Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 13021 от 03.07.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 41649/2023
Вид
Решение № 13021
Подписан
03.07.2025
Състав
ГЕРГАНА КИРИЛОВА ГЕОРГИЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл.12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 200, ал.1 · Закон за устройство на територията

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 13021 гр. С., 03.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело № 20231110141649 по описа за 2023 година

Предявен е иск с правна квалификация чл. 32, ал. 2 ЗС от Е. М. С. срещу М. Т. Я. за разпределяне ползването на съсобствен урегулиран поземлен имот с адрес ********************************, нанесен в КККР с идентификатор ***, с площ от 710,00 кв.м. с трайно предназначение на територията: урбанизирана и начина на трайно ползване: ниско застрояване, с номер по предходен план:271,271, кв.24, парцел II, при съседи на имота: ***; ***; ***; ***

Ищецът твърди, че е собственик на 2/3 от процесното дворно място, а ответника на 1/3 идеална част, което се явява принадлежност на сградите, собствени на страните по делото, както следва: самостоятелен обект с идентификатор *** – собственост на Е. С. и самостоятелен обект с идентификатор ***, собственост на М. Я.. Твърди, че страните не могат да формират единно решение за ползване на дворното място, с оглед квотите им в съсобствеността, което предопределило и правния интерес за ищцата от предявяване на иска.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника М. Т.

Я., в който изразява становище, че искът е недопустим, тъй като е налице договор от 05.07.1963г. с нотариална заверка на подписите и протокол по гр.д. № 14639/1983г. на СРС, 47-ми състав по силата на който са уредени собствеността и ползването на имота, предмет на спора. Твърди, че през 1961-62г. има три УПИ, които са общ парцел, като впоследствие са обособени три парцела. Твърди, че на 05.07.1963г. К.Т., К.Т., М.Т. и дядото на ответника М.Т. поделят празно дворно място от 1662 кв.м., с неуредени сметки по регулация за придаваемите 453 кв.м., съставляващо парцел III-13. Възразява че през 1983г. е извършена съдебна делба, видно от протокол по гр.д. № 14639/1983г. по силата на който К. и Н. /дядо и баба на ищцата/ придобиват в дял едноетажна жилищна сграда и 2/3 идеални части от дворното място, цялото от 1000,00 кв.м., съставляващо парцел II 106 от кв.24 по плана на гр.С-Б, а М.П. и съпругата му получават еднофамилна жилищна сграда и 1/3 идеална част от дворното място, цялото от 1000 кв.м., като през 1984г. М.П. е признат за собственик по съдебна делба и давностно владение на 1/3 идеална част от дворното място. Възразява, че правото на ползване на съсобствения имот, което е и към настоящия момент е разпределено чрез поставяне на мрежа в началото на 80-те години. Посочва, че от 2006г. до настоящия 1 момент ответницата ползва имота при това съществуващо разпределение. Намира, че правата се ползват така, както са уговорени, като ако в производството се установи, че имота се ползва от ответника в права, повече от уговорените и съответстващи на дела и в съсобствеността при възражение за придобивна давност, включително и чрез присъединяване владението на праводателите си. В о.с.з. е направено уточнение, че тъй като оградата е поставена през 1984г., на практика тогава е заявено, че ще се ползва по-голяма част от имота, а именно 25,81 върху 710 идеални части, тоест, че са собственици на общо 269,56 идеални части от ПИ върху 710 идеални части.

В открито съдебно заседание, ищецът Е. М. С., редовно призован, не се явява, представлява се от адвокат Г., който поддържа исковата молба и моли за уважаване на иска.

В открито съдебно заседание, ответникът М. Т. Я., редовно призовани, явява се лично и се представлява от адвокат М., която поддържа отговора на исковата молба и моли за отхвърляне на иска.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото гласни и писмени доказателства и като ги обсъди в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл.

235 ГПК и чл.12 ГПК приема за установено от фактическа страна следното:

Страните не спорят, че между тях е налице съсобственост по отношение процесния имот. Безспорно се установява, че ищцата е собственик на 2/3 идеални части от поземлен имот, с адрес: ********************************, нанесен в КККР с идентификатор ***, с площ от 710,00 кв.м. с трайно предназначение на територията: урбанизирана и начина на трайно ползване: ниско застрояване, с номер по предходен план:271,271, кв.24, парцел II, при съседи на имота: ***; ***;

***; ***, от които 1/3 идеална част е придобита по договор за дарение от майка й – Е.Я., обективиран в Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 200 от 29.11.2006г. на Нотариус Ч.Б., рег. № *** в НК, с район на действие, районна на СРС и 1/3 идеална част е придобила по договор за покупко-продажба от леля си – Ц.К.Д., обективиран в Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 01/29.11.2006г. на Нотариус Ч.Б., рег. № *** в НК, с район на действие, районна на СРС. Ищцата се легитимира като собственик и на самостоятелен обект, построен в поземления имот с идентификатор ***.

Ответникът се легитимира като собственик на 1/3 идеална част от гореописания имот по силата на договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 43 от 18.05.2021г. на Нотариус А. И., с рег. № *** в НК, с район на действие, районна на СРС, както и на едноетажна жилищна сграда в ПИ с идентификатор ***.

Отделно първоначално изслушаната експертиза установява, че първият регулационен и кадастрален план за с.Б. е одобрен с указ № 314 от 04.10.1932г. за уличната регулация и със Заповед № 4203 от 13.10.1932г. за дворищна регулация. На практика, съобразно изложеното и от ответника процесният имот попада в кв.37 по който план са били заснети три имота с пл. №-ра 11,12 и 13, като имот с планоснимачен № 11 представлява стръмната източна част на двата имота /12 и 13/, граничеща с река Б., която част е била предвидена за частно залесяване в обхвата на отредените парцели. Съгласно този регулационен план за имот с пл.

№ 12 е бил отреден парцел IV от кв.37, а за имот с пл. № 13 парцел № III от кв.37.

Междувременно при действието на този план с договор за доброволна делба от 056.07.1963г.

К.Ц.Т., К.Ц.Т., М.Ц.Т. и М.Ц.Т., праводател на ответника са поделили парцел III-13 по плана с площ от 1662 кв.м., като не са уредени сметките по регулация за придаваемите части, което се потвърждава и по първоначално изслушаната експертиза. През 1983г. се установява, че е извършена съдебна делба, видно от приетия по делото протокол по гр.д. № 14639/1983г., съгласно който дял II се дава в съсобственост на К. и съпругата му Н. – дядо и баба на ищцата, и той представлява едноетажна жилищна сграда, застроена откъм улицата на 70 кв.м. и 2/3 идеални части от дворното място, цялото от 1000 кв.м., съставляващо парцел II106 от кв.24 по плана на гр.С. – Б.. Дял III се дава на М.П. и съпругата му и той 2 представлява еднофамилна жилищна сграда и 1/3 идеална част от дворното място, цялото от 1000 кв.м. Процесният имот по плана от 1932г. вещото лице е установило, че представлява парцел IV-12 от кв.37 с графично изчислена площ от 2575 кв.м., с изключение на 20 кв.м. в източната част на южната му граница.

По регулационния план, одобрен със Заповед № 331/01.12.1965г. имоти 11, 12 и 13 са нанесети като един имот с пл. № 106 с графично измерена площ от 4450 кв.м., за който са отредени три парцела от кв.24: северен парцел – I-106 с площ от 780 кв.м., среден парцел II106 с площ от 1190 кв.м. и южен парцел – III-106 с площ от 1120 кв.м., като границите на имот с пл. № 106 не съвпадат изцяло с общите граници на двата парцела по плана от 1932г.

Установено е че процесният имот попада по този план в парцел II-106 с изключение на 20 кв.м., които по този план са предвидени за разширение на улица Борова и на 15 кв.м. по западната част на южната му граница, които попадат по този план в парцел III-106 от кв.24.

Установено е че по сега действащият регулационен план, одобрен със Заповед № РД16-087 от 25.04.1990г. процесният имот представлява УПИ II - 271, 272 с площ от 707 кв.м., който УПИ е идентичен с ПИ 271 и със западната част на ПИ 272. Към мамента за с.Б. е в сила кадастрална карта, одобрена със Заповед № РД-18-2 от 11.01.2012г., като съгласно КККР процесния имот е с идентификатор *** с площ от 710 кв.м. Установена е разлика в площите от 3 кв.м. между ПИ *** и УПИ II-271,272, която е в обхвата на допустимата точност и е в резултат на методите на заснемане, като тази разлика е разпределена по северната граница на имота и по западната му граница /по лицето на имота/.

Вещото лице е установило, че спорна по делото е южната граница на имота, с която ПИ *** е разделен на две части – северна и южна. Установена е ограда по тази граница, като на приетата на л.36 по делото скица не е заснета и показана реално съществуващата ограда на целия имот, а само границата на имота по действащата КК. В скицата, приета на л.43 по делото е заснета и северната граница на имота, която не съвпада с границата по КККР, при което ползваната от ответника площ се намалява с 10 кв.м.

Вещото лице е установило, че двете части на имота – на ищцата и на ответницата са отделени с прозирна ограда с метални колове /тръби/ и телена мрежа. От лицето на имота до 17,50м. в източна посока съществуващата ограда е успоредна на жилищна сграда с идентификатор ***., като в края на тази част на оградата е изградена чешма, полваща се и от двете страни. След чешмата оградата продължава след малка чупка в източна посока, като откъм дела на ответника е засаден жив плет на повече от 10 - 15 години. Не е установено от източната страна и двете части на имот с идентификатор *** да са оградени. Установено е че това се дължи на обстоятелството, че в тази част имота граничи с имот с идентификатор ***, който също е съсобствен между страните. Установено е разминаване по южната граница на имот ПИ 271, като в кадастралния план е била нанесена северната граница на съществуващия жив плет, при което площ от около 20 кв.м. от реално заградения на място имот на ответниците е отразен като имот на ищците.

Така вещото лице по първоначално изготвената експертиза дава два варианта на разпределение правото на ползване: вариант 1, съгласно приложение № 6 – дял 1-ви за ищеца по контура на точки 1,2,3,15,14,13,16,1 с площ от 473 кв.м. в зелена щтриховка на приложението; съответно дял 2-ри за ответника по контура на точки 12,11,10,9.8.3.2.1.12 в жълта щтриховка на приложението., съответно вариант 2-ри, съгласно приложение № 7 – дял 1-ви за ищеца по контура на точки 16,4,5,6,7,15,14,13,16 с площ от 473 кв.м. в зелена щтриховка на приложението; съответно дял 2-ри за ответника по контура на точки 12,11,10,9,8,7,6,5,4,16,12 с площ от 237 кв.м. в жълта щтриховка на приложението. Вещото лице е позиционирало вниманието на съда върху обстоятелството, че при тези варианти на разпределение, които според него са единствените възможни, поради близкото разстояние 3 между източната част на съществуващата на място ограда, намираща се в близост до сградата на ответника, изместването и в северна посока ще затрудни допълнително ползването на имота от ответницата.

По делото е изслушана и повторна експертиза, както и допълнително изслушана такава, при първата от която вещото лице и след геодезичско заснемане е дало заключение за разпределение правото на ползване, като се вземе предвид и незастроената и свободна от застрояване площ, като съобрази квотите на страните от по 2/3 идеални части и 1/3 идеална част, както и с вариант за разпределение, вземайки предвид и свободната от застрояване площ, при квоти, съобразно релевираното в производството възражение за придобивна давност, което съвпада с фактическата граница и начина на фактическо ползване на имота от страните и към днешна дата. Така вещото лице е дало два варианта за разпределение правото на ползване: първият по съществуващата ограда: за ищеца в червена щтриховка остават 358,25 кв.м., вторият за ответника в синя щтриховка дял в размер от 217,84 кв.м., съгласно Приложение № 1 към повторната експертиза; вторият съобразно квотите на страните от по 2/3 и 1/3 идеални части – Приложение № 2 към повторната експертиза: за ищеца дял от 384,06 кв.м. с процент от незастроената площ от 66,67%, съгласно приложение № 2 към повторната експертиза в жълта щтриховка, за ответника 192,03 кв.м. с процент от незастроената площ от 33,33%, съгласно приложение № 2 към повторната експертиза в зелена щтрифовка.