. 19, т. 2 от Директива 2008/48/ЕО „За целите на изчисляването на годишния процент на разходите се определят общите разходи по кредита за потребителя, с изключение на сумите, дължими от потребителя за неспазване на някое от задълженията му според договора за кредит“. Неустойката от своя страна обслужва неизпълнението и нейната функция е да обезщети страната по сключения договор.

Тя представлява право на изправната страна и подлежи на договаряне между страните. Нещо повече, в настоящия случай, освен че неустойката е дължима от потребителя за неспазване на конкретно задължение по договора, тя е уговорена като фиксиран размер и двете страни са били напълно наясно с размера й още преди да настъпи фактът на неизпълнение на задължението, което обезпечава. Предвид изложеното двете понятия не бива да се смесват, те нямат обща, дори близка правна характеристика и функция. Разходите, които се включват в ГПР са такива, с които кредиторът е бил наясно към датата на сключване на договора. В настоящия случай неустойката е индивидуално договорена между страните, като клаузата е 4 напълно ясна и разбираема - такава би била дължима след сключване на договора и само в случай че заемополучателят не предложи обезпечение на задължението си. Т.е. към датата на сключване на договора кредиторът не е знаел дали ще възникне основание за плащане на неустоечната сума. Неустойката е уговорена като фиксирана сума и изцяло в полза на потребителя е разсрочена на вноски, които може да изплати заедно със съответната част за главница и лихва на всеки падеж. Търговецът е внесъл достатъчно яснота по този въпрос, като в погасителния план към договора е посочена възможната вноска за неустойка за целия период на погасяване. Обстоятелството, че тя се дължи само при неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение е недвусмислено уговорено в чл. 18, ал. 2 и ал. 3 от договора. В цитираните клаузи е направено и ясно разграничение между задълженията за главница, лихва и неустойка и изрично е посочено, че неустойката не се включва в ГПР. В погасителния план ясно и точно са посочени размерите на вноските с и без неустойка, каква част от тях представлява лихва и главница към всеки един падеж.